Нещо като любов

77
Заради виното, което щеше да им бъде предложено на партито на
Ксандър, Джордан беше наела кола с шофьор за вечерта. Правеше така всяка година, а Ник беше наблегнал, че е важно да спазва програмата си, доколкото е възможно.
Тя седна на задната седалка до него, като се опита да не обръща внимание на пърхането в стомаха си. Официално щеше да участва в операция под прикритие и прекомерното вълнение можеше само да попречи. Досега най-опасната ситуация, в която беше попадала, бе веднъж, когато един пиян бездомник влезе в магазина й и прекатури витрината със сира, след което припадна на пода. Тогава единствената опасност беше, че можеше да настъпи стъкло или да си изцапа обувките, докато разчиства бъркотията — мъжът беше толкова пиян, че не можеше да се събуди. А и Мартин беше там да я защитава с бутилка
„Кот дьо Рон“ в ръка, докато пристигне полицията. Джордан погледна към Ник — подозираше, че той разполага с нещо много по-опасно от бутилка „Кот дьо Рон“. Но къде беше сложил пистолет в този съвършено ушит костюм никой не можеше да каже.
Беше се обръснал и в средата на брадичката му се виждаше шика трапчинка, която не беше забелязала преди. Тъмнокестенявата му коса беше пригладена — беше и подстриган. Когато беше пристигнал у тях,
тя се слиса за миг колко изтънчен и хубав изглежда с палтото и костюма. Щеше да се смеси с гостите на партито без никакъв проблем.
Интересно обаче, струваше й се, че го харесва повече с набола брада й дънки. Слава богу, че я дразнеше през деветдесет и пет процента от времето, което прекарваха заедно, защото нямаше никакво намерение да харесва Ник Маккол. Стентън. Който и да беше тази вечер.
Той я хвана, че го гледа тъкмо когато колата спря пред „Бордо“.
Шофьорът слезе и заобиколи колата, за да отвори вратата на Джордан.
Ник я погледна внимателно, сякаш преценяваше настроението й.
— Е, това е. — Тя се опита да звучи непринудено, но гласът й леко трепереше.
Шофьорът отвори вратата и тя потрепери, когато студеният февруарски въздух нахлу в колата. Ник се приведе напред и се обърна към шофьора.
— Ще ни трябва минутка насаме. — Той затвори вратата на колата.
Заговори тихо.

78
— Джордан, погледни ме.
Тя го направи и задържа погледа си.
— Ще се справиш, ще видиш.
Тя кимна, успокоена от непреклонния му тон.
— Добре.
После сложи ръка на брадичката й и се приближи — чакай,
щеше ли да я целуне? Тя почувства топлината на дъха му върху врата си, когато прошепна в ухото й.
— Но ако нещо се обърка тази вечер, потърси червенокосата барманка. Тя е приятелка.
Джордан ококори очи. Да се обърка?
Нямаше време да пита какво би могло да се обърка, защото Ник отвори вратата и шофьорът автоматично се пресегна за ръката й. Така че тя се престори на развеселена и слезе от колата. Ник я последва,
заедно тръгнаха към входната врата на ресторанта и влязоха вътре.
Джордан беше идвала в „Бордо“ няколко пъти, но елегантната обстановка продължаваше да я впечатлява. Високите петметрови тавани, кристалните полилеи, излъчващи топъл блясък, и кремавите копринени тапети придаваха на мястото лека, въздушна атмосфера.
Вдясно от тях, от другата страна на залата за хранене, имаше арка в кремаво, която водеше към винения ВИП бар. В другия край на залата за хранене имаше външна тераса с изглед към реката и друг бар, в който през зимните месеци Ксандър поддържаше температурата чрез топлинни лампи. Според плана тя щеше да покани Ксандър на терасата, за да обсъдят вино, което тя иска да му предложи, и тогава
Ник щеше да направи своя ход. Оставиха палтата си на хостесата и си проправиха път към ресторанта. Джордан веднага забеляза познати сред гостите, но се поколеба, преди да тръгне към тях. Само минутка още. Това искаше, преди да представи „гаджето си“ на света и играта им да се превърне в реалност.
Ник изглежда прочете мислите й.
— Защо не си вземем по напитка? — Той улови погледа на сервитьора, който минаваше покрай тях.
— „Кристал“? — попита сервитьорът и им предложи високи тънки чаши.
Джордан обърна внимание на бутилката, докато той наливаше —
„Кристал Луи Ръодерер“ розе 2002-а. Както винаги Ксандър не

79
пестеше.
Концентрирай се върху виното, каза си тя. Трудната част от задачата се падаше на Ник, не на нея. През следващите няколко часа от
Джордан не се очакваше друго, освен да се усмихва и да вдига чаши,
пълни с напитката, за която през последните няколко години беше научила толкова много.
Ник скептично погледна чашата си, след като сервитьора си тръгна.
— Когато ме покани тази вечер, не спомена, че ще има и розови напитки.
Тя усети как част от напрежението й се изпарява Не знаеше какво да очаква с всички тези преструвки, че са гаджета, но засега нещата между тях изгледаха както винаги делови.
— Това е розе.
Изглежда името го впечатли.
— О, като белия зинфандел. Баба ми пиеше такова вино.
Слава богу, че Джордан не беше отпила от шампанското, иначе щеше да се задави.
— Първо правило на вечерта: никога не споменавай белия зинфандел пред тези хора. Или нещата много бързо ще се объркат.
Тя приближи чашата с шампанско към носа си и инстинктът й надделя. Затвори очи и вдъхна аромата на печени ябълки, бадеми и сушени плодове. Отпи малка глътка и остави шампанското да се разпръсне из устата й, преди да го преглътне. Ароматите флиртуваха в устата й леки и свенливи.
Тя отвори очи и забеляза, че Ник я наблюдава внимателно.
— Хубаво ли е? — попита той.
Това беше меко казано.
— Опитай го.
— Не пия розови напитки — вирна глава той. — Мислиш ли, че сме готови да се отправим към винения бар?
Джордан схвана посланието — трябваше да продължат да се движат.
— Разбира се. Да видим какво ни е приготвил Ксандър тази вечер.
Заедно те се отправиха към частната зала. Дегустацията на вино беше започнала и барът беше шумен, тъй като гостите обсъждаха

80
напитките. Почти веднага Джордан забеляза червенокосата барманка,
вероятно „приятелката“, която Ник беше споменал по-рано. Беше привлекателна и според Джордан изобщо не приличаше на агент от
ФБР. За миг тя се улови, че мисли колко добра „приятелка“ е тази жена на Ник. След това се сети, че не е нейна работа.
— Сега ли започвате? — попита червенокосата, когато се приближиха до бара. С нищо не издаде, че ги е познала. Джордан забеляза, че прическата на барманката покрива ушите й. Вероятно, за да скрие слушалка под къдравата коса? Беше й любопитно и си отбеляза да попита Ник по-късно.
— Ще вземем това, с което се започва.
— Е, как се процедира? — попита Ник момичето, след като тя сложи чаша пред всеки от тях. — Това ми е първата дегустация.
— Хм, девствен в дегустирането на вино — каза Джордан. —
Толкова много има да те уча.
— Бъдете кратка, Роудс. Само основното.
— Добре, ето прогнозата ми за тази вечер — освен ако Ксандър не планира да наруши някои правила, ще започнем с няколко леки бели вина, ще преминем към шардоне, после ще сменим чашите и ще започнем с червените вина. И тук е най-забавната част.
Ник взе едно от дегустационните менюта на бара.
— Добре. Да видим колко си добра. Назови първото.
— Совиньон блан — предположи Джордан. — Вероятно от долината на Лоара. После ризлинг, пино гри и калифорнийско шардоне.
Той беше впечатлен.
— Бивате.
Тя сви рамене.
— Познавам дегустациите.
— Като изключим, че обърка шардонето.
Изненадана, Джордан погледна менюто. Преди Ксандър винаги избираше калифорнийско шардоне, но тази година се беше спрял на
Бургундия, Франция.
— Интересно, не мислиш ли? — каза мъжът вляво от нея.
Джордан се обърна и видя Рейф Веласкес, съсобственик на доходен хедж фонд, базиран извън Чикаго. Подобно на нея и той беше сред редовните гости на партито. Тя го поздрави с усмивка.

81
— Здравей, Рейф. — Тя се огледа из помещението. — Къде е
Емили?
— Реши да си остане вкъщи — с голяма неохота. Най-малкият ни син цяла седмица се бори с грипа и на нея не й се щеше да го оставя с бавачката. Мисля, че нещо става. С когото и да говоря тези дни е болен.
Джордан се сети за Хъксли, проснат на дивана със стърчаща коса. Нещо се случваше и то не беше хубаво. Тя се обърна към Ник и ги запозна.
— Рейф Веласкес, Ник Стентън.
Когато двамата мъже си стиснаха ръцете, тя въздъхна облекчено.
Беше направила първото запознанство, без да прецака нещата.
— Е, сигурно се гордееш със себе си — каза й Рейф.
Тя объркано вдигна глава.
— Какво искаш да кажеш?
Рейф посочи менюто с вината.
— Червените?
— Още не съм стигнала до там — все още се чудя, че Ксандър не е избрал калифорнийско шардоне.
— Забрави шардонето — виж кабернетата.
Джордан хвърли поглед на менюто и се отдръпна изненадана,
когато прочете имената на две от кабернетата, които Ксандър беше избрал за вечерта.
— Е, как го разбираш? — попита Рейф хитро.
Тя не отговори веднага. Струваше й се, че знае какво намеква
Рейф, но това не можеше да означава…
— Изглежда някой има таен обожател — каза той.
Ник се намръщи, изведнъж много заинтригуван от разговора им.
— Май изпускам нещо тук.
Рейф обясни.
— На миналогодишното парти Ксандър, Джордан и аз влязохме в спор за избора му на червени вина. Вижте, Ксандър винаги избира
„Скрийнинг ийгъл“ за каберне — което е фантастично вино, не ме разбирайте погрешно. Но Джордан на шега подметна, че ако иска да раздвижи нещата, с радост ще му даде няколко предложения. И така,
Ксандър я попита кои са любимите й кабернета.
Ник се обърна към Джордан.

82
— И ти какво му каза?
— Може… да съм споменала кабернето „Вайнярд 29 истейт“ —
каза тя.
Ник погледна в менюто.
— В списъка е.
Да, така беше.
— Тя също така каза, че е голям почитател на „Куинтеса меритаж“. С което между другото съм напълно съгласен — каза Рейф.
Ник отново провери.
— И това е в списъка.
Да, така беше. Ник присви очи.
— Значи да изясним — две от петте червени вина в този изключително специален списък са онези, които си казала, че са ти любими?
Е, ако така поставяше нещата… Вече в отбранителна позиция,
Джордан почувства нужда да изтъкне нещо.
— Имам винарски магазин, разбираш ли. Това най-вероятно е професионален, а не личен комплимент.
— Сигурна ли си? — Зелените очи на Ник съсредоточено изучаваха нейните.
Преди да отговори, Джордан се замисли за последните си срещи с Ксандър. Нищо не й се струваше необичайно, нито си спомняше разговори, които да изразяват някакъв особен интерес към нея. Разбира се, Ксандър често се отбиваше в магазина, но така правеха и много от редовните й клиенти. И флиртуваше с нея от време на време, но
Ксандър флиртуваше с всички. Беше известен женкар и постоянно излизаше с жени, които срещаше в клубовете си — обикновено дългокраки брюнетки под двайсет и пет. Тъй като беше руса, висока метър шейсет и пет и на трийсет и три години, Джордан не отговаряше на нито един от неговите критерии.
Но сега, като се замислеше… сети се за един леко странен разговор — преди около пет месеца, тъкмо преди да арестуват Кайл и тъкмо след като се беше върнала от пътуване до долината Напа.
Ксандър се беше отбил в магазина и тя го информира за някои от новите вина, които беше открила.
— Сигурно е тежко да ти се налага да ходиш няколко пъти в годината по работа до Напа? — Беше я подразнил Ксандър, докато

83
разглеждаше лавиците в магазина.
Джордан се беше подсмихнала, докато му подаваше чаша от новото пино ноар, което тъкмо беше отворила, и не му възрази.
— О, и на теб не ти е лесно. Да ходиш където искаш, когато поискаш.
Тя знаеше, че той се хвали с екзотичните си пътувания всеки път,
когато посещава магазина й. Ксандър взе от ръцете й чашата пино.
— Да, но с Напа е различно. Това не е място, където човек иска да ходи сам. Трябва да бъдеш с някого, който може да оцени преживяването. — Той отпи от виното. — Добро е.
— Един сервитьор ми го препоръча. Толкова ми хареса, че поръчах да ми доставят две каси.
Ксандър я последва до бара.
— Къде отседна?
— В „Капистола Ранч“. Бил ли си там?
— Не. Но съм чувал хубави неща.
— Изумително място — каза Джордан. — Бях в самостоятелна вила с изглед към каньона. Всяка сутрин закусвах на терасата, докато слънцето изгряваше над хълмовете, а нощем седях под звездите с чаша вино.
— И сега ми кажи, че нямаше да е по-добре да си с някой. —
Ксандър скръсти ръце на гърдите, сякаш я предизвикваше да му противоречи.
Носеше черна дизайнерска риза, на която беше разкопчал двете горни копчета, сив панталон и чисто нов часовник Jaeger Le Coullre.
Беше хубав мъж, но имаше нещо в него, което не й харесваше. Много се перчеше с парите си, особено пред нея, но понеже беше добър клиент, тя се усмихна и отстъпи.
— Вероятно следващия път. Ще имам още много пътувалия до
Напа. Вече съм планирала едно за началото на март.
— Защо да чакаме до тогава? — Ксандър извади мобилния си. —
След две минути мога да ни запазя места в първа класа.
Тя се изсмя. Сякаш можеше да зареже всичко на часа и да тръгне.
— Щеше ми се да беше толкова лесно. — Тя взе няколко бутилки пино и ги отнесе в коша до входа на магазина.
— Джордан.

84
Сериозният тон в гласа на Ксандър я спря. Тя погледна през рамо и видя странно изражение на лицето му.
— Има ли някакъв проблем? — попита тя.
Точно тогава влезе Мартин — беше приключил с инвентаризацията в избата.
— Мисля, че трябва да поръчаме още една каса от Зулу. Хората са полудели на тема южноафрикански вина… о, господин Екхарт, не разбрах, че сте тук. — Той млъкна и погледна между двамата. —
Прекъсвам ли нещо?
Джордан помисли, че вижда сянка от раздразнение в очите на
Ксандър. Но после изчезна и тя предположи, че й се е сторило.
Ксандър обичаше да разговаря с Мартин — двамата имаха много сходни вкусове по отношение на вината. Тя не виждаше причина той да се притеснява от присъствието на асистента й. Ксандър махна с ръка.
— Не ни прекъсваш. Просто се наслаждавам на това ново пино
— посочи той към чашата. — Каква е цената му?
— Трийсет долара бутилката. — Джордан продължи да наблюдава за следи от напрежението, което бе видяла на лицето му преди миг. Но не долови нищо — изглеждаше спокоен както винаги.
— Може и да започна да го предлагам в ресторантите ми — каза той.
Тримата обсъдиха оценките на винения критик Робърт Паркър и мнението на Мартин, че невинаги е честен, заради предпочитанието му към силните подчертани червени вина.
Малко след това Ксандър си тръгна и оттогава Джордан не се беше сещала за този странен момент.
Но сега, след случилото се, тя възприемаше разговора по друг начин. Не можеше да спре да мисли дали в онзи ден Ксандър не се беше интересувал от нещо повече от пино. Беше предположила, че се е пошегувал за пътуването до Напа, но можеше и да не е така.
Малко след този разговор арестуваха Кайл и в живота й настъпи пълен хаос. Беше изпаднала от социалната сцена и бе престанала да излиза с мъже. Вероятно оттогава Ксандър я дебнеше в очакване на по- подходящо време да разкрие чувствата си. Като тази вечер например, с неговата винена листа „С уважение към Джордан“.
Тя преплете поглед с този на Ник.

85
— Може… да имаме проблем.

86
10
Проблем.
Това не бяха думите, които Ник искаше да чуе точно тогава.
Никой агент не би искал да чуе тези думи по средата на операция под прикритие. Той учтиво се усмихна на Рейф.
— Бихте ли ни извинили за момент? Трябва да поговоря с приятелката си.
Без много шум, той хвана Джордан за ръката и я изведе отстрани на залата. Опря едната си ръка на стената до нея и я погледна в очите.
— Скъпа, преди да дойдем на това парти, можеше да споменеш,
че домакинът си пада по теб.
Тя го погледна в отговор, без да изглежда особено уплашена. За единайсет години прилагане на закона Ник беше карал много заподозрени да се потят под натиска на внушителното му изражение
„не се опитвай да ме прецакаш“, а на нея даже не й мигна окото. Така е, никой от заподозрените не носеше убийствена рокля с цепка почти до задника, затова вероятно физиономията му „не се опитвай да ме прецакаш“ не беше в най-добрата си форма точно сега.
— И аз самата не знаех, скъпи — каза тя. — И все още не го знам със сигурност. Но нека в интерес на спора да кажем, че Ксандър проявява нещо повече от професионален интерес към мен. Това ще бъде ли проблем за теб?
Думите й бяха предпазливи и добре подбрани. В случай че някой ги чуеше, разговорът им щеше да изглежда просто като успокояване на ревнив любовник, а не на ФБР агент, който беше малко раздразнен да научи за това развитие на нещата по средата на тайна операция.
— Мога да се справя. — В известен смисъл, предполагаше Ник,
влечението на Екхарт към Джордан можеше да се окаже положително.
Той се съмняваше, че ще й бъде трудно да го убеди да се уединят за по питие. Въпреки това Ник нямаше търпение да продължат. Трябваше да се смесят с тълпата, да пият вино, да сложат няколко подслушвателни устройства — обичайните социални задължения.

87
— Трябва да се връщаме при другите — каза той.
— Почакай — Джордан сложи ръката си върху неговата и го спря, преди той да се обърне. Очите й бяха изпълнени със загриженост.
— Съжалявам, ако тази вечер те поставям в неловка ситуация.
Честно, наистина не знаех, преди да видя винената листа.
Тя изглеждаше толкова искрено притеснена в този момент, че
Ник не се сдържа от следващия си ход. Той се протегна и докосна брадичката й.
— Не се тревожи, Роудс. Разбирам. — Усмихна се той. — Мисля,
че има чаша вино с името ти на бара.
— За пет хиляди долара на човек, трябва да има нещо много повече от това.
— Сега разбирам защо никой не идва с кола на това парти. —
Той хвана Джордан за ръката, обърна се и — почти се сблъска с
Ксандър Екхарт, домакинът на партито и целта на Ник за тази вечер.
— Аз пък все си мислех, че е защото паркирането наоколо е трудно — каза Ксандър в отговор на коментара на Ник. Въпреки непринудения тон погледът му остана студен, когато протегна ръка.
— Ксандър Екхарт.
Ник стисна ръката му малко по-силно от необходимото.
— Ник Стентън.
— Виждам, че сте тук с Джордан.
— Така е.
Джордан се приближи към него.
— Ксандър, чудех се кога ще те видим. Надминал си себе си тази вечер, както винаги.
Ксандър свали поглед от Ник навреме, за да обърне внимание на
Джордан. Огледа я.
— Както и ти, Джордан. Поласкан съм, че си го направила. Зная,
че гледаш да не биеш на очи заради всичко, което се случи с брат ти.
Всъщност бях изненадан, когато секретарката ми каза, че си се обадила тази седмица да добавиш гост към отговора на поканата. Не знаех, че излизаш с някого.
Ник преплете пръсти с тези на Джордан.
— Късният отговор бе по моя вина. Първоначално смятах да съм извън града този уикенд. Но после осъзнах, че е Свети Валентин и

88
отложих пътуването си, за да съм с Джордан. Нямаше начин да изпусна най-романтичната вечер в годината.
— Да, би било голям срам — отвърна сухо Екхарт.
— С Ник тъкмо обсъждахме вината в менюто — прекъсна ги
Джордан. — Вечерта изглежда ще бъде фантастична.
— Предполагам разбирате, че съм се надявал да направя незабравимо впечатление на този Свети Валентин. Някои скорошни развръзки обаче ме карат да се замисля дали не съм се изхвърлил малко. — Ксандър посочи между тях двамата. — Е, интересно ми е да чуя как се запознахте.
— В магазина на Джордан — каза Ник.
— О, човек на виното ли сте, Ник?
— Не бих казал. Различавам бяло и червено.
Джордан му намигна.
— А вече и розово.
Ник се усмихна. Така беше.
— А вече и розово.
Ксандър ги погледна. Каквото и да беше видял, изглежда не му харесваше.
— Ще прозвучи ли прекалено нетърпеливо, ако кажа, че изгарям от желание да видя какво си ни приготвил в избата? — попита
Джордан. — Винаги си пълен с изненади, Ксандър.
Ник трябваше да признае, че беше впечатлен. Не бяха много цивилните, които можеха да играят толкова естествено под прикритие,
особено пред човек, за когото знаеха, че пере пари за наркокартел.
Предложението й проработи като магия.
— Кой съм аз, че да карам толкова красива жена да чака? —
Ксандър посочи към отворена врата в другия край на винения бар.
— Сам ще ви заведа. Последвайте ме.
Екхарт ги преведе през вратата и минаха по висяща стъклена стълба.
— Тъй като идваш за първи път, Ник, ще ти направя безплатна обиколка.
Всъщност ФБР вече бяха платили пет хиляди долара за тази привилегия.
— Оценявам го, Ксандър.

89
— Заради стойността на колекцията ми, обикновено заключвам онази врата горе — каза му Ксандър. — Но тази вечер имам доверие на гостите си. Или поне на повечето от тях. А за останалите се доверявам на високия метър деветдесет и четири и тежък сто и тринайсет килограма бодигард, когото съм настанил долу.
Когато слязоха на долния етаж, Ник бързо разбра причините за охранителната система на Екхарт. Беше изучил плановете на сградата и знаеше, че винарската изба заема голяма част от мястото. Но нито плановете, нито описанията на Джордан го бяха подготвили за големината на избата, която стоеше пред него. Или по-скоро на винарските изби. Намираха се пред три правоъгълни стъклени зали,
всяка от които беше приблизително седем и половина метра дълга и три метра широка.
През стъклените панели, които се издигаха от пода до тавана,
Ник виждаше редиците от над шест хиляди бутилки вино, подредени хоризонтално върху изрязани етажерки от абаносово дърво. Стъклени врати, дебели няколко сантиметра и заградени от сложни охранителни панели, пазеха всяка от трите зали в избата.
— Червени, бели, шампански и десертни вина — каза Ксандър,
посочвайки към залите. — Очевидно с различна температура на съхранение за всеки вид.
Очевидно.
— Над три милиона долара под формата на вино — продължи
Ксандър, без да се опитва да прикрие гордостта си. — Разбира се,
голяма част от него е за ресторанта. Личната ми колекция възлиза на около милион.
Ник устоя на изкушението да попита каква част от тази колекция е закупена с парите от наркотиците на Роберто Мартино.
— Определено става въпрос за много вина.
Група от около десетина човека се беше събрала до една врата вдясно от тях, за която Ник знаеше от плановете, че води до отделна стая за дегустации. Як мъж в началото на четирийсетте се приближи и ентусиазирано поздрави Джордан.
— Джордан — тъкмо навреме. Трябваш ми да разрешиш един спор. Спомняш ли си как преди две години на това парти с теб си приказвахме точно тук, когато един пияница, нечие гадже, излезе от

90
тоалетната с отворен цип и сако, затъкнато в панталона като риза. Той говори с нас в продължение на пет минути, без изобщо да се усети.
— Абсолютно. Смотолеви нещо за това как никога в живота си не се е напивал, защото имал много висока поносимост към алкохола.
Мъжът гордо се обърна към групичката край вратата.
— Виждате ли? Казах ви. Може ли да те отмъкна за няколко минута? — попита той Джордан. — Трябва да убедиш тези хора, че не си съчинявам.
Тя погледна към Ник и се усмихна учтиво.
— Разбира се.
Ник я гледаше как се отдалечава, Ксандър също. След това двамата мъже се обърнаха и се погледнаха един друг.
Ксандър веднага изстреля първия залп.
— Е. Не спомена с какво се занимаваш, Ник.
— Недвижими имоти.
— Строител ли си?
— Инвеститор. Отдавам под наем жилища — предимно на колежани и наскоро завършили студента.
— Недвижимите имоти тръгнаха на зле през последните няколко години, не е ли така?
— За щастие не и отдаването под наем. Много хора остават в университетите, понеже не могат да си намерят работа, и ми се налага дори да връщам хора.
Ксандър се изсмя надменно.
— Кой би помислил, че отдаването под наем би се оказало толкова доходен бизнес?
— Аз.
Последва тишина.
— Имаш ли нещо против да ти дам един съвет, Ник?
На Ник му хрумнаха около стотина не толкова учтиви отговори,
включително и един, който указваше къде точно Екхарт да забучи съвета си, но заради тайната операция си прехапа езика. Да направи сцена и да бъде изхвърлен от висок метър деветдесет и четири и тежък сто и тринайсет килограма бодигард не беше сред интересите на ФБР.
Така че успя да овладее сарказма си. В общи линии.
— Целият съм в слух.
Ксандър звучеше самодоволно.

91
— Джордан може да те намира за забавен, но колко смяташ, че ще продължи това? Непрекъснато виждам мъже като теб в клубовете и ресторантите си. Може да облечеш костюм и да се докараш, но и двамата знаем, че тя е много над категорията ти. Просто е въпрос на време преди и тя да го разбере.
Ник се престори, че разсъждава върху това.
— Интересен съвет. Но доколкото виждам, Джордан много добре преценява кой е и кой не е в категорията й. — Той хвана Екхарт за рамото и го стисна. — Пийни си, Ксандър, — изглежда имаш нужда.
Той се отдалечи и остави Екхарт сам в ъгъла.
— Всичко наред ли е? — попита Джордан, като се приближи.
— Просто се опознавахме с милия ни домакин — каза той. —
Сега, какво трябва да направи човек тук, за да си вземе нещо за пиене?
Тя вдигна глава.
— Последвай ме.
Джордан въведе Ник в залата за дегустиране до избата, която беше по-уютна от останалата част на долния етаж. Въпреки че гостите можеха да влизат и излизат, имаше неколцина, които се бяха разположили в кожените кресла с лице към запалената камина,
знаейки, че тук се поднасят наистина специалните вина. Около четирийсетгодишен мъж с костюм — сомелиерът, когото Ксандър беше наел за вечерта, — стоеше зад бара и наливаше малки количества вино в кристални чаши. Едър бодигард, целият облечен в черно,
стоеше до залата дискретно, но все пак нащрек.
Джордан доведе Ник до бара и улови погледа на сомелиера —
беше същият, когото Ксандър наемаше за партито през последните няколко години.
Той се усмихна и се приближи.
— Госпожице Роудс! Надявах се да ви видя тази вечер. Запазил съм нещо специално за вас. „Шато Севон“ 1990-а.
„Севон“ от деветдесета? Боже Господи, сърцето й запрепуска.
— Ахна ли, или така ми се стори? — попита Ник, когато сомелиерът напълни чашите им.
Джордан се опита да запази самообладание.
— Не мисля.
— Сигурен съм, че те чух.

92
— Добре, може леко да съм ахнала — отстъпи тя. — „Шато
Севон“ от 1990-а се счита за изключително. Сензационно.
Поразително.
— Звучи като оргазъм — каза Ник с дяволит блясък в очите.
Сомелиерът бързо се оттегли Джордан посочи към него.
— Чудесно — прогони го, преди да ни е казал за виното.
— Има ли значение? — попита Ник скептично. — В крайна сметка не си ли приличат на вкус всички вина?
Тя поклати глава.
— Наистина, Ник. Не знам откъде да започна с теб.
Той уверено се приведе на бара, примамвайки я с усмивката си.
— Отказваш ли се вече?
Тя го огледа отгоре до долу, мислейки. После взе двете чаши,
които сомелиерът им беше налял и му подаде едната.
— Още не. — Тя спря Ник, като сложи ръка върху неговата,
когато той наклони чашата да отпие.
— Аха, девственик. С това вино е нужна малко предигра.
Той я изгледа над чашата си.
— Предигра?
— Абсолютно! — Беше време за първи стъпки в света на виното.
— Ето как стават нещата. Когато дегустираш вино, за разлика от обичайното пиене, има четири основни стъпки, които трябва да запомниш: гледаш, миришеш, опитваш и плюеш или преглъщаш.
Ник замълча след казаното и вдигна глава.
— И личното ти предпочитание за последното е…?
— Само некадърниците плюят.
Дясното му око помръдна.
Джордан вдигна чашата си вече в преподавателско настроение.
— Значи първата стъпка е оглеждането.
Ник хвърли бърз поглед към чашата си.
— Прилича ми на вино. Проверено.
Тя поклати глава.
— Не, наклони чашата и я задръж над бялата покривка. — Тя демонстрира, като задържа чашата си под четирийсет и пет градуса. —
Искаш да видиш сърцевината на виното, за да определиш наситеността и периферията му, да провериш оттенъка.
— Защо се прави това?

93
— Цветът на виното може да ти каже много за това дали то е младо, или е започнало да отлежава. — Тя продължи с демонстрацията. — После завърташ чашата и гледаш колко бързо виното се утаява и спира да се движи. Колкото по-бавно виното стъпи на дъното, толкова по-високо е съдържанието на алкохол в него.
— Нали знаеш, че по закон трябва да отбележат съдържанието на алкохол върху етикета. Това също би било добър ориентир.
— Вероятно трябва да оставим всички въпроси и коментари за края на дегустационния ритуал.
Той сви рамене.
— Аз нямам проблем. Изобщо не ми пука дали ще плюя, или ще гълтам.
Тя щеше да съжалява, че му го е казала.
— Следва мирисането на виното.
— Това със сигурност е дълга предигра. — Ник надникна зад бара. — Нямат ли там вина, които да стават за бърза консумация.
Джордан едва се сдържа, краищата на устните й се извиха. Не се

Изтегляне 34.77 Kb.

Сподели с приятели: