Глава II Физическо родословие

При изследването на физическата еволюция на човека срещаме винаги трудности, тъй като изучаването на физическия свят е придружено от цял куп крайно сложни подробности. Както знаем, дори и съвременната наука, която се занимава само с една част от цялостта на нещата, е трудна за изучаване, ако искаме истински да навлезем в онова, което тя ни разкрива. Трудността е още по-голяма, когато изследваме нещата в техните различни полета, в техните различни състояния и когато вместо да се ограничим с появата на физическата “татва” (зародишна клетка), трябва да вземем пред вид и проявата на същата във висшите светове. Говоря така, защото вземам пред вид усилието и концентрацията, които са необходими, за да можем да проследим с точност етапите на физическата еволюция на човека и да осъзнаем ролята, която играе в света този, който представя в най-висока степен този свят; този, от когото произхождат всички зародиши на живот (поне що се отнася до сегашната еволюция); този, който стои начело на планетната еволюция и от когото зависят живота и управлението на различните нисши природни царства. Трябва да разгледаме как е станало така, че зародишите живот, които населяват всички природни царства, се намират в тялото на човека. Единствената теория, доближаваща се в известна степен до истината, и то само в една малка своя част, е Вайсмановата теория²⁷. Трудно разбираема в чудната си сложност, тя все пак обяснява как, даже и от гледна точка на съвременната наука, могат да се срещнат усложнения така многобройни, разнообразни и преплетени в безкрайно малкото пространство на един зародиш, че в него да се открият следи на хиляди поколения, като дава представа и за възможността някои от тези следи да се развият и проявят в съвременния човек.

 Праотците като ръководители на физическата еволюция

Що се отнася до физическата еволюция, има един клас същества, които са нейни ръководители и пазители. Те доставят и моделите, според които се изработва всичко в тази еволюция. Тези същества в индийската литература се наричат с общото има Питри, или “праотци”. Това название обаче не е точно и то по твърде проста причина. Първоначалните Праотци, т.е. тези, за които единствено бих желала да запазя това име, постоянно се явяват в нови роли. Ние ги виждаме отново във всеки кръг и когато стигнем до еволюцията на собствената ни планета, те пак се явяват в различните еволюционни цикли. След това ги виждаме да се губят някак сред човечеството и после отново да излизат на сцената в друга форма. Тези Праотци са един вид актьори, които играят различни роли, сменяйки костюмите си: хората са същите, но дрехите са други.

Названието Праотци се дава и на тези, които се наричат Агнишвата и които нямат нищо общо с физическото тяло на човека. За известно време ще ги оставим настрана, но преди това ще кажем, че те са именно трите висши от седемте класа Праотци, които се споменават в индийските Шастри, но тях ги различаваме от другите по названието Арупа, т.е. “без форма”, и ги причисляваме към друга еволюция. Те се занимават с ангелите и понякога са наричани Праотци на ангелите. Те се занимават също и с умствената еволюция на човека. Срещаме ги под името Манасапутри, но това име се дава на още много други.

*   *   *

Тези четири класа, Бархишад-праотците, идват от Луната. Чели сме, че Луната е вратата на Сварга²⁸, един от световете, обиталището на Праотците. Това е вярно по отношение на хората, защото те преминават от нисшия във висшия астрален свят и от там - в умствения. В космичния смисъл Луната е вратата, през която житеа материята, Пазители и Покровители на човечеството за нашата планета.

Съвършено същата е била функцията на Лунните праотци в еволюцията на тяхната верига. Те преминават през същия човешкия път и излизат от него като зрели плодове на тази еволюция. Те се издигат все по-високо и по-високо, докато покорят цялата материя на Лунната верига и я доведат до състояние на послушно оръдие. Понякога ги наричат Кубове, защото по време на Лунната верига са покорили материята в нейната четворна форма и я донасят със себе си в Земната верига, за да продължи тя своята еволюция тук. Нека ги приемем за Владици на Луната, название, което често им се дава в окултната литература.

Те са наричани и “Синове на полумрака” по причини, които показват техните отношения с Луната, но които ще разгледаме по-нататък. Наричат ги още “Небесни хора”, “Синове на Луната” и “Прародители”. Нека не ги смесваме (което е още една възможност за объркване) с монадите от Лунната верига, които са друг клас Лунни прародители, идващи в Земната верига, за да преминат към човечеството на нашата планета. Те нямат нищо общо с Великите лунни прародители, освен обстоятелството, че са еволюирали на Луната под тяхна закрила, както и ние сега еволюираме тук под закрилата на Учителите на Мъдростта и Състраданието. Тези обикновени прародители, така често смесвани с другите, са монадите дошли от Луната, една част от които съставлява мнозинството от нашето сегашно човечество, а друга част е затворена в животинското, растителното и минералното царства на нашата планета, тъй като изобщо всички форми, намиращи се в нашата верига, са заети от тези Лунни монади. Тях също наричаме праотци, но те не са великите прародители.

Нека отбележим, че тази еднаквост на названията се среща в индийската литература, при панихидите²⁹ и в обикновения език. Защото всеки човек на известно равнище, след като премине чистилището, влиза в Питрилока³⁰ и тогава се счита и той за прародител. Но индусите знаят много добре, че тези човешки същества са по-скоро гости на прародителите, техни питомци, охранявани и ръководени от тях, отколкото сами да са от същото естество. Индусът не смесва тези хора, които след смъртта си преминават в Питрилока, с онези велики мощни праотци, които той постоянно извиква на панихидите и които са деца на Синовете, родени от ума на Брахма. Въпросът е в това, че навикът да се смесват тези с онези е много разпространен и се е загнездил и в нашата терминология. Нека за по-голяма яснота се спрем на това названието Прародители да бъде запазено изключително за Владиците на Луната, но не и за членовете на нашето обикновено човечество, чиято физическа еволюция те ръководят.

В края на своята еволюция в Лунната верига тези Праотци са се върнали в лоното на Планетния Логос - управителят на веригата. Бихме могли да кажем, че те са достигнали сега Нирвана. Те влизат в съзнанието на великия Господар, под чието ръководство са еволюирали, ставайки част от Него и един вид зародиши на живот в Неговото тяло.

Когато започва Земната верига, т.е. новото тяло на Логоса, наричан тогава поради функциите си Брахма на системата, тези Прародители се раждат от Неговото “Тяло на полумрака”. Тези четири тела на Брахма са четирите планетни вериги: първата е Неговото “Тяло на мрака”, втората - това “на деня”, третата, Луната верига - “на полумрака” и четвъртата, Земната, повратната точка - “Тяло на зората”. Така родени от Него Праотците се наричат Синове на зората, Синове на волята, Владици на Йога. Понякога те се наричат Самородени, защото не са били раждани, а са произлезли от тялото на Логоса. “Те са се родили от Неговото “Тяло на полумрака”, казва Вишну Пурана, “когато Той медитирал върху себе си, като Баща на света, и върху идването на човечеството в света.” Вараха Пурана говори същото, като казва, че се появяват с цвета на дима във времето, когато Той медитира върху сътворението на всички същества; тъй че, както по-горе казахме, във времето, когато той в качеството си на Баща медитира върху горните неща, се отлъчват от Неговото “Тяло на полумрака” тези Прародители, Синове на волята - Владиците на Лунната верига.

Бидейки притежатели на четворната материя и на творческия огън, те дават на хората техния етерен двойник, прана, нисшата кама и животинския зародиш на ума. Повече не могат да направят, но това е достатъчно, за да създадат един животински човек и всичките нисши форми.

Тези прародители са считани за подчинени на Яма, Владиката на смъртта, наричан Питрипати, т.е. родител на Праотците. По тази причина телата, които те дават на хората са смъртни, тъй като са родени в царството на Владиката на промяната и смъртта. Те не могат да дадат безсмъртната, а само смъртната част и хората, бидейки техни чада, също трябва да  са подвластни на смъртта. По това именно и се различават децата на Земята от децата на Буда, планетата Меркурий. Там хората са безсмъртни, а земният човек е смъртен. Освен това дейността на тези прародители в Земната верига ще съдейства до голяма степен и за тяхната еволюция, като ги избави от властта на смъртта. В бъдещата планетна верига, Петата, те ще играят ролята на Манасапутри, Синове на ума и Владици на смъртта.

Това е нашата първа среща с Лунните прародители. Както казахме, срещаме ги постоянно. Най-напред ги виждаме като господари на материята, когато трябва да се появят първите живи форми в сегашната верига, когато планетите се образуват, но още нямат никакви живи обитатели, а само материята на планетите е моделирана във форма на сфера. Срещаме ги още в началото на Първия кръг. Как да опиша това, което би видяло “божественото око” на един йога, ако се спреше върху този Първи кръг? Бих желала да нарисувам една картина, която макар и несъвършена, да даде някаква представа. Нека си представим гигантска маса от огнена материя, която се вълнува, кипи, премята се и се променя, движи се с чудовищни вълни, сгъстявайки се бавно в три различни степени на гъстота, в седем прозрачни форми. Трудно е да се нарекат “форми” тези седем маси, дори да слезем до четвъртата, защото първата форма на Земята е още едва различима, представляваща само нищожна ципа от етер - блестяща и нажежена. В този Първи кръг не се вижда нищо, освен тези огнени форми, седем на брой, от които четвъртата е бъдещата Земя. Тя се вижда най-добре. Над нея по низходящата дъга витаят три други сенки, плувайки в нажежените облаци; сенки, които са все по-неопределени. Пак над нея, по възходящата дъга,  едва забележими, има три други сенки - също нажежени. Всичко това представлява една гигантска панорама от пламъци, които ту приемат формата на сфери, ту я губят, като слисват зрителя със своята невъобразима сила и неописуема мощ.

Четирите главни класа се различават по своите тела:  на първия клас най-нисше тяло е причинното, вторият има за инструмент на проява умственото тяло, третият употребява астралното си тяло, а четвъртият - етерния двойник. По този начин с увеличаване плътността на планетите в последователните кръгове, прародителите, които ръководят физическата еволюция, донасят със себе си все по-плътни и по-плътни тела, които са по-добре приспособени за задачата, която им предстои. Колкото повече изучаваме еволюционния план, толкова повече ни учудва съвършеното приспособяване на една част към друга.

Както вече споменахме, тези Бархишад-питри принадлежат към последната от творческите йерархии, която наричаме Седма, макар че в действителност тя е Дванадесета. Те заповядват на голямо множество природни духове, които са истинските строители на формите - нещо като зидари, а самите Праотци могат да се сравнят с архитектите. Последните дават плана, моделите, а техните подчинени - това безчислено множество същества - работят по тези планове и модели, като избират материалните частици и поставят всяка на мястото й. Нека отбележим мимоходом, че тъй като в индийската литература с “дева” се назовават всички тези духове-строители, то 33-те милиона деви, които често се споменават, изглежда са необходими на природата за реализиране на нейния план, така че тяхната многочисленост не бива да ни учудва.

Когато Пураните говорят за Земята и за шест нейни планети, те правят  описанието си по един странен начин, който много пъти е предизвиквал иронията на мнозина от дипломираните индийски учени. Това особено засяга описанието на седемте сухи земи или Двипи, разделени една от друга с интересни океани от мляко и пр. “Колко са смешни тия приказки на древните”, възклицават съвременните критици. При това тези древни хора са писали много по-мъдро от мъдреците на ХIХ столетие, защото тяхната живописна картина дава една вярна представа за Планетната верига, където всяка суша (Двипа) представлява една от планетите, а това, което наричат океан е продължението на материята между две планети, разделяща ги също като море, което не може да бъде преплувано, освен от онези, които са развили висшите тела и така са придобили способността да плуват из тези велики морета от материя.

Ако можем да се издигнем до някое високо поле и да наблюдаваме Веригата отгоре, ще видим точно това, което ни дава описанието в Пураните, а именно седемте сухи земи и седемте океана около тях - огромни вълни от материя с различна плътност, движещи се между планетите и наричани с имената на земни течности, на които те най-много приличат по външния си вид. Може би е грешка да се опитваме да отъждествяваме тези описания със земни неща, когато те се отнасят до седемте планети на Веригата - сфери, съвсем различаващи се помежду си, една от които е нашата Земя, наречена Джамбудвипа. Възможно е тези описания да не са в съгласие със съвременните идеи за точни класификации или пък да не са строго научни. Но у обикновените умове, за които са предназначени, те извикват живи и живописни картини. И когато съвременният ясновидец застане на мястото, от което е наблюдавал авторът на Пураните тази сцена, той ще види пред себе си същата чудна панорама със седемте планети, заобиколени от своите океани от неорганизирана материя.

  

Първи кръг

Нека се върнем към нашата картина от огън и прозрачните планети, плуващи в огнени морета.

Характеристиката на първата планета А е такава, че там няма нито една форма в смисъла, който ние влагаме днес в тази дума. Така различна е тя от формите, които познаваме, че се нарича арупна, безформена. Въпреки това там има форма, но не такава, каквато знае смъртният човек. Тя се нарича прототипна, т.е. идеална, съставена от есенцията на излъчената мисъл-форма, която е неопределена и променлива, смътна, съвършено непонятна и неуловима за конкретния ум. Тя може да бъде позната само по един начин, а именно по силата на факта, че слизайки в един по-долен свят, се разпада на неизброимо количество конкретни форми, всяка от които запазва приликата си с нея в този смисъл, че представя нейните съществени характеристики и възпроизвежда нещо от нейния образ. Може би ще ни стане по-ясно в какво се състои въпросът, ако си помогнем с едно интересно средство, което на времето, при зараждането на биологичната наука, е било употребено за илюстриране на това, което се разбира под думата “тип”. Професор Оуен, изследвайки сложния род на млекопитаещите, прави опит да открие и комбинира техните общи характеристики. Той открива, че съществуват известни прилики между млекопитаещите: например, наличие на гръбначен стълб, четири крайника и пр. Събира тогава всички общи черти у млекопитаещите, които изследва и създава една обединяваща форма, която не прилича на нищо познато в света нито по сушата, нито във водата, и която той нарича “прототип на млекопитаещите”. Това е само една фантазия на учена, с която той иска да улесни научното изследване. Но в действителност онова, което създава по този начин, излиза по-вярно, отколкото самият той е очаквал. Подобни прототипи съществуват в духа на Логоса за всяко от природните царства: прототипи на минерали, на растения, на животни и на хора. Те съществуват там само като идеи, Платонови идеи, както се казва понякога, защото Платон е придавал голямо значение на тези идеи в своята философия. Тези идеи се намират в ума на Логоса, а архитектите, т.е. Бархишад-праотците ги възпроизвеждат от ума на Логоса в планетата А, най-висшата от планетната верига. Ето защо тази планета са нарича Планета на прототипите, защото там именно във всеки кръг се намират всички прототипи, които ще служат за основа на еволюцията на формите в дадения кръг.

Понякога Пураните загатват за тези форми и се опитват да ги опишат, но тези описания изглеждат странни, груби и непонятни. Много от учените, които познават, дори отчасти, най-новите науки, се подиграват на старите Мъдреци, които са се постарали да опишат тези необикновени форми, съвсем различни от всичко, което човешкият дух е в състояние днес да разбере. Но тези Мъдреци са знаели нещо повече от съвременните учени: знаели са за тези прототипни форми, основите на всички форми, а съществата, за които се говори в Пураните, са прототипи, а не формите такива, каквито те съществуват в нисшите светове. Нямам думи да изразя, нито мога да дам представа за тези необикновени творения - думи, които да дадат представа за тях по-добра от тази, която ни дават Пураните, колкото и неопределена, странна и недодялана да изглежда тя. Това е най-доброто описание, което може би изобщо човешката реч би могла да даде.

Да преминем към следващата точка. Както казах, всеки Кръг развива отделна еволюция: елементална, минерална, растителна, животинска и човешка. Форми, които още не се срещат на някоя от планетите, все пак съществуват в ума на Логоса; те витаят над планетите в зародишно състояние, така че в атмосферата на една планета може да се чете нейната бъдеща история. Това е именно едно от тълкуванията на израза: “четене в астрална светлина”. И така на Първата планета в Първия кръг от нашата верига Прародителите създават прототипите на първите три, елементалните, и на минералното царства. Само типовете от висшето елементално царство са зрели и съвършени тогава. Тези от долното и средното елементални царства са зародишни типове, а типовете от минералното царство са само ядки (семена), които съдържат в потенциално състояние всичко, което ще се развие от тях в Четвъртия кръг. Първият клас Бархишад-прародители облича тези прототипи в прозрачна материя и населява с тях нажежената планета. В атмосферата на планетата другите три класа Бархишад-праотци се занимават със зародишите на бъдещото растително царство от Втория кръг, със зародишите на бъдещото животинско царство от Третия кръг и със зародишите на бъдещото човешко царство от Четвъртия кръг. Тези зародиши по нищо не приличат на растителните, животинските и човешки форми: това са само кристализации, ако може така да се говори за една тъй фина материя, агрегати от материя; те пребивават в лоното на природата така, както зародишът в утробата на майката и правилно е казано, че когато дойде времето да разберем мистерията на израстването на човека, целият творчески план ще се разкрие пред очите ни.

И така, върху тази планета А Прародителите вършат усилено своята работа: създават прототипите, обличат се сами, както се казва, във формите, които са създали и след това минават набързо през зародишните форми в околната атмосфера, за да събудят в тях първите зачатъци на живот. Те преминават на планетата В, втората, където оформят умножените конкретни форми, произлезли от оригиналните прототипи. Няма никаква чувствителна промяна във формите, населяващи околната атмосфера: всички усилия са посветени на елементалното и минералното царства, където напредъкът е голям. Оттам, на третата планета С, те оформят по-плътни форми, но и те са все още само едно сгъстяване на огъня, както могат да се видят в един огън слоеве от бял и жълт пламък, а след това и червена жар. Такива са единствените видими разлики, които могат да бъдат наблюдавани в огъня на последователните планети.

Най-после те слизат на Земята, където минералите достигат до физическо състояние, а останалите форми все още стоят в атмосферата наоколо. Зародишните форми на минералите се появяват само смътно върху нашата нажежена Земя във вид на тънки и светли ципи и така продължава докато се стигне Седмата планета. През това време цялото минерално царство е сформирано, макар че в това ципесто състояние те не представляват минерали такива, каквито ги знаем ние - твърди, кристални и пр., а са само една гореща газообразна маса. Всичко, което днес съществува в минералното царство, на последната планета на този Първи кръг се намира във вид на ципести, тънки зародиши, за да станат по-богати, по-плътни и по-сложни през следващите кръгове.

Тогава започва Вторият кръг и вторият клас Бархишад-праотци се залавя за работа. Те свалят прототипите на растителните форми върху планетата А, дават им конкретни форми върху планетата В, сгъстяват ги върху планетата С и върху D те стават физически. По същото време зародишните форми на животните и хората остават в атмосферата и продължават да се развиват. А човешките зародиши, които през Първия кръг са имали само странни кристални форми, подобни на тези от минералното царство, се развиват в този подобно на растенията или дърветата - с гигантски влакна, като по нищо не наподобяват човека, макар че тези растителни форми днес все още могат да се видят в човешкия ембрион. През този кръг строителите въвеждат във всички тела газообразни частици от третото подполе.

 

Трети кръг

Преминаваме в Третия кръг. Планетите сега са много по-плътни, макар че все още са светещи и етерни. Тук се развиват животните. В този кръг работи третият клас Бархишад-праотци и с увеличаване на плътността те свалят зародишните прототипи на животните, дават им по-конкретни форми, които върху планетата D достигат по-голяма определеност. Виждаме човешките зародиши, чиито брой се е увеличил твърде много с прииждането на нови пришълци от Втория кръг, да плуват в атмосферата на планетата, вземайки странни животински форми - чудовищни, ужасни на глед, гигантски същества, прилични на маймуни, с ясен печат от своя животински произход в зародишните си форми. Човешкият зародиш, през време на вътреутробното си развитие, все още носи следи от този период. В този кръг строителите въвеждат във всички тела водни частици от вторите подполета.

След това започва Четвъртият кръг. Четвъртият клас Бархишад-праотци - тези, които имат етерни тела, се залавят за работа и пренасят на планетата А човешките прототипи - чудесни прототипи на това, което ще представлява човекът и което той действително представлява, защото там са първообразите на Седемте раси. Шестата и Седмата се различават по блясъка и хубостта си и дават представа за това, което ще представляват развитите типове на бъдещите раси и кръгове. След това виждаме да слизат и да увеличават плътността си формите, които ще се развиват върху четвъртата планета - нашата Земя. Най-сетне стъпваме на твърда почва, поемаме си дъх след това дълго летене в пространството, пристигаме на Земята - не съвсем такава, каквато я знаем днес, но все пак това е нашата Земя, която ни е по-близка от останалите планети.

Минават безчет години от началото на Четвъртия кръг върху тази планета D, през което време природните духове работят върху формирането на минералите, растенията и нисшите видове животни. Всред този хаос те полагат големи усилия да създадат нови организми от онова, което е останало на планетата от последния кръг, след като живот-вълната се е оттеглила. Резултатът е: всички видове чудовища между човека и животното, влечуги от различни видове, които се появяват всред пламъците, пяната и вихрените облаци са произведения на “чирашка ръка”, би казала науката. Но те са дело на нисшите деви, природните духове, на които липсва ръководство от страна на Владиците на формите. Когато наближава краят на великите катаклизми, Владиците на формите идват да видят дали Земята е вече готова за създаването на човека. Тогава биват пометени всички тези нисши форми от Земята и тя заприличва на необятен океан от развълнувана вода, лишен от обитатели, където твърдата земя се губи под водната пустиня. Постепенно се показва на повърхността една точка от първия континент - върхът на планината Меру, носът на северния полюс, началото на Свещената вечна земя, Земята на девите, наречена Шветадвипа, Белият остров, Централният континент и понякога Джамбудвипа - название, давано и на цялата Земя. Парсите я наричат Айрияна Ваежо и с право твърдят, че техният велик пророк Заратустра се е родил там. Планината Меру, оста на нашата Земя, макар че се е подала на полюса, има корените си в Хималаите - “пояса на света”. Постепенно тази земя изплува на повърхността на вълнуващите се води, които покриват неизстиналата още планета и подобно на седмолистен лотос около планината Меру като техен център, се показват седем големи носа, чиито върхове понякога се наричат Пушкара - название, което с право принадлежи на седмия континент - и именно тези седем носа с тяхната централна част съставляват Вечната земя. Върху тази именно земя на свой ред трябва да се зароди всяка раса, съвсем независимо от това къде ще живее тя в последствие. Това е люлката на всички раси под управлението на Друва, Господарят на Полярната звезда. “Полярната звезда бди над нея със зорко око от зората до свършека на полумрака на един ден от Великото Дихание”.³¹ Тази земя, прочие, се появява на повърхността готова да приеме своите обитатели и нейният климат е една чудесна пролет. Тогава се раздава звучният глас на Владиците, които са Мирови управители. Ето колко великолепно се изказва по този въпрос Книгата на Мъдростта:

“Великите  Архангели³² извикаха Владиците на Луната с въздушните тела: Създайте хора, хора от вашето естество. Дайте им собствени вътрешни форми. Тя ще им построи външните обвивки. Те ще бъдат мъже-жени. Владици на пламъка също ... Те се отправиха - всеки към предназначената му земя. Те бяха седем, всеки в своята част. Владиците на пламъка изостанаха. Те не пожелаха да отидат, не пожелаха да творят. Седемте войнства, от воля родените Владици, подбуждани от Духа животодател, отделиха хора от самите себе си, всеки в своята зона. Седем пъти по седем сенки на бъдещи хора се родиха, всяка със своя цвят и род - всяка в степен по-долу от своя баща. Безкостните бащи не можеха да дадат живот на същества с кости. Тяхното потомство бяха Бхута - същества без форма и без ум. Затова именно ги нарекоха Чхая (сенки, образци).”³³

 

Четвърти кръг, Първа раса

Четири класа лунни монади са готови за въплъщаване в човешки форми и Бархишад-праотците слизат върху нашата планета на Свещената вечна земя, отделят от своите етерни тела една сянка, един зародиш на живот, който има силата да се развие в човешка форма. Това е голяма влакнеста форма без пол - едно празно същество, плуващо в гъстата атмосфера и димящите морета. Те се носят свободн като неопределени, променливи, смътни форми от етерна материя, криещи в себе си зародишите на всички форми, които са събирали праотците през миналите еволюции; имат цвета на ясната Луна, жълтеникаво-бял с променливи оттенъци. Четвъртият клас на Бархишад-праотците, които са дали зародиша на живот за създаването на физическата форма на човека, имат, както видяхме, седем различни подкласа, всеки от които заселва един от седемте носа: “Те бяха седем, всеки в своята част...; отделиха хората от самите себе си, всеки в своята зона”. Но писано е още: “Седем пъти по седем сенки на бъдещи хора се родиха” и естествено се повдига въпросът за какво е необходимо това седемкратно увеличение. Това е защото всеки клас на Бархишад-праотците не се състои само от седем подразделения на различни степени на развитие, както вече обяснихме, а освен това всяко от тези седем подразделения - които са само различни степени на еволюцията - включват и представители на седемте типа, за които говорихме. Оттам се получава и “седем пъти по седем”. Лунните монади, тъй като обхващат съвсем различни степени на еволюция, не могат да се приспособят към сенките само от една степен. Монадите влизат в сенки, съответни на развитието, което са достигнали през първите три и половина кръга. Необходими са много видове и степени, за да има за всяка монада подходящо жилище, а необходимите за това условия са приготвени от 49-те подразделения.

Тези големи форми блуждаят насам-натам, безчувствени и пасивни. Тъй като съзнанието се намира в духовния свят, то може само много слабо да въздейства върху тези лошо формирани тела, които са надарени само със слаб слух и неопределен усет за огъня. Понякога ги наричат “Раса на богове”, защото единственото съзнание, което имат, е от много възвишено естество. Тях ги наричат също “Синове на йога”, защото Праотците са дали своите сенки, бидейки потънали в медитация. Те биват наричани даже и “самородени”, защото не произхождат от човешки родители. Те имено са вторият Адам на еврейските книги. Праотците дават своите етерни сенки, оживяват ги със своя електрически огън, галванизират ги за действеност, така да се каже. В тази си дейност те са подпомогнати от Слънцето, което в отговор на призива за подкрепа от страна на Повелителя на природните духове, изпраща своите живителни лъчи - слънчевия огън. “Тези Трима, благодарение на съвместните си усилия, създават една добра форма. Тя може да стои права, да върви, да тича, да лежи или да лети. Но все пак си остава само Чхая - сянка, лишена от разум...”.³⁴ Планетата, която управлява тази Първа раса е Слънцето или по-точно мистичната планета Уран, която то представлява.

Тези същества се размножават чрез деление или пъпкуване, които са единствените възможни за тях начини за размножаване, както днес са протистите³⁵, които имат най-голямо сходство с тях. Те растат, делят се първоначално на две равни половини, а в последствие на две различни части. По този начин те създават своите потомци, които на свой ред израстват и се размножават по същия начин. За да получим представа за този процес трябва да проследим съвременното размножаване на амебите.

В тази Първа раса не се забелязват отчетливи разделения на подраси, макар че тя има седем етапа на развитие, седем промени в еволюцията. Те не умират: “нито водата, нито огънят могат да ги унищожат”³⁶, тъй като огънят е тяхна стихия, а за присъствеността на водата нямат съзнание. Когато настъпва времето да се появи Втората коренна раса, природните духове обвиват сенките с един вид черупки от по-плътна материя и “външната обвивка на Първите стана вътрешна на Вторите”³⁷. Така Първата раса се претопява неусетно във Втората и сянката, която е била тяло на Първата, става етерен двойник на Втората.

С течение на времето, в периоди с неустановена дължина, при съществуването на Първата раса, Земята започва да се успокоява и катаклизмите - да стават само местни, а не както преди това всеобщи. Постепенно започват да изплуват върху повърхността на водната пустиня по-обширни земи, продължения на носовете на първия континент, които образуват една голяма подкова. Това е вторият континент, наречен хиперборейски или Плакша. Той заема северната част на Азия, заедно с Камчатка и Гренландия, а на юг граничи с голямо море - там, където в момента е пустинята Гоби. Шпицберген³⁸, Швеция и Норвегия съставляват също част от този континент. На югозапад той обхваща и Великобритания и се простира до Бафиновия залив, чийто остатъци са острови днес. Климатът е тропичен и буйна растителност покрива огряните от слънцето поляни. Това е една богата страна с преизобилна жизненост. Тази област се изменя, когато нейните обитатели я напускат поради климата й. По-нататък континентът е унищожен от многобройни катаклизми.

  

Четвърти кръг, Втора раса

Появява се Втората раса и по време на живота си се представя чрез два типа, които са слабо надарени с интуитивно съзнание. Тя притежава характерната двойственост на този вид съзнание, която се проявява във физически изменения, в нейните две сетива - слух и осезание и в нейното съзнаване на огъня и водата, както беше вече обяснено, когато говорихме за еволюцията на монадите.

Както казахме вече, тази Втора раса развива два главни типа - ранен и късен. В първия няма никакви следи от пол, съществата са безполови и се размножават посредством разширение и пъпкуване, както и Първата раса. Но когато формите стават по-твърди и обвити с по-плътна черупка от земна материя, този начин на размножаване се оказва невъзможен. Тогава те започват да отделят от себе си малки телца, фигуративно наречени “капки пот” (защото те действително излизат както потта излиза от човешката кожа); тези малки телца, лепливи и с цвят на опал се втвърдяват постепенно, растат и приемат различни форми. В Пураните четем, че всички раси са произлезли от кожните пори на своите прадеди. Там намираме също, че Вирабхадра, изпратен от Махадева, за да сложи край на жертвоприношенията на Дакша, отделил чрез кожните си пори милиарди странни форми. В Пураните намираме много следи от този вид размножаване, а изследването на физическата еволюция на човека ни помага  да разберем по-добре този въпрос.

По-нататък с течение на времето започват да се забелязват леки следи на половост в тези “родени от потта” от Втората раса. Това е основополагането на двата пола и затова се казва, че се достига до латентни андрогинни полови органи.

При изследването на сегашната еволюция на нисшите царства ние отново срещаме тези начини на размножаване, което показва как природните духове следват всякога същия план, безкрайно разнообразен в подробностите си, но единен в своите принципи. Всички млекопитаещи произлизат от зародиши, оставени от тази Втора раса хора; животните, които са по-нисши от млекопитаещите, са сътворени от природните духове според типове, изработени в Третия кръг и понякога с помощта на човешки еманации.

През това време Земята се променя бавно. “Великата Майка работи под водите... Тя работи още по-усилено за Третата (раса) и нейният кръст и пъп се издигат над водите; това е поясът, свещената Химават, която опасва света”⁴⁰. Великото море южно от Плакша, покрива пустинята Гоби, Тибет и Монголия. Изпод неговите води на юг се подава голямата Хималайска верига, а южно от нея бавно се подава суша чак до Цейлон, Суматра, Австралия, Тасмания и Великденските острови; на запад тя се простира до Мадагаскар и една част от Африка. Всичко това, заедно с Швеция, Норвегия, Сибир и Камчатка, представлява един голям континент, огромната Лемурия, люлка на човешката раса, в която човекът получава своя ум. Древната история нарича този континент Шалмали. В течение на вековете този голям континент претърпява много разкъсвания и се превръща в големи острови. От време на време има големи вулканични изригвания, а силни земетресения откъсват от него големи парчета. Едно постепенно пропадане на земните пластове потопява временно Норвегия. 700 000 години преди началото на еоценовата епоха от третичната ера започват големи вулканични изригвания; на дъното на океана зейват пропасти и Лемурия като континент изчезва, оставайки като следи Мадагаскар, Австралия и Великденските острови. По време на съществуването на Лемурия и около средата на съществуването на нейната раса, настъпва голяма промяна в климата, която унищожава остатъка от Втората раса и нейното потомство - първоначалната Трета раса. “Оста на колелото се наклонила. Слънцето и Луната не светели вече над главите на тази част от родените от потта; хората опознали снега, леда и студа; хора, растения и животни се смалили на ръст”⁴¹. Великолепните тропически цветове избледняват под дъха на царя на ледовете; започват полярните шестмесечни дни и нощи и за известно време остатъците от Плакша са само рядко населени.

 

Четвърти кръг, Трета раса

В Третата раса, както трябваше да очакваме по аналогия, намираме три силно развити типа, които ще наречем първоначален, среден и последен. Точно както Първата раса (във връзка с Духа) проявява единство, Втората (във връзка с дух-интуицията) проявява двойственост, а Третата (във връзка с дух-интуиция-умът) ще прояви троичност.

В средния тип на Третата раса, тип II, в 3-та подраса, малките се развиват вътре в обвивката, която е една черупка, като развиват двойни полови органи и веднага след раждането си, което става чрез счупване на черупката, са напълно развити, подобно на пиленцата, които веднага могат да вървят и тичат. Те са хермафродити, за които ще говорим по-късно, защото стават приемници на Владиците на Мъдростта. Тази фаза дава своето име на типа II. В 4-та подраса размножаването все още става посредством яйца, но в съществата единият от половете започва да доминира, докато накрая се обособяват напълно и двата пола, които сега познаваме; след време малките стават безпомощни, така че в края на 4-та подраса те вече не могат да ходят веднага след като напуснат защитната обвивка.

Човешкият зародиш днес все още преминава през тези етапи на развитие: амебовидната форма на Първата раса, влакнестата форма на Втората, заменянето на безполовото състояние от първите стадии с хермафродитизма и постепенното доминиране на мъжкия или женския пол, определяйки пола на съществото, както е в Третата раса. Но за отбелязване е, че следите от този хермафродитизъм никога не изчезват напълно, дори и в зрелостта, така че всеки от двата пола запазва известни рудименти от другия пол.

Интересно е, че в индийската литература, в митовете - които са по-верни от историята - констатираме многобройни следи от различните начини на размножаване в първите времена. Така в разказа за жертвоприношението на Дакша, тези различни начини са изброени така: “родени от яйце, от пара, чрез никнене, от кожни пори и чак накрая - от утроба”⁴³.

При III тип - последния от Третата раса - 5-та подраса все още се размножава чрез яйца, в които прогресивно се развива малкият човешки плод, но яйцето постепенно се задържа в утробата на майката и детето се ражда слабо и безпомощно, като е и днес. В 6-та и 7-та подраси половото размножаване става всеобщо. Този последен III-ти тип от Третата раса е готов да приеме Манасапутрите.

Разделянето на половете по време на 4-та подраса в средния тип на Третата раса става в края на вторичния период, преди 6 и половина милиона години. След това първите подраси бързо изчезват, най-вече при споменатата катастрофа. Божествените царе слизат на земята преди разделянето на половете, влизат във висшите форми на средния тип от III раса и са наречени андрогини или божествени хермафродити. Те дават на тези форми една небесна красота, огромен ръст и великолепни черти и външност. С тяхното слизане на земята и с разделянето на половете, което следва, приключва Сатия Юга на земята.

Първият тип се ражда при покровителството на планетата Венера (Шукра) и хермафродитите се развиват под нейното влияние. Разделянето на половете се извършва под влиянието на планетата Марс (Лохитанга), носител на Кама - страстта. Както всички земни форми по онова време, човекът има гигантски ръст в сравнение с днешния. Съвременник на птеродактила⁴⁴, мегалозаура⁴⁵ и други гигантски животни, той трябва да се бори с тях. Органите на зрението се развиват в тази Трета раса: най-напред само едно око в средата на челото, по-късно наречено “трето око”, а след това две очи. Но последните рядко се срещат сред хората от Третата раса, дори до 7-та подраса, и чак в Четвъртата раса двете очи стават нормални органи на зрение, а третото око се отдръпва навътре в мозъка, където се превръща в това, което днес се нарича Glandus pinealis (пинеална жлеза).

Тази Трета раса има червен цвят на кожата, с множество разнообразни оттенъци. Божествените андрогини имат бляскаво-златен цвят с неописуемо сияние и великолепие, подсилвани освен това и от мълниеобразните струения на единственото око, приличащо на скъпоценен камък в своето бляскаво гнездо. Жалко впечатление правят след това появилите се лоши и несъвършени форми с керемиденочервен цвят на първите мъже и жени след разделянето на половете. Те имат гигантски ръст и със съответните си пропорции създават впечатление за такава необикновена сила, която превишава тази на днешните хора така, както силата на аноплатеридите и палеотеридите около тях надминава тази на днешните бивол, елен, кон, тапир и носорог, които са техни потомци. Със своето ниско и полегато чело, с тъмночервения блясък на окото си, със сплескания си нос и тежки, издадени напред челюсти, те представляват една отвратителна за съвременния вкус гледка.

Споменът за третото око остава да съществува в гръцката легенда за циклопите - име, което се дава по-късно на хората с едно око - легендата за Одисей, който е от Четвъртата раса, където той убива един циклоп от Третата раса, с едно единствено и централно око. Това трето око, развито под влиянието на монадата, на духа в човека, има много по-силна зрителна способност от двете очи, които се появяват по-късно, или по-точно казано поставя по-малко пречки пред способността на монадата за други възприятия. Когато монадата започва да отстъпва пред разума, физическата природа възтържествува и двата слаби органа на зрение, които наричаме очи, постепенно се развиват и макар да са по-голяма пречка пред способността на монадата за външни възприятия, те дават по-ясна картина  на предметите и биват приспособени за едно все по-ясно и по-ясно виждане. Третото око е приспособено повече за схващане материята в нейната цялост, отколкото в подробности и неговото временно затваряне само спомага за развиване на по-голяма яснота на виждането. Тези мними диваци, диваци само по външност, имат силна интуиция и лесно откликват на влиянието на Божествените царе, които ги управляват. Под тяхно ръководство те построяват големи градове, циклопски храмове, които са тъй здрави, че и до днес са запазени техни останки, а Шамбала, свещеният град и обител, стои като ням свидетел на силата, която го построява и на гения, който дава идеята за плана му. За тази цивилизация ще говорим по-подробно в главата за интелектуалната еволюция.

 

Ролята на Бархишад-праотците в еволюцията на расите

Преди да приключим с изучаването на физическата еволюция, където Бархишад-праотците играят много важна роля, нека хвърлим поглед върху участието, което те вземат по-късно в еволюцията на расите.

Когато се заражда Петата раса, някои от четирите велики класа Праотци слизат, за да помагат на Вайвасвата Ману при подготвянето на организацията на първото семейство от тази раса. Синовете на Бхригу, в които причинното тяло е активният носител, са Сомапите, Кавиите и Саумиите. Имено техните сенки дават типичното фино тяло на желанието⁴⁷ на по-напредналите човешки монади, готови да се въплътят, които съставят кастата на брахманите в онези начални времена. Синовете на Огъня, Хавишматите, в които умственото тяло е активният носител, дават своите сенки като тип за фините тела на кастата на военните, кшатриите. Синовете на Пулустиа, Ажаапите, в които астралното тяло е активният носител, дават своите сенки като тип за фините тела на търговската каста и накрая синовете на Вашища, наречени също синове на Дакша - Сукалините, в които етерният двойник е активният носител, дават своите сенки като тип за фините тела на служителската каста, шудрите. Тъй като всеки от тези типове е с един преобладаващ цвят на кожата, четирите касти са наречени четири Варни или четири цвята и за ясновидеца финото тяло на всяка от тези касти е било лесно за разпознаване по цвета си, който зависи от плътността на неговата материя.

Това е тайната за трудното преминаване от една в друга каста, без да говорим за моралните качества. За да може да се премине в друга каста, трябва финото тяло, сътворено от карма, да бъде променено и пригодено за такова превъплъщение. Това не зависи от никакви законодателни наредби, нито от решения на хора. Въпреки това е възможно да стане, ставало е в миналото и ще става и в бъдеще, но само с помощта на Праотците. Тази имено помощ е търсил Вишвамитра чрез молитви и медитации, докато я получава когато Праотците му дават нова сянка - на брамин. Не е невъзможно да се премине в друга каста и индусите, ако се придържаха към своите свещени книги, щяха да вярват в това. Това обаче е трудно, много трудно, повтарям  пак, и може да бъде извършено само с помощта на Праотците, а не с тази на хората. Това е истината между двете крайни мнения - едното, според което кастата е наследствена и другото, което претендира, че кастата се придобива по заслуги. Нито едното, нито другото е вярно, но по-близо до истината е първото мнение за наследствеността на кастите, защото и физическото тяло и финото тяло се строят по същия модел и защото Азът, идващ с даден тип фино тяло, получава физическо тяло по възможност по-близо до същия този тип.

Дотук ние проследихме както духовното родословие, така и физическото. Сега ще разгледаме звеното, което ги съединява - интелектуалното родословие на човека.