Степен на развитие на услугите за превенция на риска от социално изключване

От всичките 48 разкрити социални услуги на територията на Община Плевен, 43 са насочени към превенция на риска. Сумарно, те се отчитат, чрез 89,36% от общия брой.

Услугите за превенция представляват 16 типа социални услуги от 19-те, представени в Общината. По типово развитие, тази категория услуги заема 84,21% от общия дял.

Мерките за превенция се прилагат посредством 28 вида услуги от общо 32-те. Като относителен дял, по този показател се регистрират 77,41% от всички видове на територия на Общината .

Сборната картина е представена в Диаграма, като средноаритметичната стойност на услугите по превенция на риска, по три индикатора, е 83,66% спрямо общия показател.


77,41

Видимо, най-голяма тежест в дейностите по превенция на риска, има броят на предоставяните социални услуги, но разликите със стойностите за тип и вид не е особено голяма – максимум до 12 пункта.

Териториалното покритие е със значително предимство за административния център – 16 типа (100,00% от наличните), 28 вида (100,00% от наличните) и 43 броя (69,04% от общия показател за услуги по превенция), средно по трите показателя - 89,68% изместване към град Плевен.

Изграденият общ капацитет, на основата на 3 147 разкрити места за потребители, показва, че превенцията на риска има сравнително висок дял - 87,34%, спрямо сборния от всички услуги в Община Плевен.

По локализация, едва 223 места са в малките населени места, което прави ниска стойността на показателя -7,08% от всички разкрити места за превенция на риска, при това става въпрос за 13 броя предоставяни услуги в периферията на селищната система (30,95% от всички услуги за превенция).

Характеристика на спектъра (многообразие на видовете услуги).

На територията на Община Плевен 48-те социални звена, които осигуряват подкрепа за нуждаещи се хора, интерпретират 19 типа услуги, групирани в 3 специализирани институции и 16 социални услуги в общността.

На Диаграма са показани тенденциите на нарастване и корелацията между величините тип, вид и брой на социалните услуги, разпределени между предоставяните в общността и специализираните институции.

Количествените параметри на типовете социални услуги ги класират по следния начин:

◘ „Социален асистент”, „Център за социална рехабилитация и интеграция” и „Социално предприятие” – с по 3 вида

◘ „Домашен помощник”, „Личен асистент”, „Дневен център”, „Център за обществена подкрепа” и „Бюро за социални услуги” – с по 2 вида

2.По брой:

◘ „Социален асистент” – 8 броя

◘ „Домашен помощник” – 7 броя

◘ „Домашен социален патронаж” – 6 броя

◘ „Център за социална рехабилитация и интеграция” – 4 броя

◘ „Социално предприятие” – 3 броя

◘ „Личен асистент”, „Дневен център”, „Център за обществена подкрепа”, „Бюро за социални услуги” и „Дом за стари хора” – с по 2 броя

3.Сборна класация, по вид и брой:

◘ „Социален асистент” – 3 вида/8 броя

◘ „Домашен помощник” – 2 вида/7 броя

◘ „Център за социална рехабилитация и интеграция” – 3 вида/4 броя

◘ „Домашен социален патронаж” – 1 вид/6 броя

◘ „Социално предприятие” – 3 вида/3 броя

◘ „Личен асистент”, „Дневен център”, „Център за обществена подкрепа” и „Бюро за социални услуги” – с по 2 вида/2 броя

◘ „Дом за стари хора” – 1 вид/2 броя

Сборната класация осигурява видимо предимство на първите три социални услуги в общността, спрямо всички останали услуги, без да дава отговор от кого са най-предпочитани: от доставчиците, потребителите или от двете групи.

От 26-те услуги, предоставяни за възрастни, 3 се осигуряват от специализирани институции, докато при 15-те услуги за деца, 2 се предлагат извън общността.

Няма сборна услуга, от 9-те за деца и възрастни, която да се предоставя в специализирана институция.

Достъпност до услугите.

Достъпността на населението до социална защита съдържа три основни критерия за анализ на системата във връзка с ефикасността на прилагания инструментариум от средства и активни мерки:

■ институционален обхват;

■ информационно обезпечаване;

■ транспортна осигуреност;

Техните характеристики са важна част от индикативната оценка на ефективността по отношение задоволяването на обществени потребности, свързано с подпомагане на нуждаещите се граждани.

Най-висока степен на достъпност до специализирани институции и социални услуги, безспорно се отчита в Плевен, поради факта, че градът е най-голямата териториална единица и административен център в състава на Общината, Агломерационния ареал и Областта.

Това е причината, за количествено, най-изразената локализация на структури и концентрация на услуги. От общия „пакет” 112 социални структури, специализирани институции, социални услуги, социални проекти - 70 са позиционирани в Плевен. Формално, съотношението 62,50:37,50% в полза на град Плевен е близо до „справедливото” равенството, но останалите 42 структури, институции, услуги и инициативи са разпръснати в 24-те малки селища от състава на Общината.

По територии, дяловото разпределение на 816,3 кв.км. (сумарната площ на Община Плевен), формира обратна относителна съизмеримост, почти 9:1 в полза на периферията спрямо центъра.

По демографски показатели, в отдалечените населени места живее едва 17,49% от населението на Общината /Национален Статистически Институт, Преброяване 2001 г./.

Същевременно, пак там, са концентрирани около 70% от основните етническите малцинствени групи (роми и турци), при това, само за период от пет години, техният брой се увеличил почти двойно - от 4 806 на 9 147 граждани /Собствено проучване “Профил на малкото селище”, 2006 г./.

От интерпретацията на посочените статистически резултати и извършения анализ на средата /данни от Общинска програма за развитие на малките селища 2007-2013 г. и Общинска програма за развитие на етническите малцинства 2007-2010 г./, категорично се налага изводът, че най-ограничен достъп до системата за социална закрила имат хората, които живеят в периферията на Общината и/или са от малцинствен произход.

Предвид доказания влошен социален статус, именно на тези две групи, става ясно, че една значителна част от гражданите, които се нуждаят от активна социална защита, изпитват сериозни затруднения да се възползват пълноценно от възможностите на системата от институции и услуги. Необходимо е осъществяването на сериозно „скъсяване” на дистанцията, подпомагане на хората с ниски финансови възможности или със затруднения в придвижването, и доближаване на социалните услуги до потребителите в малките селища.

Институционалният обхват на системата за социална защита е функция на организираната мрежа от публични субекти и видовете услуги, които се предоставят чрез нея. От 21 юридически лица /фирми и неправителствени организации/, придобили лицензи за предоставяне на социални услуги според регистрите на агенциите за социално подпомагане към МТСП и Държавната агенция за закрила на детето, с изключение на две, всички останали са позиционирани в общинския център. От 60 вида социални услуги (по регистрационен режим), едва 4 са с местоположение в малки населени места.

Преките инициативи на частните и обществените доставчици на социални услуги в малките селища засега се изчерпват с активно поведение, главно при реализиране на проекти. Тепърва предстои, с дейността си, тези организации да заемат свободни “пазарни” ниши в предлагането на услуги за уязвими контингенти, с което да подпомагат и допълват социалните ангажименти на Общината и държавата.

В Таблица е описан статуса на социалната система на територията на Община Плевен, структурирана по отделни елементи и тяхната топография: институционални структури, основните документи за планово развитие, специализирани институции, социални услуги в общността, услуги за лица със специфични потребности и идентифицираните юридически лица, които ги предоставят.

Въпросът за ефективността на системата за социална защита има пряка връзка с ограниченията и възможностите за достъп до необходимата полезна информация за съществуващи права и действащи процедури. В чисто технически план, е налице силна зависимост на информационната осигуреност от достъпа до комуникации, като процесът непрекъснато се задълбочава.

Достъпът до комуникации в съвременното общество, което динамично консумира огромна по обем и разнообразие информация, е един от най-важните елементи на модерното развитие. Освен това, непрекъснатото технологично обновяване и усъвършенстване на комуникационните мрежи създават условия за постоянно нарастване на възможностите за предлагане и предоставяне на услуги.

Общата комуникационна достъпност за малките селища, по четири показателя за наличност на: домакинства с телефонен пост, пощенска станция, кабелна телевизия и интернет клубове, е средно 55.5% /по данни от Общинска програма за развитие на малките селища 2007-2013 г./. В същия аспект, голяма част от хората с увреждания, живеещи в малките населени места не упражняват в достатъчна степен правата си на социална защита.

Типичен пример в това отношение е ползването на безплатни технически помощни средства, поради факта, че общата картина на здравния статус не е потвърдена от адекватно осигуряване на нуждаещите се граждани.

Аналогична, но парадоксално изглеждаща, е ситуацията сред малцинствените общности (най-вече сред ромите), където в последно време се отбелязва достатъчно добро познаване на нормативната уредба. Приемливото обяснение вероятно се крие, не толкова в повишената образователна активност, колкото в масово осъзнатата полза и подчертан интерес към социални придобивки.

Транспортната достъпност е друг задължителен елемент от условията за предоставяне на социални услуги, защото в голяма степен обезпечава и гарантира намаляването на дистанцията между институциите, доставчиците и потребителите. Това е особено важно за гражданите, живеещи в отдалечените селища на Общината.

Община Плевен е с добра транспортна достъпност като цяло, което се вижда на Карта “Степен на транспортна достъпност” на МРРБ

Средните величини на транспортна достъпност до административния център за едно селище, от състава на Община Плевен, имат следните стойности /по данни от Общинска програма за развитие на малките селища 2007-2013 г./ :

● разстояние -15.9 км.

● време за еднопосочно придвижване - 33.5 мин.

● ежедневни двупосочни курсове - 13.8 бр.

В групата на най-отдалечените, на разстояние 25 км и повече, попадат: гр. Славяново и селата Беглеж, Бръшляница, Николаево. Най-близо, на по-малко от 10 км до Плевен, са селата: Ясен, Опанец, Къшин, Гривица и Буковлък.

Степента на развитие на общинската транспортна мрежа предопределя възможностите за мобилност на населението и нивото на достъп до услуги.

Осигуряването на социални услуги се изразява във възможността на целевите групи да се възползват комплексно от тях без ограничения.

Това означава само едно - всички потенциални ползватели, съобразно спецификата на потребностите, да могат в най-кратки срокове, при максимално качество и минимални разходи, да получат достъп до пълния спектър от съществуващи услуги.

Почти целия обем услуги, предоставяни в общността се администрират в гр. Плевен, но са създадени регламентирани условия, от тях да се възползват и жители на малките селища. Въпреки териториалното позициониране на институциите, техният функционален обхват е в рамките на цялата Община, и фактически допуска перманентно всички нуждаещи се.

По-благоприятната перспектива е свързана със засилване процесите на децентрализация, изграждане на посреднически мрежи, териториално осигуряване с информационни технологии, делегиране на права и активно включване на социалните партньори от частния и обществения сектор в системата на обслужване на населението в периферията.

Обхват на услугите, предоставяни от външни доставчици

Обхватът на услугите, предоставяни от външни доставчици може да с разглежда в няколко основни аспекта:

-по режим на регистрация (местни или външни за Общината).

От 21 доставчици на социални услуги, външни са 4 (14,28% от всички) – „Национален център за социална рехабилитация” – София, Фондация „Здравен форум” – София, Сдружение „Галатея” - Плевен и Сдружение за заетост, социални дейности и развитие „Искър-Вит-Дунав” – Долна Митрополия.

-по регламент на дейността (самостоятелно осъществяване или в партньорство);

Две от 4-те НПО работят заедно с други организации (с Община Плевен и с местно НПО, също доставчик на социални услуги).

-по териториални параметри (брой населени места, в които предоставят социални услуги, и какъв процент представляват от селищната система на Общината).

Външните доставчици на социални услуги работят само на територията на административния център.

-по обем на услугите (вкл. относителен дял, съпоставен с общия брой социални услуги)

Шест броя социални услуги се предоставят от външни организации, което представлява 10,63% от всички услуги в Общината („Бюро за социално обслужване”, „Бюро за социални услуги”, „Социален асистент за възрастни с увреждания”, „Домашен помощник за възрастни с увреждания”, „Социален асистент за възрастни” и „Домашен помощник за възрастни”).

-по диференциация на предоставяните услуги (класифицирани по категория, типова и видова принадлежност)

Външните доставчици предлагат 3 типа социални услуги в общността (15,78% от всички) - „Бюро за социални услуги”, „Социален асистент” и „Домашен помощник”, и 6 вида (10,63% от общата стойност), съответстващи на броя социални услуги.

-по капацитет на предоставяните услуги (разкрити места за потребители и процентно съотношение спрямо общия капацитет на територията на Общината).

Общо 358 места за потребители са разкрити по социални услуги на външни доставчици, или 8,54% от целия капацитет в Общината, разпределени към:

„Бюро за социални услуги” – 254

„Социален асистент за възрастни с увреждания” - 20

„Домашен помощник за възрастни с увреждания” - 44

„Социален асистент за възрастни” - 20

„Домашен помощник за възрастни” - 20

-по обслужвани групи в риск от социално изключване, разпределени по специфични характеристики.

Потребителите на социални услуги се отнасят към групите на: възрастни и самотни хора; възрастни хронично болни и възрастни с умствени и/или физически увреждания.

В Диаграма са показани обобщените характеристики на социалните услуги, предоставяни от външните доставчици, като относителен дял от цялостния профил на Общината.

Тя отразява сумарният принос от дейността им на територията на Плевен.