Някои въпроси, които чл. 5 Екпч поставя относно изпълнение на наказанията

VI

Пред Европейския съд специално подлежи на преценка и справедливостта на националната съдебна процедура, по-конкретно дали тя предоставя всички гаранции за правата на задържания, които една съдебна процедура трябва да съдържа.⁴⁴ По делото Винтерверп с/у Холандия, 1979, Съдът решава, че чл. 5, § 4 ЕКПЧ е нарушен, защото националната процедура не отговаря на критериите на европейския законодател за съдебна процедура с надеждни гаранции за правата на гражданите.⁴⁵ Тези изисквания се извличат от разпоредбата на чл. 6 ЕКПЧ, поставяща минимум стандартите за справедлив процес. Те са приложими и към процедурите по чл. 5, § 3 и § 4 ЕКПЧ поради драматичното въздействие на задържането върху правото на свобода, като основно право на човека – подчертава Съдът в множество свои решения.⁴⁶

В редица решения Съдът сочи онези “минимум” елементи на процедурата, без които няма да бъдат задоволени изискванията на чл. 5, § 4 на ЕКПЧ.⁴⁷

1. Преди всичко всеки лишен от свобода трябва да има достъп до съд. Достъпът не трябва да се разбира само като възможност за подаване на жалба. Жалбоподателят трябва да може да представя доказателства, да се яви лично пред съда, да бъде изслушан.⁴⁸

2. Въведеният в ЗИН регламент като цяло задоволява изискванията за справедлива съдебна процедура. Задържаният има осигурен достъп до съд по стандартите на конвенцията. В случаите, в които ЗИН предвижда института habeas corpus, той има право да подава жалба срещу наложеното му ограничение на правото на свобода. Жалбата се подава чрез органа, наложил наказанието, който може сам да я отмени. Когато не я отмени, съответният орган е длъжен незабавно, но не по-късно от три дни, да я изпрати заедно със съответните материали в съда (чл. 78б, ал. 2 ЗИН).

Производството по ЗИН пред съда отговаря и на друго изискване на ЕКПЧ за справедлива процедура – то е състезателно, с участието на издалия заповедта орган, на жалбоподателя и неговия защитник, ако такъв е упълномощен (чл. 78б, ал. 3 ЗИН). Законодателят зачита волята на жалбоподателя, който може да заяви, че не желае да се яви, като неговото отсъствие не е пречка за разглеждане на делото. Делото се разглежда и когато довеждането му е невъзможно по здравословни причини. Идеята на законодателя е своевременно да се реализира институтът habeas corpus като важна гаранция за охрана правото на свобода.

Законът обаче, противно на разбирането на Европейския съд, не подхожда с нужната грижа към непълнолетните затворници. Видно от цитираното решение по делото Буамар с/у Франция, 1988, на непълнолетния жалбоподател не е била осигурена справедлива процедура заради неучастието на защитник, който да допълни личната му защита и да го равнопостави на противната страна. В частта за непълнолетните затворници ЗИН препраща към общата процедура за съдебен контрол по чл. 78б, без да създава допълнителни гаранции за тях. Изход би могъл да се търси в прилагане и на чл. 70, ал. 1, т. 1 НПК по аналогия по отношение на задържаните под стража непълнолетни, макар този подход да не е задоволителен поради различния предмет на правно регулиране от НПК и ЗИН.

Българската уредба спазва изискването за бързина като неотменим елемент от справедливата процедура по чл. 5, § 4 ЕКПЧ. Заслужава да се посочат няколко разрешения на ЗИН в тази посока. Първо, задължението за незабавно, но не по-късно от три дни изпращане на жалбата със съответните материали в съда (чл. 78б, ал. 2 ЗИН). На второ място, задължение на компетентния съд да се произнесе незабавно, но не по-късно от три дни от получаването на делото. Трето, указанието, че неявяването на издалия заповедта орган и на защитника не е пречка за разглеждането на делото. Така се избягва отлагане, което забавя производството, като в някои случаи съдебното разглеждане става безпредметно.

В решението по делото Тот с/у Австрия, 1991, Европейският съд сочи, че разпоредбата на чл. 5, § 4 ЕКПЧ не принуждава високодоговарящите се страни да предвиждат в законодателството си второ ниво на съдебна проверка. Намесата на една инстанция задоволява изискванията на чл. 5, § 4, стига да притежава характер на съдебна процедура с надеждни гаранции за защита на индивида срещу произволно лишаване от свобода.⁵³ В случай обаче, че се възприеме двустепенно обжалване, националното законодателство трябва да предостави на задържания същите гаранции, каквито е имал в първоинстанционното производство по § 4, а именно състезателност, възможност за лично явяване на лишения от свобода, изслушването му, бързина и пр.⁵⁴

Изискването за бързо произнасяне и на по-горните съдебни инстанции, ако вътрешното законодателство ги предвижда, е специално поставено в делото Летелие с/у Франция, 1991. Разпоредбата на чл. 5, § 4 ЕКПЧ изисква бързо произнасяне на всички съдебни инстанции.

Българският законодател се ограничава в ЗИН до едноинстанционно произнасяне, без право на въззивно обжалване (чл. 78б, ал. 4 ЗИН). Този подход е приемлив предвид неособената продължителност на допълнителните ограничения на правото на свобода на затворниците, обвиняемите и подсъдимите и периодичните проверки, които законът предвижда, макар и с посочените значителни празноти в съответната уредба.

4. На последно място, заслужава внимание въпросът за характера на съдебната проверка по чл. 5, § 4 ЕКПЧ.

Литературата по конвенцията и практиката на Европейския съд внасят яснота, че при института habeas corpus съдът проверява законосъобразността на лишаването от свобода.⁵⁵ Това тълкуване е важно заради широкия обхват на съдебния контрол по § 4, който трябва да бъде реализиран. На преценка подлежат основанията, целите, процедурата на задържането и т.н., а също и самата процедура по чл. 5, § 4 ЕКПЧ. Съдът е оправомощен да изследва подробно всички въпроси, довели до накърняването на правото на свобода по чл. 5 ЕКПЧ.⁵⁶

Българското решение в ЗИН възпроизвежда идеята за проверка по същество. Съгласно чл. 78б, ал. 4 ЗИН съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на заповедта, което означава проверка на компетентния да я издаде орган, основания, процедура и пр. Във всички случаи ограничаването на правото на свобода е неправомерно и когато са отпаднали основанията, на които е предприето.

Важен е изводът на Европейския съд, че националните власти не могат да се позовават на нововъзникнали основания, които да водят автоматично до продължаване на задържането. ⁵⁷ При всяко ново основание компетентният орган е длъжен да се произнесе. Ако по време на задържането на затворници, обвиняеми и подсъдими възникнат нови причини за ограничаване правото на свобода, съответният по ЗИН орган (началникът на затвора, поправителния дом, затворническото общежитие, Министерството на правосъдието, началникът на следствения арест и пр.) е длъжен да наложи наказанието при новото основание, като се мотивира и доведе до знанието на засегнатия своето решение. Така затворникът, обвиняемият или подсъдимият може да упражни правото си на обжалване по отношение на новото основание, процедурата за налагането му и пр. по реда на чл. 5, § 4 ЕКПЧ.

Изложеното дава основание да се направи изводът, че промените в ЗИН от 2002 г. представляват съществена стъпка към провеждане на изискванията по ЕКПЧ и в областта на изпълнение на наказанията. Те ясно демонстрират волята на българския законодател да усъвършенства вътрешното право според утвърдените европейски стандарти. Непълнотите в уредбата на института habeas corpus следва да бъдат преодоляни със следващи изменения и допълнения на закона, така че всеки да се ползва от закрилата на държавата от произволни посегателства върху правото на свобода.

Summary
Some Issues Raised by Article 5 of the ECHR Regarding the Execution of Penalties
Dr. Ekaterina Trendafilova, Professor of Law
The article examines the right to liberty and security of person under Article 5 ECHR and analyses in detail the relevant case-law of the European Court of Human Rights. The article gives a well-founded reasoning that prisoners and detainees have the right to liberty and security of person. They should also enjoy the guarantees under Article 5 against arbitrary interference with this fundamental human right and, in particular, the right to habeas corpus under Article 5 § 4 of ECHR.

Profound analysis is also being carried out of the latest amendments to the Law for the Execution of Penalties, some of which are in conformity with ECHR. Some suggestions have been offered for further changes de lege ferenda, according to the European standards.