Ние вярваме портата символът на вярата

3.3. НОВИЯ ЧОВЕК

3.3.1. Човека е възстановен в първоначалното намерение на Бог чрез Последния Адам, Втория Човек, нашия Господ и Спасител Исус Христос (1 Коринтяни 15:45-47). Историческия Исус е върховния пример за всички хора, който трябва да се приеме и да се следва.

3.3.2. В и чрез личността на Исус Христос, спасението е донесено до цялото човечество (Йоан 3:16) чрез преустройството на всичко, което претърпя последствията от падението (Деяния 3:19-21).

3.3.3. Чрез действието на покорство, Исус Христос примири човешката раса с Бог, Бащата (Римляни 5:15-19). Онези, които са приели Исус Христос са преустроени и съединени наново в Божието семейство, и функционират като Божието избрано поколение, царско свещенство, свят народ и Негови собствени специални хора, с главната цел да бъдат духовна жертва, оформяйки превъзходствата на Бог за цялото творение (Изход 19:5-6; Второзаконие 14:2; Римляни 12:1-2; 1 Петрово 2:5,9; Откровение 1:6).

3.3.4. Божественото очакване е, че щом като веднъж човека е възстановен, той става точно представяне на образа и подобието на своя Баща (Евреи 1:1-3).

4. СПАСЕНИЕ

4.1. Основната дефиниция на греха трябва да бъде разположена на фона на това, което първоначално е било в Божия ум за човека и за всичко създадено.

4.2. Грях (Гр. – ‘хамартия’⁴) по определение означава да ‘пропусна целта’ или ‘безцелно да се отклоня от първоначалното намерение’ и ‘да загубя дела на някого’ (Римляни 3:23). Бог създаде човека да функционира като Негов син, като точно представяне на Него в творението. Да не се покори на първоначалното заветно взаимоотношение следователно се счита за първия грях. Първоначалния грях е това, че човека не се подчини на Баща си и по този начин стана сирак. Преминавайки границите на своя Баща, които определяха синовството, човека се окова в тъмнина, произвеждайки характеристики и поведения отразяващи плътски модели, например, убийство и прелюбодейство (Галатяни 5:16, 19-21; 1 Коринтяни 6:9-11).

4.3. Исус Христос, Единородния Божий Син, беше принесен като Божието Агне и като умилостивение за греховете на падналия човек (Йоан 1:29-36; Римляни 3:25-26; 1 Йоан 2:1-2, 4:10).

4.4. На кръста на Голгота Той напълно плати, с кръвта Си, изкупителната цена за греховете на човечеството (Лука 24:47; Деяния 2:38, 10:43; Римляни 3:25; Евреи 9:22, 10:18).

4.5. Чрез изкупителната работа извършена на кръста, човечеството беше веднъж завинаги примирено с Бог (2 Коринтяни 5:18-19) и му беше дадено правото на достъп до Божието семейство (Колосяни 1:20-21).

4.6. Като Агнето и Първосвещеника, Исус представи принасянето на живота Си заради заличаването на греха на всички хора, а като посредника, ги примири в Божието семейство (Колосяни 2:13-14; Евреи 9:26-28).

4.7. Чрез завършената работа на кръста на Голгота, Новият завет между Бог и човека беше подпечатан с кръвта на Исус Христос (Матей 26:28; Марк 14:22-26; Лука 22:15-20; Римляни 3:24-27; 1 Коринтяни 11:23в).

4.8. Чрез установяването на Новия завет, всички, които приемат Исус Христос се наслаждават на законната позиция (оправдание) да бъдат Божии синове и да живеят съобразно с царския закон на синовство (освещение) (Римляни 3:24, 5:1,9; 1 Коринтяни 1:2, 6:11; Галатяни 2:16, 5:16-18; 2 Солунци 2:13; Евреи 2:11, 10:10).

4.9. Чрез изкупителната жертва на кръста, онези, които приемат Исус Христос за Господ и Спасител са доведени до статута на първороден син, и по този начин стават наследник на Татко и сънаследник със Сина (Йоан 1:12; Римляни 8:17, 28, 29).

4.10. Спасението ни позволява да участваме в Неговата смърт и възкресение. Онези, които приемат Исус Христос се идентифицират с Неговата смърт, възкресение и възнесение, като по този начин се наслаждават на свобода от силата на греха и на смъртта (Римляни 6:1-11; 2 Коринтяни 4:10-11; Филипяни 4:8-10).

4.11. В и чрез работата на спасението чрез Исус Христос, всички вярващи се наслаждават на привилегията от статута на първороден в Божието семейство и по този начин, в първосвещеническото служение на Исус Христос според чина на Мелхиседек, като по този начин функционират като царе и свещеници на Бог (Откровение 1:5-6).

4.12. Чрез завършената работа на Христос, човечеството е поканено да приеме спасение чрез Божията благодат посредством вяра в Исус Христос, „защото по благодат сте спасени чрез вяра; и това не е от вас, то е дарът от Бог; не в резултат на дела, така че никой да не се похвали“ (Ефесяни 2:5-9). Спасението е Божият безплатен дар за човека и не може да бъде спечелено или заслужено чрез делата на човека.

4.13. Няма друг начин за спасение на човешката раса освен чрез вяра в Исус Христос (Исая 45:22-23; Деяния 4:12; Римляни 14:11; Филипяни 2:10).

4.14. Въпреки че Божията воля е никой да не погине, а всички да бъдат примирени с Него, задължение е на всеки човек свободно да избере да приеме Христос. Всеки, който приеме Исус Христос следователно се наслаждава на избора да бъде част от предопределения план на Бог, който е да бъде оформен в образа на Неговия Син (Римляни 8:29; 2 Петрово 3:9).

4.15. Само онези, които по свое желание, свободно са приели спасение чрез Кръста на Голгота могат да се наслаждават на ползата от изкупителната Кръв на Христос, като по този начин получават духовно покривало и имунитет от делата на дявола (Битие 3:21; Левит 1:4; Числа 28, 29; Римляни 5:11-19; Евреи 9:14; 1 Петрово 1:2, 18-19; 1 Йоан 1:7). Чрез работата на изкуплението, вярващият е покрит с Живота на Бог.

4.16. Спасението включва прогресивното обновление на духа, душата и тялото на хората от покварата на греха и на злото. Вечната цел на процеса на спасението е реализирана, когато всички онези, които са в Христос са възстановени в позицията на нетленност и е победен последният враг, ‘смъртта’⁵ (Римляни 7:24-25, 8:23; 1 Коринтяни 15:26; Евреи 12:22-24).

4.17. Спасението е включено в изкуплението на творението, където всичко, което е претърпяло последиците от падението ще бъде възстановено до първоначалния си замисъл, съдържащо се в изявлението: „Ето, Аз правя всичко ново“ (Откровение 11:15, 21:5).

4.18. Спасението включва футуристичната позиция, че царствата на този свят ще станат Царството на нашия Бог и на Неговия Христос (вижте Точка 5 - ‘Божието Царство’) (Матей 6:10; Откровение 11:15).

4.19. Човека е заченат в грях (Псалм 51:5, 58:3). Докато вярата в Исус Христос е единственото средство за спасение, има специална диспенсация на Благодат за онези, които са без умствената способност да различават добро от зло, както е случая с бебетата. Тази епоха, където човека е способен да разпознава правилното от грешното обичайно е позната като епохата на отговорността (Второзаконие 1:39: Исая 7:14-16). Пример в това отношение е коментара на Давид при смъртта на невръстния му син: „Аз ще отида при него, но той няма да се върне при мен“ (2 Царе 12:23) посочвайки, че детето имаше служебен достъп до рая.