Нещо като любов
Изтегляне 34.77 Kb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Julie-James - Svatbena ludost - 11531-b, Колийн Хувър - Лейла (1)
| Ами ние? Джордан задържа думите, преди да се изплъзнат от устата й. Изражението, на Ник беше неразгадаемо и й проблесна, че вероятно не преувеличаваше за куфара до вратата. Вероятно въпреки всички сладки приказки, наистина фантастичния секс и вътрешния инстинкт, тя грешеше, като мислеше, че уикендът с него се е превърнал в нещо повече от просто един уикенд. С други думи, май беше станала поредната Лиза. Ник не й беше обещал нищо. Всъщност нито веднъж не беше повдигнал въпроса какво може да се случи; след като се върнат в Чикаго. Що се отнася до нея, тя нарочно избягваше темата, защото не искаше да изглежда много напориста или изпаднала в нужда. Освен това смяташе, че тя е направила първата крачка, като го покани в Напа, което означаваше, че следващият ход е негов. И сега изглежда той правеше този ход. Назад. Точно на входната й врата. Въпреки това тя все още не беше готова да се откаже. Запази самообладание, решена да изслуша каквото и да имаше да казва. Ако изобщо имаше да казва нещо. — Каква е задачата? — попита тя. Ето, даже успя да звучи непринудено. Той се размърда неловко, а това не беше добър знак. — Мога да избирам между моторна банда или тайна търговия с ценни книжа — каза той. Не може да избереш нито едно от двете, помисли си тя. Но не го каза. Вместо това реши да опита различна тактика, да зареже увъртанията. — А ние къде се вписваме в цялата работа? Ник се поколеба и се измъкна от въпроса. — Ти как мислиш? Какво ли не би дала в този момент да владее техниките на разпита. Ник беше твърде предпазлив, а това също не беше добър знак. 228 Въпреки това тя продължи. По дяволите, щеше да го направи възможно най-лесно за него — щеше да направи първата крачка. — Мисля, че това беше един невероятен уикенд — тя замълча и изчака Ник да продължи оттам нататък. И за мен, Джордан, можеше да каже. И искам да продължим. Не ми пука какво ще струва — ние сме фантастични заедно. Нещо от този род. Каквото и да е. Погледнаха се. Несъмнено вторият най-дълъг период от време, през който бяха издържали да не говорят. После… на лицето му се изписа примирение и той продължи оттам, откъдето беше спряла тя. С тази разлика, че не каза това, което тя очакваше да чуе. — Но и двамата знаем, че беше просто един уикенд — завърши той безизразно. Джордан усети болка — остро пробождане, — която я преряза. За мен означаваше, много повече. Но и тя не го каза. Вместо това стана решителна. Тези дни я биваше в лъжите, можеше да изрече и още една. — Каза, че работата ти усложнява нещата. Предполагам, че това е сложната част. Ник я погледна отблизо с тези свои смайващи зелени очи. — Всъщност се надявах нещата да не стигнат до тук — каза той тихо. Ах. Тя разбра — Ник не искаше неловка ситуация. Вероятно така реагираха всички останали Лизи в живота му. Но тя имаше своята гордост. Както му беше казала и преди — беше голямо момиче. Нямаше да крещи, нямаше да плаче, нямаше да го моли да остане. Но имаше нужда той да си тръгне. При мисълта очите й запариха. Сега. Той трябваше да си тръгне сега. — И двамата сме големи, Ник. Не е нужен дълъг, протяжен разговор. Прекарахме един уикенд заедно и сега отново сме в реалния свят. Ти имаш работата си и всичките правила, които вървят с нея. Той пристъпи към нея. — Е, това е значи. Джордан предполагаше, че той очаква от нея да го помоли да остане поне за още една нощ. Но всеки миг, който прекараше с него, щеше само да утежни нещата. — Мисля, че ще е по-добре да се разделим бързо. Предвид неизбежното. 229 — Неизбежното. — Той се изправи и скръсти ръце на гърдите си. — Трябва да кажа, че не си представях този разговор така. Тук тя вирна глава. — Е, има ли друг вариант? — Въпреки че успя да запази изражението си спокойно, отвътре изобщо не се чувстваше така. Изтегляне 34.77 Kb. Сподели с приятели:
|