Николай Кун Старогръцки легенди и митове

ПРИЛОЖЕНИЕ

НАЙ-ВАЖНИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА СТАРОГРЪЦКИ И ЛАТИНСКИ АВТОРИ, СЪДЪРЖАЩИ ИЗЛОЖЕНИЕ НА ГРЪЦКИ МИТОВЕ, В ПРЕВОД НА РУСКИ

Гомер, Илиада, пер. Н. И. Гнедича, М. — Л., 1935, XXXVII, 603 стр.

Гомер. Илиада, пер. Н. М. Минското, М, 1935. 352 стр.

Гомер, Одисея, пер. В. А. Жуковского, М.-Л., 1935, 535 стр.

Гомер. Гомеровы гимни, пер. В. Вересаева, М., 1926.

Гесиод, Работа и дни и Теогония (Происхождение богов). Подстрочный перевод поэм Георгия Властова, СПБ, 1885. IX, 280 стр.

Гесиод, Работы и дни. Земледельческая позма, пер. В. Вересаева, М., 1927, 87 стр.

Эсхил, Драми, т. I, пер. с греч., СПБ, 1864, 326 стр.

Эсхил, Прометей прикованный, пер. с греч. С. Соловьева и В. Нилендера, вступ. ст. А. В. Луначарского и С. Соловьева: „Прометей освобожденный, по отривкам Зсхшла восстановленний С. Соловьсвнм“, М-Л., 1927. стр. 146.

Эсхил. Трагедии — „Молящие“, „Семеро против Фив“, „Прикованный Прометей“, „Орестея“, „Оспобожденный Прометей“ (фрагменти), пер. А. И. Пиотровского, М.-Л., 1937, 411 стр.

Софокл, Трагедии, т. I: „Эдип царь“, „Эдип в Колоне“, „Антигона“, пер. В. О. Нилендера и С. В. Шервинского. М.-Л., 1936. 231 стр.

Софокл, Драмы, М., 1914-1Р15 (Памятники мировой литературы. Античные писатели):

т. I: „Аянт биченосец“, „Филоктет“, „Элетра“, 1914, 422 стр.;

т. II: „Царь Эдип“, „Эдип в Колене“, „Антигона“, 1915, 438 стр.

Еврипид, Театр Еврипида, СПБ, 1906, стр. 628 („Алкеста“, „Медея“, „Ипполит“, „Геракл“, „Йон“, „Киклоп“).

Еврипид, т. I: „Алкеста“, „Андромаха“, „Вакханки“, „Гекуба“. М., 1916; т. П: „Гералиды“, „Геракл“, „Елена“, „Ипполит“, М., 1916, 516 стр.:

т. III: „Ифигения в Авлиде“. „Ифигения в Тавриде“, „Иов“, „Киклоп“ М., 1921, 548 стр.

Павсаний, Описание Эллады, т. I-Н, пер. С П. Кондратова. М., 1938, 1940, 362, 590 стр.

Павсаний, Описание Эллады, пер. Г. Я. Янчевецкого, СПБ. 1887–1889, 839 етр.

Пиндар, пер. А. В. Майкова, Журн. министерства народното просвещения 1892, № 8-10; 1893, № 1, 4, 12; 1896, № 6; 1898, № 5.

Плутарх, Сравнительные жизнеописания, пер. с. греч. В. Алексеева, СПБ, 189 т. I, „Тесей“.

 

Б. ЛАТИНСКИ АВТОРИ

Вергилий, Энеида, пер. В. Брюсова и С. Соловьева, М.-Л., 1933, 379 стр.

Овидий, Баллады-послания, пер. Ф. Ф. Зелинского, М., 1918, XIII, 344 стр.

Овидий, XV книг превращений. пер. А. Фета, М., 1887, XXIV, 793 стр.

О ви д и й, Метаморфозы, пер. С. В. Шервинского, М. — Л., 1937, XIV, 359 стр.

О в и д и й. Героини, пер. Ф. Ф. Зелинского, СПБ, 1913, 222 стр.

КНИГИ, СЪДЪРЖАЩИ ПОДРОБЕН РАЗБОР НА СТАРОГРЪЦКАТА МИТОЛОГИЯ, ЕПОС И ДРАМАТУРГИЯ

С. И. Радциг, История древнегреческой литературы, М. — Л., 1940, 403 стр.

И. М. Тронский, История антнчной литературы, Л., 1946, 496 стр.

И. М. Тронски. История на античната литература, превод от руски от проф. Г. Михайлов, С., 1965, 508 стр.

БЕЛЕЖКИ

Авлида — град на брега на протока, който отделя остров Евбея от Средна Гърция.

Аврора — римска богиня, съответна на гръцката Бос.

Адонис — мита за Адонис и Афродита гърците са заели от финикийците. Името Адонис не е гръцко, а финикийско и значи господар. Финикийците пък са заели този мит от вавилонците, у които съществувал митът за богинята на любовта Ищар и прекрасния Тамуз, бог, който умира и всяка пролет възкръсва.

Азон — име на река в Беотия.

Акрокоринт — хълмът, върху който се намирала крепостта (акрополът) на Коринт.

Амброзия — храна на боговете, даваща безсмъртие.

Амон — този оракул се намирал в един оазис в Либийската пустиня, на запад от Египет.

Анафа — сега остров Анафи.

Аполон е един от най-старите богове на Гърция. В култа към него ясно са се запазили следи от тотемизъм. Така например в Аркадия се кланяли на Аполон, изобразен като овен. Отначало Аполон бил бог, който покровителствувал стадата. Постепенно той все повече ставал бог на светлината. По-късно взели да го смятат за покровител на преселниците, покровител на основаваните гръцки колонии, а по-после — за покровител на изобразителното изкуство, поезията и музиката. (Ето защо и в Москва на сградата на Болшой академически театър стои статуя на Аполон с лира в ръце, изправен на колесница, запрегната с четири коня). Освен това Аполон станал бог, който предсказва бъдещето. По целия древен свят се носела славата на неговото светилище в Делфи, където жрицата Пития правела предсказания. Тези предсказания, разбира се, ги стъкмявали жреците, които добре знаели всичко, що ставало в Гърция, и ги нагласявали така, че можело да се тълкуват и в един, и в друг смисъл. Известно било в древността предсказанието, дадено в Делфи на лидийския цар Крез, когато той воювал срещу Персия. Било му казано: „Ако преминеш река Халис, ще погубиш едно велико царство“; но кое царство, своето или персийското, това не му било посочено.

Арголида — Област в Североизточен Пелопонес.

Ареопаг — съдилище в Атина, съставено от представители на най-знатните родове.

Арес (у римляните Марс), богът на войната, който носи гибел и разрушение, е старогръцки идеал за храбър воин. В сравнение с другите богове на Гърция той се ползувал с по-малко уважение. Това личи между другото и от обстоятелството, че сам бог Зевс според гърците не обичал твърде сина си Арес, който постоянно замислял раздори, погубвал хора и се радвал, когато през време на битка като река се лее човешка кръв.

Аримаспи — митически народ, който живял в съседство с грифоните и водел непрекъсната борба с тях.

Аркадия — област в централната част на Пелопонес.

Артемида (у римляните Диана) е една от най-старите богини на Гърция. Както може да се предполага, Артемида — богинята ловец — най-напред била покровителка на животните — и домашни, и диви. Самата Артемида в по-старо време била изобразявана понякога като животно, например мечка. Тъй са изобразявали Артемида Брауронска в Атика, недалеч от Атина. По-късно Артемида става богиня — пазителка на майката, когато ражда дете; тя й дава благополучно раждане. Като сестра на Аполон, бога на светлината, тя била смятана и за богиня на луната и отъждествявана с богиня Селена. Култът на Артемида е един от най-разпространените в Гърция. Прочут бил нейният храм в град Ефес (Артемида Ефеска).

Асфодел — диво лале.

Ате — богиня на нещастието.

Атина (у римляните Минерва) е една от най-почитаните богини на Гърция; тя играла голяма роля в гръцкия народен епос. Атина е пазителка на градовете. В Омировата Троя имало статуя на Атина, уж паднала от небето, тъй наричания паладиум: смятали, че тя пази Троя. Паралелно с развитието на гръцката култура Атина станала и покровителка на науката.

Афродита отначало била богиня на небето, която изпраща дъжд, а също, както изглежда, и богиня на морето. В мита за Афродита и в нейния култ се чувствува силно източно влияние, главно влияние от култа към финикийската богиня Астарта. С времето Афродита става богиня на любовта. Богът на любовта Ерос (Амур) е неин син. У римляните на Афродита съответствува Венера, на Ерос — Амур или Купидон; Хименей е бог на брака.

Ахелой — река, която разделя Акарнания от Етолия, области в западната част на Средна Гърция.

Ахерон, Коцит (Кокит) и Пирифлегетон — реки, които текат в подземното царство на Хадес.

Белерофонт — много неща в този мит показват, че Белерофонт бил местен бог на слънцето; той се носи по небето върху крилат кон; той убива със стрелите си чудовищната Химера, олицетворяваща бурята, земетресението и вулканичните сили на земята. Митове за герои, подобни на Белерофонт, се срещат у много народи по земното кълбо.

Беотия — област в Средна Гърция с главен град Тива.

Борей — северен вятър.

Вакханки — жени, служещи на култа на бог Вакх, или Бакх/ус/ (Дионис).

Венера — римска богиня, съответна на гръцката Афродита.

Вира — паричното обезщетение, което убиецът трябва да заплати на близките на убития.

Витиния — област в северозападната част на Мала Азия.

Вулкан (лат.) — гръцкият Хефест — е бог, покровител на ковачеството. (Рус. ред.)

Възлияние — обредно поливане с вино и елей („светено“ масло) при жертвоприношение.

Гаргафия — долина в Беотия с извор, носещ същото име, от който през цялата долина протичал ручей.

Грифони — чудовища с орлови криле и глава и с тяло на лъвица, които пазели златните находища в най-северната част на Азия.

Девкалион и Пира — в тоя мит се разказва за всемирния потоп и за това, как Девкалион и Пира се спасили в огромен ковчег. Митът за потопа съществувал и в древния Вавилон; това е митът за Пирнапищим, или Утнапищим, който мит са заимствували и древните евреи. У тях това е библейският мит за всемирния потоп и за Ной (Ноевия ковчег).

Дедал — митът за Дедал и Икар показва, че още в дълбока древност хората са започнали да мислят как да изнамерят начин да се движат не само по земята и по вода, но и във въздуха. Характерно е, че за най-голямо постижение на митическия художник Дедал се смятали не статуите му и издигнатите от него здания, а именно изработените от него криле. Митът за Дедал е бил създаден в Атина — най-важния център на търговията, промишлеността, изкуството и науката в стара Гърция.

Деметра (у римляните Церера) е една от най-почитаните богини на Гърция. Тя е богиня на плодородието и земеделието, която особено тачели земеделците. В нейна чест навсякъде из Гърция били уреждани многобройни тържества. Характерно е, че в Омировите поеми богинята Деметра като че ли е оставена на заден план. Това показва, че гърците започнали да я почитат като една от най-великите богини тогава, когато земеделието станало главното им занятие, а скотовъдството загубило предишното си значение.

Диана — латинското име на Артемида.

Дике — богиня на справедливостта.

Дионис (у римляните Бакх) е бог на винарството, бог на виното, в Гърция — бог „пришелец“, пренесен от Тракия. Тържествата в чест на Дионис са важни за това, че те са послужили за начало на театралните представления в Атина. През време на празненствата в Атина (големите Дионисии) вземали участие хорове на певци, облечени в кози кожи, които изпълнявали особени химни — дитирамби; тези песни бивали подхващани от солист, а хорът му отговарял; пеенето било съпровождано от танец. От тези дитирамби произлязла трагедията (самата дума може да се обясни като „песен на козлите“). На селските пък празненства в чест на Дионис (селските Дионисии) били изпълнявани шеговити песни, които също били подхващани от солист; и те били съпровождани от танци; от тях произлязла комедията.

Диоскури, т.е. синове на Зевс.

Додона — град в Епир, в западната част на Северна Гърция, с прочутото в древността светилище и оракул на Зевс.

Еак — митът за Еак е особено интересен по това, че в него ясно е изразен остатък от тотемизъм. В тоя мит се разказва как от мравки е произлязло племето мирмидонци. Вярата, че хора могат да произлязат от животни, е присъща на първобитната религия.

Евксински Понт — т.е. гостоприемно море; така гърците започнали да наричат Черно море, след като се запознали с неговите плодородни, гостоприемни брегове. А преди това те наричали Черно море Авксинско, т.е. негостоприемно, тъй като бурите в това море ги плашели.

Евмениди — милостиви, благосклонни богини.

Еврит — цар на Ойхалия (вж. I част, „Херакъл и Еврит“)

Евър — източен вятър.

Едони — тракийско племе, което живеело по бреговете на река Стримон (сега Струма, или Карасу).

Еея — митичен остров; според представата на гърците той се намирал на края на морето, далеч на запад.

Елида — област в северозападната част на Пелопонес.

Ендимион е бил смятан понякога за син на царя на Кария Етлий, а понякога за син на Зевс. Възможно е той да е древният карийски бог на съня. Кария е страна в Мала Азия, на брега на Средиземно море.

Еорес — град на западния бряг на Мала Азия.

Епигони — на гръцки: потомци.

Епидавър — град на източния бряг на Арголида.

Ерехтей — отначало е бил синоним на Ерихтоний. Едва от края на V в. пр.н. е. в произведенията на Еврипид Ерехтей се споменава като самостоятелен митичен герой.

Еридан — река в Етолия, област в Западна Средна Гърция.

Еридан — у гърците с това име се наричали: 1) една река в Атика; 2) реката на север, може би Западна Двина; 3) реката По.

Еримант — планина и град със същото име (Еримант) в Аркадия, на полуостров Пелопонес; там се намира и град Псофис(Псофида).

Еринии — преведено значи „гневни“.

Ерихтоний, роден от Земята, също имал образа на змия. Атиняните се наричали кекропиди, т. е. потомци на Кекроп. Оттук става ясно, че е имало време, когато атиняните са вярвали, че те произхождат от змия или от прадед на змията. Това показва колко стар е този мит.

Есеп — река в Мала Азия (сега Чаталдере).

Етиопия — страна, която се намирала според представите на гърците в най-южната част на земята. Гърците, а по-късно и римляните наричали Етиопия цялата страна, която се намирала в Африка южно от Египет.

Етиопци — митичен народ, който живеел, както мислели гърците, на най-южния край на земята.

Етолия — област в западната част на Средна Гърция.

Зевс — римският Юпитер. Картината за живота на боговете на Олимп даваме по произведенията на Омир „Илиада“ и „Одисея“, които възвеличават родовата и племенната аристокрация и стоящите начело на нея василевси като най-добри измежду хората, като много по-ценни от останалата маса на населението. Боговете на Олимп се различават от аристократите и василевсите само по това, че са безсмъртни, много силни и че могат да правят чудеса. И бог Зевс е василевс, който управлява, опирайки се на аристокрацията всред боговете, цялата земя и небето. Посейдон е също такъв идеализиран василевс, както и Зевс. Той управлява морето, заобиколен от аристокрацията на морските богове. Следователно всред боговете, както и всред хората виждаме василевси, които управлявали всеки своята област. Зевс управлява небето и земята, Посейдон — морето, а Хадес — подземното царство. Класовият характер е типично изразен в религията на Гърция.

Зефир — западен вятър.

Златният век — поетът Хезиод разказва как съвременните нему гърци гледали на произхода на човека и на смяната на вековете (епохите). В древността всичко било по-хубаво, но животът на земята постоянно се влошавал и най-лошо се живеело през времето на Хезиод. Тоя възглед е характерен за Хезиод, представител на селячеството, на дребните земеделски собственици. В епохата на Хезиод все повече се задълбочавало разслояването на класите и се засилвала експлоатацията на бедняците от страна на богатите; затова бедното селячество действително живеело лошо под потисничеството на богатите, едри земевладелци. Разбира се, че и след Хезиод животът на бедняците в Гърция не станал по-добър, богатите ги експлоатирали, както и по-рано.

Ида — планина в Мала Азия на изток от Троя, в Югозападна Фригия.

Икарийско море — частта на Егейско море, намираща се между островите Самос, Парос и малоазийския бряг.

Илирия — страна, разположена на източния бряг на Адриатическо море.

Истмийски игри — общогръцко тържество, което се уреждало всеки две години на Коринтския провлак, Истъм. През време на игрите, които траели няколко дни, ставали състезания по борба, бягане, бой с юмруци, хвърляне на диск и копие, както и надбягвания с колесници.

Истъм — Истмийският провлак, който съединява полуостров Пелопонес със Средна Гърция.

Истър — сега река Дунав; гърците, слабо познавайки географията, мислели, че Дунав извира от Крайния Север на земята.

Кадуцей — пръчка с обвити около нея змии и с криле на върха.

Кадъм — в мита за Кадъм пак се натъкваме на остатъци от тотемизма — воините, произлезли от дракон, по-точно израсли от неговите зъби. Пък и самият Кадъм и жена му се превръщат в змейове.

Калидон — град на брега на река Евен, в областта Етолйя (в западната част на Средна Гърция).

Кекроп — основателят на Атинския акропол, бил получовек-полузмия.

Кеос — един от Цикладските острови в Егейско море. Кефис — река в Беотия, влива се в Копаидското езеро.

Кикони — митичен народ. Киликия — в Южна Мала Азия.

Кимерийци — митичен народ, който уж живеел на северозападния край на земята.

Кинт — планина на остров Делос.

Кипър — по името на остров Кипър Афродита често била наричана Киприда.

Китерон — планина в Средна Гърция, между Атика и Беотия.

Кос — един от Спорадските острови край бреговете на Мала Азия.

Криза — град на брега на Коринтския залив; служел за пристанище на Делфи.

Кромион — град на Истъм, недалеч от Коринт.

Кронос — времето, което поглъща всичко, (хронос значи време).

Курети — полубогове, пазители и защитници на Зевс. По-късно курети наричали на остров Крит жреците на Зевс и на Рея.

Лапити — митичен народ.

Левкада — бяла скала, която се намирала, както мислели старите гърци, при входа за подземното царство на бог Хадес.

Лерна — град на брега на Арголийския залив в Арголида.

Лесбос — остров в Егейско море, край бреговете на Мала Азия. Родом от Лесбос били знаменитият старогръцки поет Алкей и поетесата Сапфо (Сафо).

Либия — старите гърци наричали Либия брега на Африка, западно от Египет.

Лидия — държава в Мала Азия, разрушена от персите през VI в. пр. н. е.

Лике/й/он — планини в Пелопонес. Ликия — страна в Югозападна Мала Азия, Локрида — област в Средна Гърция, между Беотия и Етолия.

Лотофаги — хора, които се хранят с лотос.

Марпеса — Идас отвлякъл Марпеса с крилатата колесница, която му дал Посейдон. Аполон искал да отнеме от Идас Марпеса и влязъл в бой с него. Зевс прекратил този бой и заповядал на Марпеса сама да си избере мъжа. Марпеса избрала Идас: тя знаела, че бог Аполон няма да я обича до смъртта й, че безсмъртният бог ще я забрави, когато тя застарее.

Марс — римски бог на войната, съответен на гръцкия Арес.

Мегара — област в северната част на Истъм, граничеща на изток с Атика:

Мелеагър — в мита за Мелеагър е интересна следната особеност: майката на Мелеагър, Алтея, като се научила, че той убил във време на бой брата й, замолва боговете да накажат нейния син и Аполон убива Мелеагър. Защо престъплението на Мелеагър да е тъй голямо, че родната му майка проклина и осъжда на смърт единствения си син? Това може да се обясни само с обстоятелството, че този мит е остатък от времето на майчиното право (матриархата), когато братът на майката е бил нейният най-близък роднина, а за убийството на най-близък роднина трябвало да се отмъщава.

Мелихий — значи милостив.

Менади — придружителки на Дионис, „беснеещи“ вакханки.

Мизия — област в западната част на Мала Азия с главен град Пергам.

Микена — един от най-старите градове в Гърция; намирал се в Арголида, на полуострова Пелопонес.

Мирмидонци — от думата мирмекс — мравка.

Митовете за боговете и за борбата им с гигантите и титаните са изложени тук главно според поемата на Хезиод „Теогония“ („Произход на боговете“). Някои предания са взети и от поемите на Омир „Илиада“ и „Одисея“, както и от поемата „Метаморфози“ на римския поет Овидий.

Мнемозина или Мнемосюне — богиня на паметта, на спомена.

Мойри — у римляните парките.

На гръцките богини Хера, Артемида, Афродита и Атина съответствуват римските Юнона, Диана, Венера и Минерва.

Немейските игри са били общогръцки празненства, които ставали на всеки две години в Немейската долина в Арголида: те били уреждани в чест на Зевс през средата на лятото. По време на игрите, които траели няколко дни, ставали състезания в бягане, борба, юмручен бой, хвърляне на диск и на копие, както и надбягване с колесници. Докато траели игрите, бил обявяван всеобщ мир в цяла Гърция.

Немея — град в Арголида, в Североизточен Пелопонес. Нептун — латинското име на Посейдон.

Нисейска долина — долина в областта на Мегара, на Брега на Сароническия залив.

Нот — южен вятър.

Оета — планина в Тесалия, близо до град Трахина.

Олимп, Пелион, Оса — най-големите планини в Гърция по крайбрежието на Егейско море, в Тесалия.

Олимпийските игри са най-важното от общогръцките празненства, през време на които в цяла Гърция бил провъзгласяван всеобщ мир. Няколко месеца преди да започнат игрите, из цяла Гърция и в гръцките колонии били разпращани пратеници, които канели за игрите в Олимпия. Игрите се уреждали един път на четири години. При тях ставали състезания в бягане, борба, бой с юмруци, хвърляне на диск и копие, както и надбягване с колесници. Победителите в игрите получавали като награда венец от маслинови клонки и се радвали на голяма почит. Гърците водели летоброенето си по олимпийските игри, като смятали за първи игрите, станали през 776 г. пр. н. е. Олимпийските игри съществували до 393 г. от н. е., когато били забранени от император Теодосий като несъвместими с християнството. 30 години по-късно император Теодосий II опожарил храма на Зевс в Олимпия и всичките великолепни здания, които красели мястото, където ставали олимпийските игри. Те били превърнати в развалини и постепенно били затрупани с пясък от река Алфей. Едва разкопките, направени на мястото на Олимпия през XIX в. от н. е., главно от 1875 и след 1881 г., ни дадоха възможност да добием точна представа за някогашната Олимпия и за олимпийските игри.

Омфал (Omphalos) — кръгъл камък, поставен в делфийския храм. Гърците смятали, че този камък се намира в самия център на земята, която те си представяли като плоскост.

Орхомен — град в Беотия, на брега на Капаидското езеро.

Ил — оттук и другото име на град Троя — Илион.

Пактол — река в Лидия, вливаща се в река Херм (сега Хедис).

Палестри — в стара Гърция имало, главно при училищата, специални площадки, заобиколени често с колони, където обучавали младежите във физически упражнения, борба, бой с пестници и др. Тези площадки се наричали палестри.

Пан, макар и да е бил един от най-старите богове на Гърция, по времето на Омир и по-късно, дори до II в. пр. н. е. имал малко значение. Вече това обстоятелство, че бог Пан бил изобразяван като получовек-полукозел (остатък от тотемизъм), показва, че този бог е много древен. Отначало Пан е бил бог на горите, бог на пастирите, пазител на стадата. Даже в Аркадия и в Аргос, където Пан е бил повече почитан, не са го включвали между боговете олимпийци. Но постепенно бог Пан променя първоначалния си характер и става бог, покровител на цялата природа.

Каталог: textove -> religii
religii -> Римска религия
religii -> Соларен символ на Ахура Мазда
religii -> Ранни следи от земеделска дейност в Египет са установени около vii-мо хилядолетие пр. Хр., в епохата на неолита. Едва през iv-то хилядолетие пр. Хр обаче, се забелязват първите белези на възникваща цивилизация
religii -> Австралийските аборигени
religii -> Развитие и същност на юдаизма
religii -> Дания, Швеция и Норвегия
religii -> Преди много време, всички елементи (стихии) били смесени заедно в един зародиш на живота. Зародишът започнал да смесва всички неща, да ги разбърква, докато по-тежката част потънала, а по-леката се издигнала
religii -> Раждането на въображаемите светове
religii -> Според Джеймс Чърчуард, Лемурия е била 8000км дълга и 5000км широка и е представлявала тропически рай като Градината в Еден. Той твърди, че около 64 милиона души са загинали при потъването й преди 50. 000 години
religii -> Гръцки мит за създаването на света

Изтегляне 5.9 Mb.

Сподели с приятели: