Нещо като любов

97
първата й — и последна — задача и тя почти се беше изприщила.
Трябваше да е по-спокойна, особено след като отидат на терасата. За добро или зло сега трябваше да действа сама.
Ник изчака пет минути, след като Джордан се качи. Той учтиво слушаше гостите наоколо и се опитваше да привлича възможно най- малко внимание към себе си, докато те обсъждаха танини, нюанси,
структури и всичките му там глупости, които не задържаха вниманието му и наполовина колкото Джордан, когато говореше за вино. След като изпи чашата си „Шато някаква френска глупост“, той попита Рейф къде са тоалетните.
— Надолу по коридора вдясно — каза Рейф.
Разбира се, Ник вече го знаеше. Той се извини и излезе. Мина покрай тоалетните и продължи да върви към стълбите. Ако някой го забележеше, можеше да мине за гост, който след няколко чаши се е изгубил в подобния на пещера долен етаж.
Ник спря от другата страна на стълбите в края на коридора,
който водеше към офиса на Ксандър. Доволен, че наоколо няма никой,
той продължи. Първата врата вляво беше склад, следващата вдясно —
голямо комунално помещение, където се намираха отоплителната и охладителната системи на сградата. Когато стигна до последната врата,
той хвана дръжката и я завъртя. Беше заключена.
Очакваше го, но все пак трябваше да провери. Бръкна под сакото и ризата си в малка торбичка, която беше прикрепил към хълбока си, и измъкна комплект шперцове. Една от положителните страни да се прави на престъпник в продължение на шест месеца беше, че беше усъвършенствал определени незаконни умения и се съмняваше, че простата брава на Екхарт ще представлява проблем за него.
Внимавайки да не остави следи от вмешателство, той завъртя с лек натиск плосък, тънък и усукан инструмент в бравата. След това използва шперц, с който изтегли един по един щифтовете. Когато издърпа и последния щифт, завъртя усукания инструмент като ключ.
Voila.
Ник влезе в офиса. Затвори вратата след себе си и я заключи.
После бръкна във вътрешния си джоб и сложи малък приемник в дясното си ухо.
— Джак, вътре съм.
Гласът на Пелъс се чу ясно.

98
— Изглежда с Екхарт добре се разбирате.
Поне знаеше, че микрофонът, който беше пристегнал към гърдите си и беше включен, откакто с Джордан пристигнаха на партито, работеше.
— Екхарт е късметлия, че съм такъв джентълмен тази вечер.
Иначе щях да се изкуша да метна палтото си върху главата му, да го хвърля в микробуса и да му покажа какво се случва с хората, които много си отварят устата пред агенти от ФБР.
— А хората казват, че аз съм имал тъмна страна — каза Джак. —
Поне научаваш това-онова за виното. Добре е да чуя, че полагаш такова усилие да се усъвършенстваш.
— Знае ли федералният прокурор колко обичаш да прекарваш събота вечер в подслушване на частни разговори? — попита Ник.
— Федералният прокурор знае как точно обичам да прекарвам събота вечер.
Ник се усмихна. После огледа стаята и се захвана за работа.
Офисът на Екхарт изглеждаше точно така, както го беше описала
Джордан: огромно бюро от махагон, две стени с вградена библиотека,
шкаф в един от ъглите на стаята (той го провери — заключен) и две кожени кресла, разположени до масичка за кафе. Пет подслушвателни устройства щяха да покрият мястото.
Той премести поглед върху двата контакта, разположени ниско на стените, които веднага се виждаха и стъкления полилей на тавана в центъра на стаята. Страхотни места, от които да започне. Още един
„бръмбар“ под масичката за кафе, а последният щеше да прикрепи под бюрото на Ксандър и щяха да бъдат готови.
Ник извади малка отвертка от комплекта с шперцовете.
— Готови ли сте, момчета?
— Готови — каза Джак. — Веднага щом сложиш първото устройство ще проверим звука.
Преди две вечери, след като „Бордо“ беше затворил, Ривс и
Дженсън, техническите специалисти, които бяха в микробуса с Джак,
бяха прикрепили малък радиоприемник с антена към един от климатиците от външната страна на сградата. Приемникът щеше да предаде сигналът от „бръмбарите“ в офиса на Екхарт в радиус от няколко пресечки, което им позволяваше да паркират микробуса с оборудването за наблюдение далеч от ресторанта, без да бият на очи.

99
Ник извади първия „бръмбар“ от джоба си, готов да започне играта…
— Агент Симс на линия ли е?
— Тук съм — прошепна агент Симс, барманката, която работеше във ВИП залата.
— Виждам Екхарт и Роудс. Тъкмо се качиха горе.
— Защо не съм свързан с микрофона на Джордан, Джак? —
попита Ник нетърпеливо. Искаше да е сигурен, че чува разговора й с
Ксандър. И заради задачата, и просто… защото.
— Работим по въпроса — каза Джак. — Работим с осем различни честоти между микрофоните по вас тримата и „бръмбарите“.
Добре, Ривс казва, че вече трябва да можеш да чуваш Джордан и
Екхарт.
— Е, как разбра за търга? — попита Ксандър докато минаваха през ВИП залата. — Не съм чул нищо за продажбата на каса „Петрус“
2000-а.
— Имам си начини — каза Джордан тайнствено.
Всъщност не беше толкова мистериозно — неин приятел от университета работеше във винарския отдел на „Сотбис“ и често я уведомяваше предварително за скъпите вина, преди да влязат в каталога им.
Спряха до бара с напитките.
— Какво бихте желали, господин Екхарт? — попита червенокосата барманка. Очите й за миг се спряха на Джордан.
Ксандър посочи към Джордан да поръча първа.
— Какво да бъде?
— Труден избор. Знаеш, че харесвам и „Вайнярд 29“, и
„Куинтеса“.
— Затвори очи. Ще те изненадам — каза той.
Джордан се зачуди как ли щеше да реагира в тази ситуация, ако не участваше в тайната операция на ФБР. На партито беше дошла с друг, а Ксандър очевидно флиртуваше с нея. В крайна сметка, осъзна тя, не разполагаше с лукса да реагира както иска. Сега целта й беше да занимава Ксандър, затова внимателно затвори очи. Чу как Ксандър прошепна нещо на барманката.

100
— Това ще бъде някакъв номер, нали? Ще ми налеете чаша вино за десет долара, за да видите дали мога да направя разлика — каза
Джордан.
— Нима бих поднесъл вино за десет долара — присмя се
Ксандър. — Добре, сега можеш да отвориш очи.
Тя го направи и видя, че Ксандър държи две чаши червено вино.
— Да вървим? — попита той с кимване към терасата.
Неколцина от гостите ги изгледаха любопитно, докато си проправяха път през ВИП залата и големия салон. Веднага щом се оказаха на терасата, Джордан усети прилива на по-хладен въздух,
който докосна голите й рамене.
— Насам — каза Ксандър и я поведе към една от топлинните лампи на балкона, който гледаше към река Чикаго. Всички останали гости бяха вътре и Джордан се зачуди дали някой ги вижда. За нея беше успокоителен фактът, че поне Ник я чуваше.
Ксандър й подаде една от чашите.
— Честит Свети Валентин. — Той чукна чашата си в нейната.
— Благодаря. — Джордан отпи от виното с вкус на тъмни червени плодове, розови листчета, шоколад и чили на прах.
— „Вайнярд 29“.
— Добра си — каза Ксандър.
— Едно от любимите ми е. Трябваше вече да съм го познала.
— Колко човека знаят достатъчно за виното, за да го оценят? —
Ксандър се облегна на парапета и протегна ръка към нея. — Всъщност мисля, че по-добрият въпрос е колко човека могат изобщо да си позволят това вино, че да знаят колко е добро? Ние с теб си приличаме в толкова много неща, Джордан.
Хмм… не в чак толкова. Първо, тя по принцип не контактуваше с престъпници. Като изключим брат й. Второ, обикновено избягваше да бъде сноб, черта на характера, за която Ксандър не се безпокоеше особено.
Сменяйки темата, тя погледна към водата и нощния силует на
Чикаго.
— Гледката оттук е страхотна.
Ксандър се приближи по-близо до нея и задържа поглед върху лицето й.

101
— Да, така е. — Той се протегна и отмести кичур коса зад ухото й.
Опа.
Джордан се зачуди как да се измъкне от това затруднение.
Надяваше се, че Ник движи задника си възможно най-бързо в офиса на
Ксандър, защото ситуацията тук започваше ужасно да се заплита. По принцип би го удостоила с учтивата версия на речта си „Стой настрана, приятел“, тъй като нямаше желание да разпалва страстта на мъж, който заговорничи с известни гангстери. Но предвид параметрите на вечерта тя трябваше да проточи нещата.

Изтегляне 34.77 Kb.

Сподели с приятели: