"Софарма" поиска и "Унифарм"

"Софарма" поиска и "Унифарм"

Фармацевтичната компания "Софарма" АД е подготвила коригирано търгово предложение да купи акциите на останалите акционери на производителя на лекарства "Унифарм" АД - София. То е представено в дружеството на 1 февруари.

"Софарма", в качеството си на търгов предложител, заявява, че не притежава 1 342 234 броя, представляващи 22.37% от всички обикновени акции и от гласовете в общото събрание на "Унифарм" АД. Всички те са собственост на индивидуални инвеститори. Компанията, управлявана от Огнян Донев, предлага по 4.35 лв. на притежателите на такива книжа. На "БФБ-София" не последва реакция след публикуването на търговото предложение. За последно тези книжа се търгуваха на 16 януари и приключиха борсовата сесия при цена от 3.910 лв. за един брой.

В началото на декември миналата година беше направено първото търгово предложение на "Софарма". На 13 януари обаче Комисията за финансов надзор наложи временна забрана за публикуване на тази оферта.

До нея се стигна, след като на 5 декември "Телсо" АД продаде притежаваните от нея 532 114 акции, представляващи 8.87% в капитала на "Унифарм" АД. Купувач тогава беше "Софарма", като така увеличи дела си до 77.43 процента.

Според Закона за публично предлагане на ценни книжа при такова увеличение на акционерното участие всяка компания трябва или да отправи търгово предложение, или да продаде акции, така че делът й в дружеството да падне под нивото от 50 процента.

Предметът на дейност на "Унифарм" АД е свързан с производство на лекарствени средства, както и научноизследователска и експериментална дейност в областта на генеричните продукти. Компанията произвежда както собствени изделия, така и по възлагателен договор за своя основен партньор "Софарма" АД (в съотношение 72 към 28%). За 2016 г. фирмата е реализирала приходи от продажби на медикаменти за над 17.3 млн. лв., като с най-голям дял са таблетните форми, следвани от концентратите за хемодиализа и течните лекарствени форми. Основен е българският пазар, където се реализират по-голяма част от произведените лекарствени продукти. Останалата част от тях се изнася в Русия, Украйна, Грузия и други държави от ОНД, Литва, Латвия, Полша, Тунис и други страни.

"Унифарм" АД е едно от публичните дружества с установена дивидентна политика, а в последните пет години акционерите са били редовно ухажвани.

Комисията за финансов надзор не е взела отношение по представения проект на търгово предложение.

БСП и шоколадовата фабрика

Социалистите възраждат идеята за държавни фондове за рисково и дялово финансиране в момент, в който на този пазар ще се излеят над 300 млн. евро европейски средства.

Рискът е лобиране за определени сектори, фирми и региони, съпътствано от корупция.

За да се реализират всички мерки в предизборната програма на БСП, са нужни над 2 млрд. лв. само за първата година.

Идват избори и фабриката за обещания отвори врати. Подобно на Уили Уонка от познатата история на Роалд Дал, първа на вратата на шоколадовото царство застана БСП. Левите щедро обещават "лакомства" - от "напълно безплатно" здравеопазване, през данъчни облекчения за родители, до рестартиране на големите проекти в енергетиката.

Една от най-конкретните идеи в програмата, която се очаква да бъде гласувана на техния конгрес през уикенда, е за подкрепа на малкия и средния бизнес чрез инструмент за дялово инвестиране. Два фонда - "Индустрия" и "Иновации", ще излеят 650 млн.лв., казват икономистите на социалистите.

Заедно с пенсиите това е сигурно едно от най-обещаваните неща: мярката неизменно присъства в политическите програми на различни партии от 2002 г. насам. Почти 15 години по-късно обаче обещанието на БСП изглежда странно. Държавата вече отдавна е дала пари за венчър капитал, а на пазара оперират няколко фонда с портфейли за стотици милиони. Основното притеснение е не липсата на пари, а недостатъчно бизнес за финансиране. Лихвите по кредитите за бизнеса също са на рекордно ниски нива, а три поредни месеца статистиката отчита ръст на заемите за частния сектор.

Вадим от резерва...

Идеята на БСП е да насърчи предприемачеството, инвестициите и да даде алтернатива на банковия кредит. Конкретното предложение е да се създадат два фонда за дялово и рисково финансиране. Първият, наречен "Индустрия", ще е с начален капитал 500 млн. лв., насочен към предприятия, които имат десетгодишна програма за развитие, разкриват нови работни места и приоритетно са в по-изоставащи региони.

Вторият - "Иновации", е замислен със 150 млн. лв. капитал и реално ще стъпи на сега съществуващия Национален иновационен фонд към Агенцията за малки и средни предприятия. Акцентът тук е подкрепа на млади български инженери и специалисти, които да разбиват свои фирми и марки, а не "да продават идеите си за жълти стотинки" (както пише буквално в програмата на БСП).

Парите за двата фонда ще се осигурят от фискалния резерв. В момента той е около 12 млрд. лв., но една част от тези средства са целеви и не могат да се пипат, друга са предвидени за покриване на дефицита в бюджет 2017 г. (планиран на 1.3 млрд. лв.), а трета - за изплащане на падежиращите през юни облигации за 1.9 млрд.лв.

"Това (средствата в резерва - бел. ред.) са едни мъртви пари. Ако целта е да стимулираме една икономика с мъртви пари и да говорим за стабилност - смъртта е най-голямата стабилност", казва Драгомир Стойнев, който стои зад голяма част от идеите в предизборната програма на БСП. Той допълва, че тази за фондовете е консултирана с финансисти и банкери и е срещнала тяхната подкрепа. "Желанието ни е подобно на англосаксонските държави и Азия, където в момента има инвестиционен бум Заради наличието на подобни фондове, да се развие и българската икономика, българската индустрия", допълва Стойнев. От друга страна, бюджетът на държавата е планиран на дефицит до 2020 г., а ако БСП сбъдне всички предизборни обещания, за които са нужни над 2 млрд. лв. на година (виж карето), държавните финанси ще останат на червено още подълго. Което при равни други условия означава спестените в резерва пари да се стопят и да се тегли още дълг.

...и правим нещо голямо

Намерението е фондовете да станат част от една по-голяма структура - Национален финансов холдинг, който ще е под управлението на Българската банка за развитие (ББР). В него ще влязат и Българската агенция за експортно застраховане (тук ще се дадат още 200 млн. лв., за да се увеличи експортният й потенциал), Националният гаранционен фонд (в който да участват и търговски банки, но държавата да остане мажоритар), както и Фондът на фондовете, който в момента е към Министерството на финансите. Целта е "българските компании да получават на едно място и с минимални бюрократични спънки дялово или кредитно финансиране за своя бизнес".

Това е зашеметяваща концепция в най-добрите традиции на социалистическата партия. Идеята ще създаде мегаструктура, която ще контролира милиарден ресурс и в същото време ще е под политически контрол. Не е особено трудно да се предвиди, че това може да води до лобиране за определени сектори, фирми и региони, съпътствано от неизбежната корупция. Достатъчно е да се видят проблемите при разпределянето на всички големи обществени поръчки в страната, включително парите за бизнеса в "Конкурентоспособност" (където преди време министър беше Драгомир Стойнев, а негов заместник - Юнал Тасим).

От БСП обещават промени в Законите, чрез което да се въведе професионално мениджърско управление на конкурсно начало, както и управление "на пазарен принцип" за публичните предприятия с над 50% държавно или общинско участие. Въпреки това повечето анализатори са скептични.

"Голяма част от фондовете за рисково финансиране в Европа и САЩ имат и държавно участие под някаква форма. Но ролята на държавните структури е ограничена и те не взимат конкретни инвестиционни решения. Добрата практика показва, че всякакво държавно участие трябва да е комбинирано и с частен капитал. Това е гаранция за по-ефективен контрол", казва Евгени Ангелов, председател на Асоциацията за дялово и рисково финансиране.

По-добре не

По-интересно е защо БСП обещава това. Българският пазар на дялово инвестиране и сега прелива от финансиране. Потенциалният ресурс за български и чужди компании в момента е от няколкостотин милиона евро до няколко милиарда - в зависимост от това дали се гледат само фондове за дялово (Private Equity) или рисково финансиране (venture capital), които са с фокус върху Източна Европа. Ако говорим само за България, в края на 2016 г. Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) представи втората вълна фондове за дялови инвестиции с бюджет 130 млн. евро, като от тях 80 млн. евро са за нови рискови инвестиции. Към тях трябва да се добавят и парите на новия държавен Фонд на фондовете (ФнФ), който също управлява европейски средства. Така от 2018 г. нататък, когато ще се сблъскат ЕИФ и ФнФ, се очаква на пазара на дялово инвестиране в България да влязат около 300 млн. евро (без частните инвестиции).

Това е огромна сума за малък пазар като българския, на който основният проблем според хората в сектора е липсата на читави проекти. Основната част от средствата в миналия програмен период бяха раздадени за банкови гаранции и обезпечения. Не е ясно как допълнителните средства ще намерят получатели дори да става дума за опериращи компании, а не само за стартиращи.

Което ни води до друг възможен вариант: да започнат да се дават за каквото и да е. Самите БСП не изглежда да имат много ясна идея как биха се раздавали тези пари - дали ще са само за стартиращи компании, дали ще са фокусирани само в някакви изоставащи райони, дали ще са за високи технологии (тези три цели например сами по себе си се изключват взаимно).

"Намесата на държавата е обикновено в сектори като образование, инфраструктура", казва Георги Стоев от Industry Watch. "Доста трудно се аргументира насочването на държавен ресурс някъде, където частният капитал не е намерил смисъл да влезе", припомня икономистът.

"Всяка такава инициатива е добра. Но начинът, по който се предлага да се реализира, създава предимства за едни компании и региони спрямо други. Затова, преди да се тръгне към реализация, е необходимо пошироко експертно обсъждане, за да има приемственост", казва инж. Пламен Панчев, съуправител на "Тракия икономическа Зона".

Идеята на БСП може и да е просто предизборна кукичка в надеждата да се закачи помлад и предприемчив електорат. Но както винаги, трябва да върви с историческите съмнения, когато тази партия предлага нещо голямо, скъпо и дългосрочно.

***

"Поискай промяната! Правила, сигурност, справедливост." Така се казва управленската платформа на социалистите. Целта им е "осем милиона българи и нито един на или под прага на бедността". Ето част от предложенията, които имат директно влияние върху бюджета, и очаквания ефект на година:

* нулева ставка на данък "печалба" при годишен оборот от търговска дейност до 150 хил. лв. за стартиращи предприятия на предприемачи до 35 г., които за 24 месеца открият пет работни места (10 млн. лв.)

* Обвързване на минималната работна заплата (МРЗ) с увеличението на средната работна заплата. Месечното обезщетение за отглеждане на дете от една до две години в размера на МРЗ (55 млн. лв. само за втората мярка)

* приспадане до 50 лв. месечно от данък общ доход на работещите родители за дете. Помощта за ученици в социално слаби семейства се разширява до четвърти клас (330 млн. лв.)

* преизчисляване на пенсиите, увеличение на по-старите пенсии с около 20% (810 млн. лв.)

* ставка от 20% за облагане доходите на физическите лица с приходи над 120 хил. лв. годишно (допълнителен приход от 50 млн. лв.)

* Държавна подкрепа за АЕЦ "Белене", нефтопровода Бургас - Александруполис и газови връзки и коридори с доказана икономическа ефективност. Удвояване на домакинствата с енергийни помощи до 500 хил. (90 млн. лв. само за втората мярка)

* Отмяна на процедурата по концесия на летище София

* Васортимента на търговските вериги с годишен оборот над 2 млн. лв. задължителни минимални прагове за произведени в България продукти - 51% плодове и зеленчуци в сезона на производството им и 30% извън него; 70% мляко и млечни продукти; 25% месо и месни продукти, без пилешко. 50% пилешко месо, 75% вино и спиртни напитки

* стартова заплата за млад учен - не по-ниска от две МРЗ; базови минимални заплати за заетите в наука по трудов договор в БАН, Селскостопанската академия и държавните университети

* поетапно увеличаване на Заплащането на учителите. Средствата в държавния бюджет през 2020 г. да достигнат 5% от БВП за образование; 1% от БВП - за научноизследователска дейност (общо 615 млн. лв.)

* постепенно постигане на 1% от БВП за култура (80 млн. лв.) О напълно безплатно медицинско обслужване на здравноосигурените лица; запазване на болниците в отдалечените райони в страната

* заплати в здравеопазването - за специалисти със степен магистър - стартова не по-малка от три МРЗ; за степен бакалавър - стартова не по-малка от две МРЗ

* осъвременяване с минимум 10% на базата за определяне на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на служителите в сектор "Сигурност" (230 млн. лв.)
02.02.2017
Национални телевизии