Нов вариант за пестене клинични пътеки се вадят от болниците
В БЪЛГАРИЯ 1/3 ОТ БОЛНИЦИТЕ СА ЧАСТНИ
Изтегляне 0.64 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ОНКОЛЕКАРИТЕ В ПЛОВДИВ И ШУМЕН ПРОДЪЛЖАВАТ ПРОТЕСТИТЕ
- Здравната каса иска да намали цените на клиничните пътеки с близо 19%, за да се справи с бюджета си
В БЪЛГАРИЯ 1/3 ОТ БОЛНИЦИТЕ СА ЧАСТНИОколо 10% от болничните легла и 1/3 от лечебните заведения в България са частни. Това става ясно от доклад на Световната банка за състоянието на здравеопазването в България. За здраве в България с харчат около 7% от БВП, но над 45% от стойността на медицинските услуги пациентите плащат от джоба си. По данни на СЗО през 2010 г. у нас се падат 434.9 долара годишно на човек за здраве, докато в Хърватия са 1066.7 долара, в Естония - 853.3. Броят на хоспитализациите у нас е скочил с 65% от 2000 до 2010 г., докато в ЕС този показател остава непроменен или намалява. През 2011 г. всеки четвърти българин е лежал в болница. В България се падат 4.6 болници на 100 000 души, а в ЕС са 2.7. Въпреки че продължителността на живота у нас е една от най-ниските в страните от ЕС - 73.6 г. (срещо 79.6 за 27-те от ЕС), профилактиката на заболяванията не е на задоволително ниво, пише в документа. Едва 10% от жените на 50-69 г. са си направили мамографско изследване, докато в Латвия например те са 23%, в Унгария - 37%. Само 18% от българките на 20-69 г. са си направили изследване за рак на маточната шийка с цитонамазка, докато в Източна Европа са 35%, а в Западна - над половината. Смъртността от сърдечно-съдовите болести при българите под 64 г., т.е. в работоспособна възраст, е по-висока в момента в сравнение с 80-те години на ХХ в. В останалите страни на Европа тя е спаднала. Здравните показатели на българите се влошили в сравнение с 80-те години на ХХ в., когато са били по-близо до средните показатели на старите членки на ЕС, констатира докладът. ОНКОЛЕКАРИТЕ В ПЛОВДИВ И ШУМЕН ПРОДЪЛЖАВАТ ПРОТЕСТИТЕТрета поредна седмица медици от онокодиспансерите в Шумен и Пловдив и пациенти протестират против идеята на министър Москов да слива тези лечебни заведения с областни болници. На общо събрание вчера лекарите на пловдивския онкодиспансер трябваше да решат дали да преминат към ефективни протестни действия. Отделно пловдивчаните са притеснени и от липсата на прозрачност при конкурса за нов управител на Комплексния онкологичен център, проведен в края на миналата седмица. В петък следобед бе съобщено, че д-р Красимир Вальов печели конкурса с минимална преднина пред досегашния управител д-р Калин Калинов. Програмата на д-р Вальов включва и сливането на онкоцентъра с друга болница. Медиците обаче продължават да настояват КОЦ-Пловдив да запази юридическата си самостоятелност и дейността си. Министър Петър Москов беше преди десетина дни в Пловдив, където убеждаваше медиците в предлаганата от него здравна реформа. На 2 юни в Парламента онколозите от Пловдив ще внесат и подписка срещу готвеното сливане, подкрепена от 10 000 пациенти, лекари и служители на здравното заведение. Своите протести продължават и работещите в онкоцентъра в Шумен. "Явно министър Петър Москов не желае да се срещне с нас, лекарите. Не търси нашето виждане за проблемите в системата", коментира управителят на шуменския диспансер д-р Сотир Караниколов.
Здравната каса иска да намали цените на клиничните пътеки с близо 19%, за да се справи с бюджета си. Как реагира съсловието, как ще се отрази евентуалното намаляване на пациентите, тоест на всички нас. Сега с коментар на пряката ни линия е Мария Чернева. Мария, от БЛС категорично се противопоставиха на намаляването на цените на пътеките. До колко обаче мнението им ще бъде зачетено, до колко тежи? Репортер: Мнението им разбира се, доколкото се водят тези преговори е важно. Друг е въпросът, че ако до края на месеца лекари и каса не се споразумеят, касата може да поиска да се променят някои от параметрите на националния рамков договор, цени и обеми. И с постановление на МС, тоест без лекарите. Съгласието с лекарите все пак е важно заради социалния мир да го кажем. Нещо обаче ми подсказва, че скоро няма да има съгласие. Най-малкото лекарите ми се струва, че имат интерес да си останат сегашните параметри и да се стигне до актуализация на бюджета. Нищо конкретно не успяхме да измъкнем като намерения от новия председател на съюза, чуйте и вие. Д-р Венцислав Грозев – председател на БЛС: БЛС аргументира своето мнение за ненамаляване на цените на клиничните пътеки, едно. И второ, ние поискахме и предложението от страна на оперативното ръководство на касата за допълнителна информация относно един такъв факт. Искам да предупредя, че подобни решения относно анексиране на дейности или факта за намаляване на цени на клинични пътеки няма да бъде взето без решение на събора на БЛС. Водещ: Мария, ако се стигне до намаляване на цените на клиничните пътеки, как това ще се отрази върху нас пациентите? Репортер: Много лошо. Болниците винаги намират начин за доплащане, къде легално чрез избор на екип или плащане на други екстри, къде нелегално. Мисля, че никой не иска това. Но пък касата трябва да се вкара в бюджетната си рамка. Лошото е до колкото става ясно, че предложенията на лекарите как да се компенсира дефицита, без да се намаляват цените на клиничните пътеки, изглежда няма да сработят. Това поне разбрахме от заместник финансовия министър. Кирил Ананиев – председател на УС на НЗОК: За съжаление, ние получихме официално писмо от НАП, където се очаква това преизпълнение на годишна основа да бъде само 5 млн. лева. Освен това другото предложение, за да видите за какви разговори става въпрос, в бюджета имаме 58 лева за лечение на български граждани зад граница. Досега има 4 млн. разход тях да ги икономисаме, за да може да се използват за клиничните пътеки. Това също не е коректно, защото тези разходи обикновено се плащат второто полугодие. Водещ: Неприятно е, но е факт, касата има 200 млн. лв. преразход, как ще се справи с дупката в бюджета? Репортер: Вече казах, актуализация, но това е политическото решение. Иначе се дискутират цели секции. Отпадане например на някои услуги, плащания от касата, изваждане на клинични дейности в болниците, което от години се говори и все не се случва, едва ли и сега. По-засилен контрол, зависи и това от парламента дали ще гласуват съответните мерки. Електронна борса за лекарства, която трябва да свие сериозно разходите. Дежа вю за всички, които наблюдават здравната система. Същата криза я имаше и миналата и по-миналата година, досега мерки по средата на годината никой не е взимал. Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.64 Mb. Сподели с приятели:
|
