Деца, изоставени на ниво родилно отделение

Деца, изоставени на ниво родилно отделение

През 2009г. от общият брои изоставени деца, 8 от тях са с увреждане, 23-са на самотни родители/трима от тях са непълнолетни/, двама от родителите са с психиатрични отклонения. По етнически признак на 23 деца родителите са от ромски етнически произход.

По териториален принцип през 2009г. от общият брои изоставени деца на ниво родилно отделение - на 20 от тях родителите живеят на територията на област Плевен, а на останалите 8 родителите им са от областите Ст.Загора, В.Търново Враца и Ловеч.

На 12 от изоставените деца родителите живеят на територията на община Плевен. 10 от тях са на самотни родители, 2 от тях са с увреждане, на едно от децата родителя е с психиатрични отклонения, а на 4 от децата родителите веднага след раждането им са избягали от отделението. На 10 от децата родителите са от ромски етнически произход.

На другите 8 изоставени деца родителите са от следните общини: Д.Дъбник - на 2 от децата, Никопол - на 2 от децата, Д.Митрополия - на 2 от децата, Белене и Гулянци - на по 1 дете. Едно от изоставените деца е с увреждане /Белене/, на едно родителят е с психиатрични отклонения /Никопол/, на всичките осем деца родителите са самотни и са от ромски етнически произход.

Въпреки, че между ОЗД-Плевен и Родилно отделение е разработена и се прилага процедура за предотвратяване постъпването на детето в институция, работата по превенция е нискоефективна. На практика в ОЗД постъпват сигнали за бременни в риск от изоставяне на децата си, когато вече са в родилното отделение. Този етап за интервенция вече е къс и периода за работа на социалният работник е кратък.

На институционално ниво тази целева група е обект основно на работа на ДПС към РУ на МВР и ОЗД към ДСП. За периода 2007-30.04.2010г. е намалял близо два пъти броят на децата, които са пострадали от престъпни посегателства - Таблица :

Малолетните и непълнолетните основно са били обект на престъпления срещу собствеността - кражби и грабежи, които са станали предимно в районите около училищата и на неоживени места.

За разглеждания период от регистрираните в ОЗД-Плевен случаи на насилие върху деца, преобладава физическото, сексуалното насилие и пренебрегването.

Анализът на случайте показва, че при децата отглеждани от двамата родители, най-често се среща физическото насилие и пренебрегвантето спрямо детето, докато при децата отглеждани от самотен родител, най-често майката, по-често съществува риск да станат жертва на сексуално насилие.

Като основни причини за извършване на насилие над децата могат да се откроят: нисък социален и образователен статус на родителите; влошени взаимоотношения между родителите; занижен родителски контрол и дезинтересираност на родителите от развитието на детето им.

Рискът от институционализация за тази група деца е особено висок, ако няма адекватни услуги по превенция. Тази целева група има потребност от предоставяне на коплексни социални услуги свързани с: предоставяне на специализирана консултантска помощ за децата и техните родители, осигуряване на подслон, храна, дрехи, лекарства, консумативи; достъп до здравни и образователни услуги; адекватна родителска грижа, основана на любов и привързаност; разбиране и предоставяне на закрила, вместо наказание; преодоляване на травмите от преживяно насилие.

Данните от Областна дирекция на МВР-Плевен показват, че се забелязва намаляване на детската престъпност през 2007 спрямо 2009г. и леко увеличаване през 2007 спрямо 2006г.- Таблица :

За разглежданият период общия брои на регистрирани деца, извършители на противообществени прояви в ДПС и броят на новорегистрираните през тези години е сравнително постоянен - Таблица :

Приоритет на работещите специалисти с тази целева група е превантивната дейност, индивидуално – възпитателна работа с проявените, с родителите им, с учебните заведения с цел намаляване и ограничаване на противообществените прояви и престъпления. С цел превенция на настаняването в такъв тип специализирани институции и ограничаване на противообществените прояви сред малолетните и непълнолетните приоритет се дава на възпитателната мярка „поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател”. Броят на децата на които е наложена такава възпитателна мярка са около 40.

В заключение на анализа на тази целева група, като основни фактори за извършените престъпления и противообществени прояви от малолетните и непълнолетните могат да се откроят: конфликтите и слабостите в семейното възпитание, големият брои родители заминали в чужбина и оставили децата си без надзор, недостатъчният контрол или липсата на такъв от страна на родителите или лицата, които ги заместват, раздялата в семейството - при разведени родители, ниското културно и образователно ниво на родителите, отрицателното влияние на социалното обкръжение.

4.2.5. Деца на улицата

В буквалният смисъл деца живеещи на улицата през 2009г. не са регистрирани. Към тази целева група се отнасят децата, които прекарват деня си на улицата, не посещават училище и се препитават с просия, проституция, измами, изнудване и дребни кражби.

В повечето случаи на тези деца се предоставя полицейска закрила, налагат им се възпитателни мерки по ЗБППМН от МКБППМН и мерки за закрила от ОЗД по реда на ЗЗД /най-често настаняване в институция или в Кризисен център/.

Броят на децата на които е предоставена полицейска закрила за периода 2007г.-30.04.2010г. е относително постоянен: 30 деца през 2007г, 21 - 2008, 34 - 2009 и 11 към 30.04.2010г.

Преобладаващата част от тези деца принадлежат към повече от една от следните рискови групи:

- деца от ромски семейства;

- деца от многодетни семейства;

-деца от социално слаби семейства, живеещи при крайно лоши битови и хигиенни условия;

- деца на самотни/разделени родители;

- деца живеещи в криминогенна семейна среда;

Основните проблеми при тях са: влошено здравословно състояние в резултат от начина им на живот, често са обект на насилие и принуждавани да крадат и проституират, не посещават училище, липсват грижи и контрол от страна на родителите.

4.2.6. Деца със специални образователни потребности и/и или с увреждания

Към 31.12.09г. в Дирекция “СП” -Плевен са регистрирани 622 деца с увреждания. В тази група са включени деца с:

- физически увреждания- 369;

- с умствена изостаналост- 69;

- с психически увреждания- 56;

- с множество увреждания- 128.

От тях 78.5% /488 деца/ живеят в гр. Плевен. При тези деца особено висок е рискът от институционализация /около 42% от децата отглеждани в ДМСГД - Плевен са с увреждани/ и социална изолация. Много малка част от тях посещават детски градини. Една част от децата, които са в училищна възраст посещават единствено дневен център и център за социална рехабилитация и интеграция, и на практика остават извън образователната система. Липсата на достъпна архитектурна среда в училищата и детските градини е друг проблем, който затруднява интеграцията на тези деца. Предлаганите социални услуги в общността за такива деца са с недостатъчен капацитет, разположени са в общинският център, което ги прави трудно достъпни за децата от кметствата.

С промените в нормативните актове в системата на народната просвета през 2003г. и с приемането на Националния план за интегриране на деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания в системата на образованието започна процесът на поетапно въвеждане и осъществяване на интегрираното обучение на тези деца. Важна стъпка в този процес изигра изграждането на екипите за комплексно педагогическо оценяване /ЕКПО/ към РИО. Основната цел на комплексното педагогическо оценяване от ЕКПО е да се извърши първична оценка на общото развитие на детето, въз основа на която да се препоръчват видът и формата на обучение и видът на ресурсното подпомагане или осигуряване.

Общият брои на децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания, които са обхванати от образователната система се е увеличил от 224 през учебна 2007/08г- на 314 през учебна 2009/10г. – Таблица :

Показател	Учебна 2007/2008г.	учебна 2008/2009г.	Учебна 2009/2010г.
1. Общ брои деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания обхванати от образователната система, от тях:	244	271	314
1. обучавани в специални детски градини	49	65	82
2. обучавани в специални училища в	105	89	90
3. обучавани в масови училища	90	117	142

Забелязва се положителна тенденция на нарастване на общият брои деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания, които са обучавани в масовите училища от 90 през учебна 2007/08г- на 142 през2009/10г.

Въпреки постигнатите положителни резултати броят на децата със специални образователни потребности и/или хронични заболявания интегрирани в масовите училища е все още малък.

Тук могат да се откроят две основни групи: деца на самотни родители и живеещи в многодетни семейства, които се подпомагат с месечни помощи по чл.9 от Правилника за прилагане на закона за социалното подпомагане.

Към 31.12.2009г. са подпомагани с месечна социална помощ по чл.9/ППЗСП от Дирекция”СП”, Община Плевен 435 многодетни семейства, в които живеят 1195 деца. Около 83% от тези семейства са от ромски етнически произход. Най често срещаните проблеми при децата им са: лоши битови условия на живот, ранно отпадане от училище, с влошен психо-социален климат в семейството и криминогенна среда на живот. При тях рискът от институционализиране е изключително висок.

В това отношение особено уязвими са децата на самотните родители/ най-често майката/. Към 31.12.2009г. са регистрирани в дирекцията 5602 деца на самотни родители. Особено рискова е групата на децата на тези самотни родители, които се подпомагат с месечни социални помощи по чл.9/ППЗСП. Към 31.12.2009г. с такава помощ са подпомагани 131 самотни родители, при които живеят 339 деца.

Тези деца живеят при по-лоши битови условия, семействата им са с по-ниски или никакви доходи, което ограничава достъпа им до качествени здравни и образователни услуги. Това ги поставя в по-лоша стартова позиция и намалява шансовете им за успешна реализация в живота. При тези деца е много голям рискът да попаднат в специализирани институции - около 76% от децата отглеждани в институциите на община Плевен са на самотни родители.

4.2.8. Деца, настанени при близки или роднини

Настаняването на деца при роднини и близки е мярка за закрила и се явява алтернатива на отглеждането им в специализирани институции. Общият брой на настанените деца в семейства на роднини или близки за периода 2007-30.04.2010г. непрекъснато се увеличава - от 86 през 2007г. на 111 към 30.04.2010г. Водещите рискове довели до прилагане на тази мярка за закрила от ОЗД към ДСП - Плевен са, както следва:

• 
  деца, чиито родители са починали;
  
• 
  деца чиито родители са лишени от родителски права;
  
• 
  деца чиито родители без основателна причина не полагат грижи за тях;
  
• 
  деца, чиито родители се намират в трайна невъзможност да ги отглеждат
  

9. 
   Деца на развеждащи се родители
   

Един бракоразводен процес може да продължи дълго време и не са редки случаите, когато децата се ползват като “заложници” от единия или другия родител за постигане на някакви интереси, най-често имуществени. Основният проблем при тези деца е, че раздялата на родителите им може да доведе до емоционална криза предизвикана от загубата на единият родител. Много често децата на такива родители стават свидетели на конфликти, скандали и насилие между тях преди и по време на бракоразводният процес. Някои от родителите не осъзнават, че по този начин децата им стават обект на емоционално насилие, което може да доведе до отклонения в поведението им.

Родителите на тези деца имат потребност от индивидуални консултации, относно реакциите и преживяванията, които могат да възникнат у децата при загубата на единия родител. Децата на такива родители от своя страна също имат потребност от намесата на специалист за преодоляване на кризата от преживеният емоционален стрес, породен от раздялата им или от

4.2.10. Деца в риск от отпадане от училище

Общият брой на децата отпадащи от училище през учебната 2007/2008 г. е 591, през 2008/2009 г. – 329 и през първия учебен срок на учебната 2009/2010 г. – 343 деца.

През учебната 2008/09г. водещите причини за отпадане на децата от училище могат да бъдат групирани, както следва:

• 
  занижен родителски контрол и лошо икономическо състояние или бедност на семейството, в което детето живее - 225 от децата. Този фактор е определящ предимно при децата от етническите малцинства. Етнокултурната принадлежност проявява влиянието си върху отпадането от училище, както чрез икономически мотиви за напускане, така и чрез т. наречените семейни причини /ранни бракове, непълни с-ва и др./;
  
• 
  заминаване на родителите в чужбина - 33 са последвали родителите си в чужбина. На практика за тях няма информация дали са продължили образованието си;
  
• 
  поради нежелание да продължат образованието си са отпаднали 50 деца;
  
• 
  преместване на детето от едно училище в друго - на 147 деца са наложени такива наказания. Най-често поради неизвинени отсъствия и лоша дисциплина. При тях риска от окончателно отпадане от образователната система е доста висок.
  

Друг фактор, който може да предпоставя отпадането от училище е закриване на учебното заведение в съответното населено място поради маломерни паралелки и записване на детето в училище извън настоящето му местоживеене. Това е характерно за малки населени места, където основната част от децата са от ромски произход. Това обикновено води до нередовно посещаване на учебните занятия от тях, в резултат на което се получават пропуски в образователното им ниво и проблеми при задържането им в образователната система.

Отпадането от училище е предпоставка тези децата да останат без образование и без перспективи за бъдеща реализация. При тях е особено висок рискът да бъдат въвлечени в извършване на противообществени прояви и престъпления и в последствие институционализирани в СПИ и ВУИ.

4.3. Характеристика на рисковите групи възрастни в Община Плевен

4.3.1. Пълнолетни лица с трайни увреждания

Пълнолетните лица с трайни увреждания е основната рискова група в община Плевен. По данни от ТЕЛК и Дирекция „Социално подпомагане” Плевен пълнолетните лица с трайни увреждания към 31.12.2009 г. за община Плевен са 10133 броя. Само за гр.Плевен техният брой е 8134, или около 80% от общия брой лица с увреждания, а за населените места от Общината - 1999 броя, или около 20 % от общия брой. Почти всички лица от тази основна група са обхванати от системата на социалното подпомагане и получават интеграционни добавки по Закона за интеграция на хората с увреждания - за транспортни услуги, за телефонни услуги, за диетично хранене и лекарствени продукти, за балнеолечение и др., според степента и вида на увреждането. Ползват и социалните услуги в общността, които функционират на територията на общината като: ЦСРИ, Домашен социален патронаж, Дневен център за възрастни с увреждания,Личен асистент, Социален асистент, Домашен помощник - които се финансират по НП”АХУ” и по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, които се предоставят от Общината, Дирекция „Социално подпомагане”, НПО и други доставчици на социални услуги.

Основните проблеми, които съпътстват пълнолетните лица с увреждания на територията на Общината са идентифицирани както следва:

- ниски доходи на лицата и семействата;

- изолация от пазара на труда за лицата с остатъчна работоспособност, както и на техните близки;

- социална изолация в общността;

- недостатъчна финансова подкрепа за лицата и техните семейства;

- трудно достъпна архитектурна среда;

- недостатъчен брой свободни места, за дейностите „Личен асистент”, „Социален асистент” и „Домашен помощник”, които се предоставят в общността;

- липса на социални услуги - Резидентен тип, като Център за настаняване от семеен тип; Защитено жилище; Приют и др.;

- много труден достъп до социалните услуги, които се предоставят в специализирани институции извън обичайната домашна среда.

На територията на община Плевен има действащи само две специализирани институции, които предоставят социални услуги извън обичайната домашна среда:

1. Дом за стари хора с отделение за лежащо болни с.Бохот с капацитет 55 места.

2. Защитено жилище за възрастни с умствена изостаналост, което е резидентен тип услуга - с капацитет 10 места, като всички потребители, които го обитават, са изведени от институции и са от други общини и области от страната.

Всички други нуждаещи се лица от услугите на специализирани институции, според профила на заболяването им, се насочват от Дирекция „Социално подпомагане” по документи, към действащи специализирани институции на територията на страната. Голяма част от лицата, желаещи да ползват този вид услуги, се отказват от подготовката на документи за настаняване, тъй като процедурата изисква много време, а капацитетът на институциите е много ограничен.

Основните идентифицирани нужди на тази голяма група на пълнолетните лица с увреждания са:

- изграждане на умения за независим живот;

- осигуряване на финансова подкрепа за лицата и техните семейства;

- подкрепа за социално включване в общността;

- предоставяне на услуги за рехабилитация и възстановяване;

-рРазширяване на дейностите- „Личен асистент”, „Социален асистент” и „Домашен помощник”, чрез които се предоставят грижи в домашната среда

- достъп до социални услуги - Резидентен тип - като „Център за настаняване от семеен тип”, „Защитено жилище”, „Приют” и др.