МОСКОВ: Със здравната карта ще се плащат услуги, свързани със здравето на хората

МОСКОВ: Със здравната карта ще се плащат услуги, свързани със здравето на хората

Здравната карта става задължителна и НЗОК ще плаща само за услуги, свързани със здравето на хората, а не с бизнесплановете на болничните мениджъри. Това заяви здравният министър Петър Москов по време на посещението си в МБАЛ в Габрово. По думите му всички законови процедури за въвеждане на картата вече са изготвени и съгласувани.

ДУМА припомня, че вече започнаха заседанията на областните комисии. В Шуменска област например картата предвижда 0 (нула) патолози в извънболничната помощ, въпреки че в областта годишно се правят по над 11 хил. хистологични и цитологични изследвания, съобщиха от Центъра за защита на правата в здравеопазването (ЦЗПЗ). В Сливен намаляват броя на леглата в съществуващите болници, както и броя по нива на компетентност, въпреки че болницата покрива изцяло медицинския стандарт, а за цялата Варненска област са определени 1/2 анестезиолози за извънболнична помощ, коментират от па-циентската организация. Друго нововъведение е, че кардиолозите вече ще са задължени да имат и ехокардиограф, а изследването с него вече няма да се заплаща като високоспециализирана дейност, а ще влиза в цената на амбулаторния преглед. Така срещу средна цена от 14 лв. кардиологът ще бъде длъжен да извършва клиничен преглед, ЕКГ и ехокардиогра-фия на пациентите си. По приблизителна оценка поне половината от кар-диолозите нямат ехографи, което означава, че няма да могат да сключат договори с НЗОК, а достъпът на пациенти до специализирана кардиологична помощ ще бъде драстично ограничен, коментират от ЦЗПЗ.

АНГЕЛ КУНЧЕВ: Има план за действие при биологична атака

Специалистите у нас могат да противодействат на почти всички видове биологични атаки, увери главният национален здравен инспектор д-р Ангел Кунчев. Макар да се надява този вид оръжие да не се използва от терористите, Кунчев поясни, че Европа и България имат план за действие при биологична атака.

Атаката с биологично оръжие е най-евтиният начин за поразяване на големи групи хора и изобщо не е изключена. Кунчев поясни, че такова оръжие обаче не може да се използва без предварителна обработка, с която то да бъде приведено в аерозолна форма, защото иначе няма да е ефективно. Освен това за него са необходими много добре обучени кадри, които да го приложат по нужния начин.

Главният национален здравен инспектор посочи, че все още има противогрипни ваксини. Активните работещи хора обаче няма как да се опазят от вируса, а за възрастните хора е желателно да не излизат от домовете си, за да избегнат заразата.

Кунчев припомни, че страната ни е от малкото, които произвеждат медикаменти за борба с дифтерита, за което е помогнала в Испания, както и за туберкулозата.

Каква данъчна система е нужна на България?

Проблемът не е в липсата на пари, а в ниската събираемост и неправилното първично разпределение

1. Данъците - сърцевина на бюджетната система

Всички искания за по-добри условия на живот и на труд през последните години нашите управници посрещат с клишето "Няма пари" или с циничния израз "Кажете от кого да вземем, за да дадем на вас". Съкращенията на доходите се превърнаха в синоним на понятието "реформа".

Твърденията, че "няма пари", не са верни! Проблемът не е в липсата на пари, а в ниската събираемост и неправилното първично разпределение на новосъздадените доходи между труда и капитала и по-нататъшното им също неправилно преразпределение между нетен доход на труда и капитала, от една страна, и данъци в полза на държавата, от друга.

Колкото по-успешно държавата мобилизира наличните финансови ресурси, толкова по-добре ще изпълнява своите функции чрез бюджета и по-рядко ще прибягва до оправданието, че "няма пари". Размерът на мобилизираните ресурси зависи от величината на данъчното облагане и работата на данъчната администрация. При най-ниския в Европа 10% "плосък" данък върху доходите и върху печалбата, както е сега у нас, в бюджета за 2014 г. се събраха 4,3 млрд. лв., които не достигнаха за покриване дори на най-острите обществени нужди. Ако облагането с "плоски" преки данъци беше с 20% щяха да се съберат 8,6 млрд. лв. Представете си колко повече обществени потребности можеха да се задоволят с допълнителните 4,3 млрд. лв.

Напоследък нашата държава се самолишава ежегодно от 3,5-4,0 млрд. лв. чрез прекалено ниското облагане с преки данъци. Ако основната данъчна ставка от 20% се съчетаеше с умерено прогресивно облагане, бюджетът щеше да получи 2,0-2,5 млрд. допълнителен ресурс. Държавата обаче оставя този ресурс на работодателите, като лишава трудовите хора от по-високи заплати, възрастните - от по-високи пенсии, младите семейства и децата от повече помощи, здравеопазването, образованието, науката, културата, инфраструктурата, екологията, отбраната, сигурността - от по-добро финансиране.

Решението на проблема при български условия е в избора на умерено висок данъчен процент, примерно 20-25%, при който ще се събира по-голям ресурс и ще се постига по-добра събираемост. С политиката на свръхниски данъци предварително се залагат основите на жестоки бюджетни рестрикции, които биха парализирали всяка държава.

Означава ли политиката на свръхниски данъци, че нашето правителство е най-умно, а другите, които прилагат прогресивно облагане, са глупави? Вярно е обратното. България беше и остава най-бедната страна в ЕС. Със сегашната ни данъчна система и темпове на развитие тя никога няма да достигне по-богатите европейски страни. Управниците ни се хвалят с финансова стабилност. Това е стабилност на оскотяващата мизерия по европейски стандарти за 65-70% от населението, живот на границите на бедността за 20-25% и благоденствие за 5% най-богати. Коя държава може да се гордее с такава стабилност?

2. Европейският данъчен модел

Като член на ЕС България има добър ориентир за модела на своята данъчна система. Сближаването на данъчните системи е задължително условие за всяка интеграционна общност. Философията на нашата данъчна система трябва да се придържа към философията на данъчната система на ЕС и по-специално на страните, които формират икономическия гръбнак на общността.

Фундаментална черта на данъчните системи в развитите пазарни икономики е прилагането на прогресивно данъчно облагане. Няма такава страна, която да прилага "плоско" облагане. Човечеството отдавна е стигнало до убеждението за прилагане на прогресивни данъци. Най-ранното известно приложение на прогресивно облагане през Средновековието датира от Великобритания през 1435 г., а в САЩ - в 1862 г. по времето на президента А. Линкълн.

Най-важни черти на европейския данъчен модел са:

- Първо, данъчните системи на страните се основават на баланс на интересите на труда и капитала. Поддържането на такъв баланс е фундаментално условие за икономическа, социална и политическа стабилност на държавите, за тяхната национална сигурност.

- Второ, общото ниво на данъчното бреме (косвени данъци + преки данъци + социални осигуровки) е умерено високо и е стабилно - около 35-37% от БВП. То съчетава успешно интересите на отделните данъчни субекти и на обществото.

- Трето, стабилна е и вътрешната структура на трите му съставки: косвени данъци - около 33-34%; преки данъци - около 33-34%; социални осигуровки - около 32-33%. Това разпределение пък съчетава интересите на различните групи данъчни субекти.

- Четвърто, вътрешната структура на всяка група данъци също е стабилна. ДДС заема около 50% от косвените данъци. Данъкът върху дохода на физическите лица варира между 70 и 75% от общия размер на преките данъци. Работодателите внасят около 57-58% от социалните осигуровки. Тази структура също съчетава интересите на различните данъчни субекти.

Общото данъчно бреме се измерва с отношението между годишния размер на всички видове данъчни приходи и социални осигуровки и размера на БВП. Средно за ЕС през 2012 г. те са били 35,7% от техния БВП. Най-високи са били в Дания - 48,1%, в Белгия - 45,4% и във Франция - 45,0%, а най-ниски в Литва - 27,2%, в България - 27,9% и в Латвия - 27,9%.

Косвените данъци (ДДС, акцизи и други по-маловажни) общо за ЕС през 2012 г. са били 33,4% от общите данъчни постъпления. Най-нисък е бил техният дял в Германия - 29,2%, в Белгия - 29,4%, в Холандия - 30,4% и в Испания - 32,9%, а най-висок в България - 55,3%, в Хърватска - 50,8%, в Румъния - 47,2% и в Унгария - 47,1%.

Преките данъци (върху доходите на физическите лица, върху печалбата и други по-маловажни) общо за ЕС през 2012 г. са били също 33,4% от общите данъчни постъпления. Най-нисък е бил техният дял в Хърватска - 17,1%, Литва - 18,8%, България - 18,8%, Унгария - 19,2% и Словакия - 19,7%, а най-висок в Дания - 63,6%, Ирландия - 45,6%, Великобритания - 42,7%, Испания - 41,4%.

Осигурителните вноски (пенсионни, здравни и други) средно за ЕС през същата година са били 32,4% от общите постъпления. Най-нисък е бил техният дял в Ирландия - 15,3%, Испания - 16,2%, Малта - 18,0% и Великобритания - 18,8%, а най-висок в Чехия - 44,5%, Словакия - 44,2%, Холандия - 41,0% и Словения - 40,5%.

Приходите от данък върху собствеността на недвижимо имущество средно за ЕС възлизат на 1,5% от БВП. Най-висок е той във Великобритания - 3,4% от БВП, Дания - 2,4% и Франция - 2,1%. В България е 0,3% - един от най-ниските в ЕС. В Хърватска, Люксенбург и Малта няма такъв данък.

Данъците върху дарения и наследства са между 0,4% и 0,8% от данъчната основа, когато се получават от роднини по низходяща линия и между 3,3% и 6,6%, ако се получават от други лица. Не се облага с данък собственост, получавана от съпрузи или по пряка линия. Първите 250 хил. лв. се освобождават от данък.

Казано най-общо, между страните членки на ЕС има големи различия в размера на данъците. Няма особено големи различия между старите членове на общността. Не са големи различията и между новите членки на ЕС. Много големи са обаче различията между старите и новите членки.

3. Някои изводи

Съотношението между преките и косвените данъци е изразител на държавната политика към труда и капитала. Преобладаването на косвените данъци показва, че данъчното бреме се разпределя между всички социални групи. То обаче тежи най-много на хората със средни, ниски и най-ниски доходи, Бедните понасят най-трудно това бреме, понеже доходите им са многократно по-ниски, посочените продукти и услуги заемат най-висок дял в семейните им бюджети, облагат се с високи проценти за ДДС и акцизи.

В нашия данъчен модел делът на преките данъци е по-малък. Това е изгодно за заможните, богатите и най-богатите, защото изброените продукти и услуги, облагани с ДДС и акцизи, заемат нищожна част от семейните им бюджети. Преобладаващата част от техните доходи се облагат с нисък пряк данък, а немалка част не се облагат, защото са в сивия сектор, чийто дял в нашата икономика се оценява на 30-40%. Тази данъчна политика в полза на капитала у нас се засилва с отказа от прогресивно облагане, каквото се прилага в повечето страни от ЕС, с прилагането на най-нисък "плосък" корпоративен и подоходен данък, с отказа от семейно данъчно облагане и с премахването на необлагаемия минимум.

С тази си данъчна политика България се конфронтира и с най-развитите страни от ЕС. Ние получаваме милиардни безвъзмездни помощи от ЕС, а прилагаме спрямо тях данъчен дъмпинг с най-нисък дял на преките данъци и най-ниски данъчни ставки. От гледна точка на европейския опит България прилага най-консервативната, антисоциална и антиинтеграционна данъчна политика.

Опитите за оправдаване на ниските преки данъци със стимулиране на стопанската активност, привличане на чужди инвестиции, повишаване на събираемостта на данъците, ограничаване на сивия сектор и повишаване на конкурентоспособността се провалиха. Когато се позовават на миналото, пазарните фундаменталисти лъжат, че с въвеждането на ниски "плоски" данъци нараства масата на данъчните постъпления.

Пазарните фундаменталисти казват, че ниските данъци привличали преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). И това не е вярно. Притокът на ПЧИ през 2007 г. (т.е. преди кризата) беше 9,05 млрд. евро, а през 2011 г. - 2,12 млрд., през 2012 г. - 1,32 млрд., през 2013 г. - 1,38 млрд. и през 2014 г. - 1,28 млрд.евро.

У нас липсва структурна и технологична модернизация в икономиката, въпреки най-ниските преки данъци и осигурителни вноски, с които на частния бизнес са оставени минимум 25 млрд. лв. допълнителни ресурси през последните 10 години, Не се инвестира в научни изследвания и внедряване на технически и други новости. Това личи от посредственото качество на произвежданите продукти и услуги. В предкризисната 2008 г. инвестициите у нас бяха 29,4 млрд. лв., а през 2013 г. - 17,6 млрд. лв. Влоши се структурата на вноса по начин на използване. Рязко спадна вносът на инвестиционни стоки. През 2007 г. той беше 30,6% от общия внос, а в 2013 г. е 22,2%.

Общият извод е, че българската данъчна система нито е икономически ефективна, нито е социално справедлива, нито е проинтеграционна. Тя прави прекалено много реверанси пред интересите на едрия капитал и пренебрегва интересите на трудовите хора, на средния и дребен бизнес, на интелигенцията и на пенсионерите. Обслужва паразитни интереси на икономическата стагнация.