ЕКИПИРАЩИ И ИЗГРАЖДАЩИ СЛУЖЕНИЯ НА ЦЪРКВАТА

6.6.3. ХАРАКТЕР И ФУНКЦИЯ НА ПЕТКРАТНОТО СЛУЖЕНИЕ

6.6.3.1. ОФИСА НА АПОСТОЛА

Офиса на апостола е поставен в Тялото на Христос като ресурс за екипирането и изграждането на светиите за работата на служението (Ефесяни 4:11в).

1. 
   Офиса на апостола е този на мъдър майстор строител в Тялото на Христос. Апостолите играят ключова роля в полагането на доктринална основа за изграждането на Христос в Божието семейство. Върху тези основи, Божията благодат чрез откровението на Христос се разпределя за Тялото на Христос (Ефесяни 2:20, 3:2-3). Следователно служението на апостола установява рамката като поставя на място първоначалните учения и инструкциите за изграждането на Тялото на Христос.
   
2. 
   Евангелизатора, пастора и учителя градят върху основата на тези първоначални основни принципи (Ефесяни 4:1-16; 1 Коринтяни 12:28; 2 Коринтяни 10:13-18). Съществено за функцията беше установяването и утвърждаването на отглеждани събрания / домочадия / църкви в благодатта на Христос (Деяния 14:22-23, 15:41; 1 Коринтяни 3:10-11; Ефесяни 2:20; Колосяни 2:7; 1 Солунци 3:2; Евреи 3:4).
   
3. 
   Ние твърдим, че отсъствието на служението на апостола (и пророка) ще произведе една пуста църква. Служенията на апостолите и пророците са ключа за знанието, което позволява на Църквата достъп в откровението за волята на Бог и Неговата цел (Лука 11:49-52).
   
4. 
   Апостолите на Христос (1 Солунци 2:6) и на Агнето (Откровение 21:14) са одобрени и назначени от Самия Господ Исус Христос (Йоан 15:16). Те не могат да бъдат ръкоположени и назначени от хора. Такива апостоли обаче, са публично признати от други апостоли (водени от Духа) като носители на благодатта на Христос, за да играят важна роля в Неговото Тяло.
   
5. 
   Освен това, ние вярваме, че има повече от дванадесет апостола на Христос. Известни са апостол Павел, Варнава, Тимотей, Сила, Андроник, Юния и много други апостоли (Деяния 14:14; Римляни 16:7; 1 Коринтяни 9:5, 12:28; Галатяни 1:19; 1 Солунци 1:1, 2:6). Затова не вярваме в прекратяването на служението на апостола.
   
6. 
   Ние вярваме, че има разлика между апостолите на Христос и апостолите на църкви (вижте vii за определение за апостолите на църкви). Апостолите на Христос са назначени от Христос и на техния призив е дадено публично признаване от служители от същия вид в тялото на Христос. Писанията не дават доказателство на идеята, че апостолите назначават наследници на своите офиси. Изключението на тази норма е назначаването (чрез хвърлянето на жребий) на Матия, но ясно е заявено, че апостолите се молиха на Господа да им покаже „кой от тези двамата Си избрал“ (Деяния 1:24-26). Ние вярваме, че Христос чрез Духа назначава апостоли на Христос през цялото съществуване на Църквата, за извършват служението и следователно офиса на апостола продължава да съществува.
   
7. 
   Известни са ни е обаче, споменаванията в Писанието на такива хора, които са изпратени от апостолите, за да ги представляват пред църкви със специфична цел. В това отношение, тези хора могат да бъдат наречени апостоли, но трябва да бъдат разграничавани от апостолите на Христос (2 Коринтяни 8:6, 12:18).
   
8. 
   Ние вярваме, че никой апостол няма правораздавни привилегии над цялата Църква, а е подчинен на динамиката на взаимоотношението между него и стареите на Божия град в дадената географска област (2 Коринтяни 10:12-17). Апостолите, обаче, играят роля на баща (старей) над църквата в градове и области, и по този начин водят лидерството на църквата в тези области по въпроси свързани с доктрината, обичаите и културата, дисциплината, и като изобличават фалшиви служения в Тялото на Христос (Деяния 15:1в).
   
9. 
   Ние също вярваме, че има много фалшиви апостоли, които се преправят на апостоли на светлината (2 Коринтяни 11:13). Ние насърчаваме Църквите да упражняват разпознаване като правят разграничение между истинските и фалшивите апостоли (Откровение 2:2). По-долу е даден списък на някои от характеристиките на един апостол на Христос извлечени от Писанието (Деяния 13:1-4, 16:7; 2 Коринтяни 1, 2, 6:3-10, 11:22-29, 12:11в; Галатяни 1:11в; Ефесяни 2, 3:5; 1 Солунци 2:1в; 1 Йоан 1:1в).
   

• 
  Апостолите са призовани и отделени от Христос (Римляни 1:1; Галатяни 1:15; Ефесяни 1:1) и са водени и насочвани от Святия Дух (Деяния 13:1-4, 16:7; Ефесяни 3:3-5).
  
• 
  Апостолите освобождават благодат в полза на Църквата, а не за своя лична полза (Йоан 6 {образността на дванадесетте коша с хляб}; Римляни 1:11; Галатяни 1:10; Ефесяни 3:2, 7-8; 1 Петрово 1:2, 10)
  
• 
  Апостолите са съсредоточени на Христос, като по този начин не се стремят да установят своите си служения, а Църквата на Исус Христос (Римляни 1:16, 2:16, 15:16, 29; Колосяни 1:28-29). Няма записано за тях да са изграждали мрежи или църкви за лична полза. Целият им живот обобщено може да бъде описан като затворници и роби на Христос (Деяния 20:20; Римляни 1:1; Галатяни 1:10; Тит 1:1). Въпреки че са напълно подчинени на Христос, те правят себе си и поученията си отговорни пред други апостоли (Галатяни 1, 2).
  
• 
  Апостолите разкриват Тайната на Христос, проповядвайки Евангелието на Христос и разпространявайки Царството Му до всички народи (Матей 28:19-20; Римляни 11:25, 15:18-19, 16:25; Галатяни 1:7-8; Ефесяни 3:3-5; Колосяни 4:3).
  
• 
  Апостолите приемат чрез откровение от Исус Христос мандата да проповядват Евангелието на Царството (Галатяни 1:12, 2:2; Ефесяни 3:3).
  
• 
  Апостолите проповядват Евангелието на Христос, разкривайки в и чрез живота си, че всички хора, които приемат Христос са Божиите снове (Йоан 1:12; Римляни 8:14, 8:28в; Галатяни 1:15-16, 3:15-4:7; 2 Солунци 1:9-10; 1 Йоан 2:22, 4:3; 2 Йоан 1:7). С това те имат предвид, че Бог е Бащата на всички, които вярват в Христос и че тези вярващи са осиновени в Божието семейство като Божиите синове (Откровение 7:3-4, 9:4, 14:1, 21:7, 22:4). Тяхната цел е била да бележат умовете на хората, които виждат себе си субективно като Божии синове и Бог като техен Баща.
  
• 
  Страстта и целта на апостолите е да се трудят докато Христос е напълно изобразен в корпоративното Тяло на Христос (Галатяни 4:19; Ефесяни 2, 4:11-16; Колосяни 1:28-29).
  
• 
  Апостолите постоянно се борят срещу и се конфронтират с началства, власти, фалшиви и демонични доктрини, популярни светски идеологии, мисли, които се издигат срещу познаването на Христос и всяка форма на похотливост и зла практика, които се намират в Църквата на Исус Христос (2 Коринтяни 10:4-6; Ефесяни 6:10в; Галатяни 1:4, 2:11; Колосяни 2:8; 2 Петрово 2:1в, 3:17; Юда 1:1в; 2 Йоан 1:7-9).
  
• 
  Апостолите са срещали голямо притеснение, преследване и скърби в преследването на Божия мандат за тях (Деяния 20:22-24). Въпреки техните предизвикателства, те никога не са търсили да бъдат товар на Църквата и не са използвали властта си за личната си утеха. Освен това, те не са използвали Божията благодат, нито Неговото Слово, за да произвеждат финанси за себе си. Това обаче не означава, че те не са получавали заплати, дарения и щедри дарове от събранията. Във всичките си усилия, те са се борили да поддържат безукорен характер (Деяния 15:28; 1 Коринтяни 9:14-19; 2 Коринтяни 1:8-9, 2:17, 4:8в, 6:3, 8:3-5, 12:16; Филипяни 2:25, 4:14-18; 1 Солунци 2:9; 2 Солунци 3:8; 1 Тимотей 5:17-18).
  
• 
  Мощни знамения и чудеса са следвали делата им. Знаменията не са били просто чудеса, но са включвали голямо страдание и постоянство (Деяния 2:43, 5:12; Римляни 15:18-19; 2 Коринтяни 12:12).
  

6.6.3.2. ОФИСА НА ПРОРОКА

Офиса на пророка е поставен в Тялото на Христос като ресурс за екипирането и изграждането на светиите за работата на служението (Ефесяни 4:11).

(i) Пророка е свързан с апостола в грижата за поставянето на основите, а именно, първоначалните доктрини и инструкцията в изграждането на Тялото на Христос. Заедно с апостолите те са споменати като ключа на знанието, което позволява на Църквата да достигне до познаване на волята и целта на Бог (Лука 11:49-52). В тази връзка, ние вярваме, че офиса на пророка представя на Църквата разбирането на вечната цел на Бог.

(ii) Ние вярваме, че офиса на пророка играе важна роля с този на апостола в изграждането и ефективното функциониране на Божието домочадие. Пророка се осигурява, че божествената архитектура на строителния процес е в съответствие със стриктното придържане към вечния замисъл, докато апостола е майстора строител, който надзирава целия строителен процес.

(iii) Офиса на пророка не е ясно описан в Новия завет. Ние знаем, че офиса на пророка работи близко с офиса на апостола. Затова поддържаме идеята, че офиса на пророка играе функционално значителна, но второстепенна роля в петкратното служение (Ефесяни 2:20; 1 Коринтяни 12:28).

(iv) Служението на пророка е поставено в Тялото, за да обучава и предава на частите на Тялото на Христос способността да се свързват със Святия Дух, за да могат да чуват, да виждат и възприемат вечния план на Бог за корпоративната Църква и за личния си живот (2 Петрово 1:19-20).

(v) Служението на пророка включва назидание, увещание и насърчение. То е гласът, който мотивира/раздвижва църквата да остане свързана с престола и да се подчинява на небесния замисъл в земната функция на църквата (Ездра 5:1-2, 6:14; Деяния 15:32; 1 Коринтяни 14:3).

(vi) Офиса на пророка е различен от дарбата пророчество. Ние вярваме, че дарбата пророчество е давана на всички в Божия дом (Числа 11:24-29; 1 Царе 10:10; Йоил 2:28; 1 Коринтяни 14:1-2, 15, 26, 39). Това означава, че всеки вярващ, който е имал лично преживяване със Святия Дух трябва да знае и да говори Божията воля за живота си и за църквата. Офиса на пророка е различен в това, че играе управленческа роля в ръководенето на големи участъци от църквата да разбират времената и посещенията на Бог. Има предсказващ елемент в офиса на пророка в описване на бъдещи събития, а също и тълкуване на Писанията в контекста на ежедневните дейности на Божиите хора (Деяния 11:28-30, 21:10-14).

(vii) Когато служенията на апостолите и пророците липсват или са премахнати от Църквата, домът на Господа става пуст (Матей 23:38; Лука 13:25).

(viii) Всяко пророчество трябва да бъде потвърдено и да не е в противоречие с Божието Слово, което е свидетелството за Исус (Откровение 19:10).

6.6.3.3. ОФИСА НА ЕВАНГЕЛИЗАТОРА

1. 
   Офиса на евангелизатора е поставен като ресурс за екипирането и изграждането на светиите за работата на служението (Ефесяни 4:11в.).
   
2. 
   По дефиниция евангелизатор означава ‘проповедник, посланик или носител на добри новини’. Затова ние вярваме, че офиса на евангелизатора е надарен с благодатта за активиране на Църквата да споделя добрите новини на Евангелието на Царството с целия свят. Добрите новини включва спасение, праведност и мир за всички, които приемат Исус Христос за техен Господ и Спасител (Деяния 21:8; 2 Тимотей 4:5).
   
3. 
   Ние вярваме, че служението на евангелизатора към домовете в Божието семейство повишават способността на всички да бъдат правдоподобни свидетели в обществата си. Функцията на евангелизатора включва обучение и повишение на уменията на хората да достигат изгубените.
   
4. 
   Ние насърчаваме събранията да се свързват и да установяват заветни връзки със служението на евангелизатора. Липсата на връзка с благодатта на евангелизатора неизменно намалява способността на църквата в дадена област да бъде правдоподобен и ефективен свидетел на Христос. Ние вярваме, че това е важна връзка в свързването на Тялото на Христос с всички, които са извън Христос.
   
5. 
   Офиса на евангелизатора е уникално замислен за протягане и работа с неспасените. Малко примери за офиса на евангелизатора са цитирани в Новия завет. Обаче, виждаме в апостолското служение на Петър и Филип, че голям брой хора приеха добрите новини и се обърнаха към пътя на Христос. Следователно, можем да се съгласим, че служението на евангелизатора има необичайна способност да води хора, домочадия и големи тълпи при Господа (Деяния 2, 8, 10).
   
6. 
   Служението на евангелизатора се характеризира от необичайни чудеса като изцеление на болни, изгонване на демони, възкресяване на мъртвите и много други свръхестествени чудеса и знамения (Лука 4:18; Деяния 8:4-8).
   

6.6.3.4. ОФИСА НА ПАСТОРА

1. 
   Офиса на пастора е поставен в Тялото на Христос като ресурс за екипирането и изграждането на светиите за работата на служението и за онези стареи, които са поставени над Божиите домочадия (Ефесяни 4:11в).
   
2. 
   По дефиниция, думата ‘пастор’ (гр. – поимен) буквално означава ‘овчар или пастир’. От тази дефиниция ние извличаме описанието на служението на пастора. Това е дар даден от Христос на Божието домочадие, който предлага лидерство, защита и снабдяване на нуждите на църквата (Йоан 21:15-17).
   
3. 
   Служението на пастора е благодатта необходима в Тялото на Христос за всички, които са поставени да водят Божието семейство. Чрез метафората за овчаря, ние заключаваме, че Божиите хора, като овце, се нуждаят да бъдат пастирувани, водени и закриляни.
   
4. 
   Благодатта на пастора е характерна черта в дом воден от старей. От такива стареи се очаква да възприемат характерните атрибути на пастира като се осигуряват, че хората им са добре пазени като ги водят в съгласие с Божията воля, държат ги свързани с настоящата истина, грижат се за слабите и немощните и трябва да бъдат подготвени самоотвержено да положат живота си за тях (Псалм 110:4; Еремия 3:15; Йоан 10:15; Деяния 20:28; Евреи 13:7, 17).
   
5. 
   Преобладаващата благодат на пастора трябва да бъде явна в цялото петкратно служение (1 Солунци 2:6-8).
   
6. 
   Благодатта на пастора също така трябва да бъде предадена на Тялото на Христос, така че те да могат да обичат и да се грижат един за друг и да показват тази любов и грижа на света. Освен това, хората могат да се научат как да уповават, да слушат и да следват онези, които са поставени над тях, както овцете следват пастира си.
   

6.6.3.5. ОФИСА НА УЧИТЕЛЯ

1. 
   Офиса на учителя е поставен в Тялото на Христос като ресурс за екипирането и изграждането на светиите за работата на служението (Ефесяни 4:11в.)
   
2. 
   Думата ‘учител’ по дефиниция означава ‘инструктор, доктор, господар’. Служението на учителя описва опита и учеността на уменията на даден човек и вещината му в обучението на Църквата в Божието Слово.
   
3. 
   Служението на учителя е дадено на цялата Църква за предаване на теоретично и практично знание в Божието Слово, така че всеки вярващ да може да познава Бог. Това обучение включва някои от следите неща: заповеди, постановления, правила, наредби и обичаи свързани с живота в Божието семейство и в света. Ние се отнасяме към това като здравата доктрина, която когато е възприета, ще осигури на хората да живеят здравословен живот по отношение на Бог и тяхното съществуване на земята.
   
