Стафилококи в крем тръшнали 12-те деца от Асеновград

Стафилококи в крем тръшнали 12-те деца от Асеновград

Какаов крем, заразен със стафилококи, е пратил в болница 12-те деца с ментални увреждания от социалния център в Асеновград, сочат резултатите от изследванията.

Бактериите може да са попаднали в десерта от замърсена посуда или заради лоша хигиена. Взети са проби от възпитатели и готвачи и от домакинските съдове на центъра и кухнята на кетъринговата фирма "Райд-Раим Кюлджиев". Резултатите се чакат в понеделник. Фирмата осигурява кетъринга на още 3 социални заведения. Вече й е съставен акт. 12-те деца бяха изписани вчера от болницата.

Спират парите на болниците за нелегални пациенти

Националната здравноосигурителна каса няма да плаща за приети пациенти без електронна регистрация, припомниха от финансовата осигурителна институция. Приемът и изписването от болница на всеки пациент ще бъдат отчитани в единна регистрационна система от 1 април. От касата предупредиха, че всички лечебни заведения трябва да имат системата от следващия месец, в противен случай лечението на пациенти, които не фигурират в електронния регистър, няма да им бъде заплащано. Целта е да бъде завишен контролът над хоспитализациите и да се избегнат злоупотреби, които ощетяват финансово касата. Данните за приема и изписването на пациенти ще се следят в реално време в НЗОК. При приема и напускането на лечебното заведение пациентите ще трябва да представят на регистратурата личен документ.

След като системата провери дали документът е валиден, ще обработи данните от него и ще регистрира хоспитализацията, като едновременно ще изпрати информация за това в централното управление на НЗОК. Цялата процедура ще отнема няколко секунди. При напускане на лечебното заведение пациентът отново ще трябва да представи документ, за да се регистрира изписването му.

До момента обаче само 88 болници подават данни в регистрационната система, като по-малко от 50% от тях правят това регулярно. В пет области - Велико Търново, Ловеч, Перник, Смолян и Търговище, няма нито едно лечебно заведение, което да е внедрило регистрационната система.

В шест области броят на въвелите регистрационната система спрямо общия брой договорни партньори е минимален . Благоевград - 1 от 13, Габрово - 1 от 6, Кюс­тендил - 1 от 6, Пазарджик - 2 от 13, Софийска област - 2 от 14, Ямбол - 1 от 4.

Ако в момента на хоспитализация здравноосигуреният няма личен документ, системата отчита това, а по-късно в заявлението за прием се отбелязва датата, на която документът е бил представен.

Към момента при приема на пациентите също им се завежда електронно досие на регистратурата. До данните обаче касата няма достъп.

Здравните пакети

Разделянето на здравните грижи в три пакета събуди бурна обществена дискусия. Идеята е реформата в здравната система да включва обособяване на основен пакет за здравни грижи, в който влизат най-масовите заболявания. Освен това да има допълнителен пакет, включващ останалите болести. Пакетът за спешни случаи ще може да се ползва от всеки български гражданин, независимо от това дали е здравноосигурен или не.

Според лекари и пациенти пакетите трябва да бъдат сериозно прецизирани, преговорите какво да включват основният и допълнителният пакет ще са трудни. Изключително важно е да се прецизират точно кои диагнози и заболявания ще се включат в двата пакета. Изключването от основния пакет на дадени заболявания, прехвърлянето им към другия пакет би довело до много въпроси както на специалисти, така и на обществеността. Условие за положително развитие на нещата са внимателният анализ и много разяснителна работа. Наред с това инфекциозните и онкологичните заболявания трябва задължително да останат в основния пакет, коментират лекари. Спешният пакет пък задължително трябва да опише критериите - неотложност и спешност.

Предлагаме ви мнения по темата.

***

Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването:

Има елемент на несправедливост

Готвените промени в Закона за здравното осигуряване ще носят след себе си различни последици - промени в здравния пакет, в лекарствената политика, както и в структурата на НЗОК.

Предлаганите идеи не са лоши, но има и много забележки към тях. Разделянето на здравния пакет на спешен, основен и допълнителен е добра концепция, но не е изяснено на какъв принцип ще стане това. Сега е възприет моделът на разделяне по заболявания, но това не е много проста работа. Ще дам и пример. Ако един човек е с онкологично заболяване, то е хронично, но не е остро и не изисква спешна намеса. От друга страна, не можеш да оставиш в листата на чакащите човек, който трябва да си взима лекарствата. Ако изпусне срока, цялото лечение се компрометира и краят отново ще бъде фатален. Сложно е по този начин да се разделят нещата, а вносителят на промените, в лицето на Министерския съвет и Министерството на здравеопазването, най-малкото трябва да предложи принципи, по които това ще стане.

Преди да бъде въведено разделянето на здравния пакет, е необходимо да видим точно какъв принцип на разделянето предлага вносителят, както и да погледнем начина на разделяне на заболяванията, за да не стане така, че вместо да изпишем вежди, да избодем очи. В други държави в пакета са включени всички заболявания, но разделянето е спрямо различните методи на лечение. Така осигуровката покрива най-евтиния метод на лечение, а ако някой иска по-скъп, доплаща. По този начин всички заболявания са покрити.

Друг проблем, който виждам при разделянето на здравния пакет, е, че той съдържа елемент на несправедливост. Ако някой е със заболяване, което попада в спешния пакет, ще му бъде оказана безплатна медицинска помощ веднага. Но ако друг е със заболяване, което е включено в основния или допълнителния пакет, ще бъде включен в листа на чакащите или ще трябва да доплати за своето лечение. Да, но в случая и двамата пациенти са здравноосигурени лица, а се оказват неравнопоставени. Затова тези въпроси трябва да бъдат много сериозно обсъдени преди окончателното приемане на промените в закона.

Идеята здравните осигуровки да се плащат за целия период на здравно осигуряване, а не три години назад, както беше досега, противоречи на чл. 44 от конституцията за принципа на правовата държава. Не мисля, че има и необходимост от съществена промяна в тази част на закона. От неговото приемане през 1999 г. в него е записано, че който не плаща здравни вноски, плаща за полученото лечение. Този принцип просто трябва да се приложи и НАП, на която се плаща, за да събира здравните вноски, трябва да бъде така добра да ги събере. Приходната агенция има всички механизми, за да направи това. Колкото до промените в лекарствената политика, те са добри.

НЗОК винаги е била под абсолютния контрол на държавата, независимо как се е наричало ръководство й. През годините квотите се променяха по най-различен начин, но държавата винаги имаше пълния и абсолютен контрол. Затова увеличаването на държавната квота с двама души няма да промени нищо съществено.

***

Редно е да бъде направена промяна, тъй като в момента така организираното ни здравеопазване определено показва незадоволителни резултати както за осигурените пациенти, така и за неосигурените, така и за работещите в системата. При положение че има такъв огромен брой неосигурени с най-разнообразен профил, тези хора трябва по някакъв начин да бъдат мотивирани да си плащат вноските, а не да използват спешната помощ като буферна система. Ползвайки спешната помощ като безплатен достъп до здравеопазване, те пречат на действително спешните пациенти да бъдат с приоритет. Става дума за харчене на страшно голям публичен ресурс. Само за 2013 г. 2 000 200 българи са се прегледали в спешно приемни отделения и в центрове за спешна помощ. Тези хора всичките е невъзможно да са били спешни и всичко това е било за сметка на публичен ресурс. Едно ходене на линейка е 100 лв. - а дали е оправдано.

Така че е правилно въвеждането на тези пакети. Ще се гарантира, че държавата ще финансира истински спешния пациент. А всички останали ще трябва да изберат - или да си заплащат прегледа, или да се осигуряват. При положение че 16,60 лв. на месец е сумата, която всеки трябва да плати като здравна вноска. Не виждам какъв е проблемът човек да се самоосигурява. Това са четири кутии цигари, които със сигурност част от неплащащите осигуровки си купуват най-редовно.

Пакетите ще подобрят здравеопазването и ще го стабилизират. А сега страдат и осигурени, и неосигурени пациенти, които трябва да си доплащат. От злоупотребите страдат спешните пациенти. Защото в спешната медицина най-важният фактор е времето. Екипът да ходи на адреси, които не са спешни, а в това време да няма свободен екип за спешните случаи.