Нещо като любов

32
не чак толкова невинните въпроси на агент Маккол по пътя насам,
трябваше да бъде нащрек. И с двамата.
Тя си свали палтото, шала и ръкавиците и изтупа снега от ботушите си. Да, добре, както дразнещо беше посочил Маккол,
ботушите й „Кристиан Лубутен“ не бяха точно подходящите за сезона обувки. В магазина, когато отиде да си вземе палтото от задната стаичка, за миг си помисли да ги смени. Но ботушите за сняг, които си беше донесла през ноември — без да има представа, че ще попадне в това положение, — не можеха да се нарекат делови. Тя виждаше нещата така: по отношение на стила важи правилото, че практичността трябва да остане на заден план, така че човек не носи черен официален панталон и розови ботуши „Ъгс“ на среща с ФБР. Не и човек, който не иска да прилича на глупак.
Джордан седна на конферентната маса. През прозорците, които стигаха от пода до тавана, тя наблюдаваше виелицата, която върлуваше навън, и се ужасяваше от количеството сняг, което трябваше да изгребе, когато се прибере вкъщи. Вероятно трябваше да потърси да си купи една от онези мощни машини, които засмукваха снега, замисли се тя. Или да си потърси мъж. И двете щяха да свършат работа в сурово време. И все пак, като се замислеше, машините за сняг заемаха много място в гаража, а тя по принцип искаше да има близо метър буферна зона около мазератито. Да не говорим, че повечето от мъжете, които познаваше, вероятно имаха още по-малък интерес и от нея към изриването на сняг — сигурно щяха да наемат някого, който да го свърши вместо тях. Недостатъкът на това да излизаш с мъже с италиански мокасини, предположи тя. Май трябваше да си намери някой по-мъжествен тип. От онези, които могат да палят огън с две пръчки, да сменят спукана гума с едната ръка завързана за гърба и които не се страхуват, че лопатата за сняг може да одраска подплатените им с кашмир кожени ръкавици „Бърбъри“.
Вратата се отвори и влезе Ник Маккол. Човек, който поне таеше какво е бръснач.
— Съжалявам, че ви накарахме да чакате, госпожице Роудс —
каза той.
Когато Хъксли последва Ник в конферентната зала, Джордан забеляза, че и двамата мъже са свалили палтата си. Видя също и че са въоръжени и хвърли поглед към кобурите, които носеха под саката си.

33
— Какво стана с документите? — попита тя.
— Можете ли да си представите? Не можахме да намерим проклетата папка — каза Ник. — Предполагам, че ще трябва да продължим без нея.
Той кимна на Хъксли.
— Всичко, което ще ви кажем, е изключително поверително,
госпожице Роудс — започна Хъксли. — Не бива да казвате на никого за целта на срещата ни.
Това нямаше да е трудно, тъй като тя не разбираше каква е целта на срещата.
— Добре.
— Вече знаете, че става въпрос за Ксандър Екхарт, От известно време го разследваме. Смятаме, че през нощните клубове и ресторантите си прекарва пари от наркотици за организиран престъпен синдикат, ръководен от Роберто Мартино. Вероятно сте чули за неотдавнашните обвинения към Мартино и останалите в организацията му. — Хъксли даде време на Джордан да осмисли информацията.
— Изглеждате изненадана — каза Ник.
Тя го стрелна с поглед.
— Разбира се, че съм изненадана. Нямах представа, че Ксандър може да е забъркан в нещо подобно. Сигурни ли сте?
Хъксли кимна.
— Да Следим Екхарт. На няколко пъти го виждаме с човек от приближените на Мартино. Срещат се в офиса на Екхарт, който е разположен под ресторант „Бордо“.
— Имате предвид онзи, който е в един коридор с избата му —
каза Джордан.
Ник се изправи в стола, заинтригуван от отговора й.
— Били сте в офиса на Екхарт?
— Да, миналата година на партито за Свети Валентин той ме разходи из всички помещения на „Бордо“.
— Доколко добре си спомняте интериора на офиса? — попита
Хъксли. — Ще можете ли да го опишете, да ни кажете как са разположени мебелите; такива неща?
— Със сигурност бих могла да се опитам — каза Джордан. — За това ли става въпрос? Искате да ви опиша офиса на Ксандър? —

