Нещо като любов

165
Тя се опита да звучи непринудено.
— Наистина няма за какво да говорим. Все пак не ми дължиш никакви обяснения. Въпреки че моята героиня беше изненадана да научи, че си от онези типове, които имат проблем с обвързването.
Дотук с непринудеността. Ник спря.
— Знаеш, че имам сериозна причина да съм от тях.
Моля ти се.
— Онези типове винаги си имат причини. — Джордан чуваше шума от магазина — Трябва да тръгвам, пълно е с клиенти.
— Не, Джордан, ние трябва да…
На вратата се почука и Андреа промуши глава.
— Съжалявам. Има един клиент, който иска да говори с теб.
— За съжаление, скъпи, наистина трябва да тръгвам — каза тя на
Ник. — Ще ти се обадя по-късно. — Тя затвори, преди да каже нещо,
за което щеше да съжалява.
С дълбока въздишка си сложи най-хубавата усмивка, решена да се концентрира върху работата. Обърна се към Андреа.
— Благодаря ти. Този клиент или клиентка каза ли за какво иска да говори с мен?
— Клиент. Много добре изглеждащ при това — каза Андреа с усмивка. Джордан уморено стана от стола. — Моля те, не ми казвай, че е Ксандър Екхарт. — Тя определено не беше в настроение да се справи с подобна ситуация в този момент.
— Не е Ксандър. Този тип твърди, че му дължиш каса вино.
Любопитна, Джордан последва Андреа и излезе от задната стаичка. Магазинът беше претъпкан и почти всички маси бяха заети от клиенти, пиещи вино. Тя забеляза тайнствения мъж, който седеше сам на маса близо до десертното вино и шампанското. Той я изгледа преценяващо, докато тя се приближаваше.
— Джордан Роудс. Радвам се да те видя отново.
Тя спря пред него и се усмихна.
— Кол Китридж. Мина доста време.
Час по-късно Ник тихо изруга, проклинайки липсата на паркоместа пред „Дивайн Селърс“. Успя да намери място на следващата пряка, паркира и слезе от колата. Тази вечер имаше мисия

166
и целта му бе Джордан Роудс. Без значение дали тя искаше, трябваше да поговорят.
Той влезе в „Дивайн Селърс“ малко след девет часа. Надникна през прозореца — знаеше, че вероятно ще я види да затваря магазина и позна. Проследи я с поглед как отива зад бара с черната копринена риза, късата права пола и високи токчета. Преди да влезе, той си позволи да я погледа няколко секунди как взема бутилка вино и я отнася на една маса в ъгъла.
Наистина беше неотразима. Всеки мъж би бил щастлив — Ник спря по средата на мисълта си, когато видя мъжа с когото беше. По- скоро висок, перфектна кестенява коса на модел и носеше шал около врата, въпреки факта, че в магазина беше двайсет и един градуса.
Очевидно смотаняк.
Джордан наля вино в двете чаши на масата. Остави бутилката и седна на стола срещу смотаняка. Той каза нещо, което очевидно й се стори забавно, след което взе бутилката и доля още в чашата й.
Ник гледаше как Джордан отпива от виното си и прави онази физиономия, съблазнителната — „майната му на виното, трябва да видиш изражението ми, когато правя секс“. Поне той така я разбираше.
Смотанякът я гледаше с хищнически поглед и се смееше. Очевидно и той имаше подобна интерпретация на физиономията. Нещо вътре в
Ник се счупи.
Това беше неговото измислено гадже и седеше на масата, на която предната вечер заедно бяха яли пържени картофки. И ако си мислеше, че може да хвърля изпепеляващи секси погледи на всеки педал с шал, който влиза в магазина й, грешеше. Той имаше свой поглед, който да покаже на смотаняка — беше време да демонстрира физиономията „не се опитвай да ме прецакаш“.
Джордан остави чашата и затвори очи, докато вкусовете на виното проникваха в нея.
— Ммм, имах нужда от това.
— Дълъг ден? — попита Кол.
— Много. — Тя се огледа из магазина. Преди няколко минути беше пуснала Андреа да си ходи като компенсация за допълнителната

167
смяна, която трябваше да поеме през уикенда. С облекчение видя, че нещата изглеждаха в сравнително добро състояние.
Кол изглежда прочете мислите й.
— Какво ще кажеш да поостана и да ти помогна да затвориш магазина? После може да отидем в онзи тайландски ресторант, за който ти казах. Разрешено е да занесеш свое пиене, така че може да изберем каквото вино поискаш. — С усмивка той посочи към вината на лавиците зад тях. — Аз черпя.
— Колко щедро от твоя страна. — Джордан завъртя чашата си.
— Но мисля, че ще пропусна тайландското.
— Това има ли нещо общо с „висок, мургав и сериозен“?
Докато мърмореше за нелепата клюкарска рубрика, Джордан се сети за най-добрия начин, по който да отговори на въпроса на Кол.
— Ситуацията с „висок, мургав и сериозен“ е… сложна.
— Колко сложна? — попита Кол.
Няма да повярваш, ако ти кажа.
Звънчето на вратата дрънна и вътре нахлу студен вятър. Джордан погледна и с изненада видя Ник до вратата. Носеше тъмно палто и се беше намръщил заплашително. С поглед прикован върху нея и Кол той се приближи към масата им.
— Изглежда идвам навреме за последни поръчки. — Без да губи време той протегна ръка към Кол. — Ник.
— Кол Китридж.
— Приятно ми е, Кол. Магазинът е затворен.
Джордан го стрелна с поглед заради грубостта му.
— Ник.
Той вдигна часовника си и го потупа.
— Виждате ли? Девет часа е.
Кол гледаше ту единия, ту другия.
— Май съм попаднал не където трябва.
Ник се усмихна престорено мило.
— Да Имате възможност да си тръгнете. — Той взе палтото на
Кол от стола и му го подаде.
Джордан го погледна свирепо.
— Не може да си сериозен.
— Абсолютно сериозен съм, скъпа. Трябва да поговорим.
Тя се обърна към Кол.

168
— Много съжалявам за това. Наистина не е нужно да си тръгваш.
Кол протегна ръка и се изправи.
— Не се тревожи, Джордан. Вероятно е по-добре да вървя. Може да поговорим следващия път, когато дойда за виното.
Тук мрачното изражение на Ник се задълбочи.
Джордан стана от масата, мина покрай Ник и последва Кол до вратата. Опита да се пошегува, за да прикрие неловкото положение.
— „Дивайн Селърс“ обикновено не посреща клиентите си така.
Май трябваше да те предупредя, че е „Денят на високия, мургав и намръщен тип“.
— Припомни ми за този ден следващата година. Мисля, че ще си остана вкъщи — каза Кол.
След бързо „довиждане“ той си отиде.
Тъй като на Джордан й трябваше малко време да се успокои, тя заключи вратата и дръпна щорите на предните прозорци. Не искаше някой случаен минувач да види един много истински спор с измисления й приятел грубиян.
След като се съвзе, тя се обърна към Ник.
— Не мога да повярвам, че го направи.
Беше си свалил палтото и седеше на стола — явно не планираше да ходи никъде. Той се облегна на масата и скръсти ръце, а светлосивият пуловер леко се опъна около широките му гърди.
— О, съжалявам. Прекъснах ли нещо между теб и клиента ти?
— Да, прекъсна нещо. И то се нарича разговор. И освен че е клиент, това беше Кол Китридж от рубриката „Храна и вино“ на
„Трибюн“. Хората от нашия бизнес обикновено не го вбесяват, като го изхвърлят така.
— Не разбрах, че е толкова важен за теб — каза Ник саркастично.
Джордан го погледна свирепо.
— Какво ти става тази вечер?
Ник стана и се приближи към нея.
— Ще ти кажа какво ми става. Какво мислиш, че щеше да си помисли някой, ако те наблюдаваше тази вечер? Щеше да види предполагаемата ми приятелка да пие с друг мъж.

169
Разбира се, помисли Джордан. Разследването. Единственото нещо, за което го беше грижа.
— Защо беше тук, между другото? — попита Ник. — Ти…
интересуваш ли се от този човек?
Тя се отдръпна от него.
— Не е нужно да отговарям на въпроса ти.
Той я последва.
— Нужно е. Може да има отношение към операцията под прикритие.
Джордан се завъртя.
— О, заври си тайната операция някъде. Не задавах никакви въпроси, когато бившата ти се изтъпанчи в магазина и ми каза за многото жени, които си чукал. И как не ти пука за никоя от тях, защото не се обвързваш. Значи същото правило важи и за теб — никакви въпроси. Което означава, че ако аз искам да пия с Кол Китридж или с който и да е друг мъж, това си е моя работа, а не твоя.
Тя сложи ръце на гърдите на Ник и го бутна. Той не помръдна.
Вместо това сключи ръка около китката й и я придърпа към себе си.
— Е! По дяволите — изръмжа той. — Аз го превръщам в моя работа.
Наведе се към нея и я целуна. Хвана с ръце главата й и потърси устните й — грубо и собственически. Джордан беше бясна й разгорещена и го хвана за пуловера, за да го отблъсна, но…

Изтегляне 34.77 Kb.

Сподели с приятели: