ПРИМИРЕНИЕ И ДИСЦИПЛИНИРАНЕ

7. ПРИМИРЕНИЕ И ДИСЦИПЛИНИРАНЕ

7.1. Бог е поверил на Своите снове света и служението на примирение и като посланици на Христос ние умоляваме останалата част от творението да се примири с Бог, законния собственик на творението, чрез Христос Исус нашия Господ (2 Коринтяни 5:20-21).

7.2. Дисциплинирането е съществена част в Божието семейство, осигуряващо запазването на святостта, благочестието и законното духовно живеене.

7.3. Дисциплинирането, коригирането и наказанието са част от Божията обучаваща процедура да ни доведе до зрялост в синовството (Притчи 3:11-12). Господ Исус Христос, единородният Божий Син, беше без грях, но въпреки това заради нас беше поразен, беше ударен, измъчван, наказан, угнетен и поставен под Божия гняв (Исая 53:4-5).

7.4. Той не трябваше да бъде наказван, понеже Той беше съвършеният Божий Син, невинен и без грях или недостатък. Обаче, като Сина модел Той постави примера за нас, който да следваме, за да станем зрели Божии синове. Той се научи на покорство чрез това, което пострада и показа почит към Баща Си. Той не се съпротиви на волята на Своя Баща въпреки болката, която претърпя (Филипяни 2:8; Евреи 5:7, 12:2).

7.5. Поради плътската природа в човека чрез падението, дисциплинирането стана необходимо, за да ни помогне да бъдем оформени в божествената природа на Бог (Ефесяни 4:22-23).

7.6. Ние сме увещани чрез Словото да се подчиним и да издържаме корекция заради дисциплиниране, тъй като Бог се отнася с нас като със синове (Евреи 12:5-11).

7.7. Това трябва да е така дори с естествения баща, тъй като всеки син е обучаван и коригиран и дисциплиниран, за да произведе покорство (Йов 5:17-19). Провала на бащата да коригира сина си или отказа на сина да приеме корекция прави сина незаконен (Евреи 12:5-11).

7.8. Процеса на дисциплиниране, въпреки че изглежда мъчителен и болезнен, принася мирния плод на правдата за онези, които са се обучавали от него (Евреи 12:5-11).

7.9. Управление на дисциплинирането в домочадието на вяра:

7.9.2. Библейското дисциплиниране е основано на указанието на Христос както е представено в Матей 18:15-20.

7.9.3. Процеса на дисциплиниране по отношение на някой брат съгрешил срещу друг брат включва следните три стъпки (етапа):
а. Обръщане към виновника насаме един на един с цел да се разреши проблема и да се възстанови съгрешилия брат.

б. Ако първия опит за поправяне на виновника се провали тогава трябва да се обърнем към виновника в присъствието на свидетели.

в. Ако първите две стъпки не успеят, тогава въпроса се представя пред старейшинството на Църквата/домочадието за подходящо действие в донасянето на финално и заключително разрешение на въпроса.
7.9.4. Въпреки че конфликта може да е успешно разрешен между братя, може да има нужда да се извърши допълнително съветване и действие за пълно възстановяване на съгрешилите и обидени братя и/или репутацията на Църквата. Това ще бъде по преценка на главния старей и ще включва въпроси относно братя, които заемат длъжностна или служителска функция.

7.9.5. Подходящия съвет и действие в процеса на дисциплиниране включва благочестива скръб, покаяние, примирение, възстановяване и възобновяване (Лука 19:8; 2 Коринтяни 7:10).

7.9.6. В случая с главния старей, който остава непокаян след съответния процес очертан в точка 7.9.3. намесата трябва да бъде направена чрез главната апостолска благодат¹³ или чрез надзираващия старей¹⁴, с когото е свързан.
7.10. Конфликтни въпроси трябва да бъдат разрешени в пределите на едно домочадие на вяра, с целите на съд, примирение и възстановяване, без прибягване за същото към светски институции (Матей 8:16-17; 1 Коринтяни 6:1-8, 12:8-10; Ефесяни4:3-6; 1 Петрово 2:24). Това, обаче, не трябва да възпрепятства или да пречи на съответните процеси на закона, въпреки че примирението между съответните страни е било засегнато.

8. ТАЙНСТВА

Ние вярваме, че тайнствата установени от Христос са важни празненства в и за Църквата.

8.1. ВОДНО КРЪЩЕНИЕ

8.1.1. Ние вярваме в тайнството на водното кръщение чрез потапяне (Гр. ‘Баптидзо’) за всички (независимо от възрастта), които съзнателно и доброволно са приели Исус Христос за свой Господ и Спасител.

8.1.2. Водното кръщение е публично свидетелство и изповядване на вярата и идентифициране с Христос в Неговата смърт, погребение и възкресение (Матей 3:13-17; Марк 16:16; Деяния 8:37-38, 19:1-5, 22:16; Римляни 6:3-9; Колосяни 2:9-14; 1 Петрово 3:18-22). Кръщението е символ на обрязването на плътската природа (Колосяни 2:9-14).

8.2. ГОСПОДНАТА ТРАПЕЗА

8.2.1. Ние вярваме в тайнството на Господната трапеза. Чрез участието си в хляба и виното, Църквата символично заявява участието си (общението) в божествената природа на нашия Господ Исус Христос. Освен това, Църквата в това си действие признава Неговото страдание, смърт и второто Му идване (‘докато дойде Той’) (Йоан 14:3; 1 Коринтяни 10:14-21, 11:23-30; Деяния 1:11).

8.2.2. Яденето символизира тялото и кръвта на Христос, и е известно като постановление, чрез което Христос предава благодатта Си, което допринася за узряването на Неговото тяло (Матей 26:26-28; 1 Коринтяни 10:16-17; Ефесяни 4:11-13).

8.2.3. Позната също като причастие или участие, трапезата представлява участието в мистичното тяло на Христос, по този начин обявява общение и ‘общо единство’ или цялостност с Неговото тяло, като Църквата (1 Коринтяни 11:29).

8.2.4. Ние вярваме, че чрез участие на и в тялото, благодатта на Христос присъства (1 Коринтяни 11:23-26) и е безплатно на разположение на всички участници, които са части на тялото на Христос.

8.3. БРАК

8.3.1. Ние вярваме в наредбата за свят брачен живот в моногамен, свещен, заветен и хармоничен съюз между мъж (мъж по сексуалност и пол) и жена (жена по сексуалност и пол) както е посочено в Писанията (Битие 2:22-24; Матей 19:4-6; Марк 10:6-9; Ефесяни 5:22-23).

8.3.2. Ние вярваме, че идеала и реда на брака и семейството е библейски очертан и определен и следователно отменя всички светски и институционални възгледи, дори и да са легализирани от държавата. Затова ние си запазваме правото на допускане.

8.3.3. Ние вярваме, че Бог определя замисъла за всички бракове; брака е очертан от взаимна любов на мъж (мъж по сексуалност и пол) и жена (жена по сексуалност и пол) един към друг. Взаимоотношението между съпруг и съпруга е символ на мистичния съюз на Христос и Неговата Църква (Ефесяни 5:22-33; Колосяни 3:18-19).

8.3.4. Ние вярваме, че целта на брака е да се прослави Бог и да се разшири Царството Му на земята, снабдявайки вярност, другарство, размножаване и отглеждане на деца в страха от Бога (Битие 1:28; Малахия 2:14-15; Ефесяни 6:1-4; Тит 2:1-5; Евреи 13:4).

8.3.5. Ние вярваме, че в брачния съюз, съпруга и съпругата са равни, обаче функционално са различни. Писанията ясно очертават ролята на съпруга и съпругата в брака (Ефесяни 5:22-25; Колосяни 3:19). Съпрузите са призовани да обичат собствените си съпруги и да се предават както Христос се предаде заради Църквата. Съпругите съответно са призовани да се подчиняват и да почитат съпрузите си.

8.3.7. Ние разпространяваме възгледа на Павел за брака както е изложен в 1 Коринтяни 7:1в.

8.3.8. Бог е предвидил сексуалната интимност да се случва само между мъж и жена, които са женени един за друг, и е заповядал да няма въвличане в никаква интимна сексуална дейност извън брака между мъж и жена (1 Коринтяни 5). Всяка форма на сексуална неморалност, като прелюбодейство, разврат, хомосексуализъм, лесбийство, бисексуалност, содомия, кръвосмешение, порнография, мастурбация и опита да се промени пола на човек, несъгласието с биологичния пол на човека, полиамория, мода, педофилия, и други подобни е в противоречие и против духа и същността на Свещените Писания и на създадения божествен ред (Битие 19:1-11; Левит 18:6-30; Римляни 1, 2:1-3; 1 Коринтяни 6:9-11; 1 Тимотей 1:8-10; Юда 7).

8.3.9. РАЗВОД И ПОВТОРЕН БРАК

8.3.9.1. Ние твърдим, че Бог мрази развода (Второзаконие 22:13-19, 29; Малахия 2:16). Трябва да се прави всякакъв опит да се избягва развода (1 Коринтяни 7:10-11).

8.3.9.2. Ние вярваме, че в случай на разбиване на брака, и съпруга и съпругата трябва да преследват помирение като основно действие с единствената цел възстановяването на брачния съюз.

8.3.9.3. Развода е легитимен единствено в случай на сексуална неморалност (Матей 19:9).

8.3.9.4. Разводът не трябва да се планира без необходимото обмисляне на последствията. Ние твърдим, че Бог прощава на покаялите се грешници, дори на тези, които са съгреши чрез разделяне на техните бракове. Въпреки това последствията произтичащи от развода трябва да се понесат от отговорните за това.

8.3.9.5. Ние твърдим, че местната църква има отговорността да дисциплинира онези, които нарушават библейските стандарти за брак, състрадателно да възстановява онези, които се покаят, и вярно да служи с Божията благодат на онези, чийто живот е бил белязан от развод.

8.3.9.6. Случаите на насилие във всякаква форма пагубна за живота и благосъстоянието на един от съпрузите трябва да бъдат насочени към съответните институции за справяне със ситуацията.