Николай Слатински

Отново условно, може да се каже, че този период бе твърде кратък — от 1994 г. до 11 септември 2001 г., когато след варварските терористични актове в САЩ светът се оказа в качествено нова ситуация. Тогава тероризмът бе определен като стратегическо предизвикателство към сигурността на света, или най-малкото на Западната цивилизация и в частност — преди всичко на САЩ.

При тази Втора вълна на Сигурността, е изключително важно да се изтъкне, че Сигурността тук е разбирана като много повече от „без-опасност”. И това, дори в още по-голяма степен, не беше само въпрос на лингвистика, а и начин на мислене, начин на действие и противодействие, начин на изграждане и начин на определяне на приоритетите на системата за сигурност.

Ставаше дума вече за ХИБРИДНО СЪЧЕТАВАНЕ на статика, т.е. на СЪСТОЯНИЕ и на ПРОЦЕС, за стремеж към гарантиране на определено ниво на сигурност, т.е. на ОТНОСИТЕЛНА (ПРИЕМЛИВА) СИГУРНОСТ. Извършваше се анализ и оценка на заплахите и опасностите, като някои от тях се приемат като неизбежно съществуващи, а по други се работи, разработват се стратегии, мобилизират се ресурси, насочени към поставянето им под максимално възможен контрол, така че да се гарантира приемливо ниво на сигурност и да се запази ДИНАМИЧНОТО РАВНОВЕСИЕ НА СИСТЕМАТА.

С други думи, всички усилия на системата (държавата, фирмата) бяха насочени към ГАРАНТИРАНЕ НА СИГУРНОСТТА.

Така че нека да го подчертая още веднъж:

• 
  Сигурността е хибридно съчетаване на състояние и процес.
  
• 
  Сигурността се гарантира.
  
• 
  Целта е постигане на относителна (приемлива) сигурност.
  
• 
  Стратегията е РЕСУРСНО ОРИЕНТИРАНА, т.е. базира се на наличните ресурси и затова се стреми те да бъдат изградени на принципа на разумната достатъчност.