Николай Кун Старогръцки легенди и митове

— Страннико — казал на Одисей Евмей, като не го познал в образа на просяк, — ти щеше да загинеш и нова скръб би ме сполетяла покрай скръбта по загиналия Одисей, която ме измъчва. Но да влезем в къщи; аз ще те нахраня и ще ти дам възможност да си починеш.

Одисей тръгнал към жилището на Евмей, построено от недялан камък. На двора, край къщата му, се намирали свинарниците. Евмей и Одисей влезли в къщата и Евмей поканил странника да седне върху натрупана вършина, покрита с кожа от сърна. След това отишъл в свинарника, където имало прасенца, хванал две от тях, заклал ги и ги изпекъл. Евмей налял и вино в дървен съд за угощението и поставил всичко това на масата. Докато приготвял трапезата, Евмей горчиво се оплаквал от нахалните кандидати, които по-лошо от морски разбойници разорявали дома на Одисей и унищожавали многобройните му стада. Одисей внимателно го слушал и си мислел как да отмъсти на кандидатите. През време на гощавката Одисей разпитвал Евмей за господаря му, а когато свинарят казал, че стопанинът му загинал. Одисей се заклел, че стопанинът ще се завърне в къщи, и то скоро. Но Евмей не повярвал на неговата клетва и запитал странника кой е той. И на него Одисей разказал измислена история за своите бедствия.

Разказал му, че по-големите му братя го ощетили, като го онеправдали при подялбата на наследството, че се оженил за богата наследница и самият той забогатял, че бил при обсадата на Троя, а след като се завърнал в родината си, заминал за Египет. Разказал как египтяните избили почти всичките му спътници, задето ограбвали градовете им. Но той се спасил, като помолил царя на Египет да се смили над него. Уж прекарал седем години в Египет, а оттам преминал във Финикия. Един финикиец го надумал да отидат в Либия. Той тръгнал с него, но Зевс разбил кораба им със светкавица. Спасил се само той: вълните го изхвърлили на брега в страната на теспротите. На този остров царят на теспротите именно му бил уж разказал, че Одисей се връща в родината си с богати дарове. Най-сетне на един теспротски кораб той се отправил за Дулихий. Но теспротите намислили, да го продадат в робство; едвам успял да избяга от тях в момента, когато спрели до брега на Итака. Евмей повярвал на цялата съчинена история, не повярвал само това, че странникът е чувал за Одисей от царя на теспротите. Евмей укорил странника, че разказва за Одисей само за да получи тук, на остров Итака, награда от близките му. Но Одисей му рекъл:

— Слушай, Евмее, обещай ми, че ако Одисей се завърне, ще ми дадеш нови дрехи; ако пък съм те измамил, извикай пастирите и ме хвърлете от върха на скалата в морето, за да не смеят и занапред разни скитници да измислят небивалици.

Скоро пастирите се завърнали със стадото. Те заклали угоена свиня и седнали да вечерят. По време на вечерята. Евмей удостоил странника с най-хубавия къс и първо на него подал съда с вино като на гост.

Докато всички спокойно вечеряли, навън се вдигнала силна буря с дъжд. Станало студено. А Одисей нямал дори наметало, за да се покрие с него при спане. Затова той разказал на Евмей и пастирите една история, с която да им загатне да му дадат наметало.

— Чуй, Евмее, чуйте и вие — така започнал Одисей. — Веднъж край Троя Менелай, Одисей и аз бяхме залегнали в засада. През нощта в тръстиката беше студено; сняг валеше на големи парцали, а аз бях забравил да си взема наметалото; по едно време казах това на Одисей. Той веднага измисли хитрост. Като се надигна, събуди воините, които лежаха до нас, и каза, че бил сънувал лош сън и затова се страхува, че тъй много са се отдалечили от корабите; трябва да се изпрати някой при Агамемнон за подкрепление. Един от воините стана тутакси, свали наметалото си и се запъти към корабите. А аз взех наметалото, завих се с него и спокойно си спах чак до зори.

Евмей схванал загатването. Той приготвил на Одисей легло край огнището, като му постлал овча и козя кожа, а за завивка му дал наметалото, което носел зиме. Одисей сладко заспал. Самият Евмей пък не останал в къщи. Като окачил през рамо меч, взел в ръка копие и се покрил с наметалото си, той отишъл при стадото, което пасяло в подножието на скалата.
ЗАВРЪЩАНЕТО НА ТЕЛЕМАХ НА ОСТРОВ ИТАКА
След като оставила Одисей, превърнат в просяк, богиня Атина Палада тръгнала за Спарта и бързо стигнала там. Тя отишла в двореца на цар Менелай, направо в стаята, където спял Телемах с Пизистрат. Пизистрат спял спокойно, докато сънят на Телемах бил тревожен. И насън Телемах мислел за баща си, скърбейки по него. Приближила се Атина до възглавието на Одисеевия син и му казала:

— Време е вече за тебе, Телемах, да се завърнеш в родината си, където си оставил цялото си имущество. Буйствуващите кандидати го разхищават и всичко ще разхитят, ако не се завърнеш. Помисли и за това, колко непостоянни са жените. Ако майка ти се съгласи да се ожени за Евримах, тя ще те забрави и ще се грижи само за децата от втория си мъж. Връщай се по-скоро в къщи. Но помни едно, кандидатите ти готвят засада. За да я избегнеш, ти проплавай нощем покрай острова, а на сутринта, на разсъмване, спри в някое прикрито място до бреговете на Итака. Кораба изпрати после в града, а ти сам иди при свинаря Евмей и оттам изпрати вестоносец да съобщи на Пенелопа за твоето пристигане.

Като казала това, Атина се отдалечила. Телемах тутакси събудил Пизистрат и започнал да го подканя по-скоро да тръгнат обратно за Пилос. Но Пизистрат склонил Телемах да почакат до сутринта. Не бивало да напуснат Менелай през нощта, без да се сбогуват с него. Телемах се вслушал в съвета на Пизистрат. Скоро се издигнала и богинята на зората Еос. Настъпило утрото. Цар Менелай влязъл при младежите. Одисеевият син пресрещнал Менелай на вратите и се обърнал към него с молба по-скоро да го пусне да си замине за Итака. Менелай не задържал Телемах, но само го помолил да почака, докато той приготви подаръци, а в това време да се подкрепи с храна, преди да тръгнат на път.

Менелай отишъл да разпореди на робите да приготвят по скоро трапезата. След това, като повикал Елена и сина си Мегапент, отишъл заедно с тях в своята съкровищница. Там той отбрал дарове за Телемах; прекрасната Елена също отбрала подарък — изтъкано от самата нея разкошно облекло за бъдещата невяста на Телемах.

След като подкрепили силите си с Храна и като приели даровете от Менелай, младите герои се стегнали за път. Менелай излязъл от двореца със съд вино в ръка, призовал боговете и извършил възлияние; после помолил младежите да предадат поздрав от него на стареца Нестор. Когато Телемах се качил на колесницата и поел вече в ръце поводите, изведнъж над двореца се издигнал орел, който носел в ноктите си гъсок. Менелаевите слуги с вик тичали подир орела. Но той се понесъл стремително нагоре и изчезнал по посока надясно от двореца. Всички разбрали, че това е знамение на боговете, а Телемах помолил Менелай да му разтълкува това знамение. Царят на Спарта се замислил. Вместо него отговорила прекрасната Елена:

— Изслушайте това, което ще ви кажа! То ми е внушено от боговете олимпийци. Както орелът грабна гъсока и го разкъса, така и Одисей, като се завърне дома си, ще избие кандидатите. Може би дори той се е върнал и замисля вече гибелта им.

— О, прекрасна Елено! — се провикнал Телемах. — Ако великият Зевс изпълни това, което ти казваш, като се завърна в къщи, ще те почитам като богиня.

След тези думи Телемах шибнал конете и те бързо се понесли по пътя към Пилос.

Из пътя младежите пренощували при героя Диокъл в Тера, а на следния ден пристигнали в Пилос. Телемах помолил Пизистрат да не се отбиват в двореца при Нестор; Одисеевият син се опасявал, че старецът ще го забави с още един ден. Пизистрат се съгласил и откарал приятеля си направо при кораба, макар и да знаел, че баща му ще бъде недоволен от това Пизистрат дори подканял Телемах по-скоро да отплава, за да не би Нестор, като научи за неговото завръщане, сам да дойде на брега и да го задържи. Телемаховите спътници набързо монтирали мачтата и вече искали да се отделят от брега, когато се приближил до кораба прорицателят Теоклимен. Той бягал от Аргос, страхувайки се, че ще му отмъстят за извършено от него убийство. Теоклимен помолил Телемах да го вземе със себе си на кораба и да го откара в Итака, там роднините на убития нямало да го преследват. Телемах се съгласил и взел Теоклимен на кораба си. Корабът се отделил от брега и тласкан от попътен вятър, бързо се понесъл по открито море.

В това време Одисей бил още в дома на Евмей. На сутринта Одисей искал да отиде в града, за да събира милостиня; той дори мислел да помоли кандидатите да го вземат за прислужник. Но Евмей го увещавал да не прави това, като разказал на Одисей колко необуздани и жестоки били кандидатите. Тогава Одисей започнал да разпитва за баща си Лаерт и за жена си Пенелопа. Евмей му разказал всичко, без да подозира, че разказва това не на странник, а на самия Одисей. Накрая Одисей помолил Евмей да му разкаже как самият той, Евмей, е попаднал на остров Итака. Евмей на драго сърце се съгласил и разказал на Одисей, че сам той е син на цар Ктезий и е родом от остров Сира. Веднъж на острова пристигнали финикийски търговци. Те наговорили една робиня на баща му, също финикийка по произход, да го открадне от баща му, като й обещали за награда да я върнат в родината й. Робинята се съгласила, извела го тайно от двореца и го завела на кораба на финикийците. Финикийците отплавали по морето по посока към бреговете на Финикия. Шест дни плавали те. На седмия ден богиня Артемида поразила със своя стрела предателката робиня. А финикийците, като спрели на остров Итака, продали малкия Евмей на Лаерт.

Одисей слушал внимателно Евмеевия разказ. Било вече късна нощ, когато Евмей свършил разказването си. Одисей и Евмей легнали да спят, но сънят им не бил продължителен — скоро пламнала на небето зората и те трябвало да напуснат леглото си.

Същата сутрин пристигнал на остров Итака и Телемах. Той спрял на едно скрито място до брега, както му заповядала Атина, слязъл от кораба, помолил приятеля си Перай да даде за известно време подслон на Теоклимен и се приготвил вече да отиде при Евмей. Изведнъж над тях се показал сокол с гълъбица в ноктите. Теоклимен хванал Телемах за ръка и тихо му казал:

— Това е щастливо знамение, Телемах. Няма по-могъщ род в Итака от твоя. Вие ще владеете вечно над цяла Итака.

Зарадвал се Телемах на това предсказание. Той отпратил спътниците си с кораба за пристанището на града, а сам, радостен, тръгнал към дома на свинаря Евмей.

— Седи си, страннико! Не се безпокой. Евмей ще ми приготви място, гдето да седна.

Евмей набързо приготвил на Телемах място за сядане и му поднесъл храна и вино. През време на гощавката Телемах попитал Евмей откъде е тоя странник и кой го е довел в Итака. Евмей му разказал съчинената история, която сам той чул от Одисей, и го помолил да приеме странника в своя дом. Но Телемах не можел да обещае да направи това. Та можел ли той, още толкова млад, да се справи с необузданата тълпа кандидати? Той можел да обещае да изпрати на странника нови дрехи и меч като подарък и да му помогне да се върне в родината си. На Одисей му станало мъчно за Телемах и като че нищо не знае, започнал да го разпитва за буйствуването на кандидатите и да пита дали народът на Итака и Телемаховите роднини не се отнасят враждебно към него.

— Та по-добре е да бъде човек убит в своя дом, след като се е опитал със сила да изгони необузданите кандидати, отколкото да понася оскърбления и да вижда как разграбват имуществото му — с тези думи завършил разпитването Одисей.

Но какво можел да отговори на това Телемах? Той можал само да каже колко трудно е за него, единствен син, да се бори с тълпата необуздани кандидати, замислящи на това отгоре да го убият. Телемах се опасявал дори да съобщи на Пенелопа за своето завръщане. Той изпратил Евмей в града и му заръчал тайно да уведоми майка му, че се е върнал, за да не узнаят това кандидатите. А Пенелопа трябвало да изпрати една от верните си робини при стареца Лаерт, за да му съобщи, тъй като и той страшно се тревожел за съдбата на внука си.

Евмей бързо тръгнал да изпълни поръката на Телемах. Той току-що бил излязъл, когато пред Одисей се явила, невидима за Телемах, богиня Атина Палада; тя повикала Одисей да излезе от колибата и там, край оградата на двора, му възвърнала предишния образ, като го докоснала с жезъла си, и му заповядала да се открие на Телемах.

Когато Одисей се върнал в колибата, Телемах го погледнал учуден: той помислил, че му се е явил някой от безсмъртните богове — толкова красив и величествен бил Одисей.

— О, страннико! — възкликнал Телемах. — Сега ти ми се явяваш в друг образ! Ти си някой от безсмъртните богове! Смили се над нас. Ние ще ти принесем големи жертви.

— Не, не съм бог! — отвърнал Одисей. — Аз съм твоят баща Одисей, заради когото ти си понасял обиди от необузданите кандидати.

Одисей прегърнал с обич своя син и през сълзи го целунал. Но Телемах не можел отведнъж да повярва, че наистина се е завърнал най-сетне в родината баща му. Та нали току-що го бил видял той в образа на стар, нещастен странник. Как е можал да се промени така, нима може, смъртен да прави такива чудеса? Съмнение обзело Телемах. А Одисей разпръснал това съмнение, като казал, че богиня Атина го била превърнала в странник и пак тя му върнала истинския образ. Тогава Телемах повярвал, че пред него стои баща му. Той го прегърнал. От радост и двамата заплакали. Най-сетне, когато минала първата радост от срещата, Телемах попитал баща си как се е завърнал в родината и кой го докарал в Итака с бързоходен кораб. Одисей разказал на сина си как го докарали феакийците, как той укрил техните дарове в дълбоката пещера и как богиня Атина го пресрещнала и го изпратила при Евмей. Одисей започнал да разпитва Телемах за кандидатите. Той кипял от възмущение и искал да им отмъсти за всички обиди. Възможно ли е това? Та кандидатите са много. Те са се стекли от всички краища на страната. Сто и шестнадесет души са те. Нима са в състояние двамина — Одисей и Телемах — да влязат в открит бой с такова множество? Но Одисей има могъщи помощници, с които не могат да се борят смъртни, колкото и много да са те: тези помощници са гръмовержецът Зевс и неговата дъщеря Атина Палада.

Надявайки се на тяхната помощ. Одисей решил да действува така: Телемах трябвало да отиде в града при кандидатите, а след него ще пристигне и самият той, Одисей, предрешен като странствуващ просяк, придружен от Евмей, уж да събира милостиня. Както и да се опитват да го оскърбяват кандидатите. Одисей ще понася всичко. После по даден знак Телемах ще изнесе оръжието, като остави оръжие само за себе си и за баща си. А най-важно, завръщането на Одисей трябвало да се пази в дълбока тайна, та никой, дори Пенелопа, да не знае за това. понеже не всички роби и робини били останали верни на Одисей. Одисей и Телемах дълго съвещавали.

В това време пристигнал в града и корабът на Телемах. Телемаховите спътници веднага изпратили вестоносец до Пенелопа, за да я уведомят за завръщането на сина й.

С тоя вестител Евмей се срещнал до самия Одисеев дворец. Двамата заедно влезли при Пенелопа. На висок глас вестителят съобщил на Пенелопа, че синът й се е завърнал. Евмей, като се навел към нея, тихо й предал всичко, що му бил поръчал Телемах. Пенелопа се зарадвала, че син й е отново при нея.

Вестта за завръщането на Телемах бързо стигнала ни до кандидатите. Те се изплашили. Събрали се всички на площада и започнали да се съвещават какво трябва да правят. Антиной предлагал да убият Телемах, тъй като той е единствената пречка за тях. Но Амфином не се съгласил с това. Той се страхувал да не си навлекат гнева на Зевс и съветвал най-напред да се допитат до боговете. Ако боговете дадат благоприятно знамение, той бил готов лично да убие Телемах, а ако ли не — и другите не съветвал да да вдигнат ръка срещу него. Кандидатите се съгласили с Амфином и влезли в Одисеевия дворец.

Глашатаят Медонт съобщил на Пенелопа какво кроят кандидатите. Тя излязла при тях и с огорчение ги упреквала за коварството им. А особено остро упреквала Пенелопа Антиной, чийто баща Одисей спасил някога от народния гняв. Евримах започнал да успокоява Пенелопа. Казвал, че кандидатите никога не ще вдигнат ръка срещу Телемах. Но при все че Евримах казвал това, лично той само за това и мислел — как да погуби Телемах.

В това време Евмей се завърнал в къщицата си. Богиня Атина пак била превърнала Одисей в странник, за да не го познае Евмей. Свинарят разказал какво е видял в града и се заловил да приготви вечеря за всички. Като се нахранили, те легнали да спят.

Когато Телемах стигнал на градския площад, кандидатите се струпали около него и всеки от тях бързал да му пожелае нещо хубаво; обаче дълбоко в сърцето си те замисляли неговата гибел. Скоро пристигнал на площада и Теоклимен с Перай, който го бил приютил временно, докато Телемах отсъствувал от града.

Телемах веднага поканил Теоклимен и отишъл с него в къщи. Там Телемах и Теоклимен се изкъпали във великолепни мраморни вани и седнали на трапезата. Пенелопа дошла при тях и седнала до масата със своето ръкоделие. Телемах разказал на майка си за своето пътуване до Пилос и Спарта. Пенелопа се натъжила от обстоятелството, че Телемах нищо не можал да узнае за баща си. Но Теоклимен я успокоил; той уверявал, че Одисей вече е в Итака, че той навярно се укрива някъде, за да подготви по-сигурно гибелта на кандидатите. Теоклимен казвал, че ако Одисей не се е завърнал в Итака, боговете не биха изпращали знамение при завръщането на Телемах.

Докато Пенелопа разговаряла с Телемах и Теоклимен, кандидатите се забавлявали на двора в хвърляне на диск и копие. Скоро пастири докарали овце и кози за пируването им. Кандидатите влезли на тълпа в Одисеевия дом и се готвели да започнат пиршеството. Глашатаят Медонт ги свикал в залата за угощения.

В това време Одисей и Евмей бавно вървели по посока към града. Одисей вървял като немощен просяк, подпирайки се с тояга. Те били вече близо до града, когато край извора, от който жителите на града вземали вода, ги срещнал пастирът Мелантий. Като видял Евмей със странника, нахалният Мелантий започнал да се подиграва с тях и извикал:

— Я виж, един негодник води друг негодник! Накъде ти, глупави Евмее, си повел този просяк? Внимавай, кандидатите ще му натрошат ребрата, само да посмее да се мерне в Одисеевия дом!

Като издумал това, Мелантий силно ритнал Одисей, но Одисей дори не се помръднал от удара. С голямо усилие той се сдържал да не убие нахалника, като му блъсне главата о земята. Евмей започнал да заплашва Мелантий, че лошо ще си изпати, когато се завърне Одисей. Но Мелантий грубо отговорил, че Евмей напразно очаква да се върне Одисей, че скоро и Телемах ще бъде убит от кандидатите, а самият Евмей — продаден на някакви чужденци. С тия закани Мелантий се отдалечил.

Евмей и Одисей бавно продължавали пътя си. Ето че се приближили до Одисеевия дворец. Оттам се чували звуци на китара и пеене. Пиршеството на кандидатите било в разгара си. Разговаряйки на глас, Евмей и Одисей влезли в двора. Там на купището тор, до самата врата, лежало старото Одисеево куче Аргус. Щом чуло гласа на своя стопанин, то наострило уши. Верният Аргус усетил своя господар, замахал с опашка и искал да се привдигне, за да затича към него, но нямал вече сили да се помръдне. Захвърлен от всички, остарял, той вече издъхвал. И Одисей познал своя верен Аргус. Една сълза се отронила от окото му; той бързо я изтрил с ръка, за да не я забележи Евмей. Аргус пошавнал и издъхнал. Двадесет години чакал той своя господар и веднага го познал дори под образа на просяк.

Евмей влязъл в залата на пиршеството пръв и седнал до Телемах. Веднага след Евмей влязъл и Одисей. Но той не отишъл при гостите, а седнал до самия вход, като се облегнал на вратата. Телемах веднага взел хляб и месо, наредил да ги занесат на Одисей и да му кажат смело да отиде при гостите, за да моли за милостиня. Одисей се изправил и започнал да обикаля всички гости. Всички му давали по нещо, отказал само един — Антиной. Но Одисей започнал настойчиво да иска и от него милостиня. Жестокият, груб Антиной се ядосал и прогонил Одисей от себе си. Одисей се отдалечил от него, като промълвил:

— Да, виждам, че умът ти не е тъй добър, както е хубаво лицето ти, щом ти се свиди да ми дадеш дори коричка хляб, при това чужд хляб!

Пламнал от гняв Антиной, грабнал една пейка и с все сила я запратил по Одисей, като го улучил в гърба. Но Одисей дори не се помръднал от силния удар, той стоял като непоклатима скала; само страшно тръснал глава, седнал отново до самата врата и рекъл:

— Не е беда, ако някой при защищаване на своето имущество понесе и побоища. Щом богините на отмъщението, Ериниите, закрилят и просяците, тук Антиной го очаква вместо брак смърт.

Като чул думите на Одисей, Антиной още повече са ядосал, но кандидатите започнали да го упрекват, задето е оскърбил странник, дошъл в къщи, тъй като неведнъж се е случвало под образа на странници да идват при хората безсмъртни богове. И на Телемах било мъчно да гледа как Антиной оскърбил баща му, но помнейки условието, сдържал гнева си.

И Пенелопа научила как Антиной обидил нещастния странник. Тя още повече намразила дръзкия Антиной. Пенелопа повикала Евмей в стаята си, разпитала го за странника и когато разбрала, че Одисей бил някога гост на бащата на странника, извикала:

— О, аз вярвам, че Одисей и Телемах жестоко ще отмъстят на кандидатите, когато Одисей се завърне!

Едва била изрекла това Пенелопа, и Телемах гръмко кихнал. Пенелопа се зарадвала на това знамение; сега била сигурна, че рано или късно кандидатите ще загинат от ръката на нейния мъж.

Тя заповядала на Евмей да доведе при нея странника, за да го разпита за Одисей. Но Одисей отказал да отиде незабавно при Пенелопа; той я помолил да почака до вечерта, тъй като не желаел да дразни още повече кандидатите, Пенелопа се съгласила да почака.

Пируването на кандидатите ставало все по-шумно и по-шумно.

Настанала нощ. Евмей отдавна вече си бил отишъл в къщи. Кандидатите все още не се разотивали. Не щеш ли, на вратите се показал един просяк, известен в цяла Итака ненаситен лакомец и пияница. Казвали го Ир. Като видял странника край вратата. Ир започнал да го пъди, но Одисей не се махвал. Тогава Ир му се заканил, че ще го набие, ако веднага не се махне. Започнали да се карат. Чул караницата Антиной и желаейки да създаде развлечение и на себе си, и на кандидатите, решил да накара Ир да се бие със странника. На победителя той обещал да даде като награда сварено козе шкембе, а освен това да му позволи всеки ден да идва за милостиня. Кандидатите заобиколили Ир и Одисей и започнали да ги подстрекават да си премерят силите. Одисей се съгласил да се бие с Ир, но най-напред поискал кандидатите да се закълнат, че няма да помагат на Ир. Кандидатите дали клетва. Тогава Одисей съблякъл дрипите си и се опасал с тях. Кандидатите гледали с учудване силното тяло на Одисей, мускулестите му ръце, широките гърди и плещи. Ир страшно се изплашил, но вече не можело да не се бие, тъй като робите го хванали, опасали го и го извели срещу Одисей. От страх Ир едва се държал на краката си. Като го погледнал, Одисей помислил: да го убие ли с един юмручен удар, или само да го повали? Одисей съобразил, че ако нанесе силен удар, може да събуди подозрение у кандидатите, затова, когато Ир го ударил в рамото, той на свой ред го ударил по главата над самото ухо. Ир паднал на пода и извикал от белка. А Одисей го хванал за крака и го измъкнал от залата на пиршеството на двора; там го сложил до стената край вратата, хвърлил на плещите му окъсаната му торба и му подал в ръка тоягата. Така Одисей дал урок на Ир, задето дръзко замислил да го изгони, него, странника, от собствения му дом. Кандидатите много се зарадвали, че Одисей ги отървал от натрапливия Ир. Те весело го поздравили за победата, а един от тях — Амфином, поднесъл на Одисей бокал с вино и му пожелал боговете пак да му изпратят богатство и щастие. Амфином бил най-добрият измежду кандидатите, той често въздържал останалите кандидати от буйство и всякога защищавал Телемах. Одисей знаел това и желаейки да спаси Амфином, посъветвал го да напусне тълпата кандидати и да се прибере при баща си, тъй като Одисей скоро ще се върне и тогава гибел застрашава всички кандидати. Но Амфином не се вслушал в Одисеевия съвет; той сам отивал към гибелта си.

В това време богиня Атина Палада подтикнала Пенелопа да излезе при кандидатите, за да разпали у тях още по-силно желанието да встъпят в брак с нея и за да имат възможност Одисей и Телемах още по-добре да оценят нейната вярност и обич към съпруг и син. Пенелопа веднага повикала Евринома и й наредила да повика две робини, които да я съпроводят до залата за пиршества при кандидатите. Когато Евронома излязла, богиня Атина потопила Пенелопа в кратък сън и насън я дарила с такава красота, че тя засияла подобно на богинята на любовта Афродита. Влезлите робини разбудили Пенелопа. Тя станала и отишла при кандидатите. С възторг гледали те влязлата Одисеева жена. А Пенелопа повикала Телемах и го упрекнала, задето позволил да оскърбят в неговия дом един нещастен странник. Телемах смирено изслушал урока на майка си. Един от кандидатите, Евримах, се обърнал към Пенелопа и започнал да хвали красотата й. Пенелопа го изслушала и отговорила, че тя вече няма някогашната си красота и че я е загубила, откак заминал Одисей: красотата й щяла да се възвърне само ако се завърне Одисей. Тя обвинявала кандидатите, че я принуждават да встъпи с някого измежду тях в омразен ней брак и че разоряват Одисеевия дом със своите гуляи. Не така е било в миналото; тогава кандидатите са се старали да спечелят благоволението на избраниците си с подаръци, не са пилеели чуждото имущество. Но кандидатите не разбрали смисъла на укорите на Пенелопа; те спокойно я изслушали и изпратили слугите си да донесат богати подаръци за Пенелопа, като мислели да я склонят към брак чрез подаръците си. Пенелопа приела мълчаливо даровете и се оттеглила, придружена от робините, в своите покои.

Едва Пенелопа си отишла, и кандидатите заповядали на робините да донесат три големи светилника и да ги запалят, за да се освети по-ярко залата на пиршеството. Робините изпълнили заповедта. А Одисей казал на робините да отидат да си гледат работата и да оставят на него той да се грижи за светилниците. Но една от робините, Меланто, започнала да му се присмива и да го хока. Одисей заплашил дръзката Меланто, че ще се оплаче от нея на Пенелопа. Робините се изплашили от тая закана и побързали да излязат. Одисей останал да следи за горенето на светилниците. За да развесели кандидатите, Евримах, присмивайки се на Одисей, казал:

— Виждам, че някакъв бог е изпратил при нас тоя странник, за да ни бъде по-светло, докато пируваме; Светлината идва не от светилниците, а от неговата плешива глава, на която няма нито косъмче.

Кандидатите се разсмели, а Евримах още повече се подигравал на Одисей. Одисей му отговорил спокойно:

— Евримах! Голяма е твоята надменност, но ти си въобразяваш, че си силен само защото те заобикалят слаби хора. Но ако би се върнал сега за твое нещастие Одисей, тогава тази широка врата изведнъж би ти се сторила тясна — тъй набързо би хукнал да бягаш.

Евримах страшно се разсърдил, грабнал една пейка и със замах я хвърлил по Одисей. Но Одисей ловко избягнал удара. Пейката ударила в ръката роба, който разнасял виното, и той със стенание паднал на пода, като изтървал бокала. Кандидатите вдигнали врява. Те негодували, че при пируването им се започнали постоянни свади от оня миг, когато се появил странникът. Но Телемах казал, че не е там причината за караниците; причината се крие в това, че всички са пияни и че е време да привършат гуляя. Колкото и неприятно да било за кандидатите да чуват тези думи на Телемах, все пак те били принудени да привършат пиршеството. Напълнили още веднъж чашите с вино, изпили ги и се разотишли по домовете си.

Когато се разотишли всички кандидати, Одисей казал на Телемах, че сега трябва да се изнесе всичкото оръжие от залата за пиршества. Телемах повикал Евриклея и й заповядал да заключи всички прислужнички в помещението им, за да не виждат как ще се изнася оръжието, което трябва да се прибере, за да не се разваля от дима. Евриклея изпълнила Телемаховата заповед. Телемах и Одисей започнали да изнасят оръжието, а богиня Атина, невидима, им светела, като запалила своя светилник. Телемах се учудил, виждайки как навсякъде се разлива светлина от невидим светилник, и попитал Одисей отде идва тая светлина. Но Одисей забранил на сина си да разпитва: той се боял да не би Телемах чрез своите разпитвания да разгневи богинята. След като изнесли всичкото оръжие, Одисей отишъл в покоите на Пенелопа. Тя с нетърпение чакала странника, за да го разпита за Одисей. А Телемах се прибрал в своите стаи и спокойно заспал.

— Защо си се наежила срещу мене? Вярно е, че аз съм просяк! Такъв жребий ми се е паднал; някога и аз бях богат; ала сега съм лишен от всичко по волята на Зевс. Може би и ти скоро ще се лишиш от красота и твоята, господарка ще започне да те ненавижда. Внимавай, ще се върне Одисей и ти ще трябва да отговаряш за дързостта си. А дори и да не се върне той, Телемах си е у дома и знае как се държат робините. Нищо няма да остане скрито от него!

Чула Одисеевите думи и Пенелопа и с гняв казала на Меланто:

— Ти си злобна към всички като вързано куче! Внимавай, аз зная как се държиш! Може да заплатиш с главата си за своето поведение. Нима не знаеш, че самата аз повиках тук тоя странник?

Пенелопа заповядала да поставят край огнището стол за странника и когато той седнал до нея, тя започнала да го разпитва за Одисей. Странникът й разказал, че уж някога си лично бил приел като гост Одисей на остров Крит, когато той на път за Троя бил изненадан от буря и спрял край бреговете на Крит. Пенелопа заплакала, като чула, че странникът е виждал преди двадесет години Одисей. Желаейки да провери истината ли говори той, Пенелопа го попитала как бил облечен Одисей. Нямало нищо по-лесно за странника от това да опише собствените си дрехи. Той ги описал с най-големи подробности и тогава Пенелопа му повярвала. А странникът започнал да я уверява, че Одисей е жив, че неотдавна бил в страната на теспротите, откъдето заминал за Додона, за да се допита там до Зевсовия оракул.

— Одисей скоро ще се завърне — продължил странникът. — Преди да изтече една година, преди дори да настъпи новолуние, ще се върне той.

Пенелопа щяла да бъде щастлива, ако можела да му повярва, но не можела — та толкова години тя чакала Одисей, а той все не се завръщал. Пенелопа наредила на робините да приготвят за странника меко легло. Одисей й благодарил и помолил старата Евриклея най-напред да му умие краката.

Евриклея на драго сърце се съгласила да умие краката на странника: той и по ръст, и с целия си вид и дори по глас й напомнял Одисей, на когото тя самата е била някога бавачка. Евриклея донесла вода в бакърен леген и се навела, за да умие нозете на странника. Изведнъж й се хвърлил в очи белег от заздравяла рана на крака му. Тя добре познавала тоя белег. Някога при лов със синовете на Автолик по склоновете на Парнас на Одисей била нанесена от глиган дълбока рана. По белега от тази рана именно Евриклея познала Одисей. От изумление тя разляла легена с водата. Сълзи замрежили очите й и с треперещ от радост глас тя казала:

— Одисее, ти ли си, скъпо мое дете? Как не те познах по-рано!

Евриклея искала да каже и на Пенелопа, че се е върнал най-сетне мъжът й, но Одисей бързо й запушил устата с ръката и тихо промълвил:

— Да, аз съм Одисей, когото ти отгледа! Но мълчи, не издавай моята тайна, иначе ще ме погубиш. Пази се да не съобщиш на когото и да било за моето завръщане! Макар и да си моя дойка, когато ще наказвам робините за постъпките им, ще те накажа строго и няма да пощадя и тебе, ако кажеш някому, че съм се върнал.

Евриклея се заклела, че ще пази тайна. Радвайки се на завръщането на Одисей, тя донесла пак вода и му измила краката. Пенелопа не забелязала какво се случило: богиня Атина отклонила вниманието й.

Когато Одисей отново седнал край огъня, Пенелопа взела да се вайка за горчивата си съдба и му разказала съня, който сънувала неотдавна. Сънувала, че един орел разкъсал всичките й снежнобели домашни гъски и че всички жени в Итака ги оплаквали заедно с нея. Но изведнъж орелът долетял обратно, кацнал на покрива на двореца и с човешки глас казал: „Пенелопо, туй не е сън, а знамение за онова, което ще стане. Гъсоците са кандидатите, а аз съм Одисей, който скоро ще се върне.“

А Одисей казал на Пенелопа, че сънят й, както и тя самата вижда, е така ясен, че не си струва и да се тълкува. Но Пенелопа не можела да повярва дори на тоя сън; не вярвала, че ще се върне най-сетне Одисей. Тя казала на странника, че е решила на следния ден да излита кандидатите: да изнесе Одисеевия лък и да им предложи да го опънат и да улучат поставената цел, опя от тях, който изпълни това, тя е решила да си избере за мъж. Странникът посъветвал Пенелопа да не отлага този изпит и добавил:

— Преди още някой от кандидатите да опъне лъка и да улучи целта. Одисей ще се завърне.

Така разговаряла със странника Пенелопа, без да подозира, че говори с Одисей. Но времето било вече напреднало. При все че Пенелопа била готова цялата нощ да разговаря със странника, все пак за нея било време да се прибере за почивка. Тя станала и придружена от всичките си робини, се отправила за стаята си, където богиня Атина я потопила в сладък сън.

А Одисей, като постлал леглото си от волска кожа и овчи кожи, легнал на него, но не можал да заспи. Той мислел все за това, как да отмъсти на кандидатите. До леглото му се приближила богиня Атина; тя го успокоила, обещала му своята помощ и казала, че скоро ще се свършат вече всичките му страдания.

Най-после богиня Атина приспала Одисей. Но той не спал дълго. Събудил го силният плач на Пенелопа, която се вайкала, че боговете не позволяват на Одисей да се завърне. Одисей станал, застлал леглото си и като излязъл навън, започнал да се моли на Зевс да му изпрати добро знамение чрез първите думи, които ще чуе тая сутрин. Зевс се вслушал в Одисеевата молба — по небето затрещяла гръмотевица. А първите думи, чути от Одисей, били думите на робинята, която мелела брашно на ръчна мелница. Тя изказвала пожелание тоя ден да бъде последният, когато кандидатите ще гуляят в Одисеевия дом. Одисей се зарадвал. Сега той знаел, че Зевс Гръмовержец ще му помогне да отмъсти на кандидатите.

— Кълна ти се във великия Зевс и в свещеното огнище на Одисеевия дворец, че ти няма да успееш да си отидеш оттук, когато Одисей ще се завърне, и тогава ще видиш как той ще отмъсти на разюзданите кандидати.

Но докато Евмей и Филотий били любезни към странника, грубият Мелантий пак започнал да го обижда и го заплашвал, че ще го набие, ако не се пръждоса от Одисеевия дом. Одисей нищо не казал на Мелантий, само страшно свъсил вежди.

Започнали най-сетне да се събират и кандидатите Те били намислили да убият Телемах, но изпратеното им от боговете знамение ги възпряло. Кандидатите седнали на трапезата и пиршеството започнало. Телемах поставил до вратата пейка и маса за Одисей и заповядал да му поднесат храна и вино; при това младият Одисеев син изрекъл тия страшни думи:

— Страннико! Седи тук и спокойно пирувай с моите гости. Знай, че никому няма да позволя да те обиди! Моят дом не е някакъв хан, където се събира всякаква паплач, а е дворец на цар Одисей.

Като чул тия думи на Телемах, Антиной дръзко извикал:

— Приятели! Нека ни заплашва Телемах, колкото си ще! Да не беше ни изпратил Зевс страшното знамение, ние навеки щяхме да го усмирим и той нямаше да бъде вече такъв омразен дърдорко!

Телемах не отговорил нищо на тая закана. Той седял мълчаливо и чакал кога Одисей ще му даде условния знак. Богиня Атина още повече подбуждала кандидатите да буйствуват, за да запламти още по-силно жаждата за отмъщение в гърдите на Одисей. Подтикван от нея, един от кандидатите, Ктезип, извикал:

— Чуйте какво ще ви кажа! Странникът получи от Телемах доста храна и вино. Трябва и ние да му дадем нещо. Аз вече приготвих подаянийце за него.

При тези думи Ктезип грабнал един кравешки крак и със сила го запратил по Одисей. Одисей едва успял да избегне удара. Телемах страшно креснал на Ктезип:

— Имал си щастие, че не улучи! Аз по-точно щях да те улуча с копието си и баща ти щеше да стяга за тебе не сватба, а погребение. Още веднъж казвам на всички ви, че няма да ви позволя да обиждате тук, в моя дом, гостите.

Кандидатите не отговорили нищо: Ахелай дори ги посъветвал да престанат да обиждат странника.

Изведнъж богиня Атина внушила безумен смях у кандидатите и помътила разума им. Те започнали грозно да се смеят. Лицата им побледнели, очите им се замрежили със сълзи; мъка легнала на сърцето им като тежко бреме. Досущ като зверове те взели лакомо да ядат сурово месо. Кандидатите започнали в своето безумие да се подиграват с Телемах. Но Телемах седял и мълчал, без да обръща внимание на подигравките им. Пенелопа чувала от своите покои бесните крясъци на кандидатите при обилния гуляй. Но никога никой не е приготвял на хората такъв пир, какъвто приготвили на кандидатите богиня Атина и мъжът на Пенелопа.

Най-сетне Пенелопа станала и отишла в помещението, в което се пазели съкровищата на Одисей. Там тя извадила коравия Одисеев лък. Този лък принадлежал някога на Еврит, а на Одисей го подарил Евритовият син Ифит. Като взела лъка и стрелника, пълен със стрели, Пенелопа отишла в залата на пиршеството. Там тя застанала до една колона и казала на кандидатите:

— Изслушайте ме! Донесла съм ви Одисеевия лък. Който от вас може да опъне тоя лък и да пусне стреля така, че да премине през дванадесет халки, за него ще се омъжа.

Пенелопа предала Одисеевия лък на Евмей. Той горчиво заплакал, като видял лъка на своя господар, и го понесъл към кандидатите. Заплакал и верният Филотий. Кандидатите се разядосали на тях за това, че проливат сълзи по Одисей. А Телемах забил в земята прътове с халки и ги изправил. Той пръв искал да се опита да обтегне лъка; три пъти го огъвал той, но не успял да опъне тетивата. Пожелал да го огъне за четвърти път, но Одисей му кимнал с глава и Телемах прекратил опитите си. Кандидатите решили поред да се опитат да опънат коравия лък. Пръв се опитал Лейод, но не можел дори мъничко да огъне лъка; толкова корав бил той. Тогава Антиной повикал Мелантий и му заповядал да донесе мас, за да намаже лъка. Антиной си мислел, че лъкът по-лесно ще се огъне, като се намаже с мас. Но опитите на кандидатите били напразни — никой от тях не можал да опъне тетивата.

В това време Евмей и Филотий излезли от залата, подир тях тръгнал и Одисей. Вън той спрял верните слуги и им открил кой е, като им показал белега на крака си от задравялата рана, нанесена му някога от глиган. Евмей и Филотий се зарадвали и започнали да обсипват с целувки ръцете и краката му. Одисей ги успокоил. Заповядал на Евмей в момента, когато той, Одисей, вземе лъка, да отиде при Евриклея и да й каже да заключи прислужничките и да не ги пуща никъде. А на Филотий Одисей наредил по-яко да залости вратата. Като дал тези нареждания. Одисей се върнал в залата на пиршеството и спокойно седнал на мястото си до вратата.

Когато Одисей се върнал, Евримах бил намазал лъка с мас и го нагрявал на огъня. Като нагрял лъка, Евримах направил опит да го свие, но не можал. Кандидатите видели, че всичките им опити са напразни, и решили да оставят лъка и да се опитат да го свият на другия ден, а сега по-добре да продължат гуляя. Тогава Одисей неочаквано се обърнал към кандидатите с молба да позволят и нему да се опита да опъне тетивата на лъка. Като чули тази молба, кандидатите взели да му се подиграват. Но вътрешно те се страхували, че странникът ще ги посрами. А Пенелопа настоявала все пак да дадат на странника лъка. Телемах я прекъснал: той помоли майка си да се прибере в покоите си, а на Евмей заповядал да подаде на Одисей лъка. Когато Евмей понесъл лъка, кандидатите надали яростен вик. Евмей се изплашил, но Телемах страшно му креснал и повторил заповедта си да занесе лъка на странника. Евмей подал на Одисей лъка, а след това бързо отишъл при Евриклея и й предал Одисеевата поръка. Филотий пък здравата подпрял вратата.

Одисей взел своя лък и започнал внимателно да го оглежда: така оглежда китарата си певецът, когато се готви да започне да пее. Без каквото и да било усилие Одисей свил лъка и опънал върху него тетивата, после я опитал с пръст достатъчно ли е опъната. Тетивата страшно избръмчала. Кандидатите побледнели. От небето се разнесъл трясък на гръмотевица — с това Зевс дал знак на Одисей. Радост изпълнила сърцето на Одисей. Той взел една стрела и без да става от мястото си, я пуснал по целта. Стрелата минала и през дванадесетте халки, Като се обърнал към Телемах, Одисей извикал:

— Телемах! Твоят гост не те посрами! Ти видя, че не се мъчих много, докато опъвах тетивата върху лъка. Не, запазил съм напълно силата си! Сега ще приготвим ново угощение за кандидатите. Сега ще зазвучи на нашия пир друга китара!

Одисей свъсил вежди и с това дал знак на Телемах. Телемах препасал меча, взел в ръка копието и въоръжен с блестящата мед, застанал до Одисей.

Одисей свалил дрипите си, застанал на прага до самата врата, изсипал от стрелника стрелите на пода в краката си и креснал към кандидатите:

— Първата цел улучих! Сега съм си избрал нова цел, по която още никой не е изпращал стрели. Стрелометецът Аполон ще ми помогне да улуча и нея!

Като викнал така, Одисей пуснал една стрела по Антиной. Стрелата попаднала в гърлото му и го пронизала от единия край до другия тъкмо в момента, когато Антиной се канел да изпие чаша вино. Обливайки се в кръв, Антиной се залюлял, бутнал масата, катурнал я и паднал мъртъв. Кандидатите скочили и се развикали. Те се втурнали към стените, където преди висяло оръжието, но оръжието го нямало. А Одисей още веднъж страшно им креснал:

— Ах, презрени псета! Вие си мислехте, че аз няма да се върна? Че безнаказано ще грабите? Не, сега всички вас ви чака гибел!

Напразно Евримах молел Одисей да ги пощади, да приеме от кандидатите богато обезщетение за всичко, което са разграбили, но Одисей не искал да слуша нищо. Той цял горял от жажда за отмъщение. Кандидатите разбрали, че, щат не щат, трябва да се отбраняват. Извадили те мечове и се стараели да се защитят от Одисеевите стрели с масите. Евримах се втурнал с меч в ръка срещу Одисей, но една стрела пронизала гърдите му и той паднал мъртъв на пода. Нахвърлил се срещу Одисей Амфином, но го поразил с копие Телемах. Като убил Амфином, Телемах изтичал да донесе оръжие. Той изнесъл от Одисеевия склад четири шлема, четири щита и осем копия — за Одисей, за себе си, за Евмей и Филотий. А Одисей, докато Телемах бил отишъл за оръжие, изпращал стрела след стрела по кандидатите. Всяка пусната от него стрела носела смърт на някого от тях; те падали един след друг мъртви на пода. Но ето че Телемах се върнал с оръжието. Одисей се въоръжил, а редом с него застанали, размахвайки копия, Телемах, Евмей и Филотий.

Предателят Мелантий забелязал, че Телемах ходил да вземе оръжие; той тайно се вмъкнал в склада и взел оттам дванадесет щита и толкова копия, тъй като Телемах, като бързал да се върне при баща си, забравил да заключи вратата на помещението. Въоръжили се и някои кандидати. Одисей се изплашил, като ги видял изведнъж въоръжени. Той разбрал, че някой им е донесъл оръжие. За щастие Евмей забелязал промъкващия се за оръжие Мелантий и казал на Одисей за това. Одисей заповядал на Евмей и Филотий да хванат Мелантий, когато е в склада, да го завържат здраво с въже и да го затворят там. Евмей и Филотий тихо се промъкнали до склада и когато Мелантий изнасял оттам оръжие, те го сграбчили, повалили го на пода, извили му ръцете на гърба и му свили краката; свързали го, закачили го да виси на една от гредите на тавана на склада и му казали с насмешка:

— Пази сега оръжието, Мелантие! Нагласихме ти меко легло, но няма да се успиш сутринта.

Като казали това, те грабнали оръжие и се завтекли да помогнат на Одисей, който в това време заедно с Телемах задържал напора на кандидатите.

В този миг Атина Палада се явила на Одисей под образа на Ментор. Одисей започнал да вика Ментор на помощ, а кандидатите заплашвали Ментор със смърт, ако помогне на Одисей.

Богинята още повече се ядосала на кандидатите. Като упрекнала Одисей, че той не се бие с кандидатите така храбро, както се е бил при Троя, Атина изведнъж се превърнала в ластовичка, литнала нагоре и кацнала на една греда над кандидатите. Три пъти кандидатите нападали Одисей, хвърляйки копия по него, по Телемах и по двамата верни слуги, но Атина отклонявала копията им. А Одисей и неговите другари всеки път убивали по четирима кандидати. С удар на копие Филотий убил и дръзкия Ктезип и тържествуващ извикал:

— Сега ще замлъкнеш, дръзки ругателю! Хубаво те наградих за кравешкия крак, с който ти така любезно нагости Одисей.

Един подир друг падали избиваните кандидати. Изведнъж Атина размахала над главата им страшната си егида. Като обезумели кандидатите се разбягали в ужас на всички страни; така се разбягват по пасбището говедата, когато през лятото ги жилят цели рояци стършели. Одисей, Телемах, Евмей и Филотий изтребвали кандидатите подобно на соколи, които изтребват гълъби. Загиващите кандидати надали страшен вик. Те не можели да се укрият никъде. Изтичал до Одисея Лейод и взел да го моли за милост, но Одисей не го пощадил и с един удар на меча си му отрязал главата. По молба на Телемах Одисей пощадил само певеца Фемий, който пял на кандидатите против волята си; пощадил и глашатая Медонт, който се бил скрил под една кравешка кожа. Одисей заповядал на Фемий и на Медонт да излязат вън и там да го чакат. Одисей огледал дали не е останал от някой от кандидатите, но всички били вече избити; не се спасил нито един от тях.

Тогава Одисей заповядал да повикат Евриклея. Като чула, че я вика господарят й, тя веднага дошла при него и го видяла цял изцапан с кръв да стои всред труповете на кандидатите подобно на лъв, който е разкъсал волове Одисей наредил на Евриклея да повика онези робини, които се били провинили в съчувствие към кандидатите. Евриклея повикала дванадесет робини. Те дошли и плачейки на глас, започнали да изнасят по заповед на Одисей труповете на кандидатите и да ги слагат един до друг в портика на двореца. Робините изнесли труповете и измили цялата зала за пиршества; а когато изпълнили всичко това, Одисей заповядал да бъдат наказани със смърт. Всички провинени робини били обесени и със смъртта си изкупили престъплението си срещу Одисей и Пенелопа. И предателят Мелантий бил подложен от Одисей на мъчително смъртно наказание.

Когато робините и Мелантий получили заслуженото си наказание. Одисей наредил на Евриклея да донесе очистителен тамян и прикадил с него цялата зала за пиршества. Събрали се всички Одисееви робини; те заобиколили своя господар и радвайки се за неговото завръщане, му целували ръцете и краката. Плачел от радост и самият Одисей, виждайки отново домашните си.
ОДИСЕЙ СЕ ОТКРИВА НА ПЕНЕЛОПА
Докато всички домашни на Одисей го поздравявали, Евриклея изтичала до покоите на Пенелопа, събудила я и съобщила радостната вест, че мъжът й най-сетне се е завърнал и е отмъстил на кандидатите, като ги избил до един. Пенелопа не искала да вярва. Мислела си, че Евриклея се шегува с нея. Евриклея дълго уверявала господарката си, че наистина Одисей се е завърнал; че именно странникът, с когото тъй дълго Пенелопа разговаряла, е Одисей; че тя, Евриклея, го познала по белега от заздравялата рана на крака му, но че той й бил заповядал да пази в тайна дори от Пенелопа вестта за неговото завръщане. Въпреки убеждаванията от страна на Евриклея на Пенелопа се струвало невероятно, че Одисей сам е могъл да избие всички кандидати. Накрая Пенелопа се съгласила да отиде в залата за пиршества. Като отивала натам, тя не можела отведнъж да реши да се хвърли ли в прегръдките на Одисей, или най-напред да го разпита, за да се убеди окончателно, че странникът е наистина нейният мъж. Пенелопа седнала до странника. Взела да се вглежда втренчено в него и ту й се струвало, че той е Одисей, ту отново започвала да се съмнява. Виждайки колебанията й, Телемах я упрекнал.

— О, любима майко — казал Телемах. — Нима в гърдите си носиш сърце, подобно на камък! Твоят мъж най-после се е завърнал, а ти седиш и не продумваш нито дума. Едва ли ще се намери в целия свят друга жена, която би посрещнала така нелюбезно мъжа си, който се е завърнал при нея след дълга разлъка.

— Синко, ти виждаш, че от вълнение не мога да промълвя нито дума — отвърнала на Телемах Пенелопа, — ако странникът е наистина Одисей, аз имам с Одисей такава тайна, която, като си разкрием, винаги ще се познаем един друг.

Одисей се усмихнал и казал на Телемах:

— Сине! Не тревожи майка си. След като ме разпита, тя ще се убеди, че съм Одисей. За нея е трудно да ме познае в тези дрипи. Сега ние трябва да решим как да запазим за известно време гибелта на кандидатите в тайна от жителите на града, за да не възникне бунт. Защото ние избихме най-знатните младежи и техните близки ще искат да ни отмъстят.

Одисей заповядал на всички роби и робини да започнат да пеят и весело да танцуват под звуците на китарата на Фемий, за да помислят всички, че в двора има празненство. Веднага изпълнили заповедта му. И всички, които минавали покрай двореца, наистина мислели, че там става пиршество по случай сватбата на Пенелопа с някого от кандидатите.

А Одисей, след като се изкъпал и облякъл богати дрехи, влязъл пак в чертога и седнал срещу Пенелопа. Атина му била дарила божествена красота. За да убеди Пенелопа, Одисей решил да й спомене тайната, която била известна само на тях двамата. Той повикал Евриклея и й поръчал да му приготви легло, но Пенелопа казала на Евриклея:

— Добре, приготви му легло, Евриклейо, но само не в спалнята, която е построил сам Одисей. Изкарай от спалнята разкошното легло и него застели.

— О, царице! — провикнал се Одисей; — Та кой може да помръдне от мястото му леглото, което изработих аз сам? Нали знаеш, че то е изработено от грамадния дънер на маслината, която растеше край двореца. Сам аз я отсякох и като изградих около дънера стена, направих от него легло, а после го украсих със злато и сребро и със слонова кост. Но може би в мое отсъствие някой е отрязал с трион дънера и е преместил леглото?

Сега Пенелопа вече знаела, че пред нея е Одисей. Само те двамата знаели тайната как е направено леглото. Пенелопа заридала, хвърлила се в прегръдките на Одисей и започнала нежно да го целува. Разплакан, Одисей прегърнал вярната си жена, притиснал я до сърцето си и я обсипал с целувки — така спасилият се от буря о морето плувец, изхвърлен на брега, целува земята. Дълго плакали прегърнати Одисей и Пенелопа. Така щяла да ги завари и зората, ако богиня Атина не била удължила нощта и не била забранила на богинята на зората, розовопръстата Еос, да излети да небето.

Одисей и Пенелопа напуснали залата за пиршества и се прибрали в спалнята си. А Телемах заповядал на робите и робините да прекратят пеенето и танца и целият дворец потънал в сън. Не спели само Одисей и Пенелопа. Одисей й разказвал за своите приключения и вярната Пенелопа жадно го слушала. И тя разказала на мъжа си за всичко, което трябвало да изтърпи от кандидатите в негово отсъствие.
ДУШИТЕ НА ИЗБИТИТЕ КАНДИДАТИ В ЦАРСТВОТО НА ХАДЕС
Бог Хермес извлякъл душите на избитите кандидати от труповете им с помощта на своя златен жезъл, с който той и затваря очите на хората за сън, и пропъжда съня им. Душите полетели подир бога с жалостен писък. Техният писък приличал на пискането на прилепи, които се носят из тъмна пещера в уплаха, когато един от тях тупне на земята, след като се е откъснал от каменния свод, на който е висял.

Душите на кандидатите за ръката на Пенелопа се носели на върволица подир Хермес по мрачния път. Той ги водел все по-далеч, покрай водите на беловласия Океан, покрай вратите на двореца на Хелиос, бога на слънцето, покрай страната, където живеят боговете на съня, и покрай скалата Левкада. Накрая те стигнали до ливадата, обрасла с асфодел; там обитавали душите на умрелите. Първа посрещнала душите на кандидатите душата на великия Ахил; до нея вървели сенките на Патрокъл, Антилох и Аякс Теламонид. Душите на кандидатите ги заобиколили. Прилетяла тук и сянката на цар Агамемнон. Тя разпознала всред душите на кандидатите душата на Амфимедонт, който приел някога Агамемнона като гост при идването му в Итака, за да повика Одисей за похода срещу Троя. Сянката на Агамемнон попитала душата на Амфимедонт:

— Кажи ми защо дойдохте на такава тълпа в царството на мрака? През време на буря ли загинахте, или ви избиха врагове, когато грабехте домовете им и задигахте имуществото им?

Сянката на Амфимедонт разказала как те са искали ръката на Пенелопа, като са смятали, че Одисей няма да се върне; как Пенелопа била вярна на Одисей и не искала и да чуе за брак. Върнал се най-сетне Одисей и жестоко им отмъстил, задето буйствували в неговия дом и разпилявали имуществото му. Душата на Агамемнон се зарадвала, като узнала, че Одисей благополучно е превъзмогнал всички опасности, и се провикнала:

— О, колко си щастлив ти, любими Одисее! Голяма ще бъде славата на твоята вярна жена Пенелопа; ще я възпеят в песни и вечно жив ще бъде споменът за нея! Съвсем друга беше моята съдба. Мене жена ми ме предаде. Ужасният спомен за нея ще се запази навеки у хората.
ОДИСЕЙ ПРИ ЛАЕРТ
Рано на другата сутрин, въоръжени с блестящи доспехи, щитове и копия. Одисей, Телемах, Евмей и Филотий тръгнали да отидат при Лаерт. На Пенелопа Одисей заръчал да не излиза от двореца никъде, тъй като той знаел, че вестта за смъртта на кандидатите бързо ще се разнесе из града.

Обгърнати от гъст облак, Одисей и неговите спътници бързо преминали през града и излезли на полето. Скоро стигнали до къщата на Лаерт, в която той живеел със своите роби и една стара прислужничка. Одисей изпратил спътниците си в къщата и им казал да приготвят обед, а сам той отишъл в градината да търси Лаерт. Одисей заварил престарелия си баща да работи. Той окопавал една фиданка; Цялото облекло на Лаерт било в кръпки, краката му били обути в прости сандали, на главата си носел калпак от изтъркана ярешка кожа, а на ръцете си бил сложил ръкавици. Като видял баща си, Одисей заплакал. Дожаляло му за стареца, когато го видял облечен като просяк. Одисей се колебаел как трябва да постъпи — веднага ли да открие на баща си кой е, или най-напред да скрие и да изчака да види ще го познае ли баща му.

Най-сетне Одисей решил да постъпи така: приближил се към баща си и като се престорил, че не го познава, заговорил с него като с обикновен работник и го заразпитвал на кого е овощната градина и как се казва стопанинът. Одисей разказал за себе си една съчинена история, като се представял за чужденец, и добавил:

— Някога аз съм посрещал като гост в дома си Одисей, дарих го с богати дарове. Сега съм дошъл да се възползувам от неговото гостоприемство. Кажи ми наистина ли съм пристигнал на остров Итака?

Едра сълза се търкулнала от очите на стареца Лаерт и той отговорил:

— Чужденецо! Ти наистина си в Итака, но няма да срещнеш тук Одисей. В неговия дом се разпореждат лоши хора. Одисей навярно е загинал. Аз съм неговият баща. Но кажи ми кой си ти?! Откъде си пристигнал?

Одисей пак се представил под измислено име и пак заговорил за Одисей, като казал, че вече са се изминали пет години от деня, когато е посрещал в дома си Одисей. Като чул това, Лаерт се натъжил. Той взел с две ръце пръст, посипал главата си и на висок глас застенал от непоносима мъка. Одисей не можел повече да гледа скръбта на баща си. Той се хвърлил към него, стиснал го в прегръдките си и се провикнал:

— Татко! Аз съм твоят Одисей! По волята на боговете аз се завърнах в Итака! Не плачи вече! Аз отмъстих на нахалниците, които разоряваха моя дом!

Лаерт не повярвал отведнъж; той поискал доказателство, че наистина пред него стои син му. Тогава Одисей му показал белега от рана на крака си и изброил всички овощни дървета, които Лаерт му бил подарил още през детинство. Старецът заплакал от радост, прегърнал Одисей и възкликнал:

— О, велики татко Зевсе! Има още богове на светлия Олимп, щом злодеите изкупиха със смърт вината си! Но страхувам се, че тук ще дойдат всички жители на Итака, за да отмъстят за смъртта на близките си.

Одисей обаче успокоил баща си и го повел към къщата му, където Одисеевите другари били вече приготвили обеда. В къщи Лаерт се изкъпал и се облякъл в чисти, нови дрехи, а богиня Атина го направила по-бодър и по-млад. Всички весело седнали на трапезата. В това време се завърнал старият Лаертов роб Долий със синовете си. Още с влизането си в къщи той се спрял изумен, като видял на трапезата госта и веднага познал в негово лице Одисей. Той се спуснал към Одисей и започнал да му целува ръцете и краката, като призовавал с радост благословията на боговете върху него. Весела била трапезата в дома на стареца Лаерт.
ВЪСТАНИЕТО НА ГРАЖДАНИТЕ И ПОМИРЯВАНЕТО ИМ С ОДИСЕЙ
В това време из града се разнесла мълвата, че всички кандидати за ръката на Пенелопа са били избити от завърналия се Одисей. Близките на убитите, придружени от цялото население, с викове на негодувание притичали до двореца на Одисей и изнесли убитите. После се събрали на градския площад и започнали да обсъждат как трябва да постъпят. Бащата на Антиной, старият Евпейт, взел да подсторва целия народ да въстане срещу Одисей и да му отмъсти за гибелта на кандидатите. Само певецът Фемий и глашатаят Медонт убеждавали гражданите да не вдигат ръка срещу Одисей, тъй като те сами видели, че боговете били на страната на Одисей, а кандидатите загинали по волята на Зевс. Обявил се в защита на Одисей и прорицателят Халитерс. Той припомнил на гражданите как самият той и Ментор са ги съветвали да не позволяват на кандидатите да безобразничат в Одисеевия дом. Гражданите сами са си виновни. И по-добре е да се подчинят на Одисей, за да не си навлекат още по-голяма беда. Една част от гражданите послушали Халитерс, но друга част начело с Евпейт грабнали оръжието.

Видяла всичко това от високия Олимп богиня Атина и запитала гръмовержеца Зевс:

— Татко Зевсе, кажи ми какво си решил? Ще възбудиш ли ти сега голяма битка, или пък ще въдвориш мир между враждуващите?

— Мила дъще! — отговорил Зевс на Атина. — Та нали ти реши, че Одисей трябва да отмъсти на нахалниците. Той им отмъсти и имаше право. Одисей ще бъде цар на Итака. Ние ще предадем на забрава смъртта на кандидатите. Както и преди, в Итака ще цари любов. там ще има богатство и мир.

Тъй казал Зевс. Атина тозчас литнала към Итака. Гражданите на голяма тълпа се приближавали вече към Лаертовия дом. Видял ги един от синовете на Долий. Всички, които се намирали в къщи, се въоръжили. Въоръжили се дори старците Лаерт и Долий. Всички излезли навън от къщи. На Одисей се явила под образа на Ментор богиня Атина. Той познал богинята и се зарадвал; после, като се обърнал към Телемах, казал:

— Синко, сега докажи, че не си забравил, че произхождаш от славен род — славен по цялата земя със своята доблест.

— Любими татко! — отвърнал Телемах. — Ще видиш, че няма да посрамя славния ти род!

Чул тези думи и Лаерт. Радост изпълнила сърцето му и той се провикнал:

— О, какъв ден ми изпращате вие, богове! Колко съм щастлив! Моят син и моят внук се препират кой от тях е по-храбър!

Пристъпила към Лаерт Атина и му заповядала да хвърля, без да се прицелва, копието си по враговете, като призове на помощ богиня Атина и татко Зевс. Замахнал Лаерт с копието и го хвърлил. То пробило медния шлем на Евпейт, разбило черепа му и той паднал мъртъв на земята. Одисей и Телемах се нахвърлили срещу враговете. Всички граждани на Итака щели да загинат, ако не се била провикнала страшно богиня Атина:

— Прекратете битката, граждани на Итака! По-скоро се разотивайте, без да проливате кръв!

Невиждан ужас обзел всички граждани на Итака. Като чули възгласа на богинята, те изпуснали оръжието си и паднали наземи. Дошли на себе си, гражданите хукнали да бягат, за да спасят живота си. Одисей извикал гръмогласно и се впуснал да преследва бягащите. Но Зевс хвърлил една светкавица и тя с блясък паднала на земята пред богиня Атина. Богинята възпряла Одисей и му казала:

— Богоравни сине Лаертов, укроти сърцето си! Въздръж се от кървава битка, за да не ти се разсърди гръмовержецът Зевс.

Одисей се зарадвал и се спрял; престанал да преследва бягащите граждани на Итака. Скоро Атина Палада, като взела образа на Ментор, установила между народа и цар Одисей траен мир, който бил потвърден с клетва от двете страни.