Четвърта и останалите подраси

Четвърта и останалите подраси

На четвъртата подраса, туранската, не си заслужава да се спираме много. Това са главно ракшасите - гиганти, брутални и жестоки. Историята на древна Индия е пълна с разкази за техните боеве с младата Пета раса.

Както видяхме, от петата подраса, семитската, е взет зародиша на Петата коренна раса. Това е един свадлив и войнствен народ.  Клон от този народ, избран от Ману Вайвасвата за създаване на Петата раса, но впоследствие изоставен от Него поради липса на податливост, са далечните прародители на днешния еврейски народ.

Шестата подраса, акадийската, се ражда след катастрофата, която унищожава 2/3 от толтекската подраса (останалата 1/3 се изселва на север и по-късно се смесва с оформящата се Пета раса). Пеласгите⁷⁹ са нейни потомци с леко смешение на кръв от 7-та подраса. Етрусците и картагенците, както и скитите⁸⁰, имат същия произход.

Седмата подраса, монголската, се развива от туранската и от нея произлизат китайците от вътрешността (не крайбрежните), както и малайците, тибетяните, унгарците, фините и ескимосите. Някои от техните разклонения се смесват със североамериканските толтеки и затова североамериканските индианци имат малко монголска кръв в жилите си. Японците са едно от най-последните разклонения на монголската подраса. Много племена от тази подраса емиграт на запад, като се установяват в Мала Азия, Гърция и съседните страни, където подобряват своя тип като се смесват с Петата раса, а именно с 2-та подраса, и така поставят началото старите гърци и финикийците.

След изчезването на Посейдон започва бързият упадък на разпръснатите атлантски племена; опазват се по-добре само атлантите в източна Азия. Полинезийците, самоазците и тонгите са техни потомци. Някои от техните племена падат даже така ниско, че се съединяват със съществата, които са “плод на греха” на “лишените от разум”, а някои се съединяват със западналите остатъци от 7-та лемурийска подраса, плод от което са диваците на Цейлон, Борнео, туземците на Андаманските острови⁸¹, бушмените и някои австралийски туземци. Мнозинството от днешното население на нашата земя е все още от Четвъртата раса, но единствените, които изглежда имат още някакво бъдеще са японците и може би китайците.

Пета раса

Нека отидем сега на север към Святата земя и видим нашия Ману, светия Вайвасвата, който подготвя с безкрайно търпение своята избрана раса. В продължение на цели столетия Той работи с групата свои помощници върху създаването на една ядка за бъдещото човечество като наказва немирните, поощрява послушните, насърчава, предупреждава, увещава и мъмри. Тогава се прибавя петото сетиво към другите четири и човекът става такъв, какъвто го знаем днес. Там Ману води да се родят отново Великите асури, за да обърнат своите сили към добри цели. Там Той привиква най-светлите умове, най-чистите характери - да се родят във формите, развивани от Него. И там те живеят под закрилата на Полярната звезда, далеч от бурите на земята, бавно отработвайки новия и по-чист тип на човека.

В това време земната повърнохност претърпява много изменения в разпределението на суша и вода. Новият материк Краунха - т.е Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия, както са оформени днес - още не се е показал. Всред силни трусове някои части се подават една след друга над водите, други пък потъват, докато настава големият потоп преди 200 хиляди години, който оставя само остров Посейдон в средата на Атлантическия океан и дава на нашите пет материка приблизително днешното им очертание. Този “пети” материк (т.е. всичките земи, на които ще живее една коренна раса) също ще загине, когато му дойде времето, но този път от вулканически изригвания и земетресения - също както някога Лемурия. Защото от огън и вода, редуващи се, загиват материците един след друг, за да дадат място на идващите.

Петата раса се развива под влиянието на Буда, т.е. Меркурий⁸², защото нейното главно предназначение е развиването на ума и планетата на знанието осветява с благотворните си лъчи часа на нейното раждане. Ето защо Пураните наричат Буда син на Инду, като Инду, т.е. Луната, е владика на Четвъртата раса, която пък е родител на Петата раса, тази на Буда.

Когато Ману завършва оформянето на новата раса, Той я повежда на юг към централна Азия, където прави едновековна почивка; от това място тя разпраща в последствие своите разклонения.

Тогава настъпва първото Велико преселение. Първата подраса (често наричана арийска, но това име е за цялата Пета раса) е отведена на юг, през мощната Хималайска верига, и се установява в северна Индия, наричана тогава Арияварта. Начело на това преселение стоят Седемте риши: Мариши, Атри, Пуластия, Пулаха (Кави), Анджирас, Крату (Кардама) и Дакша (имената са различни според писанията), които дълго време ръководят нейната еволюция. Тези имена са дадени в законите на Ману в горепосочения ред, с изключение на това, че Дакша е наречен Прашетас. Освен тях, за закръгляне на броя до десет, с тях са и тримата риши Вашишта, Бригу и Нарада.

И така, те завеждат в Индия подрасата, която Ману вече е разделил на четири касти. Тук Бархишад-праотците помагат, както вече видяхме, като образуват типовете тънки тела на всяка каста. Нямаме възможност да проследим дългата история на тази велика подраса. Водена от своите Божествени царе тя се бори против народите, които заемат страната - хора титани, останали от даитиите и ракшасите на Четвъртата раса. Кой не знае историята за Рамачандра, който водил война с ракшасите с техния мощен цар Равана и по този начин разширил границите на своето царство от Хималаите до Южното море? Нека се задоволим да кажем само, че арийците получават Зодиака направо от Синовете на волята на йога, които идват между тях като Учители, - както се говори за “Драконите, които отново слязоха, установиха мир с Петата раса и й дадоха просвета”⁸³, и които донасят със себе си от централна Азия свещения език Сензар - “тайният свещен език на духовенството”, истинският “език на боговете”, от който произлиза после санскритският, и който и до днес остава т.нар. “тайнствен език на Посветените”, между които са и онези 24 Буди, все още почитани от джайнистите под името Титрамкари.

Втората подраса, ариосемитската, емигрира на запад от централна Азия и колонизира Афганистан; слиза по течението на р. Оксус и като минава на другия бряг на р. Ефрат, се установява в Арабия и Сирия. Тя дава много арийска кръв на акадийските и туранските племена, настанени по протежението на този път, и великата Арийска и Вавилонска империи са резултат от импулса, който тя дава на тия народи. Финикийците, по-късните египтяни и старите елини, както вече казахме, произлизат от кръстосването на тази 2-а подраса с моголската подраса. “Последните 7 династии, за които се говори в египетските и халдейските писания”, казва Елена Блаватска, “са от Петата раса”⁸⁴. Някои разклонения на тази подраса емигрират на изток, кръстосват се с монголската подраса и създават крайбрежните китайци и династията, която днес заема китайския трон.

Третата подраса, иранската, водена от Зороастър, се отправя по следите на 2-та, но спира главно в Афганистан и Персия, които великият пророк избира за седалището си. Някои племена отиват чак до Арабия и оттам - в Египет, където се смесват с атлантските египтяни.

Тези две подраси се срещат с народи от Четвъртата раса, които са поклонници на Сурия (Слънцето), чиито жреци се наричат маги. Тези маги претендират за произход от Шакудвипа, или Шветадвипа - Белият остров. Тази тяхна претенция е в значителна степен правдива по отношение на първоначалния им произход, защото всяко истинско учение произхожда от обитателите на Светата земя, независимо от това дали под това се разбира Неразрушимата света земя, или свещения град Шамбала в пустинята Гоби. Учителите на 2-та подраса научават този народ на сабеизма - поклонение на съществата, които управляват небесните тела, Ангелите-Звезди. Халдейският култ достига висока степен на мъдрост и чистота, тъй като халдейските маги са астрономи и астролози с дълбоки познания в науката за небесните тела и управляват държавата във връзка с наблюдаването на звездите.

Вследствие на злоупотребата с култа към Ангелите-Звезди, първият Заратустра (първият измежду четиринадесетте Учители, носещи същото име), начело на Учителите на 3-та подраса, забранява на своите деца да следват този култ като вместо това им дава огъня за символ на Божеството. Персийските мъдреци, също често наричани маги, се занимават повече с химията отколкото с астрономията, отчасти поради това, че тя се явява като важна наука за земеделието, на което 3-та (иранската) подраса е специално отдадена. Това води до високо развитие на алхимията, от която много следи намираме и в Египет, който бил твърде повлиян от тази подраса.

Четвъртата подраса, келтската, водена от Орфей, се отправя на запад, по-далеч от своите предшественици, колонизира Елада с по-късните гърци и оттам минава в Италия, Галия и още по на север в Ирландия и Шотландия, а също и в новата земя Англия. Интересно е да се отбележи как у тези роднински народи драконът е общ символ на Великите посветени. Йерофантите на Вавилон и Египет, на друидите и финикийците - всички са синове на Дракона, всички са “змии”. Символът е дошъл от Атлантида, даже от Лемурия, и е запазен дори в Петата раса. Той се среща в Мексико и почти навсякъде из Америка, като един от мировите символи, давани на Учителите на човечеството.

Петата подраса, тевтонската, също емигрира на запад, заема централна Европа и сега се е разпространила по целия свят. Днес тя заема по-голямата част от Северна Америка, помитайки пред себе си остатъците от атлантите; колонизира Австралия и Нова Зеландия - остатъци от Лемурия. Високо вдига глава тя днес навред по цялата земя, предопределена да основе една всемирна империя и да ръководи съдбините на цивилизацията.

Но и тя на свой ред ще отмине след изтичането на определеното време. Краунха ще последва своите по-стари сестри Плакша, Шалмали и Куша. Тогава от дълбоките води ще се покаже Шака, за да бъде материк на Шестата раса - там, където днес е Северна Америка, като преди това голяма част от тази страна бъде разпокъсана от земетресения и вулканични изригвания. Шака от своя страна също ще си отиде в определеното й време, погълната от вълните подобно на Куша, за да освободи място на седмия материк - Пушкара, чийто център ще бъде някъде около Южна Америка. И тогава ще настъпи краят на нашата Земя - край на нейната дълга и пълна с бури история, когато тя ще изпадне в спокоен сън, след своя дълъг ден на будност. Защото планети отминават, кръгове следват кръгове и вериги заместват вериги, но само вездесъщият Дух, който сега е облечен в човешки тела, остава вечен.