Нова високотехнологична апаратура заработи в болница "Пълмед"

Българи със СПИН живеят и работят вече 30 години

- Първото отделение у нас е създадено през 1987 г. в рамките на интензивното отделение в Инфекциозна болница. През 1998 г. то получи самостоятелен статут в болницата.

За тези години има значителен прогрес в резултатите от проведеното лечение. Можем да се похвалим, че през цялото това време сме имали възможност да прилагаме съвременната антиретровирусна терапия. Прилагали сме своевременно - почти веднага след регистрацията им в Европа, всички лекарства, които са излизали и са били включвани в лечението на тези пациенти на световно ниво.

Ефективността на терапията е доказана още в самото начало. В България сме преминали през всички етапи на терапията: първоначално с един медикамент, после с два и от 1998 г. сме въвели задължителната тройна антиретровирусна терапия, която продължаваме и до днес. Пациентите, които се придържаха към тази терапия през годините, имат не добър, а прекрасен ефект като качество на живота, липса на свързани с ХИВ заболявания и поддържане на нормална работоспособност и полезност за обществото.

- Пациенти от 1987 г., от първите регистрирани ХИВ позитивни изобщо у нас, са си живи и работоспособни до днес благодарение на терапията. Повече или по-малко тя е свързана, особено по-старите медикаменти, с хронична токсичност, която променя метаболизма и има доста нежелани странични ефекти, които през годините дадоха отражение върху общото им състояние.

Страничните реакции са свързани с прояви на непоносимост към препарата от страна на храносмилателната и други системи. Говорим за токсичност, която променя метаболитния профил на пациента, даже и външния му вид, отразява се на сърдечносъдовата система, върху обмяната на въглехидратите, мастите, хемопоезата, костната плътност и т.н.

С въвеждането на новите класове медикаменти тези нежелани реакции все повече намаляват и изчезват. Съвременните лекарства са изчистени до висока степен от тези явления, които до голяма степен и изчезват. Това е едната насока, в която имаме синхрон - с развитието на терапията по света въобще.

Другата насока е свързана с подобрение в придържането към терапията. То означава стриктно спазване на назначения терапевтичен режим: за денонощието се приемат определените таблетки по часове и не се правят пропуски. Придържането към терапията е основен критерий за определяне на ефективността. Днешните пациенти вече го постигат на добро ниво. За да е постижимо това, световната фармацевтична индустрия създаде т.нар. коформулирани препарати -съчетаващи в една таблетка няколкото медикамента, които пациентът трябва да взема за 1 денонощие. Вместо 6-8 или повече капсули или таблети, взема максимум до 3. Последното достижение е свеждането на терапията до 1 таблетка на денонощие

- Кога инфектираният с ХИВ трябва да започне терапия?

- През тези години се промениха критериите за старт на терапията. Ако през 1993 г. например границата за започване на лекарствата беше под 200 CD4 клетки в куб. метър кръв, то в последните години тя е вече над 350 CD4 клетки, над 500, а последните директиви на водещите световни институции, които определят антиретровирусното лечение, са всеки ХИВ позитивен да започва терапията независимо от броя на тези клетки.

- Първо, по този начин се постига бързо намаляване на концентрацията на вируса в кръвта и другите телесни течности на пациента. Това го прави минимално или практически незаразен за околните при нормално сексуално поведение без използване на предпазни средства. Това е възможно, постига се на практика и дава резултати, въз основа на които се препоръчва ранното започване на лекарственото лечение. Едната цел е прекратяване на разпространението на инфекцията чрез постигане на неинфекциозност на носителите на вируса.

Другата не по-малко важна цел е съхраняване на компенсаторните възможности на имунната система на инфектирания човек възможно по-дълго време. Така той се предпазва от късни усложнения в резултат на хроничното имунно активиране, което се наблюдава в хода на хроничната ХИВ инфекция. С това се цели и предпазване на ранни усложнения върху централната нервна система, което също е от определяща важност за лечението на инфекцията и нейното прогресиране.

- Приемате ли твърденията, че днес СПИН е хронично заболяване, което не е непосредствено смъртоносно и се сравнява с рак или диабет?

- Не бих си позволил такива аналогии, не са професионални. Категорично инфекцията може да се определи като хронично състояние, но да се сравнява с други заболявания, е необмислено. Диабетът може да предизвика много по-ранни усложнения и смърт в сравнение със сегашното ниво на контролираната ХИВ инфекция.

- На практика е така, макар че със съвременните антиретровирусни лекарства не може да се постигне пълно излекуване - това е идеалната цел на ХИВ медицината. За сметка на това обаче се постига нормален по продължителност и качество живот. Разбира се, това не означава, че трябва да се притъпява вниманието на обществото, защото поддържането на това равновесие в контрола на ХИВ инфекцията струва страшно много пари.

- Той винаги съществува. Рискът е в допускането на инфектиране на младото население, защото иначе обществото на може да разчита на нормален човешки ресурс за развитието си. Това заболяване поразява предимно младата популация -средната възраст е между 20 и 40 г., най-активната и продуктивна възраст.

- Да, доста са вече такива двойки с инфектирани майки, които раждат здрави бебета. С днешните диагностични методи позволяват веднага, в рамките на първата седмица след раждането, да се установи здраво ли е детето. Това също е сред големите успехи на терапията, свързан с профилактирането на бременността. Тук също са променени критериите - за разлика от предните години, сега всяка бременна ХИВ позитивна жена подлежи на стандартното антиретровирусно лечение. То продължава пожизнено, както при всички останали.

- У нас тя е 30 г., защото оттогава наблюдаваме първите пациенти. При екстраполация не можем да бъдем съвсем категорични за продължителността на живота, но можем да цитираме изследвания - при идеални условия, а това означава ранно откриване и своевременно включване на терапия, при нормално проследяване и осигуряване на максимален комфорт като избягване на странични реакции и резистентност на вируса и др., тя се изчислява на 80-90 г.

- При еднакви условия на инфектиране на трите инфекциозни агента: вирусите на хепатит В, хепатит С и ХИВ, вероятността за ХИВ е 0,1%, за хепатит В е 10%, а за хепатит С е 100%. Зависи от количеството заразяваща доза и начина на инфектиране. За нашето общество хепатит В и С са по-голям проблем от СПИН. Сред нашите пациенти има с комбинация от инфекции и това са предимно употребяващите венозни наркотици.

- Не.

- Всеки трябва да се грижи сам за собственото си здраве и благополучие.

Предпазването от такива хронични и смъртоносни заболявания - не само като СПИН, но и хепатит В и С, слава богу, и за тях вече има напредък в лечението, зависи от това да се пазиш сам.

Човек трябва да осъзнава отговорността към собственото си семейство, собствения си живот и чак на 3-о място към обществото. Най-простата работа е да съблюдаваш предпазния режим, не изисква никакви средства и пари.

- Не бих казал. Някои от уязвимите групи като споменатата вече по-горе, е с преобладаващо участие в епидемиологичната карта. При уязвимата група на хомосексуалистите има тенденция за неконтролируемо сексуално поведение и това е една от причините за по-високата заразеност при тях освен повишената мобилност, пътувания и т.н.