Неизбежно като зората Франсин Ривърс

14

• 
  Има един кораб, който отплава за Рим вдругиден — обяви той на събралите се. — Това е александрийски товарен кораб. Ще е на четвъртия кей откъм северния край на пристанището. В момента го товарят. Уредил съм пътуването на всички ви — той подхвърли кесия златни монети на Вартимей. — Разпределете парите, така че да стигнат за провизии за всички.
  

• 
  Ела с мене до портата — той хвърли поглед към мястото, където Атретис седеше облегнат на една подпора. Гладиаторът ги следеше с напрегнат поглед.
  

• 
  След като Атретис е толкова твърдоглав, ще дам монетите на тебе.
  

• 
  Оценявам загрижеността ти, Теофиле, но Атретис е взел със себе си злато.
  

• 
  Достатъчно да го заведат до Рим — отвърна той. — Трябва да е оставил цяло състояние зад себе си.
  
• 
  Нищо от цялото му богатство не можа да го спре да тръгне към дома си.
  

• 
  От всички народи, с които съм се срещал в битка, германците са най-свирепи и най-силно решени да грабнат свободата си. Това се непреклонни хора. Евреите много приличат на тях, но Тит почти успя да ги унищожи. Малкото, които оцеляха след масовото изтребване в Юдея, сега са пръснати из цялата империя.
  
• 
  Жаждата за свобода е заложена във всички ни.
  
• 
  С божествена цел. Христовата тръба свири. И по божия милост, аз я чух. Моли се на Бог и Атретис да я чуе.
  
• 
  Аз се моля. Постоянно.
  
• 
  Без съмнение — каза той и докосна бузата й.
  
• 
  Много ли ще струва да стигнем до Германия?
  
• 
  Повече, отколкото има със себе си. Ще видим дали е достатъчно мъдър, за да приеме помощ.
  

• 
  Доста имате да си кажете един на друг — каза той с тъмен поглед в очите.
  
• 
  Теофил ми е приятел — тя се обезпокои от гнева в очите му.
  
• 
  Твой, може би, но не и мой.
  
• 
  Той може да е и твой приятел, Атретис.
  
• 
  Какво ти даде?
  
• 
  Предложи ми пари за провизии до Рим — тя забеляза твърдото му изражение. — Знаех, че няма да искаш да ги взема и затова му отказах.
  
• 
  Ще купя каквото е необходимо утре сутринта.
  
• 
  Каза, че нямаш достатъчно пари да стигнеш до Германия.
  
• 
  Ще намеря това, от което имаме нужда, когато имаме нужда.
  

• 
  Следващия път, когато говори с тебе, му кажи, че ако те докосне още веднъж, ще го убия — с тези думи той излезе през портата и зави в посока, обратна на тази, в която тръгна Теофил.
  

На следващата сутрин, когато тя коленичи с останалите да се моли, Атретис стана и напусна страноприемницата. Останалите също забелязаха.

• 
  Искаш ли да дойдеш с нас на пазар? — попита я Патриция.
  

Тя поигра с Халев, докато заспи, а след това легна до него на слънце. Топлината беше много приятна. Тя се вгледа в чертите на Халев и се възхити на съвършенството му. Сви се до него и заспа с увереността, че всичко ще е наред, ако остави Атретис и себе си в божиите ръце.

*

Когато се върна, Атретис завари Ризпа да спи на сламата заедно със сина му, сгушен до нея. Той дълго стоя и я гледа. Беше удоволствие, което рядко му се отдаваше да изпита. Желаеше я по начин, отвъд физическото привличане. Начин, който сам той не можеше да разбере. Това го караше да се чувства неловко. Слабостта му към тъмнокосите и тъмнооки красавици го караше да бъде предпазлив с тази жена. Имаше странното усещане, че тя може да разпокъса сърцето му на много по-малки парченца, отколкото Юлия някога е успявала.

• 
  Върнал си се — каза тя и се усмихна.
  

• 
  Погледни какво съм взел и кажи дали има нужда от още нещо.
  

Атретис приседна отстрани, докато Ризпа пъхна ръката си в една от торбите. Вътре имаше смесени леща, царевица, боб и ечемик. Беше взел сушени плодове, а също и сушено месо. Тя взе друго чувалче.

• 
  Сол — каза той. — В тази амфора има зехтин. В другата е медът — той вдигна пълните мехове от раменете си и ги остави на земята, по-внимателно от останалите неща. — Вино. Разредено, така че ще издържи поне една седмица.
  

• 
  Справил си се доста добре — каза тя и тези простички думи на похвала разбиха преградите, с които той толкова старателно беше укрепил сърцето си. Но заедно с нежните чувства в душата му се надигна и тревога.
  

• 
  И това те изненадва — каза той с хаплив сарказъм. — Не се съмнявай в това, жено. Аз ще заведа сина си в Германия със собствени сили и без ничия помощ!