Д-р Стефанова оперира безкръвно очите в разградската болница

Д-р Стефанова оперира безкръвно очите в разградската болница

Пациентите с очни заболявания от Разград вече не пътуват до съседни градове, за да се лекуват или оперират. Дори обратното, болни от Търговище и Варна избират разградската болница "Св. Иван Рилски", защото от 2015 г. очното отделение там разполага с най-нова високотехнологична апаратура за диагностика, безкръвни и безшевни операции

Заслугата е на цялото ръководство на болницата, но активно участие има д-р Ивелина Стефанова, завеждаща очното йотделение. Тя става част от екипа преди 2 години. Работи усърдно за обновяване на отделнието и бързо печели доверието на пациентите си, защото е излекувала и върнала зрението на мнозина от тях. В началото обаче се сблъсква с отделение, в което не е инвестирано близо век.

"За да тръгнат нещата и да заработим нормално, това трябваше да се промени. Болницата успя да закупи минимума от апарати - кератометър (изследва повърхността и формата на роговицата - б.а), биомикроскоп (използва се за преглед на предната част на окото, включваща клепачи, конюнктива, еклера, роговица, ирис, зеница, леща - б.а) и рефрактометър (с него се определят оптични дефекти, диоптри и кривина на роговицата -б.а). Възможността да получим апарат за факохирургия от най-последно поколение пък ни даде възможност да стартираме оперативна дейност на високо ниво. Говорим за съвременните безкръвни и безшевни операции", разказва д-р Стефанова.

Това обръща потока от пациенти, лекуващи се в съседни градове заради липса на друга възможност. Досега с новата апаратура са прегледани над 1000 души, а близо 700 са успешно оперирани.

Следващата цел, която си е поставила д-р Стефанова, е да осигури за отделението апаратура, с която се диагностицират заболявания на даден очен сегмент. Тя позволява навременно и най-правилно лечение на заболявания на ретината, макулата и зрителния нерв.

С това изследване е откриваема дори глаукомата, преди да се стигне до необратими промени

"Много си мечтаем за такъв апарат, защото все още се налага да изпращаме пациентите в съседни градове", надява се тя.

Тонометърът за измерване на очното налягане, с който д-р Стефанова работи, е закупила със собствени средства, защото болницата не може да задели пари нито за него, нито за прахиметър. Без тези апарати няма как да се прави добра и прецизна диагностика.

"Каквото мога, купувам и аз, за да не съм с вързани ръце, болниците в по-малките населени места са оставени да се справят както могат", обяснява д-р Стефанова. Въпреки това пред нея никога не е стояла дилемата дали да избере малкия пред големия град. Смята, че в по-малките болници възможностите за практика са повече, защото персоналът никога не стига.

В големите учиш теорията, а в малките имаш възможност да оперираш повече, обяснява офталмоложката.

"Хората заслужават еднаква медицинска помощ, независимо къде живеят. Ако има добри специалисти в малкия град, нахъсани да работят, нещата се случват. А и животът е по-спокоен, бих го препоръчала", е философията на лекарката.

Освен в Разград д-р Стефанова лекува пациенти в Търговище и Тутракан, докъдето пътува с кола, а метеорологичните условия биха я спрели само ако затворят пътищата.

Работната й седмица е поне 6 дни, за да може да прегледа всички.

"За мен най-щастливите моменти са, когато някой прогледне, а е бил в тъмнина преди това

Имах случай, при който възрастен човек не искаше и да чуе за операция, не даваше да му се пипа окото, нямаше доверие в нас. Караше се на всички. Децата му го бяха довели. В крайна сметка успяхме да го оперираме и той се събуди като друг човек - спокоен и усмихнат. Радваше се, че вижда".

Д-р Ивелина Стефанова е завършила Медицинския университет във Варна през 1996 г., когато лекарският труд се оценява "на стотинки", няма работни места и стагнацията е голяма. Работи 6 години в Бърза помощ там. През 2002 г. получава възможност да специализира под ръководството на акад. Петя Василева в очното отделение на тогавашната Окръжна болница в София, сега "Св. Анна".

Преди 3 месеца д-р Стефанова получава награда "Златен Хипократ" за внедряване на иновативни медицински технологии и дейности в диагностично-лечебния процес, както и за висок професионализъм и принос за развитие на болница "Св. Иван Рилски". С отличието болницата всяка година удостоява най-добрите си специалисти. Заслугите за това признание д-р Стефанова приписва на целия екип, с който работи, както и на семейството си, което я подкрепя.

А като свое най-голямо лично постижение определя трите си дъщери.

Инициатор за промяна

Дни след встъпването си в длъжност служебният министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев даде заявка за възможни промени в сектора, с които да се зададе правилна насока на развитието му. Представителите на съсловни организации у нас са обнадеждени, че ресорът е оглавен от подходящия министър. Мнозина го определят като реформатор със съществен принос за промяната на здравния модел в страната по време на правителството на Иван Костов.

Връщане на свободния избор на пациента къде да бъде лекуван и от кого вместо налагане на лимити в бюджетите на лечебните заведения; възстановяване на диалога между Българския лекарски съюз и НЗОК; децентрализация на здравеопазването. Това са основните приоритети за Семерджиев и екипа му през следващите два месеца, обяви самият той, като се възмути, че листата на чакащите пациенти вече е 4000 души. "Това е феномен, който нямахме. България беше известна с бързия достъп до лечение", допълни той.

Според д-р Николай Болтаджиев, председател на Сдружението на частните болници, именно Семерджиев е сред хората, успели да преодолеят съветския модел в здравеопазването ни при прехода към демокрация и пазарна икономика. Става въпрос за децентрализация на здравеопазването и по-малко държава в системата, допълва д-р Болтаджиев. Сега предизвикателството пред Семерджиев е да го постигне за втори път след управлението на Петър Москов.

Наследството обаче, което настоящият говорител на реформаторите оставя, не е леко за Семерджиев, особено в условията на служебно правителство с оскъдни правомощия и ограничено време. Нито една от множеството инициативи на Москов не заработи като реален позитив за сектора, а още по-малко като реформа.

Списъкът с предложени от него и отхвърлени от съда промени не е малък - отменени бяха текстове от стандартите "Спешна медицина", "Ревматология", "Педиатрия", "Акушерство и гинекология"... Скандали имаше около: подписването на Националния рамков договор за 2017 г.; вноса на турски ваксини; редица нормативни уредби; здравната карта; работата на Фонда за лечение на деца. Заформи се и огромна листа с чакащи пациенти, някои от които онкоболни, други обречени да чакат за диагностика или лечение до 2020 г. Диалогът между Българския лекарски съюз и НЗОК на практика секна.

"От години говоря, че пациентът може да бъде в центъра на вниманието както на лекарите, така и на цялата здравна система, само ако той има право на свободен избор на лекар и лечебно заведение, а органите, които защитават неговите интереси, примерно НЗОК, или плащанията от държавния бюджет, трябва да вървят след избора на пациента", подчерта Семерджиев. Сега според него посоката е обърната - пациентът следва неизчерпаните лимити, които пречат на хората да ползват медицинска помощ, ограничават техния достъп и формират листи на чакащите.

За амбициозната задача, която служебният здравен министър си е поставил в малкото оставащо време, екипът му се е заловил първо с изготвяне на пълен анализ на състоянието, в което се намира секторът в момента. Търси се и възможност за обезпечаване на задължителния имунизационен календар в страната за периода до 2020 г.

Вероятно амбициите на Семерджиев се простират отвъд реалните възможности, които условията на служебно правителство му предоставят, но секторът повече от всякога се нуждае от положителна промяна.

Семерджиев е роден през 1959 г. в гр. Гоце Делчев. През 1993 г. е зам.-министър на здравеопазването в правителството на проф. Беров. Зам.-министър е и в правителствата на Стефан Софиянски и на Иван Костов (1997-1998).

Завършва бакалавърска степен по мениджмънт през 1991 г. и специализира в САЩ, Германия, Великобритания, Франция, Ирландия. Придобива магистърска степен по стоматология в Стоматологичния факултет на Медицинската академия в София (1984) и специалност "Обща стоматология" през 1989 г.

***

Реформатор в сектора

Д-р Илко Семерджиев беше човекът, който инициира реформата за здраве навремето и това как тя трябва да завърши. Надявам се той да си е направил анализ тогава на случващото се и сега да му е по-лесно да оправи недостатъците. Ще следя с огромен интерес промените, които д-р Семерджиев ще направи, въпреки че знам колко е трудно да постигне резултат в рамките на няколко месеца.

Д-Р ТАНЯ АНДРЕЕВА, БИВШ МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Времето е кратко

Д-р Илко Семерджиев е добър специалист, но времето, през което ще е начело на Министерството на здравеопазването, е да осъществи големи промени.

ПРОФ. АЛЕКСАНДЪР ЧИРКОВ, КАРДИОХИРУРГ

Професионалист с правилна концепция

Д-р Семерджиев е професионалисти много добре знае какво може да обещае и какво не за ограниченото време, с което разполага. В качеството си на служебен министър той има определени правомощия да инициира промени. Концепцията му за по-малко държава в здравния сектор е правилна.

Д-Р НИКОЛАЙ БОЛТАДЖИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ЧАСТНИТЕ БОЛНИЦИ

Положителна насока

Предишният път, когато д-р Семерджиев беше здравен министър, беше едно, сега е се промени и дано насоката на това, което предстои, е положителна.

Д-Р НЕДЕЛЧО ТОТЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ОБЩИНСКИТЕ БОЛНИЦИ В БЪЛГАРИЯ

***

Д-р Илко Семерджиев е учредител на Българския лекарски съюз през 1989 г. и три мандата е член на управителния съвет, през два от които е заместник председател на съсловната организация. От 2001 г. насам е председател и почетен председател на УС на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване.

От 1999 до 2001 г. е министър на здравеопазването. През 1999 г. създава Националната здравноосигурителна каса и става неин първи директор.