Нзок плаща скъпите лекарства за рак, но не и евтината грижа



страница6/8
Дата18.06.2018
Размер491.39 Kb.
#74029
1   2   3   4   5   6   7   8

КЛЪЦНИ, СРЕЖИ И СПЕЧЕЛИ


Райна Харалампиева

Телеграф  стр. 12  

Черна борса за коса завъртяха фризьори покрай кампаниите за помощ на болни. Вместо при жени на химиотерапия понякога плитките отиват за екстеншъни .

Косата, дълга до кръста, винаги приковава погледите. Някак събужда желание да видим лицето на нейната притежателка. И когато тя реши да я отреже, обикновено среща учудените очи на близките си, сблъсква се с вълна от недоволство и упреци от страна на приятелите. Защото рязането на дългата плитка почти винаги носи усещане за някаква драма. Фантин, майката на Козет, продава косите си, за да намери пари за себе си и детето си в "Клетниците" на Виктор Юго. А у нас по времето на соца подстригването в кабинета на директора беше едно от най-ужасяващите наказания. Реалност, по-късно вкарана в сюжета на "Маргарит и Маргарита", когато Мър и приятелят му разбиха вратата на директора и той нареди остригването им нула номер.

Мизерия

За щастие зловещото наказание вече съществува само по филмите, но не и сценарият от романа на Юго. И днес мизерията принуждава дългокоси майки да продават конските си опашки. Те отчаяно търсят студиа за перуки, които да ги купят, за да могат да приберат някой лев. Други пък се разделят с плитките си доброволно с идеята да помогнат на жени, болни от рак. Благородния жест често правят и деца. Те отварят чистите си души, с радост са готови да се разделят с буклите си. Дори някои от тях наивно вярват, че така ще спасят живот. Една от първите дългокоси принцеси, която направи подобна жертва, беше малката Ния от Костенец. 11-годишното момиченце с радост отряза дългите си къдрици, за да помогне на онкоболната си учителка.



Мода

Две години след постъпката на Ния подстригването за благотворителност сякаш стана някак модерно. Желанието за подкрепа на жени без коси е похвално. Това да оставиш плитката си във фризьорския салон, защото другите така правят, също не е осъдително. Жестоко е обаче да търсиш изгода и лесно печалбарство. Хиляди конски опашки, оставени по фризьорските салони... Отиват ли всичките за перуки на болни от рак? До 1000 лева струва килограм естествена коса. Според специалистите тя е най-скъпа, защото направени от небоядисани кичури, перуките изглеждат като истински. Логично е екстеншъните от сурова, необработвана коса също да струват цяло състояние. И докато болните жени дават по 200 лева за перука, защото си плащат само материалите, ба-ровките са готови да броят и много повече за опашка от естествен косъм. Можем ли да спрем далаверата? Сигурно не, но вероятно бихме могли да я ограничим. Като се доверяваме на салони, работещи с фондации, доказали се в подобни кампании. Дори просто да сме завладени от модата по даряването и да не ни пука особено кой ще е притежателят на косата.





ЖЕЛАН, НО ЗЛЕ ПРИЕТ СЪМ A3


КОЖОДЕРСТВОТО ЩЕ ВИДИ СМЕТКАТА НА МОРСКИЯ ТУРИЗЪМ

Милена Бойчева

Труд  стр. 8  

Всяко лято излиза наяве нова проява на хищничество по морските ни курорти. Поредният сюрприз е на вълна "здравеопазване". Медицинските прегледи в комплексите били три пъти по-скъпи, а линейката се оказва лукс на стойност 100 лв за повикване. И понеже нашите курортни мародери тъй мразят д,а се споменава Гърция, че пришки им избиват на ушите, ще им разкажем за един познат, който наскоро се завърна от летуване на тамошен остров, което било помрачено от инцидент. Ужилило го насекомо, а той алергичен. Подул се скоростно, закарали го в здравния пункт, там го посрещнали като ВИП персона, поставили му инжекция и като си посегнал към портфейла на тръгване, решително го възпрели. Спешната помощ се оказала безплатна. Да, да! Ето поредна причина към българското море да има отлив, а към гръцкото - прилив на туристи.

Вярно, че българският доктор в преобладаващата си част е беден като църковен плъх в сравнение с гръцкия, но не само затова дере туристите. Той просто е органична част от цялото алчно разбойничество в крайбрежната шир. Линейката за 100 лв. не е самородно явление.Тя е в кръвна близост с таксито, чиито цени са своеволно безсрамни. Примерно отсечката от 6 км между Созопол и Черноморец възлиза на 25 лв. По 4 лв. на километър, катода е с реактивен двигател, а не раздрусана бракма с мазна тапицерия и спарен въздух. Впрочем всяко лято цените на превоза се покачват. Миналото за същото разстояние искаха 20, сега - с 5 отгоре...

Пословично брутално е чадъреното мародерство, за което много се писа в подстъпите на лятото, но файда йок. За едната сянка и два шезлонга на Златни пясъци крънкат по 30 лв, а на ЧерноморецИзток, малкото заливче до местността Червенка, за същата услуга - по 40... На всичкото отгоре концесионерите са оставили едва една четвърт от плажчето за свободно ползване. И там се гъчкат лакът до лакът дошли за уикенда хорица от Карнобат, Ямбол, Сливен... Да ги ожалиш. Ама и руснаците се опарили. Ето отзив на едни такива потърпевши:

"Основният недостък бяха претъпканите плажове. Не може да разположиш кърпата си на 50 м от плажа, освен ако не платиш на местния концесионер... Постлахме хавлията си до водата, докато концесионерът извика полиция - по наша молба, тъй като нямахме намерение да си тръгнем. Без разправии, просто помолихме полицейските служители да ни напишат официална глоба, като пояснят нарушението ни. Естествено, те не можаха нищо да напишат, тъй като плажовете са обществени, а ние мирно си седим с детето. Полицаите останаха 5 минути и си тръгнаха..."

От плажното обслужване преминаваме към заведенията и търговийката. В заведенията, освен че цените са изначално пресолени, се мами и в сметките. Вписват се непоръчани артикули или се правят"неволни" грешки в бройката на консумираното. Неслучайно на летището във Варна туроператорите раздавали брошури с изричната препоръка при всяка покупка в магазин или отсядане в заведение да се изисква касов бон и да се проверява.

Но някак съвсем не върви за "добре дошъл" да предупредиш още скъпия гост, че местните плодове и зеленчуци се теглят на "специални" кантари, които намаляват чувствително грамажа. Съвсем пък не е за пред хора историята, разказана от свидетел в мрежата: Англичанин си поръчал голям дюнер, но му дали среден. Свидетелят също поръчал голям и го получил. Като попитал защо за англичанина среден, обяснили, че този размер бил за чужденци...

Въобще стихът на великия Франсоа Вийон "Добре приет, но нежелан съм аз" на тукашни курортни ширини добива парафразата "Желан, но зле приет съм аз". И после - Ах, ох, кое гони туристите? Кожодерството ги гони, кое!






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница