Фармацевтични гиганти се обединяват

Едва 8% от българите признават ДПС за успешна партия

ДПС започва да губи ореола си на "силна партия" в очите на обществото. Това е изненадващият извод от социологическо изследване на "Алфа Рисърч" за политическите нагласи на българите след местния вот. Едва 8% от анкетираните, и то основно от електората на движението, смятат, че формацията е увеличила влиянието си след 25 октомври. Според 48 на сто позициите на партията са отслабнали, а 44 процента считат, че остават същите. Това нарежда ДПС до нови играчи на политическата сцена като АБВ и Движение 21, които по-успешно са увеличили тежестта си, смятат социолозите.

В дъното на тази класация попадат БСП и "Атака" - едва 2% оценяват изборното им представяне като успешно. 77 на сто виждат в данните за социалистите провал, а 80 процента имат същото мнение за хората на Волен Сидеров. На другия полюс е ГЕРБ - 80% от анкетираните смятат, че партията на Бойко Борисов е увеличила влиянието си след изборите. При реформаторите най-голям (54%) е делът на тези, според които позициите на блока са непроменени.

Тези оценки отразяват и електоралните нагласи на българите при евентуален парламентарен вот - ГЕРБ държи първото място, като подкрепата за партията е нараснала от 22 на 24.5% за периода от юни до ноември. БСП остава втора, но отбелязва спад за същия период с 3 на сто (от 11.5 на 8.4%). ДПС държи около 7 на сто от вота, следвано от реформаторите, подкрепата за които се увеличава със скромния 1% до 6.5 на сто. Гарантирано влизат в парламента Патриотичният фронт и АБВ, а "Атака" изпада.

Премиерът Бойко Борисов остава най-популярният роден политик - рейтингът му стига 38.3 на сто, колкото е бил през 2011 г. Социолозите отдават това на мобилизацията на герберския електорат около изборите, липсата на опозиционни лидери и относителната стабилност на България на фона на бежанската криза и тероризма в Европа. Следват го лидерът на АБВ Георги Първанов (23.2%) и съпредседателят на ПФ Красимир Каракачанов (18.9%).

Личният рейтинг на Борисов не се отразява съществено на оглавяваното от него правителство, което се харесва само от 24% от българите, а 42% не го одобряват. С най-висока подкрепа сред членовете на кабинета се ползват регионалният министър Лиляна Павлова (36.5%), социалният министър Ивайло Калфин (22.9%) и отговарящият за еврофондовете Томислав Дончев (16.2%). Силно поляризирани са оценките за здравния министър Петър Москов - 23.8% одобрение срещу 17% неодобрение. От "Алфа Рисърч" оценяват подкрепата за наченатите пенсионна и здравна реформа като "стабилна" - по 20 на сто. Сред най-недолюбваните министри са Тодор Танев (образование), Христо Иванов (правосъдие), Владислав Горанов (финанси), Божидар Лукарски (икономика) и Румяна Бъчварова (МВР).

Българите остават достатъчно убедени в сигурността на страната след парижките атентати. Мнозинството от тях (67%) не възнамеряват да променят нищо в ежедневното си поведение и навици. Но 20 на сто смятат да ограничат посещенията си на места, където се събират много хора, 17 процента ще отбягват струпванията на чужденци, а 6 на сто дори ще се откажат от пътуване в чужбина. 52% от българите смятат, че опасността да станем мишена на терористите е също толкова голяма, колкото и за другите европейски държави. 28% оценяват риска като по-висок, защото сме външна граница на ЕС, а 21% - като по-нисък, защото не сме приоритетна мишена на екстремистите.

Данъкът върху вредните храни печели обществена подкрепа

Людмил ИЛИЕВ

Сега Стр. 2

Предложението на здравния министър Петър Москов да се въведе данък "обществено здраве", с който да се облагат няколко категории вредни храни, събира подкрепата на 52% от българите, сочат данни на "Алфа Рисърч". 44 процента не го одобряват, а 3 на сто от запитаните нямат мнение. Подкрепата за данъка е както сред хората с по-добро материално положение, така и сред тези с ниски доходи, които се оказват и най-притеснени от качеството и състава на консумираните продукти.

Поддръжниците на инициативата смятат, че подобен налог би повишил информираността на хората за съдържанието на храните и напитките (57%), ще ограничи използването на вредни съставки в производството на храни (50%) и ще накара хората да консумират по-здравословни продукти (40%). Противниците му обаче се опасяват, че един нов данък ще доведе до намаляване на доходите (49%), ще разшири дела на сивата икономика (43%) и ще принуди хранително-вкусовата индустрия да закрие работни места (38%). "Между здравните аргументи "за" и икономическите "против" данъка по-убедителни за общественото мнение са първите", отчитат социолозите.

Според проучването българите са относително слабо запознати със съдържанието на онези съставки в храните и напитките, които се предвижда да бъдат обхванати от налога. Но от 50 до 57% се опасяват за влиянието на различни съставки върху собственото им здраве. Стане ли въпрос за децата, този дял нараства до 75-80%.

Каталог: uploaded
uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти
uploaded -> Автобиография Лична информация
uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс"
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
uploaded -> „Здравеопазване

Изтегляне 0.66 Mb.

Сподели с приятели: