|
Някой по никое време Чука на моя прозорец
|
| Дата | 21.01.2018 | | Размер | 11.36 Kb. | | #50873 |
| 138 години от обесването на Васил Левски
Слънцето свети за всички
Някой по никое време
Чука на моя прозорец.
Ти ли си Дяконе? Влизай!
Тъкмо сега си ми нужен.
С болка и вяра в сърцето
аз те повиках да дойдеш.
Искам да тръгна със тебе,
мъдрост от теб да науча.
Искам от твоите устни
думи бунтовни да чуя:
„Българе, стига робия!
Грабвайте пряпорец
Правдата всекиму трябва,
Всички пред хляба са равни,
слънцето свети за всички.”
Искам да видя, да зная
оня продажник, когото
ти ще отпратиш с плесница.
Знаеш ли, Дяконе, още
колко продажници има!
Има мазници, които
казват на черното бяло,
бъркат в народни джобове,
стискат ръцете си, сменят
дарба – за постове разни
доблест - за евтина слава.
Трия клепачи...Разсъмва.
Зимният вятър бушува,
Чука на моя прозорец.
Левски, съблечен по риза,
гледа с тъга от портрета,
казва ми: „Щом съм ти нужен,
пак ме повикай. Ще дойда.”
Александър Михайлов
Сподели с приятели: |
|
|