34
Изглеждаше нещо твърде незначително за цялото това дърдорене на някакъв таен агент.
Ник поклати глава.
— За жалост, нещата не са толкова прости. Искаме да ни помогнете да влезем в офиса на Екхарт. Тази събота вечер.
Тя се замисли.
— Искате да кажете по време на партито?
Ник скръсти ръце на масата.
— Как бихте се чувствали, ако заведете за свой партньор агент под прикритие, госпожице Роудс?
Джордан се наведе към него.
— Мисля, че зависи, кой ще бъде партньорът, агент Маккол.
Хъксли повдигна очилата си.
— Аз.
Джордан го погледна изненадана.
— О. Добре.
— Постарайте се да не изглеждате толкова облекчена — каза
Ник сухо.
— Съжалявам. Просто агент Хъксли изглежда по-… — Тя затърси точната дума.
— Като човек, който повече си пада по виното? — предположи
Ник саркастично.
— Щях да кажа „приятен“.
— Всъщност научих доста за виното покрай тази задача —
прекъсна ги Хъксли. — От това, което съм прочел, зная, че Екхарт има доста впечатляваща колекция. — Той стрелна Ник с поглед и прочисти гърло. — Не че ще пия тази вечер, разбира се.
От нервния вид на Хъксли Джордан предположи, че Ник има по- висока позиция от по-младия агент.
Поредното съмнително решение на ФБР.
— Е, значи вземам ви за мой партньор и после какво става? —
попита тя Хъксли.
— В даден момент аз ще се откъсна от партито и ще сложа малки подслушвателни устройства в офиса на Екхарт.
Звучеше лесно и за тях вероятно може би беше така.
— Кажете ми как се вписва брат ми в цялата работа.
Тук вече Ник пое нещата.

35
— Федералният прокурор се съгласи да намали присъдата на брат ви. Ако ни сътрудничите, офисът й ще внесе предложението в понеделник. Докато чакаме решението на съда, може да уредим брат ви да бъде преместен под домашен арест.
Джордан внимателно изгледа и двамата агенти.
— Каква е уловката? Трябва да има такава, щом сте склонни да пуснете Кайл. Преди няколко месеца федералният прокурор направи обществен спектакъл от делото. Негов си начин да бъде безпощаден към престъпността, предполагам.
— Предишният прокурор направи обществен спектакъл от делото на брат ви — поправи я Ник. — Новият има друг дневен ред.
— Трябва да сте наясно, че при всяка операция под прикритие има известен риск от опасност — добави Хъксли. — Смятаме, че може да намалим риска, но въпреки това трябва да го имате предвид.
— С колко време разполагам, за да взема решение — попита
Джордан.
— Мисля, че всички знаем, че вече сте взели решение,
госпожице Роудс — каза Ник.
На Джордан й се щеше да му каже, че не я познава и наполовина толкова добре, колкото изглежда си мислеше. Но за съжаление в този случай беше прав.
— Имам едно условие. Кайл не трябва да знае нищо за тази уговорка. Ще се тревожи прекалено за мен.
— Никой няма да разбере, докато операцията не приключи —
натърти Хъксли. — За да поддържаме прикритието, всички трябва да си мислят, че аз съм ваш партньор за вечерта! — Той се изчерви. — Не че намеквам, че трябва да, хмм, да се държим романтично или нещо подобно.
Ник не откъсваше очи от нея.
— Е, значи сключихме сделката?
Въпреки че Хъксли щеше да дойде като неин партньор в събота вечер, Джордан не можеше да престане да мисли, че се забърква с дявола. При това със зеленоокия. Тя кимна.
— Сключихме сделката.

36
В края на срещата Джордан и Хъксли се разбраха да се видят в четвъртък вечер, когато Мартин беше наред да затваря магазина.
Планът беше да прегледат подробностите за събота вечер.
След като я изпратиха до фоайето, Хъксли се обърна към Ник.
— Защо не закарам Джордан до тях? — Усмихна й се той. —
Така ще имам време да науча повече за новата си приятелка.
Той посочи към снега, който продължаваше да вали силно.
— Не съм паркирал толкова близо, колкото Ник, така че ще отида да докарам колата.
След като го решиха, той сложи ръкавиците си и излезе бързешком, оставяйки Джордан и Ник насаме.
Тя го изгледа внимателно и се готвеше за поредната му неприятна забележка, понеже изглежда те бяха негов специалитет.
Вместо това, казаното от него я изненада.
— Е, предполагам, че това е всичко.
— Вие няма ли да сте наоколо за голямото събитие в събота вечер? — попита тя.
— О, ще бъда — увери я той. — Но ще съм на няколко преки от
„Бордо“, в микробус с нашия технически екип, за да се уверим, че устройствата работят правилно. Така че ако ме видите в събота, това означава, че нещо сериозно се е объркало.
Между Джордан и Ник се възцари мълчание. Тя се опита да не обръща внимание на тежкия му поглед, но беше невъзможно.
— Какво?
— Просто си мислех, че брат ви е щастливец да има сестра,
която е склонна да направи нещо подобно за него.
Джордан отметна кичурите коса от очите си, не беше очаквала истински комплимент от него. И да, нейният закъсал брат близнак беше голям късметлия. Но истината беше, че тя знаеше, че и той би направил същото за нея.
— Кайл заслужава шанс. — Тя видя скептичния поглед на лицето на Ник и въздъхна. — Давайте, агент Маккол. Каквото и да кажете за брат ми, вече съм чула всичко.
— Аз самият имам двама братя, госпожице Роудс. Разбирам семейната преданост.
Тя изчака продължението.
— Но?

37
— Но брат ви наруши закона. Около десет закона всъщност.
Измами глобална комуникационна мрежа и предизвика масова паника,
причинявайки прекъсване, което засегна десетки милиона хора.
Джордан завъртя очи.
— Можете да си спестите драматичната терминология, господин
ФБР Брат ми влезе в „Туитър“ и изключи сайта, след като приятелката му пусна линк към видео, в което тя се забавлява в гореща вана с друг.
— Разби сайта за два дни. Чрез най-изкусната атака под формата
„отказ на услугата“, която някой е виждал.
— Беше „Туитър“. Не уебсайтът на Министерство на отбраната или Агенцията за национална сигурност. Онзи, който миналата година изключи „Фейсбук“, се отърва само с глоба и общественополезен труд.
Но в този случай федералният прокурор — извинете, бившият федерален прокурор — убеди съдията, че глобата няма да е достатъчно сурово наказание за Кайл, заради парите на баща ми. Твърде жалко за
Кайл, че и двамата не живеем от парите на баща ни.
— Превозът ви пристигна — отбеляза Ник.
Джордан спря насред тирадата и погледна през прозорците.
Отпред видя колата на Хъксли. Също джип, но „Рейндж Роувър“. Тя се обърна към Ник.
— Кажете ми нещо. Опитвате се да ме предизвикате или е в природата ви да сте толкова дразнещ?
Очите на Ник проблеснаха към нея развеселено.
— Може би малко се опитвам да ви подразня.
— Защо? — попита Джордан вбесена.
Той изглежда се замисли.
— Вероятно защото мога. Доста лесно, очевидно. — Той се приближи и огледа лицето й. — Обзалагам се, че се нуждаете от няколко човека в живота си, които да ви дразнят, госпожице Роудс.
Всъщност тя имаше брат близнак в затвора, който чудесно се справяше с тази работа. Що се отнася до преценката на Ник Маккол, тя беше свикнала хората да си вадят бързи изводи за нея заради богатството на баща й. Макар обикновено да не бяха толкова откровени.
— Не, сериозно, кой сте вие? — попита тя.
Той се усмихна.

38
— Добър въпрос. Отговорът се променя на всеки шест до девет месеца.
Това бяха последните думи, които той изрече, преди Джордан да излезе от сградата на ФБР и да се качи в колата на Хъксли. Когато се обърна назад, тя видя, че Ник вече го няма.
— Готова ли сте? — попита Хъксли.
Джордан погледна към пътя.
— Определено.

39
4
Джордан побърза да хване светофара на улица „Ван Бъртън“,
като си мислеше, че ако след следващата седмица никога повече не види Общинския изправителен център, ще се чувства добре. Сградата беше грозна — неугледен сив триъгълник, който се извисяваше трийсет етажа нагоре и имаше малки вертикални процепи за прозорци.
Тя ходеше при Кайл всяка сряда — с Мартин си бяха направили графика така, че да може. Изключително много оценяваше факта, че асистентът й е успял да стигне навреме в магазина тази сутрин,
въпреки близо метъра сняг, който отдела „Улици и канализация“ все още се бореше да разчисти. Тъй като колата й беше затрупана, а такситата бяха рядкост в лошите дни, се наложи да се качи на бързия градски влак, за да стигне до центъра, а това й отне повече време. Тъй като пускаха посетителите в затвора на принципа „който е дошъл първи“, тя обичаше да пристига точно на обяд — началото на часовете за посещения.
Когато наближи сградата, Джордан погледна часовника си и видя, че е точно навреме. Бутна вратите и влезе във фоайето. Там беше по-топло от мразовитите минус десет градуса навън, затворът предлагаше поне това. На рецепцията попълни формуляр
„Уведомление за посетителите“ и заедно с шофьорската си книжка го подаде на Доминик, приемащия служител в изправителния център.
Тъй като посещаваше Кайл всяка сряда през последните четири месеца, процедурата й беше позната.
— Е, вече изгледах почти половината епизоди от втория сезон на
„Изгубени“ — каза й Доминик.
Освен че виждаше Кайл, единственото, което Джордан харесваше в затвора, беше пазачът и разговорите им за телевизия.
— Леле, наистина си изгълтал първия сезон — каза тя.
— Какво става с „Другите“? — попита той. — Зловещи са.
— Ще разбереш след около стотина серии. Горе-долу.

40
— Аа, не ми го казвай — Доминик й върна шофьорската книжка.
— С брат ви сигурни ли сте, че нямате трети близнак. Понеже приликата е свръхестествена.
Джордан се усмихна. Откакто пуснаха „Изгубени“, всички казваха, че брат й прилича на един от героите, което изобщо не се харесваше на Кайл. Вероятно поради тази причина персоналът на затвора и обитателите му непрекъснато го дразнеха с това. Лично тя намираше ситуацията за забавна.
— Сигурна съм, че няма връзка — каза тя.
Или беше така, или баща й имаше да дава дълго обяснение.
Доминик посочи шала й.
— Не забравяйте да оставите и шала си заедно с другите неща.
Ще се видим следващата седмица, Джордан.

Изтегляне 34.77 Kb.

Сподели с приятели: