О б щ и н а п л е в е н съдържание Въведение

7.1.2.SWOT анализ – „Матрица”.

Анализът е една от възможностите, при отчитане баланса между четири аспекта на средата, да послужи за изграждане на конкурентни предимства и благоприятни перспективи за организацията. Методът обхваща последователното влияние на външните за организацията /неконтролируеми/ фактори, както и условията на вътрешната среда – място на въздействие за постигане на поставените цели.

Изследването на плюсове и минуси, по акценти, е теоретична основа за проследяване връзката между миналото, настоящето и бъдещото състояние на развитие.

По тази причина, Детайлизираният SWOT-анализ отваря предварителна рубрика “задължителни въпроси”, с отговорите на които стартира определянето на конкретните цели и мерки на Стратегията:

1.Как да бъдат използвани предимствата за реализиране на възможностите?

2.Как да се преодолеят слабостите, използвайки възможностите?

3.Как да се използват силните страни за намаляване на опасностите?

4.Кои недостатъци трябва да бъдат отстранени, за да се редуцират рисковете?

В случая, предпочитанията към детайлизирания SWOT-анализ са основателни, защото по презумпция всеки елемент на обекта на планиране има своите предимства и недостатъци, а всеки елемент на средата е свързан с възможности и заплахи.

Поради което, резултатите от него са определящи при избора на секторна стратегия и формулиране целите на развитие, а водещите принципи са:

► да се използват силните страни и възможностите (в т.ч. “усилване” на предимствата и по-добро оползотворяване на благоприятните перспективи)

► да се смекчават слабите страни и да се избягва или минимизира влиянието на рисковете.

Интересна възможност е допълнителното групиране на установените силни и слаби страни според възможните и необходимите действия:

■ слабости, които са естествено или технически зададени и е невъзможно да се променят, но които евентуално могат да бъдат компенсирани.

■ силни страни, които са застрашени и за чието запазване трябва да се полагат грижи.

■ изменения и подобрения (в силните и слабите страни), които изискват високи инвестиции.

■ изменения и подобрения (в силните и слабите страни), които изискват повече идеи, отколкото финансови средства.

■ изменения и подобрения (в силните и слабите страни), които могат да бъдат постигнати чрез координация и партньорство.

Фазата на синтез изисква, детайлизираният анализ да бъде надграден методологично с обобщаваща форма, за да се финализира с необходимите крайни изводи, характеризиращи организацията като цялостен облик.

Тази роля изпълнява Обобщеният SWOT-анализ на Плана за развитие на Община Плевен 2007-2013 г., в който проблематиката в социалната сфера и приоритетите на избраната политика са специални раздели от стратегическия документ.

В него са изведени само главните фактори на средата, които имат най-силно проявление и оказват достатъчно осезаемо влияние.

Основното достойнство на Обобщения SWOT-анализ е генерализацията и постигането на мащабно обозрима картина.

Количественото ранжиране по значение на четирите групи фактори, при прилагане на Квантифицирания SWOT-анализ, пък резюмира ситуацията в тясна рамка – Таблица, където разпределението е следното:

слаби страни	възможности
24,4%	30,5%
силни страни	заплахи
28,0%	17,1%

Същото правило важи за сравнимостта на действащите фактори по тежест между вътрешната и външната среда – 1,10, което извежда повече ползи за организацията, от гледна точка на потенциалите в зоната на контролираното влияние.

Макар и в условен план, се вижда че външните и вътрешните фактори се отличават с общ актив от наличности и добри перспективи, които сега са в полза на положителните признаци на комплексната организационна среда /58,5: 41,5/.

7.1.3.Идентифициране на проблемите.

Идентифицирането на проблемите е една от основните стъпки за формулиране на целите в плановия процес и включва четири определящи елемента:

 Изследване на основните неблагополучия, пред които са изправени рисковите групи за определяне на съществените проблеми.

 Обединяване на проблемите от по-нисък ранг във систематизиран формат за извеждане приоритетните проблеми на уязвимите групи.

 Идентифициране на главния проблем на хората в неравностойно социално положение.

Акцентите в очертаната дефинитивна рамка оформят мозайката от различни, по вид и степен на въздействие, проблеми, като същевременно изразяват сумарния ефект от предизвикания социален резонанс.

Директното преминаване към решаване на проблемите след приключване на условната им градация по значимост, обаче, крие в себе си риска от неточно адресиране на действията, което не винаги води до отстраняване на причините.

 Анализ на взаимната връзка и съподчиненост на проблемите.

Необходимо е извършването на прецизeн преглед на причинно-следствените връзки, породени от значението и въздействието на всеки отделен проблем.

Взаимозависимостта позиционира проблемите в две основни групи спрямо главния проблем, тъй като едната част от тях се явяват събирателна причина, а другата – разнопосочни следствия от него.

В технологично отношение, плановият процес допуска преходът от проблемите към възможните решения да се осъществява само въз основа идентифициране на причините.

Общ списък на проблемите.

Анализът на условията на средата идентифицира най-важните проблеми и формулира основните въпроси, които се отнасят до състоянието и развитието на социалната мрежа на територията на Община Плевен, разкривайки разликата между реалното и желаното състояние.

Проучването извежда от анонимност негативните тенденции в социалната сфера и насочва вниманието към критичните зони на „конфликт” между незадоволените потребности на обществото и приетите стандарти за качество на социалната защита.

Изследването дава „лице” на причинността, която поражда ситуацията на неравнопоставеност на уязвимите групи от населението, на основата на регистрираните социално-икономически и културни неблагополучия.

• 
  Малките селища от състава на Община Плевен притежават сходни белези на видима изостаналост спрямо условията на градската среда и по-ниско качество на живот.
  

• 
  В селата процентът на жителите на възраст над 65 години е значително по-висок, спрямо ситуацията в административния център - налице е застаряване на населението, а броят на самотните хора сред тях е преобладаващ.
  

• 
  Живеещите в отдалечените селища са с влошен здравен статус - боледуват по-често, по-продължително и по-тежко; качеството на предлаганите здравни услуги е по-ниско, а достъпът до здравната мрежа – ограничен.
  

• 
  Процентът на отпадналите младежи в образователната мрежа от селските училища е по-висок, отколкото в административния център. В същата група, заемайки сериозен относителен дял, попадат децата от ромски произход.
  

• 
  В периферията, относителният дял на трудоспособното население е нисък - голям брой лица, от живеещите там, са в пенсионна възраст, а икономическата активност е слаба, особено сред младежите, жените и лицата над 55 години.
  

• 
  Относителният дял на пенсионерите спрямо населението в отдалечените селища е неколкократно по-висок, отколкото в Плевен, докато средният месечен размер на пенсиите там е по-нисък, сравнено с градския център.
  

• 
  Пенсионното осигуряване в малките селища заема сериозен дял от плащанията, поради влошената възрастова структура на населението, живеещо там.
  

• 
  Показателите за безработица в периферията са с високи стойности, особено при младите хора, а продължителността й се характеризира с дългосрочност.
  

• 
  Възможностите за осезаемо повишаване и разнообразяване на доходите на хората, живеещи в малките населени места са твърде ограничени от дефицита на трудова заетост.
  

• 
  Почти 2/5 от хората, живеещи в малките населени места разчитат на социалното подпомагане.
  

• 
  Около 1/3 от населението в малките селища е от етномалцинствен произход, като при половината от ромските семейства съществува изразена зависимост на доходите от бюджетни трансфери.
  

• 
  Нарастващата концентрация на етнически малцинствени групи в периферията на Общината води до допълнително намаляване степента на задоволяване на обществените потребности и задълбочаване на различията.
  

• 
  Нараства частта на социалните пенсии, като относителният дял на парични обезщетения и пенсии за инвалидност в малките населени места е обезпокоително голям.
  

• 
  Извън обсега на здравното осигуряване остава значителна част от населението с подчертани потребности от медицински услуги, като сериозен процент от тях живеят в малките селища и/или са представители на етническите малцинствени групи.
  

• 
  Социалното осигуряване притежава някои белези, присъщи на втората защитна мрежа – социалното подпомагане, което не съответства на общата концепция за осигурителните отношения и поражда определени проблеми в системата за социална защита на населението.
  

• 
  Въпреки намаляване на видовете социални плащания, се регистрира ръст в броя на подпомогнатите случаи и на разходваните за тях средства, тоест социалната тежест като цяло нараства.
  

• 
  Съотношението в размера на предоставяните средства и броя подпомагани лица спрямо общите показатели е в явна полза на гражданите от ромската общност.
  

• 
  Броят на гражданите, които попадат в рискови групи постоянно се повишава, повлиян от високите изисквания на динамично развиващото се общество, като информационно, технологично, отворено и глобално.
  

• 
  Реализираните инициативи и прилаганите мерки за избягване на риска от изпадане в състояние на неравнопоставеност и социална изолация имат спорадичен характер и не постигат нужните резултати.
  

• 
  Определени рискови групи притежават признаци на перманентна изменчивост и мобилност, което затруднява проследяването и поддържането на актуални регистри за такива категории граждани.
  

• 
  Не малка част от застрашените само временно пребивават в периметъра или остават извън обсега на системата за социална закрила.
  

• 
  Многообразието на уязвимите групи, различните режими на наблюдение върху отделните общности и значителният брой институции, в чиито обхват попадат, са сериозни пречки пред създаването на единна система за водене на учет и осъществяване на динамичен контрол върху всеки контингент.
  

• 
  Маргинализираните групи съдържат в себе си значително разнообразие относно интервенцията на негативни фактори и характера на породените причинно-следствени връзки, така че се оформя сложна картина на социални диспропорции с кумулативни ефекти.
  

• 
  Все още голяма част от рисковите групи инерционно биват институционализирани, което ги лишава от живот в семейна среда и се отразява негативно върху психо-социалното им развитие.
  

• 
  Междуведомствената координация и съгласуваност на дейностите по отношение провежданите политики и прилаганите мерки спрямо уязвимите групи не постигат нужната ефективност.
  

• 
  Резултативността на единния институционален подход е слаба, а философията за предприемане на действия с интердисциплинарен характер спрямо групите в риск не е осмислена достатъчно.
  

• 
  Прилагането на единна мрежова стратегия за пълен териториален обхват и изграждането на общи информационни системи е споделена идея с призната стойност на социалния модел, но правото за осъществяване на тази инициатива все още не се ползва.
  

• 
  Развиването на социални услуги с комплексно съдържание е на ниво концептуална вариабилност в рамките на хипотетични иновации.
  

• 
  Съществува дефицит на обществена зрялост и степен на отговорност, проявени често като подчертано негативно отношение и случаи на дискриминация към определени групи в риск (хора с увреждания, младежи изпаднали в зависимости, представители на етномалцинствени общности).
  

• 
  Гражданската активност и социално включване не достигат желаното равнище на обществена ангажираност и пряко участие в процесите на местно развитие.
  

• 
  Условията на средата са твърде ограничени по отношение възможностите за успешно индивидуално развитие, личностна реализация и социална адаптация на маргиналните общности.
  

• 
  Прилаганите подходи за социално-икономическа и културна интеграция на уязвимите граждани не постигат необходимото ниво на обществена вградимост и социален комфорт.
  

• 
  Системата за социална защита, комплицирана в много икономически и финансови измерения, не може пълноценно да задоволи обществените потребности с достатъчно, по обем, разнообразие и качество, услуги.
  

• 
  Обществото притежава в по-голяма степен методологична готовност, отколкото практическа активност да преразпредели пропорционално предоставянето на социалните услуги между публично-частните партньори.
  

• 
  Децентрализацията на социалните услуги, респективно преотстъпването на делегирани дейности е бавен процес, към който прекалено внимателно подхождат структурите от трите сектора: държавен, частен и обществен.
  

• 
  Съществува необходимост от провеждане на системни проучвания и изготвяне на детайлизиран анализ за прецизна диференциация на целевите групи и класифициране на потребностите.
  

• 
  Нараства броят на организациите, придобили правото да бъдат доставчици на социални услуги (29 НПО и фирми, 71 вида услуги): от Агенцията за социално подпомагане (19 НПО и фирми с 58 удостоверения) и от Държавната агенция закрила на детето (10 НПО с 13 лиценза), но в действителност общо отдаваните услуги са под 20 вида, вероятно заради наличието на съществени пречки за развитие на пълния капацитет на организациите.
  

• 
  Частните субекти от третия сектор и бизнеса категорично предпочитат да предоставят социални услуги в административния център и определено проявяват твърде слаб интерес към малките селища (с малки изключения, основно по проекти с външно финансиране)
  

• 
  Основен доставчик на социални услуги все още е Община Плевен, но по отношение на специализираните институции съществува баланс – от 5 броя, само 2 са общински.
  

• 
  В системата на социалните услуги – местни и делегирани от държавата дейност, тепърва предстои въвеждането на прецизиран механизъм за осигуряване на финансиране, адекватно на социалната оценка на потребностите на ползвателите.
  

• 
  Амортизираната в голяма степен материално-техническа база и съществуващите проблеми по кадровата обезпеченост, създават реални пречки за постигане на бърз и мащабен растеж в сферата на социалните услуги. Текучеството на персонал е характерно за социалните звена.
  

• 
  Разкриването на нови социални услуги е затруднено от острия недостиг на подходящ и свободен сграден фонд, който дори след извършване на основен ремонт за модернизация на обектите, да е в състояние да отговори на съвременните изисквания и стандарти.
  

• 
  Пазарът на социалните услуги, като цяло, се развива с екстензивни темпове, което не създава обективни предпоставки за насърчаване конкурентноспособността на доставчиците и това се отразява върху качеството на самите услуги.
  

• 
  Обемът и качеството на социалните услуги подлежат на подробна инвентаризация по отношение на общата картина от налични ресурси и реални възможности за адекватен отговор на обществените потребности.
  

• 
  Съществува значителен, но недостатъчно използван потенциал, за масово предоставяне на социални услуги на лицата със специфични потребности и възможности.
  

• 
  Липсва пълна и изчерпателна оценка на изградения местен капацитет и перспективите за развитие на публично-частното партньорство в сферата на социалните услуги.
  

• 
  Съществуващите възможности за предоставяне на социални услуги в общността не покриват целия спектър от потребности на гражданите в риск, които принадлежат към различни уязвими групи.
  

• 
  Превенцията на настаняването в институции е в противоречива корелация с установените инерционни мерки на системата и действия срещу най-малкото съпротивление.
  

• 
  В процеса на деинституционализация, като посока на промяната, е достигната точката на прехода, в която желанията за участие са повече от реалните практики, а рисковете са по-малко от неизползваните възможности.
  

• 
  Налице е ограничена достъпност до социалната мрежа, където определяща роля имат: недостатъчната информация; липсата на финансови средства; затруднената подвижност; отдалечеността от услугите.
  

• 
  За хората живеещи в малките селища и етномалцинствените общности достъпността до социалната мрежа е особено затруднена, поради действие на комплексни причини.
  

• 
  Обобщената оценка на средата налага извода, че значителна част от уязвимите групи хора, които се нуждаят от повече соцални услуги и грижи, имат ограничен достъп до системата за социална закрила.
  

Изброените в общия списък проблеми групират множеството неблагополучия в социалния статус на хората, които са поставени в неравностойно положение и изпитват сериозни затруднения да постигнат добро качество на живот и развитие.

От тези проблеми, класирани по тежест в „Дърво на йерархията”, могат да се изведат обобщено 5-те най-важни, взаимно свързани, и определящи сферите на значителен риск от маргинализиране и социално изключване:

►Многообразието, разнородният състав и нестабилните характеристики на рисковите контингенти и техните потребности – индивидуални и групови, затрудняват придобиването на изчерпателна информация, постигането на пълен институционален обхват и осъществяването на необходимата социална закрила.

► Предоставяните социални услуги за уязвими групи, включително на общности със специални потребности, са недостатъчни по обем, степен на диверсификация, ниво на качество и достъпност.

► Не се използва рационално целия обществен потенциал и налични ресурси, гарантиращи провеждането на по-успешни интервенции за извеждане на лица и групи с влошен социален статус от състояние на неравнопоставеност и изолация.

► Недостатъчна координация и съгласуваност на предприеманите действия от страна на държавния, частния и обществения сектор за утвърждаване на единна система за ефективно наблюдение, проследяване и комплексен подход спрямо рисковите групи.

► Дефицит на активно гражданско участие, значими обществени инициативи и широко социално включване в процесите на формиране и реализация на политиките за развитие на местната общност.

Последователното проучване на проблемите и тяхното йерархично подреждане е основа за аргументирано формулиране на Главния проблем:

НЕРАВНОМЕРНА ПЛЪТНОСТ НА СИСТЕМАТА ЗА СОЦИАЛНА ЗАЩИТА ОТ: ДЕЙСТВАЩИ СТРУКТУРИ, СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ИНСТИТУЦИИ, ПРЕДОСТАВЯНИ УСЛУГИ В ОБЩНОСТТА И ГРИЖИ ЗА ЛИЦА И ГРУПИ СЪС СПЕЦИФИЧНИ ПОТРЕБНОСТИ И ВЪЗМОЖНОСТИ, В АСПЕКТИТЕ НА ТЕРИТОРИАЛНО И ТИПОВО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ, ВИДОВО РАЗНООБРАЗИЕ, ФУНКЦИОНАЛНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, ПРОЕКТНА АКТИВНОСТ И ТЕМАТИЧНА НАСОЧЕНОСТ НА ИЗГРАДЕНАТА СОЦИАЛНА МРЕЖА.

Идентифицирането на проблемите по значимост създава базата за насочване на адекватни решения /цели, мерки, действия/, които да смекчат или отстранят породилите ги причини.

Изследването на водещата проблематика обуславя вариантните предпоставки и отваря пространство на избираемост при прилагането на възможните подходи за преодоляване на съществуващите проблеми.

Във фазата на синтез концептуално се очертават главните посоки за активна промяна, даващи добри перспективи за развитие на уязвимите общности и хората в риск от социално изключване.

На тази методологична основа могат да се посочат шест основни направления за целенасочено въздействие: