България намалява и остарява

България намалява и остарява

Предната продължителност на живота в България достига 74.7 години през периода 2014 - 2016 г., или с 0.2 години над отчетената стойност през предходния двегодишен период. Това става ясно от отчета за 2016 г. за изпълнението на Националната стратегия за демографско развитие на България (2012 - 2030 г.), приет от Министерския съвет днес. Като цяло това означава, че условията в страната леко се подобряват, тъй като висока средна продължителност на живота обикновено се свързва с добри медицински и социално-икономически условия в държавата. Българската средна продължителност обаче е втората най-ниска в ЕС след отчетената в Литва (74.6 г.) според данните на Евростат.

Същевременно средната възраст на населението в България е сред най-високите в света, посочва демографският отчет. Броят на възрастните хора нараства, докато младите намаляват. Тенденцията нито е нова, нито е изненада, тъй като ефектите от демографската бомба вече се виждат под формата на изострящия се недостиг на работна ръка. Демографската криза е сред най-често посочваните от експерти проблеми на страната в дългосрочен план.

Добрата новина в доклада е, че детската смъртност намалява. Лошата обаче е, че се раждат по-малко деца спрямо предходната година. Намалява също така броят на жените във фертилна възраст, а коефициентът на плодовитост остава непроменен (брой родени деца на една жена) - малко под средния за ЕС, който също като цяло не е впечатляващ.

Населението в България намалява и застарява. С това започва обзорът на демографската ситуация в страната през 2016 г. Хората намаляват с почти 52 хил. на годишна база предимно в резултат на негативния естествен прираст до 7.1 млн. души миналата година. Същевременно средната възраст се вдига до 43.5 години. За сравнение, през 2001 г. числото е било 40.4 години. Като "тревожна" е отбелязана и тенденцията във възпроизводството на трудоспособното население - към края на миналата година на всеки 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, съответстват едва 63, които влизат. За сравнение, 15 години по-рано съотношението е било 100 излизащи на 124 млади хора.

Застаряването е проблем по няколко причини. От една страна, води до увеличение на публичните разходи за пенсии, а оттам и нужда от реформа на пенсионната система. Така например в доклада се предлагат мерки, които могат да се предприемат, за да подобрят устойчивостта на публичните финанси - като увеличение на възрастта за пенсиониране, въвеждане на по-строги изисквания за получаване на пенсия от ДОО, ограничаване на достъпа до схеми за ранно пенсиониране.

Друг проблем са разходите за здравеопазване и медицински грижи, които се очаква да нарастват при все по-възрастно население. Потърпевша от влошаващата се демография е и бизнес средата. "Инвестициите в човешкия капитал и в работната сила, съставена от младежи и възрастни, ще бъдат жизненоважни за бъдещия растеж на производителността при намаляващо и застаряващо население и намаляваща работна сила", отбелязва докладът. Успоредно с това обаче ще са нужни и повече публични разходи в образованието, които да осигурят увеличение в производителността на труда във времена, когато работната сила намалява като брой.

Една от малкото положителни статистики в доклада е, че коефициентът на детска смъртност пада до 6.5 промила - най-ниската регистрирана стойност в историята на статистиката. От друга страна обаче, намалява и броят на живородените деца - с близо хиляда до 65 хил. спрямо предходната година. Перспективите също не са добри - броят на жените във фертилна възраст продължава да се понижава. През 2016 г. той е малко над 1.5 млн., което е с 22 хил. под нивото от предходната година и със 111 хил. под това от 2011 г.

Друг показател, който е притеснителен, е коефициентът на плодовитост -средният брой деца, които би родила една жена. За България стойността е малко над 1.5, което според доклада е добра новина, тъй като остава близък до средните нива за страните -членки на съюза (близо 1.6). Но трябва да се отчете, че нивото на населението се поддържа стабилно при коефициент от 2.1 -число, до което в ЕС най-много се доближава Франция (с 1.96). България обаче не се и надява да достигне подобни нива. "Реалистичните възможности на държавата са свързани с предприемане на мерки за поддържане в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план на коефициент на плодовитост около 1.5", пише в доклада.

Жени Начева поема надзора на здравната каса

Зам.-министърът на здравеопазването Жени Начева бе избрана начело на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Начева, д-р Бойко Пенков и Росица Велкова-Желева са новите представители на държавата в надзора на финансовата институция в здравеопазването. Тримата заемат постовете на новоизбрания здравен министър и бивш зам.-министър на финансите Кирил Ананиев и на бившите здравни зам.-министри д-р Мирослав Ненков и Лидия Нейчева, които са освободени от ръководните длъжности в НЗОК поради промяна в служебното им положение.

Като зам.-министър на здравеопазването Начева е отговаряла за бюджета и финансите в касата. До идването й в здравното ведомство тя е била шеф на дирекция във финансовото министерство. Д-р Бойко Пенков също е зам. министър на здравеопазването към настоящия момент, но е заемал различни позиции в здравния сектор. Бил е начело на здравната каса, а два пъти е бил и зам.-министър на здравеопазването.

Росица Велкова-Желева е зам.-министър на финансите. Тя е дългогодишен ръководен служител в Министерството на финансите. Била е и зам.-председател на Държавната агенция за осигурителен надзор.