Николай Кун Старогръцки легенди и митове

Призори Навзикая се събудила. Тя била поразена от съновидението си. Веднага отишла при родителите си. Заварила майка си Арета край огнището. Заобиколена от прислужнички, тя предяла пурпурна прежда. Баща си пък Навзикая срещнала на вратата; той отивал на съвета на феакийските старейшини. Навзикая се приближила към баща си и го помолила да й даде една кола, запрегната с катъри, за да може да отиде на реката да изпере дрехите.

— Много непрани дрехи се събраха — казала Навзикая, — ще отида да ги изпера. Защото ти трябва да блестиш с чистите си дрехи в съвета на старейшините, а и твоите млади синове искат да посещават облечени с чисти дрехи хората на феакийските моми. А за дрехите се грижа единствено аз.

Тъй казала Навзикая, но за брака, който тя желаела от все сърце, не проронила нито дума. Срамувала се да спомене за него. Но Алкиной подразбрал скритата мисъл на дъщеря си и като й се усмихнал нежно, заповядал на робите да приготвят колата с кош и да впрегнат в нея катъри. Навзикая бързо се приготвила. Царица Арета й дала храна и вино, за да могат дъщеря й и робините да утолят глада си след работата. Дала им и златен съд с благоуханно масло, за да намажат телата си, след като се изкъпят.

Весело се отправили Навзикая и робините й за морския бряг. Те стигнали при водоемите, изпрали в тях дрехите, изплавили ги и ги прострели да съхнат на песъчливия морски бряг. Като привършили работата си, младите моми се изкъпали в реката и намазали телата си с благоуханното масло. После хапнали и започнали да лудуват по брега на реката и да играят на топка. В този момент именно Атина Палада измислила как да събуди Одисей. Навзикая хвърлила топката към другарките си, а Атина, невидима за момите, я отбила с мощната си ръка и топката паднала в морето. Момичетата високо извикали. От този вик Одисей се събудил. Той не знаел какво да прави, да излезе ли от убежището си, или да не излиза. Най-после излязъл пред момичетата, като прикрил тялото си с клонки. Покрит с морска тиня и с водорасли, Одисей изглеждал страшен. Момичетата се изплашили и се разбягали на всички страни. Останала само Навзикая, на нея богиня Атина вдъхнала смелост. А Одисей не се решил да се приближи до хубавата мома. Той започнал отдалеч да я моли да му помогне, като казал:

— О, прекрасна девойко, към тебе протягам ръце с молба. По хубост ти си равна на богиня Артемида. Не си ли ти богиня? Ако си смъртна, колко щастливи са твоите родители, че имат такава дъщеря! С хубостта си ти ми напомни стройната палма, на която се възхищавах някога в Делос при олтара на бог Аполон. Смили се, хубава девойко, над мене. Двадесет дни ме премета бурното море. Дай ми поне какво да е парче плат, за да прикрия голотата си! Нека за тая помощ безсмъртните богове изпълнят всичките твои желания! Нека те възнаградят с щастлив брак!

— Чужденецо — отговорила на Одисей Навзикая, — по думите ти виждам, че не си прост човек и че боговете са те наградили с мъдрост. Но Зевс изпраща както на знатни, така и на незнатни, и щастие, и нещастие. Понасяй с търпение онова, което ти е изпратил Зевс. А тук при нас ти няма да чувствуваш липса на нищо. Ще ти покажа пътя за града. Аз съм дъщерята на Алкиной, владетеля на феакийците.

Навзикая повикала робините си, заповядала им да дадат на Одисей чисти дрехи и да го нахранят. Одисей се изкъпал в реката, намазал тялото си с благоуханното масло и облякъл дадените му дрехи. Атина пък надарила Одисей с такава красота, че когато седнал на морския бряг, Навзикая дори помислила дали някой от боговете не се е явил на земята. Прекрасната царска дъщеря с радост би си избрала такъв мъж. Робините поднесли на Одисей храна и вино и той утолил глада, който го измъчвал.

Междувременно всичко било вече готово за завръщане в града. Навзикая поканила Одисей да я последва. Помолила го само за едно — да не влиза в града заедно с нея и с робините й, а да почака край градската врата, в овощната градина на Алкиной, близо до горичката, посветена на богиня Атина, и да я остави сама да се завърне в двореца. Княгинята се бояла, че феакийците ще започнат да злословят, като я видят с хубавия чужденец, и да си говорят дали тя не си го е избрала за годеник. Освен това Навзикая посъветвала Одисей, когато влезе в двореца, най-напред да падне при нозете на царицата Арета и да я помоли за помощ, тъй като нея целият народ я почита като същинска богиня заради голямата й мъдрост. Като казала това, Навзикая подкарала катърите към града. Подир нея тръгнали робините и Одисей. Княгинята позадържала катърите да не тичат, за да могат Одисей и робините да я настигат.
ОДИСЕЙ ПРИ ЦАР АЛКИНОЙ
Когато Навзикая се върнала в двореца, посрещнали я братята й; те изпрегнали катърите от колата и внесли в двореца коша с дрехите. А Навзикая се прибрала в своите покои; там нейната бавачка, робинята Евримедуза, й била приготвила богата вечеря.

А Одисей, след като почакал малко край градската врата, влязъл в града. Богиня Атина загърнала героя в тъмен облак и го направила невидим, за да не го оскърби някой от феакийците. При градската врата му се явила самата Атина Палада под образа на феакийска мома и когато Одисей се обърнал към нея с молба да му посочи Алкиноевия дворец, Атина се съгласила да го заведе, като го посъветвала да не запитва за нищо срещнатите, тъй като феакцийците според нейните думи били негостоприемни. Одисей вървял подир богинята и мълчал. Той се учудвал на богатството на града, на пристанището с много кораби, на просторния градски площад и на непристъпните стени на града. Най-сетне стигнали до двореца на Алкиной. Разделяйки се с Одисей, богинята още веднъж, както и Навзикая, го посъветвала да се обърне с молба преди всичко към царица Арета. Като му дала тези съвети, Атина се отдалечила.

Ако богатството на града поразило Одисей, още по-силно бил поразен той от богатството в двореца на Алкиной. Дворецът бил целият от блестяща мед. Отгоре стените били украсени с железни украшения. В двореца се влизало през врата, изляна от чисто злато; рамката й била от сребро, а прагът — от мед. При вратата пазели изковани от самия бог Хефест две живи безсмъртни кучета: едното златно, а другото сребърно. Одисей влязъл в двореца. Там той видял покрай стените богато украсени пейки, застлани със скъпоценни покривки. Върху подставки стояли излени от злато статуи на младежи с факли в ръце. Чуден бил Алкиноевият дворец. Но най-чудна била овощната градина, която се намирала при двореца. В нея вечно — и зиме, и лете — зреели най-различни плодове. Топлият Зефир обвявал градината. Пак там имало и лозе, в което през цялата година зреело грозде. В градината бълбукал бистър извор, а друг извор имало до самия праг на двореца. Одисей дълго се учудвал на всичко; най-сетне влязъл в залата за пиршества; там седели Алкиной, Арета и най-знатните феакийци. Те извършвали възлияние в чест на бог Хермес с ароматно вино. Обгърнат от облак, Одисей се приближил до Арета и паднал в краката й. В този миг Атина разпръснала облака и всички видели големия герой. Всички се изумили. А Одисей помолил царицата да му помогне, на него, нещастния странник. След като изказал молбата си, Одисей се оттеглил и като молещ за закрила седнал върху пепелта край огнището. По съвета на един от феакийците, най-стария измежду всички, Алкиной хванал за ръка Одисей и го настанил на трапезата до себе си. Слугите поднесли на Одисей храна и вино и всички присъствуващи извършили възлияния в чест на защитника на странниците, гръмовержеца Зевс. А Алкиной поканил всички събрани на другия ден пак да дойдат у него, за да почетат новодошлия с богат пир, тъй като Алкиной мислел, че го е посетил някой от боговете под образа на смъртен. Но Одисей разубедил Алкиной. Той разказал на царя колко беди е претърпял през време на пътуването си от острова на нимфата Калипсо и разказал също тъй как му помогнала княгиня Навзикая, която срещнал на морския бряг. Алкиной изслушал с голямо внимание Одисей и поразен от мъдростта му, извикал:

— О, светли богове на Олимп! Ако бихте дарили Навзикая с мъж, подобен на тоя чужденец, аз бих му дал голямо богатство като зестра! Но тебе, чужденецо, ние няма да те държим против волята ти на нашия остров. Ще те отведем в родината ти. За феакийците не е страшно никакво пътуване по море, колкото и далечно да е то!

Но било вече късно, пирът завършил. Царица Арета наредила да приготвят на Одисей легло и той скоро заспал дълбок сън. Потънал в сън и целият дворец на Алкиной.

На другата сутрин Алкиной заповядал на всички феакийци да се съберат на съвет, за да решат как да отведат Одисей в родината му. Самата Атина Палада обходила града под образа на глашатай, като свиквала гражданите да отидат на площада. Алкиной довел на площада и Одисей и го настанил до себе си. Скоро се събрал целият народ. С удивление феакийците разглеждали героя. Атина Палада го надарила с неизказана красота и величие. Цар Алкиной се обърнал към събралите се и им казал:

— Слушайте, граждани! При нас е дошъл чужденец и моли да му помогнем да се завърне в родината си. Ние нито веднъж не сме отказвали на чужденци да им помогнем. Нека приготвим кораб и откараме в родината му нашия гост. Всички, които ще вземат участие в това плаване, ги поканвам в двореца на угощение; поканвам и всички старейшини. В моя дворец ще почетем новодошлия с богат пир. Нека повикат за пира и певеца Демодок, за да весели гостите с дивното си пеене.

Тъй рекъл Алкиной. Веднага петдесет и двама гребци отишли да приготвят кораба за плаване. А всички старейшини тръснали след Алкиной за двореца. Царските слуги заклали два вола, дванадесет овце и осем свине и приготвили богато угощение. Един Алкиноев слуга довел на пира и слепия певец Демодок. Седнали на трапезата гостите и се започнало весело пируване. Когато всички се заситили, Демодок взел китарата си, която висяла на гвоздей над главата му; певецът дръпнал звънките струни и запял за това, как са влезли в препирня двама големи герои. Одисей и Ахил, през време на тържествен пир. Чул тази песен Одисей, в душата му нахлули тъжни спомени и от очите му потекли сълзи. За да не видят феакийците сълзите му, той закрил глава с пурпурната си мантия. Демодок свършил тази песен. Одисей избърсал сълзите си и като взел в ръка златния потир, направил възлияние в чест на безсмъртните богове. Демодок запял отново за подвизите на героите при Троя и Одисей пак заплакал. Никой не обърнал внимание на сълзите му, само цар Алкиной се замислил защо пролива сълзи чужденецът и разбрал причината за тия сълзи.

Когато гостите се наситили, Алкиной ги поканил да излязат на площада и да вземат участие в игрите. Всички тръгнали след царя; редом с него вървял героят Одисей. Феакийските младежи започнали да се състезават в различни упражнения: в бързо бягане, в борба, скачане, в бой с юмруци и хвърляне на диск. Когато вече се завършвали състезанията, могъщият Евриал се приближил до сина на цар Алкиной, Лаодам, който надминавал всички по красота, и му предложил да покани да участвува в състезанието и чужденецът, който изглежда тъй силен. Отначало хубавецът Лаодам се колебаел, после се приближил до Одисей и любезно го поканил а вземе участие в игрите. Но Одисей отказал; потискала го тъга по родината. Като чул отказа на Одисей, Евриал рекъл с насмешка:

— Страннико! Виждам, че ти не можеш, разбира се, да се мериш с могъщите млади атлети. Навярно си търговец, който обикаля моретата и се занимава само с търговия.

Одисей страшно навъсил вежди и отговорил на Евриал:

— Обидна дума каза ти, Евриале! По тебе съдя, че боговете не даряват човека с всичко. Така и тебе са надарили с хубост, но пък затова не са ти дали мъдрост. Ти ме оскърби с думите си, но знай, че аз съм опитен в състезания. В много боеве съм участвувал, много мъки съм изтърпял, много опасности съм преживял, много сили съм похабил, но все пак ще опитам силите си.

Като казал това, Одисей сграбил грамаден камък и го хвърлил с мощна ръка. Камъкът със свистене прелетял над главите на феакийците. Те се навели, за да не ги засегне камъкът, но той прелетял над цялото множество и паднал на такова разстояние, на каквото нито един младеж не бил могъл да хвърли дори. диск, макар че дисковете били много по-леки. от камъка. Като взела образа на феакийски старец, богиня Атина отбелязала мястото, където паднал камъкът, и казала, че камъкът е хвърлен на такова голямо разстояние, на каквото няма да го хвърли нито един феакиец, колкото и силен да е той. Тогава зарадваният Одисей се провикнал:

— Феакийски младежи! Хвърлете диск толкова далеч, колкото хвърлих аз камъка! Ако го запратите до моя камък, ще хвърля и втори, може би още по-далеч, отколкото първия. Призовавам всички вас на състезание в бой с юмруци, в борба и бягане. Само с Лаодам няма да се боря. Няма да вдигам ръка срещу оногова, в чийто дом съм приет като гост.

Цар Алкиной отговорил на Одисей:

— Чужденецо, виждам, че само задявката на дръзкия Евриал те изкара да призовеш на борба всички участвуващи в игрите, за да ни покажеш голямата си сила. Ти може би във всичко ще ни надминеш, но само не в бързото бягане, тъй като боговете са надарили феакийците е непобедимост в бягането, а освен това са ги направили първи в света мореплаватели. Всички ние също така обичаме пеенето, музиката, веселия танц и разкошните пирове. Сега ще повикат тук най-изкусните в танца младежи и ти ще се убедиш, че не случайно ние се гордеем с това изкуство.

Алкиной заповядал да донесат китарата на певеца Демодок. Слугата тутакси изпълнил неговото нареждане. Демодок поел от ръцете на слугата китарата, дръннал златните струни и запял весела песен. Под такта на неговата песен младежите се завъртели в лек танц. С възторг ги гледал Одисей и неизказано се учудвал на красотата на движенията им. Когато завършил танцът на младежите, цар Алкиной заповядал на всички старейшини да поднесат като подарък на Одисей по една разкошна дреха и по един талант злато. А Евриал освен това трябвало да почете Одисей със специален дар за оскърблението, което му нанесъл. Евриал в този миг откачил скъпоценния си меч, подал го на Одисей и рекъл:

— О, чужденецо! Ако изказах обидна да теб дума, нека я отвее вятърът. Забрави я! Нека боговете ти изпратят щастливо завръщане в родината, за да можеш по-скоро да видиш жена си и цялото си семейство.

— Да пазят и тебе боговете, Евриале! — отвърнал Одисей; — никога недей се разкайва, че си ми подарил меча, изкупвайки с този дар нанесената ми обида.

Но слънцето вече залязвало и всички побързали да отидат в двореца на цар Алкиной. Там Одисей се прибрал в стаята, която Алкиной оставил на негово разположение, наредил всички поднесени му подаръци в разкошната ракла, изпратена му от Арета, и като превързал раклата с връв, завързал краищата й на изкусен възел, както го била научила Кирка. После Одисей се облякъл във великолепни дрехи и отишъл в залата за пиршества. Там срещнал и Навзикая. Княгинята се обърнала към него с думите, в които звучала тъга поради разлъката:

— Прекрасни чужденецо! Ти скоро ще се завърнеш в родината си; спомняй си там за мене. Нали и на мене дължиш спасението си.

— О, прекрасна Навзикайо! — отговорил й Одисей. — Ако е рекъл гръмовержецът Зевс да се завърна благополучно в родината си, всеки ден ще отправям към тебе като към богиня благодарствена молитва, задето ти ме спаси.

Като казал това, Одисей заел мястото си до Алкиной и веселият пир започнал. През време на пиршеството Одисей помолил Демодок да изпее песента за дървения кон, направен от гърците при Троя. Демодок запял, а Одисей пак започнал да пролива горчиви сълзи. Като видял тия сълзи, Алкиной прекъснал пеенето на Демодок и запитал чужденеца защо заплаква всеки път, когато чува песен за подвизите на героите при Троя. Помолил го да каже кой е, кои са баща му и майка му. Обещал да го откара в родината му който и да е той и дал дума, че ще изпълни обещанието си, макар и да знаел, че има опасност богът на морето Посейдон да накаже феакийците, задето откарват в родината им странници против неговата воля. Посейдон заплашвал феакийците, че кога да е ще превърне в скала кораба, който би откарал против волята му някой странник в родината, а града ще закрие завинаги с висока планина! Алкиной знаел това, но все пак решил да откара Одисей в родината му. А сега искал да знае кой е чужденецът, който седи до него; затова именно помолил Одисей да каже кой е той и да разправи за всичките приключения, които му се е случили да преживее.

— Царю Алкиной — отговорил му Одисей, — ти желаеш да узнаеш всичките бедствия, които ми се е случило да преживея; искаш да знаеш и това, кой съм, откъде съм родом, кой е баща ми. Знай прочее: аз съм Одисей, син на Лаерт и цар на остров Итака. Ти вече знаеш какво съм преживял, след като напуснах острова на нимфата Калипсо. Сега пък ще ти разкажа и за всичките премеждия, които ми се струпаха на главата, след като отплавах от Троя. И тъй слушай. Тъй рекъл Одисей и започнал да разказва за своите приключения.

Като отплувахме от Троя с попътен вятър — така започнал да разказва Одисей, — ние спокойно заплавахме по безбрежното море и по едно време стигнахме до земята на киконите. Завладяхме техния град Исмар, изтребихме всички мъже, взехме в плен жените, а града разрушихме. Аз дълго убеждавах спътниците си да отплаваме по-скоро за родината, но те не ме послушаха. В това време някои спасили се жители на град Исмар свикали киконите от околността на помощ и ни нападнаха. Те бяха толкова много, колкото листа има в гората, колкото цветя има напролет по ливадите. Дълго се сражавахме с киконите край нашите кораби, но те ни надвиха и трябваше да бягаме, за да се спасим. Аз загубих от всеки кораб по шестима смели гребци. Преди да излезем на открито море, три пъти извиквахме ония другари, които не бяха между нас, и едва тогава потеглихме, скърбейки за убитите спътници и радвайки се, че самите ние сме се отървали.

Току-що бяхме излезли на открито море, когато Зевс Гръмовержец изпрати срещу нас бога на северния вятър Борей. Той предизвика голяма буря в морето. Тъмни облаци се повлякоха по небето. Мрак обгърна всичко около нас. Три пъти откъсва бесният Борей корабните платна от мачтите. Най-после с големи усилия чрез гребане с веслата ние се добрахме до един пустинен остров. Два дни и две нощи чакахме на този остров, докато бурята утихне. На третия ден поставихме мачтите, разгънахме платната и продължихме пътуването си. Но не стигнахме до горещо обичаната родина. През време на бурята объркахме пътя. Едва на десетия ден от плаването спряхме до друг остров. Той беше островът на лотофагите. Накладохме огън на брега и започнахме да си готвим обед. Изпратих трима от моите спътници да разузнаят какъв народ населява острова. Лотофагите ги посрещнали любезно и им поднесли сладък лотос. Щом хапнали от него, спътниците ми забравили родината си и не желаеха да се върнат в родната Итака; искаха да останат завинаги на острова на лотофагите. Но ние насила ги закарахме на корабите и там ги вързахме, за да не избягат от нас. Незабавно заповядах на моите спътници да хванат веслата и колкото се може по-скоро да напуснем острова на лотофагите. Страхувах се и други да не хапнат от сладкия лотос и да забравят отечеството.

 

Одисей на острова на циклопите. Полифем.

След дълго плаване стигнах с моите спътници до земята на свирепите циклопи, които не признават никакви закони. Те не се занимават със земеделие, но въпреки това земята сама им дава всичко в изобилие. В пещери живеят еднооки великани; всеки от тях се интересува само от семейството си; те не се събират на народни събрания. Ние не спряхме направо в тяхната страна. Навлязохме в залива на малък остров, разположен недалеч от острова на циклопите. Нито един човек никога не бе посещавал тоя остров, макар че той беше много плодороден. На тоя остров се въдеха в изобилие диви кози и тъй като те никога не бяха виждали човек, не се плашеха от нас. Спряхме на брега през нощта; спокойно преспахме на брега, а на другата сутрин се заловихме с лов на кози. На всеки от моите кораби се паднаха по девет кози. а на кораба, с който плавах аз, взех десет. След лова цял ден почивахме, пирувайки весело на брега. От земята на циклопите долитаха до нас техните гласове и блеенето на стадата им. На следната сутрин реших да отплавам със своя кораб до земята на циклопите, за да узная какъв народ са те. Бързо преплавахме тесния проток и спряхме до брега. Край самото море видяхме пещера, около която нагъсто растяха лаврови дървета, вя която беше заградена с ограда от грамадни камъни. Аз взех със себе си дванадесет сигурни другари, взехме и мях с вино и храна и влязохме в пещерата на циклопа. Както разбрахме по-късно, тоя циклоп бил страшно свиреп; живеел отделно от другите и усамотено пасял стадата си. Както и всички циклопи, той не приличаше на останалите хора. Беше великан, притежаваше страшна сила и имаше само едно око на челото. Когато влязохме в пещерата му, него го нямаше там, беше отишъл да пасе стадата си.

В пещерата на циклопа имаше много кошници със сирене и ведра и други съдове с кисело мляко. В пещерата бяха направени кошари за агнета и ярета. Моите спътници започнаха да ме надумват да задигнем най-хубавите агнета и ярета, както и сиренето и да избягаме на кораба, но аз за нещастие не ги послушах. Искаше ми. се да видя самия циклоп. Не след дълго дойде и циклопът. Той хвърли на земята край входа на пещерата грамаден сноп дърпа. Като видяхме циклопа, от страх ние се завряхме в най-тъмния кът на пещерата. А циклопът вкара стадото си в пещерата, затули входа с една скала и започна да дои козите и овцете. Като ги издои, накладе огън, за да си приготви храна. В този миг ни забеляза и грубо ни попита с гръмовен глас:

— Кои сте вие? Отде сте дошли? Навярно скитате без работа но моретата, причинявайки нещастия на народите.

— Всички сме гърци — отговорих аз на циклопа, — тръгнали сме с кораб от Троя. Бурята ни повлече тук. Молим те да ни приемеш дружелюбно като гости. Знаеш, че Зевс наказва оня, който обижда странниците и не им дава гостоприемство.

— Личи, че си дошъл тук отдалеч, чужденецо — свирепо ми кресна циклопът, — щом мислиш, че аз се боя от твоите богове. Какво ме интересува Зевс! Аз не се страхувам от Зевсовия гняв! Нямам никакво намерение да ви щадя! Ще правя това, което искам! Казвай къде са корабите ти!

Аз разбрах с каква цел ме пита циклопът за моя кораб и му отвърнах:

— Корабът ми се разби поради бурята о крайбрежните скали, само аз и спътниците ми се спасихме.

Циклопът нищо не ми отвърна. Той бързо хвана с грамадните си ръце двама от моите спътници, удари го о земята и ги уби. После насече телата им на части, свари ги и ги изяде. Ние изпаднахме в неописуем ужас и започнахме да се молим на Зевс за спасение. А циклопът, като свърши ужасната си вечеря, спокойно се опъна на земята и заспа. Аз исках да го убия и вече извадих меча си, но като погледнах грамадната скала, с която беше затулил входа, разбрах, че така няма да се спасим. Настана утрото. Циклопът пак уби двама от моите спътници. Като ги изяде, изкара стадото от пещерата и затвори входа със скалата. Дълго мислих по какъв начин да се спасим и накрая измислих. В пещерата намерих грамадна греда, прилична на мачта. Циклопът сигурно е искал да си направи от нея тояга. Отсякох с меча си края на гредата, подострих я, обгорих я на жаравата и я скрих. Вечерта циклопът се върна със стадото си. И сега уби двама от моите спътници и като свърши отвратителната си вечеря, искаше да си легне да спи. Но аз се приближих до него и му предложих чаша вино. Изпи циклопът виното, поиска още и ми каза:

— Налей ми още и кажи как те казват; искам да ти приготвя подарък.

Налях му втора чаша, той поиска трета, налях му и трета. Подавайки му я, казах на циклопа:

— Искаш да знаеш името ми? Наричат ме Никой.

— Е, слушай сега, Никой, тебе ще те изям последен — това ще ти бъде подаръкът от мене — така ми отговори със смях циклопът.

Изпи той и третата чаша, опи се, търкули се на земята и заспа. Тогава аз дадох знак на другарите, грабнахме подострената греда, запалихме края й в огъня и изгорихме с него окото на циклопа. От страшната болка той зарева, измъкна от окото си димящия кол и започна да вика на помощ другите циклопи. Те дотичаха и за почнаха да питат:

— Какво стана с тебе, Полифеме? Кой ти причини зло? Да не са отвлекли стадата ти? Защо ни разбуди? Полифем им отговаряше с диво реване:

— Погубва ме Никой — не със сила, а с хитрост. Циклопите се разсърдиха и креснаха на Полифем:

— Щом никой не ти е причинил зло, тогава няма защо така да ревеш! Ако пък си заболял, такава е волята на Зевс, но нея никой не може да я отмени.

След тези думи циклопите се разотидоха. Дойде утрото. С гръмки охкания Полифем отмахна от входа скалата и започна да пуща стадото на полето, опипвайки с ръце гърба на всяка овца и на всяка коза. Тогава, за да спася другарите си, навързах по три овена заедно и под средния привързах по един от моите другари. Самият аз пък, като се вкопчих с ръце в гъстата вълна на един грамаден овен, любимец на Полифем, увиснах под него. Овните с привързаните под тях мои спътници минаха покрай Полифем. Последен вървеше овенът, под който висях аз. Полифем го спря, започна да го гали и да му се оплаква за нещастието си; за това, че му е причинил зло дръзкият Никой. Най-сетне той пусна да мине и този овен. Така ние се спасихме от сигурна смърт. Побързахме да откараме стадото на Полифем към кораба, където ни чакаха другарите. Аз не им позволих да оплакват загиналите. Качихме се бързо на кораба, като взехме със себе си овцете на Полифем, и отплавахме от брега. Когато се отдалечихме на такова разстояние, от което се чува още човешки глас, аз високо се провикнах към циклопа:

— Слушай, циклопе! Със своята жестокост ти сам си навлече наказанието на Зевс. Няма вече да убиваш и да изяждаш нещастни пътници.

Циклопът ме чу, в яростта си вдигна една скала и я запокити в морето. Скалата насмалко щеше да разбие носа на кораба. От падането на скалата морето се развълнува. Една грамадна вълна подхвана моя кораб и го захвърли към брега. Но аз оттласнах кораба от брега с един прът и ние отново заплавахме по морето. Като се отдалечихме, извиках на Полифем:

— Знай, Полифеме, че тебе те ослепи Одисей, царят на Итака!

Дивият циклоп зави от злоба и гръмогласно извика:

— Сбъдна се пророчеството, което чух от прорицателя! Аз си мислех, че Одисей е някакъв страшен великан, а не такъв нищожен червей като тебе!

Полифем започна да моли баща си Посейдон да ме накаже, задето му отнех зрението. Той пак грабна една скала, още по-голяма от първата, и я запрати в морето. Скалата падна зад кърмата на кораба. Грамадна вълна подхвана моя кораб и го захвърли далеч в морето. Така ние се спасихме. Благополучно стигнахме до острова, където чакаха останалите кораби. Там принесохме богати жертви на боговете. След като прекарахме нощта на брега на този остров, на следния ден се отправихме по-нататък по безбрежното море, скърбейки за загиналите другари.