4. 
   В петкратното служение, служението на учителя е поставено след апостолите и пророците (1 Коринтяни 12:28) и е сравнено с книжника (Матей 23:34). Характеристиките на книжниците са: учени, вещи в закона, тълкуватели на Писанията и пазители на Божието Слово.
   
5. 
   Благодатта на учителя трябва да се изразява от онези стареи, които надзирават Божия дом като се трудят в доктрината и Словото (1 Тимотей 3:2; 2 Тимотей 2:2,24).
   

6.6.4. СЛУЖЕНИЕТО НА АПОСТОЛИ И ГРАДСКИ СТАРЕИ

6.6.4.1. Ние вярваме, че апостолите и стареите играят съществена управленческа роля в Града на Живия Бог.¹²

6.6.4.2. В Откровение 21, ни е дадена символична картина на Църквата като Града на Живия Бог, където апостолите са свързани със стените (и основите), а стареите (ангели) с портите на Града. Затова ние твърдим, че стареите, като бащи, представляващи дванадесетте племена на Святата Нация и апостолите на Христос, дават защита, покриване и сигурност на Божия град.

6.6.4.3. Освен това твърдим, че апостолите и стареите играят съществена роля в управленческата структура, функцията и благоденствието на Божия Град и над Божиите семейства в този град.

6.6.4.4. В Новозаветната управленческа структура на Църквата, е явно, че апостолите и стареите играят важна роля във воденето, влиянието и направляването на неща (понякога спорни) свързани с доктрината, обичаи и функционалността на Църквата. Апостолите на Христос заедно със стареите в своите области, съвместно си сътрудничат за неща свързани с духовното благосъстояние на цялата Църква (Деяния 4:16, 15:1в).

6.6.4.5. Ние вярваме (както заявихме преди), че когато Църквата се събира като корпоративна единица в даден район, тази Църква се събира като Божия град. Ролята на апостолите и стареите се отличава забележително в Божия град.

6.6.4.6. Онези стареи, които са се очертали за лидери над домочадията в Божия град са споменати като ‘градски стареи’ или ‘стареи на Божия град’:
(i) В Новозаветната Църква, може да се заключи, че група църкви представлявани от градските стареи са развивали лично взаимоотношение с някой апостоло (например, Яков в Ерусалим - Деяния 21:17; Павел, Аполос и Кифа в Коринт - 1 Коринтяни 3:21-22; Павел в Ефес - Деяния 20:17в; Вижте също Йоан и неговото взаимоотношение със стареите на църквата в Азия - 3 Йоан 1:9в).

(ii) Нашето мнение е, че апостолите в този контекст функционират основно като носители на благодат за тази група от църкви (домочадия). Освен това главните апостоли са функционирали като ‘изпратени’ (посланици/ангели) до тази група от домочадия (църкви) (Римляни 16:3-16; Галатяни 4:14; Откровение 2:1, 8, 12, 18, 3:1, 7, 14).

(iii) Затова ние подкрепяме това, че духовното здраве на Божия Град се запазва, когато градските стареи установяват брачно взаимоотношение с главен апостол(и) на Христос.

(iv) Взаимоотношението между главния апостол и градските стареи и техните църкви често е било гальовно и е функционирало в двойката баща-син (Деяния 20:36-38; 1 Коринтяни 4:14-15; 2 Коринтяни 12:14; 1 Солунци 2:11).

(v) В специфични човешки селища, различни домочадия могат да се свързват с различни апостоли на Христос (1 Коринтяни 3:1в; 3 Йоан 1:9-12). Това взаимоотношение между апостолите и градските стареи ще осигури преуспяването на Божия Град.

(vi) Нашето убеждение е, че стареите в Божия град могат да поддържат силни взаимоотношение с апостоли. Благосъстоянието на Божия Град в даден район ще облагодетелства реалните човешки заселища, в които те живеят. Когато Божия град преуспява, човешките градове се наслаждават на ползи. Обратното ще се приложи, ако апостолите са премахнати от тяхното взаимоотношение със стареите, което води до опустошение на Града на Живя Бог в дадената юрисдикция.

Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град

Изтегляне 0.76 Mb.

Сподели с приятели: