Ние вярваме портата символът на вярата



страница4/12
Дата21.01.2018
Размер0.76 Mb.
#50282
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

5. БОЖИЕТО ЦАРСТВО

5.1. Божието Царство е Божието царско управление, власт и господство над небето и земята и над всичко сътворено (Битие 1, 2:1-4).

5.2. Когато говорим за Небесното Царство, ние говорим специфично за Божието управление в небето, което се стремим да донесем на земята (Матей 6:10; Лука 11:2).

5.3. Когато се говори за Царството на нашия Господ и Неговия Христос, ние тълкуваме това като тези владения създадени за и доведени под управлението на Христос и на всички, които са в Него, функциониращи като точното регентство на Божеството в творението (Ефесяни 5:5; Колосяни 1:13; 2 Петрово 1:11; Откровение 11:15, 12:10).

5.4. Употребата на термина ‘Царството на Татко’ показва уникалното и интимно семейно взаимоотношение, в което Бог се свързва с онези, които, в Христос, са станали Негови синове и по този начин са наследници на Царството Му (Матей 13:43).

5.5. Понеже Бог е Дух, Неговото управление е духовно и където Неговото вечно, непоклатимо и неразрушимо Царство идва, присъствието му става видимо и ясно забележимо (Псалм 45:6; Исая 9:7; Данаил 2:44; Лука 1:33; Евреи 1:8) и неговия ефект е праведност, мир и радост в Святия Дух (Йоан 18:36; Римляни 14:17).


5.5.1. Божието Царство не е от този свят и следователно не е нито социално, нито политическо, нито икономическо, нито е сходно с някое земно царство (Йоан 18:36).

5.5.2. Тъй като Божието царство е духовно и нито е социално, нито политическо нито икономическо, то трябва да се управлява първо духовно от сърцата на онези, които са в Христос (Лука 17:20-21).

5.5.3. С духовно имаме предвид, че принципите на праведност, които управляват Небесното Царство трябва да бъдат посяти (като семе – Матей 13:19, 31) във всяка област на човешкото съществуване и систематично да проникват, да въздействат и да предпазват небесната култура и природа на Бог в творението (Както светлината - прониква - Матей 5:14-16, Йоан 8:12; Както кваса - въздейства - Лука 13:20-21; Както солта - предпазва - Матей 5:13; Колосяни 4:6).
5.6. Достъп или влизане в Божието Царство се случва чрез покаяние и новорождение отгоре чрез Святия Дух и очистване чрез измиването с вода, която е Божието Слово (Марк 1:15; Йоан 3:3-5; Ефесяни 5:26; Яков 1:18; 1 Петрово 1:23). Божиите синове са пренесени от владението на тъмнината в Царството на Неговия възлюбен Син (Колосяни 1:13).

5.7. Всички, които идват в Божието Царство трябва да търсят първо Божието Царство и Неговата правда за ефективно живеене в този настоящ свят (Матей 6:33; 1 Солунци 2:12).

5.8. Божието Царство не може да бъде наследено от неправедните, т.е. от онези, които вършат делата на плътта, неморалните или алчните. Когато Писанията казват, че плът и кръв не могат да наследят Небесното Царство, ние тълкуваме това да означава, че хуманистичните и хуманитарните усилия сами по себе си не могат да дадат право на достъп на никой човек в Царството (Йоан 3:3-5; 1 Коринтяни 6:9-10, 15:50; Галатяни 5:21; Ефесяни 5:5).

5.9. Да се живее в Божието Царство означава да се живее под Божието управление. Божието Царство се управлява в праведност (Исая 16:5, 32:1; Евреи 1:8). Например, Матей 5, 6 и 7 описват вътрешните ценности и етики изисквани от онези, които живеят в Царството.

5.10. На Църквата й е дадена властта от Исус да представлява Небесното Царство и да установи неговите цели на земята (Матей 16:19). Църквата, чрез функциониране като Божия син и регента на небето, е задължена да проповядва Добрите новини/Евангелието на Божието Царство по целия свят (Матей 24:14), канейки всички хора да се насладят на ползите от Царството (Сватбеното празненство – Матей 22:2; Бисера с голяма цена – Матей 13:45; Отменените дългове – Матей 18:23).

5.11. Царствата на този свят понастоящем са под управлението на дявола. Главната цел на Божието Царство е да установи Божието суверенно владение чрез детрониране на царствата на този свят (Матей 4:8-10; Лука 11:20).

5.12. Царството е, било е и ще дойде. (Евреи 12:28; Откровение 11:15). Божието Царство дойде в момента на Божествено разпознаване на Исус като Божия Син при реката Йордан; след това Исус обяви, че Божието Царство е дошло. Писанията посочват, че въпреки че Царството е дошло, то продължава прогресивно да нараства и ще достигне пълнотата си в края на ейоните от време (Исая 9:6, 11:1-10, 32:1; Данаил 2:44, 7:18, 27; Михей 4:7; Матей 4:17; Лука 1:32-33). Разгледайте притчата за синаповото семе (Матей 13:31-32; Лука 13:18-21; Марк 4:30-32). Затова, ние прегръщаме молитвата на Исус, която ни учи да се молим всеки ден Царството Му да дойде (Лука 11:2).

5.13. Божието Царство се налага и измества царствата на този свят (Данаил 2:34-35). Божията воля в небето трябва да стане начина на живот на човечеството (Матей 6:10).

5.14. Божиите синове ще управляват и ще царуват с Христос като царе и свещеници (Матей 25:21-23; Откровение 5:9,10, 20:4-6). Царството е част от наследството на Божиите синове. Благоволението на Татко е да даде Царството (Лука 12:32; Ефесяни 1:5-9; Филипяни 2:13).

5.15. При завършека на вековете Царството на нашия Бог ще управлява абсолютно над всичко в творението (Исая 2:1-4; Данаил 2:35; Михей 4:1-4; 1 Коринтяни 15:24; Исая 9:6-7; Откровение 11:15).




6. ЦЪРКВАТА




6.1. ОПРЕДЕЛЕНИЕ

6.1.1. Църквата е тайна, която за векове е държана скрита в Бог, но сега е разкрита в Христос и прогресивно се разкрива чрез Неговите апостоли и пророци (Ефесяни 1:9-22, 3:3-5, 5:32; Колосяни 2:2-3, 8-9, 4:3).


6.1.1.1. Църквата, като тайна, която е разкрита, има чрез божествения замисъл много метафорични описания разкриващи нейната многообразна природа и функция. Някои от тези описания са: Тялото на Христос, Градът на Живия Бог, Святата нация, Храмът, Зданието, Армията, Нивата, Жена, ‘Нов’ човек и Планината Сион (Исая 2:1-4; Йоил 2:11; Михей 4:1-4; Римляни 12:4-5; 1 Коринтяни 3:9, 12:12, 20; Ефесяни 2:15, 19-22, 4:24; Колосяни 3:10; 1 Петрово 2:5; Откровение 12:1-13, 21:2).
6.1.2. Църквата е била божествено предопределена, избрана и осиновена в основата си да действа като Божието семейство, състояща се от всички онези, които са ‘призовани’ от царството на тъмнината и събрани в Христос като корпоративния, първороден син в творението (Матей 16:18; 1 Тимотей 3:15; Римляни 8:29: Ефесяни 1:5в; Галатяни 4:5). В този смисъл, църквата в Христос се наслаждава на статута и привилегията на първороден син, който седи в изпълнителната небесна позиция от дясната страна на Татко (Римляни 8:28-29; Ефесяни 1:3, 20, 2:6, 3:10; Колосяни 1:18; Евреи 12:23).
6.1.2.1. Ние твърдим, че Църквата е ред от новото създание (2 Коринтяни 5:17), отделена, за да функционира като новата човешка раса съобразена с образа и подобието на въплътения Христос (Римляни 8:28-29; Колосяни 3:10). Тази позиция ни е предадена метафорично в понятия като: първия Адам/последния Адам; първия човек/втория човек; естествения човек/духовния човек (1 Коринтяни 15:45-49; Ефесяни 2:19-22, 4:23-24; 1 Петрово 2:9).

6.1.2.2. Църквата е загатната и исторически изобразена чрез нацията Израел. Старозаветните Писания нагледно описват Бог като Баща изискващ освобождението на Сина Му от Египет – „Израел е Мой Син, Моя първороден … Пусни Сина Ми, за да Ми послужи …“ (Изход 4:22-23; Евреи 12:23). В Новия завет, Църквата, новия Израел, се състои от Божиите синове, т.е. онези, които са приели, повярвали и изповядали Исус като Спасител, Господ и Христос (Йоан 1:12; Деяния 2:47; Римляни 10:9-13). Точно както Израел намери имунитет в Пасхалното Агне, Новозаветната Църква намира спасение и изкупление в Кръвта на Христос, върховното Агне (Йоан 1:29-36; 1 Коринтяни 5:7, 10:16; Ефесяни 2:13; Евреи 9:14; 1 Петрово 1:2, 18-19; 1 Йоан 1:7; Откровение 1:5).


6.1.3 Църквата като събрание на призованите, е Божията свята нация, която ние споменаваме като Божия Израел, Небесния Ерусалим, Невястата на Христос и Сион (Галатяни 6:16; Ефесяни 2:12; Евреи 8:10, 12:23; Откровение 22:2).

6.1.4. Църквата като Божията свята нация е повсеместно поставена и разпръсната в народите по света. В този смисъл, църквата функционира дуалистично в своето географско място

6.1.4.1. Тя е нация в нацията(те), град в града(вете), народ в и сред народите.

6.1.4.2. Ако Църквата е Святата нация и Града на Живия Бог, тогава ние вярваме, че Църквата има собствена структура на управление, политика, икономика, култура и обичаи. Ние сме убедени, че когато Църквата се събира според божествения ред в дадена географска област, тогава благополучието на нейните граждани не се определя на първо място от гражданските структури и нормите на светските общества, а от Самия Бог. Следователно, може да се каже, че Църквата не е съобразена с този настоящ свят (Римляни 12:1-2), въпреки че писанията призовават всички вярващи да почитат, да се подчиняват и да се молят за онези, които са гражданското лидерство (Римляни 13:1в; 1 Петрово 2:13в)




Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница