Нов вариант за пестене клинични пътеки се вадят от болниците


Интервю с Илко Семерджиев и д-р Стефан Константинов



страница12/13
Дата05.02.2018
Размер0.64 Mb.
#54679
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

Интервю с Илко Семерджиев и д-р Стефан Константинов


БНР  12+3
Водещ: На здравна тема продължаваме в следващите минути в обедното предаване на „Хоризонт” „12+3”. Хващаме се за една реплика на здравния министър Д-р Петър Москов – че връщаме възможността за приватизиране на болници. Трябва ли да се стряскаме от това, че отново чуваме думата приватизация за болници? По темата ще говорим с двама бивши министри на здравеопазването Илко Семерджиев и Д-р Стефан Константинов. Добър ден! Да започнем може би с Д-р Семерджиев. Чуваме ли се? Чуваме ли се?

Д-р Илко Семерджиев: Аз Ви чувам добре, да.

Водещ: Добре. Има ли нещо, от което трябва да се притесняваме, когато пак се заговорва за приватизиране на отделни болници?

Д-р Илко Семерджиев: За притеснение, че има, има и това са налудните тези, които хвърля министърът на здравеопазването през три дни... Първо, това, което той сега обявява, е...

Водещ: Връзката ни с Вас прекъсва. Връзката ни с Вас прекъсва. Ще се опитаме да я направим по-добра. През това време слушаме Д-р Константинов. Здравейте!

Д-р Стефан Константинов: Здравейте! Мен не ме притеснява думата приватизация, но ме притеснява това, което Вие казахте – че е реплика. Мисля, че когато се говори за здравна политика, би следвало да се следва някакъв сценарий, някакъв план, а не просто да се казва една неделя една реплика, следващата друга и ние сега да гадаем какво се случва и каква е основната концепция.

Водещ: Дойде ли времето обаче да започнем този процес? Защото за него се говори, трябва да кажем, може би в последните 10 – 15 години.

Д-р Стефан Константинов: Вижте, в момента в България има страшно много болници. Много от болниците имат изключително големи терени, които стоят неизползваеми, така че да се говори за приватизация дали има място, категорично има място. Въпросът обаче е какво искаме да направим. В крайна сметка да не забравяме, че държавата е само част от пейзажа. В този болничен сектор има множество общински болници, които там принципал са общините. Категорично да, но с ясното условие, че все пак ние трябва да знаем какво искаме да направим и да остане някакъв гръбнак на здравеопазването, което към момента една немалка част от държавните болници го изпълняват. Аз си спомням, докато бях в министерството, имаше отправени въпроси за определени имоти на болници, които можеха да бъдат продадени и с парите да се изключително добре модернизират тези лечебни заведения. Ако такъв е замисълът на министерството, мисля, че има логика. Но всичко пак опира до детайлите какво точно ще приватизираме и каква цел.

Водещ: Можем ли да тръгнем към такъв процес - чисто хипотетично говорим, тъй като в момента все още нямаме достатъчно информация – без да знаем в кои райони какви болници са ни необходими, какви са заболяванията на хората, от какво имат нужда те?

Д-р Стефан Константинов: Ами, естествено, че просто така да кажем сега ние ще приватизираме е несериозно. Но пак казвам, ако точно се знае каква картинка гоним в здравеопазването след една, две, три, пет и десет години, да...

Водещ: Ние не знаем ли? Толкова подробна реформа беше представена.

Д-р Стефан Константинов: Ами, реформата е изключително противоречива. Лично аз съм много объркан, защото от една страна ни се казва, че ще централизираме болниците, ще ги окрупняваме, ще им слагаме шапки, обединения, клъстери, сдружения и т. н. Ще централизираме доставките на лекарства. От друга страна точно обратното на това нещо е приватизацията. В крайна сметка какво ние правим? Мисля, че се казват неща, които трябва да галят ухото на този или онзи, но някак си се губи цялостната картинка. И след като на хора, които се занимават – това не само аз, нали, и други го казват – след като има хора, които са вътре в професията или поне знаят за какво иде реч, почват да губят нишката на събитията, малко се притеснявам какъв ще е финалният резултат.

Водещ: Възстановихме връзката и с Д-р Семерджиев. Здравейте отново! Вие какво мислите? Дойде ли моментът да започнем с приватизация на болниците? По какъв начин би трябвало да се случи този процес, за който говорим години наред?

Д-р Илко Семерджиев: Здравейте още веднъж! Всъщност, този процес беше регламентиран в закона за лечебните заведения, който приехме още през 1998 г. Веднага след нашия мандат, на ОДС, той беше отменен от правителството на Симеон Сакскобурготски и всъщност, този, който отмени Глава XIII в закона за лечебните заведения, е Доц. Атанас Щерев, когото Петър Москов награди в началото на своя мандат. Предложи го за награда за Орден „Стара планина”. Вижте, налудностите, които чуваме през три дни от министъра на здравеопазването, вече идват в повече на всеки един обективен изследовател на системата и слушател на неговите, как да кажа, псевдореформи. Всъщност, аз подозирам, че г-н Москов се опитва да напълни понятието Реформаторския блок, което е кухо откъм съдържание, защото там никой нищо не е реформирал, с някакъв вид реформи, които са толкова необмислени, толкова хаотични, толкова противоречиви, че повече не може да бъде.

Водещ: Ама защо? Ето, Вие самият сте били застъпник на тази теза – че трябва да има приватизация, че трябва да започне, която е била спряна след това от други хора.

Д-р Илко Семерджиев: Моля Ви да не ме бъркате с този господин! Много Ви моля! Значи, ние сме направили такъв тип регламенти в закон за здравеопазване, за лечебните заведения, който системно е решавал проблеми. В случая обаче какво имаме? Министърът на здравеопазването е този, който през изминалите три месеца прави одържавяване. Той се опита да одържави окончателно Националната здравноосигурителна каса. Той се разпорежда с общинската собственост на комплексните онкологични центрове, на психиатричните центрове. Те са общинска собственост и той ги слива с държавни болници. Тоест, той експроприира, той одържавява. Днес ми говори за приватизация. Извинявайте, нещо в главата му е доста объркано, доста хаотично. Един човек, който практикува неокомунистически методи на управление в системата, командно-административни, свързани включително с насилие, днес говори за приватизация и за раздържавяване. Това са неща, които на него самия още не са ясни в главата му. Той ги говори преди да са достигнали до съзнанието му. Няма как другояче да обясня подобни, на 360 градуса, различни оферти, които той през три дни сервира на обществото.

Водещ: Добре. Ако се абстрахираме от това, че го е казал той, смятате ли, че сега е моментът, в който трябва да започнем този процес?

Д-р Илко Семерджиев: Този момент закъсня 15 години. Сега Ви казвам директно. През 2000 г. Лично аз вкарах в здравната система на договор с Националната каса точно 200 болници и чрез закона за лечебните заведения бяхме регламентирали възможности за тяхното приватизиране – частично, напълно, според стратегията, която се пише и която беше обявена в Документ 2001 - 2010. Сега да започнете това, когато са направени още 116 частни болници – извинявайте, кой ще купува днес болници? Имате ли си представа, че във втората паралелна мрежа, която беше изградена за 15 години заради това, че беше забранена приватизацията, вече са налети над 5 млрд. Лева пари на български лекари и български инвеститори? И колко още болници трябва да построи България, за да може ние да преминем не два пъти, а три пъти нормите в Европейския съюз? Аз още веднъж повтарям, на министър Москов в главата му е изключителна каша. Този човек не може да схване системата, като цялост, и поради това предлага примерно мерки, които са били актуални за преди 15 години. Ако днес той иска нещо да приватизира, аз дълбоко се съмнявам, че той ще приватизира болница. Той ще приватизира, по-точно ще продава земи, сгради и други имущества, които виждаме примерно в карето на бившата Медицинска академия започнаха такъв тип действия. Състави се едно дружество по закона за задълженията и договорите, което най-вероятно, освен парични вноски, ще приобщи и имущество и след това ще продава това имущество. Според мен, точно това са тънките замисли на министър Москов, далеч не значи приватизация в здравеопазване. Този човек с една думичка „приватизация” не може да стартира никакъв процес. Ако той има някаква стратегия, е длъжен да я обяви. Ако не, просто трябва да спре да манипулира обществеността и особено лекарите с всекидневните си хаотични предложения.

Водещ: Благодаря Ви! Илко Семерджиев, преди това чухте д-р Стефан Константинов.




Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница