Понятие за “край на отпадъка”

1. 
   Предмет и предистория
   

Концепцията за край на отпадъка следва досегашния системен подход на законодателството на ЕС в областта на отпадъците. С други думи, специфичните задължения на производителите и притежателите на отпадъци остават в сила до завършването на операцията по оползотворяване в съответствие с целите на Рамковата директива за отпадъците, свеждайки до минимум възможните отпадъци, свързани с рисковете за здравето и околната среда. В това отношение концепцията за край на отпадъка (КНО) е тясно свързана с разбирането на завършване на процеса по оползотворяване, както и процеса на оползотворяване сам по себе си, който вече е определен в член 3 (15) РДО като "всяка операция, основен резултат от която е отпадък за полезна цел чрез замяна на други материали, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция "(вж. подробно определението за оползотворяване в 1.4.5 по-долу, обърнете внимание, кога даден материал престава да бъде отпадък в 1.3.5 по-долу ). Имайте предвид, че съображение 22 РДО посочва, че операцията по оползотворяване за целите на постигане статут на край на отпадъка (КНО) може да бъде само проверка на отпадъците, доколко отговарят на критериите за край на отпадъка (КНО).

• 
  За някои специфични отпадъчни потоци (например агрегати, хартия, стъкло, метал, гуми и текстил), критерии за КНО могат да бъдат определени на равнище ЕС чрез процедурата по комитология чл. 6 ал. 2 на РДО , в съответствие с (комулативни, взаимно потвърждаващи се условия, посочени в член 6 (1), които са обяснени подробно по-долу (виж глава 1.3.2). След като критериите за КНО са определени на общностно равнище, те са задължителни за държавите-членки. Ако те са определени в регламент на ЕС, те също са задължителни за частни участници. Държавите-членки не могат да прилагат различни разпоредби за обхвата на КНО, от критериите, които са определени на равнище ЕС, с изключение на приемането на по-строги предпазни мерки, съгласно условията, посочени и в съответствие с чл. 193 от ДФЕС.
  
• 
  В случаите, когато не са определени такива критерии , Държавите-членки могат да решат дали даден отпадък е престанал да бъде отпадък, като се вземе предвид приложимата съдебна практика (вж. 1.3.4 по-долу).
  

2. 
   Какви са условията за критерии за КнО, които да бъдат установени на равнище ЕС? ”?
   

• 
  Тези две условия са свързани помежду си. Доказателство за спазването на тези два критерия може да бъде:
  

• 
  Наличието на утвърдени пазарни условия, свързани с търсенето и предлагането;.
  
• 
  Пазарната цена, която се плаща за материала и която може да бъде проверена.
  
• 
  Съществуването на спецификации или стандарти за търговия.
  

• 
  Доказателство за спазването на този критерий може да бъде напр. спазването на приложими технически спецификации или технически стандарти, които се използват за първични материали за същите цели. Материалът трябва да бъде готов за крайна употреба и да няма нужда от допълнителни стъпки, свързани с обработка на отпадъка.
  

• 
  Доказателство за спазването на този критерий може да бъде направено при сравнение на употребата на материала съгласно съответното законодателство относно продукта и употребата му съгласно законодателството, свързано с отпадъците. Също така са умесни следните въпроси: Достатъчно ли е законодателството относно продукта, за да оказва контрол на влиянието върху околната среда и човешкото здраве? Ще доведе ли изваждането на материала от статута му като отпадък до повишаване на риска за околната среда или здравето?
  

Чрез установяването на критерии за КНО, властите трябва да осигурят високо ниво на защита на околната среда (вж. съображение 22 РДО). Освобождаването на оползотворени материали от приложното поле на законодателството относно отпадъците не трябва в никакъв случай да влияе негативно на екологичната и здравна защита.

3. 
   Практически пример: КнО за железен и стоманен скрап
   

Една от целите на установяването на критерии за КНО на равнище ЕС е да се създаде правна сигурност и равни условия в целия ЕС-27. В рамките на Регламент (ЕО) № 333/2011, това е подчертано чрез въвеждане на отговорностите във връзка с ролята на органите за оценка на съответствието и проверяващите по околна среда (вж. член 6 (5) от посочения регламент), както и "независими външни проверяващи в трети държави, както е предвидено в член 6 (шест).

4. 
   Какво ще стане, ако не са определени критерии за КнО на равнище ЕС?
   

Държавите-членки трябва да спазват изискванията за нотификация в съответствие с Директива 98/34/ЕО. Всички проекти за технически регламенти от страна на държавите-членки относно критериите за КНО трябва да бъдат оповестени, така че те могат да бъдат проверени за съответствие от Комисията по член 6 (1) РДО и по отношение на тяхното въздействие върху функционирането на вътрешния пазар. Това включва де факто технически регламенти, като административни разпоредби или доброволни споразумения (за подробности виж член 1 от Директива 98/34/ЕО). Единични решения не трябва да бъдат оповестявани, въпреки че те могат да се основават на общи административни разпоредби, за които уведомление е задължително.

5. 
   В кой момент отпадъци, подлежащи на операция по оползотворяване(включително рециклиране), престават да бъдат отпадъци?
   

Определението на дейност по оползотворяване според РДО (вж. 1.4.5 по-долу) включва не само процеси, при които даден материал е действително заместващ други материали, но също така процеси, при които отпадъчния материал се обработва и подготвя по такъв начин, че вече не включва рисковете, свързани с отпадъците и е готов да бъде използван като суровина в други процеси. Общо казано, точката на приключване на операция по оползотворяване може да се счита за момента, когато полезнoто въвеждане за по-нататъшна преработка, която не представлява специфични рискове за здравето и околната среда касаещи отпадъци, става възможна. Специфично законодателство за критерий за КНО може да определи конкретна точка, където отпадъците престават да бъдат отпадъци (виж по-долу).

6. 
   Трябва ли статуса "край на отпадъка" да се докаже?
   

7. 
   Как приложението на критериите за „край на отпадъка” ще се отрази върху целите за рециклиране?
   

Оползотворен материал, който престава да бъде отпадък принципно трябва да се причислява към целите за оползотворяване, освен ако няма специфични изисквания съгласно Директивите, свързани с потоци от отпадъци, съгласно които се налага последващ контрол. Например, стоманен скрап от излезли от употреба моторни превозни средства, който отговаря на критериите за КНО вече не е отпадък: този скрап следва да се причисли към целите за рециклиране според Директива 2000/53/ЕО за излезлите от употреба превозни средства, дори след това да се преработи в комбината.

8. 
   Означава ли понятието „край на отпадъка”, че съоръженията за преработка вече няма да се считат за съоръжения за рециклиране?
   

Въпреки това е уместно да се отбележи, че дори и в такива случаи, заводите за преработка, напр. фабрики за хартия, продължават да играят ключова роля във веригата на доставка / рециклиране, тъй като те обработват вторични суровини в използваеми продукти за крайния потребител. Тази обработка, въпреки че не може да се счита за рециклиране от правна гледна точка, включва де факто същите операции като рециклиране.

9. 
   Как ще се отрази прилагането на критериите за "край на отпадъка" върху внасяните материали?
   

10. 
    Каква е връзката между приложението на критериите за „край на отпадъка” и Регламента относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали REACH(или други нормативните изисквания за определяне на продуктите)?
    

Допълнителни условия могат да се прилагат при конкретни законодателни норми на ЕС касаещи даден продукт, например Директивата за строителните продукти 89/106/ЕЕС. Да се има предвид, че нито регистрация по REACH, нито изпълнението на REACH или изисквания на законодателството касаещо даден продукт засяга статута на отпадък на дадено вещество или предмет .

4. 
   Определения на възможностите за предотвратяване и управление на отпадъците
   
   1. 
      Предмет и предистория
      

2. 
   Какво означава „предотвратяване на отпадъци”?
   

“Мерките, взети преди веществото, материалът или продуктът да стане отпадък, с което се намалява:

Докато намаляването на количествата отпадъци се нарича количествено предотвратяване на отпадъци, то намаляването на съдържанието на вредни вещества в материалите и продуктите се нарича качествено предотвратяване на отпадъците.

Технически „предотвратяване” не е мярка за управление на отпадъците, защото тя се отнася до веществата или предметите преди те да се превърнат в отпадък. Следователно, задълженията съгласно законодателството, свързано с управлението на отпадъците (разрешения и регистрация; контрол; изисквания за трансгранични превози) не се прилага.

Пример за мерки за предотвратяване на отпадъците са изложени в Приложение IV към РДО.

3. 
   Какво означава „повторна употреба “?
   

4. 
   Какво е "подготовка за повторна употреба"?
   

Определението за "подготовка за повторна употреба" (член 3 (16)) е: "проверка, почистване или ремонт, операции по оползотворяване, посредством които продуктите или компонентите на продукти, които са станали отпадък, се подготвят, така че да могат да бъдат повторно използвани без всякаква друга предварителна обработка". По дефиниция, подготовка за повторна употреба е специфичен случай на оползотворяване (вж. 1.4.5 по-долу).

Основната разлика между "повторна употреба" и "подготовка за повторна употреба" е, че в първия случай материалът или предметът не е станал отпадък, докато, в случаите на "подготовка за повторна употреба", въпросният материал е станал отпадък по смисъла на определението за отпадъци (виж глава 1.1 по-горе, по-специално примерите, дадени в 1.1.2.3). Примери за подготовка за повторна употреба включват ремонт на велосипеди, мебели или електрическо или електронно оборудване, които са били изхвърлени от техните собственици.

5. 
   Какво означава „оползотворяване”?
   

Тъй като класификацията на операцията оказва значителни последици не само за спазване на йерархията на отпадъците (виж по-долу глава 3), но също така и за всички решения за управление на отпадъците, разграничението между оползотворяване и обезвреждане е от изключителна важност за постигане на съответствие с определенията, предвидени в членове 10 и 12 от Рамковата директива за отпадъците. Накратко казано, операциите по обезвреждане са предимно операции по управление на отпадъците, които целят освобождаване от отпадъците, като се има предвид, че основният резултат на операция по оползотворяване е "отпадъка да се използва за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло "(вж. член 3 (15) РДО).

На практика, може да бъде трудно да се разграничи в някои случаи, дали една операция, действително отговаря на това определение. През 2004 г. е публикувано проучване от името на Европейската комисия, касаещо оценката на текущите операции по третиране на отпадъци в Европа, така както те се срещат в практиката и определяне на критерии, които биха могли да помогнат за правилното им класифициране.³⁴

От друга страна, оползотворяването е разделено на три под-категории: Подготовка за повторна употреба (виж глава 1.4.5), рециклиране (виж глава 1.4.6), и друго оползотворяване (виж глава 1.4.7). Примери за под-категории може да се намерят в съответните глави, виж по-специално разграничение между рециклиране и оползотворяване в глава 1.4.6 по-долу.

Това определение за оползотворяване е нововъведено в Рамковата директива за отпадъците, като взима за отправна точка съдебната практика на СЕС, където подходът на замяна като предпоставка за оползотворяване е разработен в решенията ASA³⁵ и Cement kiln.³⁶

Фактът, че отпадъкът трябва да има полезна цел „като основен резултат” от дейността по оползотворяване е важен аспект при правенето на разлика между дейност по оползотворяване и обезвреждане. СЕС е постановил по отношение на изгарянето на отпадъци в циментови пещи, че „от принципно използвания термин произтича, че отпадъците следва основно да бъдат използвани като гориво или да произвеждат енергия по друг начин, което означава, че при дейността следва да се консумират по-голямата част от отпадъците и повечето генерирана енергия следва да се оползотвори и използва.”³⁷ Този критерий е въведен с цел да се предотвратят злоупотреби и привидно възстановяване.

Съгласно новото определение за оползотворяване в РДО, постигнатото заместване, което е от особено значение при оползотворяването на отпадъците може да се осъществи не само на място в завода, където отпадъците се третират, но също така „в икономиката като цяло”. Това цели да улесни класификацията на инсталациите за изгаряне на отпадъци сред ефективните средства за производство на енергия като дейност по оползотворяване.³⁸ Класификацията на съоръженията за изгаряне на отпадъци, предназначени за преработка на твърди битови отпадъци трябва да се основава на формула R1 от приложение II³⁹.

Следва да се отбележи, че в съответствие с определението в член 3 (15) РДО, тези разпоредби се прилагат не само, където даден материал е действително заместван от други материали, но и за процеси, които подготвят отпадъчен материал по такъв начин, че вече не притежава опасни свойства произтичащи от качеството му на отпадък и е готов да се използва като суровина в други процеси.

В някои производствени процеси като съвместно третиране, отпадъците могат да се използват комбинирайки две възможности за оползотворяване едновременно. Енергийното съдържание на отпадъците (R1 работа) се оползотворява като топлинна енергия, като по този начин замества горива, докато минералната фракция на отпадъците може да бъде интегрирана (оттук и рециклирана) в матрицата на произведения продукт или материал, например циментов клинкер, стомана или алуминий (R4 или R5, вижте списъка на дейностите по оползотворяване в приложение II към Рамковата директива за отпадъците).

Приложение II от РДО съдържа неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване. Една дейност може да бъде дейност по оползотворяване дори и да не е изброена в списъка, ако отговаря на общото определение за оползотворяване.

6. 
   Какво означава „рециклиране”?
   

Общата идея при рециклирането е, че един материал бива преработван с цел да се променят неговите физико-химични свойства и това да позволи той да се употребява повторно за същите или за други цели. Главната цел на Рамковата директива за отпадъците е ЕС да стане повече от "рециклиращо общество", което се стреми да избягва образуването на отпадъци и да използва отпадъците като ресурс (вж. съображение 28).

Конкретните дейности по управление на отпадъка, които се класифицират като рециклиране съгласно РДО включват (но не само):

• 
  Рециклиране на материали: напр. на пластмасови продукти или компоненти в пластмасови материали; стопяване на отпадъчно стъкло в стъклени продукти; употреба на хартиени отпадъци в заводи за хартия и др. Рециклирането на материали: например пластмасови гранулирани и пелетизирани за екструдиране или формоване, натрошени отпадъци от стъкла, сортиране на отпадъци от хартия отговарящи на критериите за края на отпадъка и
  
• 
  Производство на компост, отговарящ на критериите за качество на продуктите⁴⁰
  

• 
  От определението за рециклиране на РДО следва, че единствено преработката на отпадъци в продукти, материали или вещества може да се приеме като рециклиране. Преработката на отпадъци, при която се получава отпадък, който претърпява други последващи стъпки за оползотворяване не се приема за рециклиране, а за предварително третиране преди оползотворяване. Такава дейност следва да се категоризира като „подготовка преди оползотворяване или обезвреждане” или „предварителна обработка” преди оползотворяване. Последното включва дейности като разглобяване, сортиране, натрошаване, намаляване на обема, палетизиране, изсушаване, шредиране, подобряване, преопаковане, сепариране, смесване ако материала или веществото резултат от операцията все още е отпадък..Тези дейности не подхождат на никое от ниата на йерархия на отпадъците (член 4 от Рамковата директива за отпадъците) и вместо това може да се разглеждат като "предшестващи" специфични типове оползотворяване.
  

Следва да бъде отбелязано, че определението за рециклиране в РДО е малко по-различно от определението за рециклиране, използвано в Директивите относно определени потоци отпадъци (вж. глава 2.1 за разбиране на този термин). Определенията на понятието "рециклиране" в тези директиви, които са различни от тази на Рамковата директива за отпадъците на ЕС, остават в сила, по-специално за изчисляване на целите.

7. 
   Какво означава „друго оползотворяване”?
   

Примери за друго оползотворяване са

• 
  изгарянето или съвместното изгаряне, когато основното използване на отпадъците е като гориво или друг начин за получаване на енергия. Това е операция по управление на отпадъците с оползотворяване на енергията, класифицирана като R1 в приложение II към РДО. Това контрастира с изгарянето на отпадъци, без оползотворяване на енергия, класифицирано като операция по обезвреждане D10 в приложение I към РДО. За определяне дали изгарянето в инсинератори, предназначени за изгаряне на твърди битови отпадъци трябва да бъде класифицирано като R1 или D10, в съответствие с критериите за енергийна ефективност, да се използва като ориентир Ръководството на Комисията ⁴¹
  
• 
  насипни дейности, отговарящи на дефиницията за оползотворяване и в съответствие с членове 4 и 13 на РДО.⁴²
  

8. 
   Какво означава „обезвреждане”?
   

От това определение следва, че всяка дейност по третиране на отпадъци, която не отговаря на критериите на определението за оползотворяване по подразбиране се счита за обезвреждане. Определението „дори когато дейността има като вторична последица възстановяването на вещества или енергия” отразява обратно идеята, че всяка дейност по оползотворяване трябва да отговаря на критерия, че „основен резултат” е „използването на отпадъка за полезна цел” чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на тази цел.

Приложение 1 от РДО съдържа неизчерпателен списък на дейностите по обезвреждане, сред които са насипни дейности, изгаряне с ниско оползотворяване на енергията и земно инжектиране.