Зараждането на Четвъртата раса

Зараждането на Четвъртата раса

Огромният материк, който наричаме Атлантида, материкът на Четвъртата раса, Куша в окултните писания, е обгръщал северна Азия и се е простирал много  на север от голямото море - сега пустинята Гоби; простирал се е на изток, обгръщайки Китай и Япония без прекъсване и минавайки още по на изток, е заемал цялото южно протежение на сегашния Тихи океан, почти достигайки западните брегове на Северна Америка. На юг той обхващал Индия, Цейлон, Бирма и Малайския полуостров, а на запад - Персия, Арабия, Сирия, Червеното море, Абисиния, коритото на Средиземно море, южна Италия и Испания; оттам, като се възкачвал северно до Шотландия и Ирландия, простирал се на запад през днешния Атлантически океан и обхващал по-голямата част от двете Америки.

Катастрофата, която в средата на Миоценовия период, преди 4 милиона години, разкъсва този материк на седем острова с различни размери, извежда над водите Швеция и Норвегия, голяма част от Южна Европа, Египет, почти цяла Африка и голяма част от Северна Америка като потапя северна Азия и откъсва Атлантида от Неизчезващата свята земя. Земите, наречени впоследствие Рута и Даития (сега под Атлантическия океан) са откъснати от Америка, но остават за известно време все още свързани чрез провлак, който също изчезва при катастрофата в края на Плиоценовия период преди 850 хиляди години и така тези земи стават два отделни острова. Тези острови също изчезват преди около 200 хиляди години и остава само остров Посейдон сред Атлантическия океан. Когато говорим за тези катастрофи и разпределения на земи и морета трябва да имаме пред вид, че датите варират според катастрофата, за която става въпрос и според момента избран между два периода, разделени с големи интервали, за които е съставена карта. Сведенията са твърде откъслечни и е трудно да се свържат в единно цяло, ето защо очертанието на дадено географско положение трябва винаги да се приема за временно, т.е. взето само към дадена дата.

Лемурийците, избрани да послужат като родители на Атлантската раса и отведени от своя Ману в Неизчезващата свята земя, се разделят на групи и заемат седемте зони, или носове, на тази земя. “Така, две по две, в седемте зони”, казва Книгата на Дзиян, “Трета раса роди Четвърта” преди около 4 милиона години, към края на Вторичната ера. Новата раса се ражда под влиянието на Луната и Сатурн - Сома и Шани - и широкото практикуване на черната магия, особено при толтеките, е станало посредством умелото използване на “тъмните лъчи” на Луната, т.е. еманациите от тъмната част на Луната. На Сатурн се дължи отчасти изключителното развитие на конкретния ум, който характеризира тази (толтекската) подраса, както и голяма част от египетската наука. Атлантите се наричат още и “чада на Падмапани”, защото лотусовият цвят е емблема на раждането, която показва, че Четвъртата раса е родена чрез съединяването на половете. Голямата плътност, достигната тогава от човешкото тяло, го прави способно да възприема въздействия от твърди тела, на които предишните по-фини форми са оказвали по-малко съпротивление.

Първа подраса

В 1-ва подраса от Четвъртата раса (рмоахалите, със светла кожа) се въплъщават Асурите, а след тях и множеството Слънчеви праотци от първия клас, както и Лунните монади. Когато атлантският тип е окончателно оформен след дълги столетия, те се преселват на юг и под ръководството на своите Божествени царе, Агнишвата-праотците, лека-полека създават една мощна цивилизация. Те изместват лемурийците, които обитават Африка и близките земи, подаващи се над водите на Атлантическия океан, издигайки силни градове с добре организирани народи. Те все още си служат с третото око, но двете физически очи са вече развити и започват да го изместват. Асурите не са още пълни господари на собствените си тела, за да могат да заповядват и на чуждите и така младата цивилизация спокойно напредвала.

Втора подраса

Втората подраса (тлаватлийците, с жълта кожа) обитава земята, която сега лежи на дъното на Атлантическия океан; те също са управлявани свисше от Божествените царе. Асурите бързо застават начело на човешката еволюция в поредицата епохи, но все още се подчиняват на властта на Владиците на светлината, които управляват големи провинции и под чието ръководство земеделието и архитектурата бележат значителен напредък. Няма нищо по-спокойно и величаво в цялата атлантска цивилизация от този период под управлението на Божествените царе. В това време на запад започва да се развива зародишът на нова подраса, с по-силен интелект, но и физически по-плътна. Това е толтекската подраса, предназначена да издигне цивилизацията на Четвъртата раса до най-високата материална точка, но пък и да изпита нейното грозно падение. В нея се въплътяват най-силните от Асурите и най-добрите от Слънчевите праотци и се установяват в земи, които не са в сферата на силните конвулсии, разкъсали Атлантида на седем големи острова. Тези конвулсии унищожават по-голямата част от 1-та и 2-та подраси, като остават от тях само малки части. Първата се отдръпва на север, смалява се по ръст и изпада във варварство. Втората се отклонява на юг и изток, където се смесва кръвно с лемурийците, пребиваващи още там и така слага началото на дравидските народи.