O ц e н к а за съвместимостта на инвестиционно предложение за „Разработване на находище на твърди горива (кафяви въглища) в площ „Ракитна”, в землището на с
Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитените зони
Изтегляне 2.38 Mb.
|
5. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитените зониОценката на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитените зони се базира на сравнителен анализ, на прогнозираните изменения и на експертната оценка на тяхното влияние върху съществуващото биологично разнообразие в отделни части от територията на защитена зона. 5.1. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания и видовете - прeдмет на опазване в двете защитени зониОписанието и анализът на въздействието на инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания и видовете - прeдмет на опазване в двете защитени зони е извършено последователно поотделно за двете зони както следва: 5.1.1. ЗBG0000336 “Кресна-Илинденци“ по Директива за местообитанията 5.1.1.1. Растителност и природни типове местообитания На основата на обобщените въздействия в Таблица 3.1.1. е оценена вероятността дадени въздействия на инвестиционното предложение да окажат отрицателно влияние върху параметрите за благоприятен природозащитен статус (БПС) на природните местообитания и на растителните видове, обект на опазване в защитената зона. В оценката освен общите параметри за БПС са добавени и специфичните структури и функции, характерни за отделните зони. Оценките са представени в табличен вид, като с цел опростяване, не са включени параметрите за БПС, за които оценката е, че нямат отношение към никое от идентифицираните въздействия. По отношение на растителните видове, при оценката са използувани въздействията описани в глава 3. Оценката за степента на въздействие на инвестиционното предложение върху защитената зона е формирана по показателите: пряко унищожаване на части от местообитанията; въздействие върху граничните зони на местообитанията; фрагментация (разпокъсване на местообитания); замърсяване с вредни вещества при строителството и при аварии и инциденти по време на експлоатацията на изградените съоръжения; други форми на антропогенно въздействие при използуване на териториите за рекреация и туризъм; промени във флористичното разнообразие и сукцесионни изменения на растителността. Проведените проучванията на територията на инвестиционното предложение дават основание да се направи прогнозата, че не се очакват преки въздействия върху следните предвидени за опазване в защитената зона природни местообитания: 91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) 4070 * Храстови съобщества с Pinus mugo 5210 Храсталаци с Juniperus spp. 6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) 6220 * Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea 6420 Средиземноморски влажни съобщества на високи треви от съюз Molinio-Holoschoenion 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс 6510 Низинни сенокосни ливади 8120 Сипеи върху варовити терени и калциеви шисти във високите планини 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii 8310 Неблагоустроени пещери 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion) 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum 9180 *Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове 9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea) 9530 * Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор 9560 * Ендемични гори от Juniperus spp. 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества 91AA * Източни гори от космат дъб 91BA Мизийски гори от обикновена ела 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори 91W0 Мизийски букови гори 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba 92C0 Гори от Platanus orientalis 92D0 Южни крайречни галерии и храсталаци (Nerio-Tamaricetea и Securinegion tinctoriae) 95A0 Гори от бяла и черна мура При реализиране на инвестиционното предложение се прогнозира частично въздействие върху местообитание: 6520 Планински сенокосни ливади Оценките за въздействията са представени в табличен вид, като с цел опростяване не са включени параметрите за БПС, за които се приема, че нямат отношение към идентифицираните въздействия. Очакват се частични и незначителни въздействия върху благоприятния природозащитен статус на местообитанията по време на строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение. В таблица е оценена вероятността определени въздействия на инвестиционните предложение да окажат отрицателно въздействие на местообитанията и видовете, обект на опазване в защитената зана. За природните местообитания и растителните видове са включени само преките въздействия. Табличната оценка служи за идентифициране на степента на въздействие.
Този тип местообитание е свързано с предимно с мезофилни тревни съобщества разпространени в планинскиите пояси от 800 до 1600 м надморска височина.. Общата площ на местообитание 6520 в защитената зона е определено на около 968 дка, което се равнява на 0.2 % от общата площ на ЗЗ. На местообитанието са дадени следните оценки: по показателя представителност – отлична представителност, по относителна площ попада в група C) 2 >= p >0; по приравнена степен на опазване –отлично опазване; и цялостна оценка – с отлична стойност. Пряко въздействие при реализиране на инвестиционното предложение върху части от местообитания от този тип се очаква на площ от около 5 дка. Въздействия върху местообитание 6520 Планински сенокосни ливади
При реализирането на инвестиционното предложение не се очаква да бъдат засегнати находища на растителния вид Имануелова метличина Centaurea immanuelis-loewii, който е включен в Приложение II на Директива 92/43/EEC КОД ИМЕ (на български) Популация Оценка ИМЕ (на латински) Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц. 4080 Centaurea immanuelis-loewii C A B C C Имануелова метличина
При Разработване на находище на твърди горива (кафяви въглища) в площ „Ракитна”, в землището на с. Ракитна, - Незначително пряко въздействие върху местообитание 6520 Планински сенокосни ливади; - Има вероятност за навлизане на инвазивни и рудерални растителни видове, които са свързани с новите антропогенно преобразувани ландшафти; - Не се прогнозират въздействия върху растителни видове включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC и др. редки и защитени растителни видове.
В българската зоологична литература почти липсват публикации върху видовия състав на прилепите, обитаващи райони без пещери, минни галерии или стари гори. Системно проучване върху прилепите на Кресненския пролом прави Б. Петров (Берон, 2001). Най-системни наблюдения са направени в района на гара Пейо Яворов и гара Стара Кресна до около 150 м н.в. Концесията на мина Ракитна ще бъде разположена на 500-600 м н.в. Надморската височина изглежда е основен фактор за пространствената диференциация на регионалните прилепни фауни, без обаче това да води до съществени различия в общия брой на видовете. Малък подковонос (Rhynolophus hipposiderus) Той е един от най-малките пещери, които се срещат в България. В България е разпространен из цялата страна Обитава пещери , мазета, тавани и други части на сгради, минни галерии. Зимува в подземни убежища, като пещери, галерии и мазета. През зимата не образува колонии, както останалите подковоноси. Води уседнал начин на живот - прелита най-много 10 км между летните и зимните убежища. Основните заплахи са безпокойството и унищожаването на убежища. Няма вероятност вида да бъде засегнат от реализацията на мината. Голям нощник (Myotis myotis) се среща в карстовите райони в цялата страна, до 1200 m надморска височина, като е един от най-разпространените пещерни видове. извършва сезонни миграции между летни и зимни местообитания. Установената най-дълга подобна миграция в България е от 40 km. В Централна Европа обитава главно хралупи и подпокривни пространства, а в Южна Европа – пещери и изкуствени подземни галерии. Образува големи колонии, често смесени с други видове прилепи. Ловува главно в редки широколистни гори и околностите им, като обикновено ловната територия на един прилеп е около 0,5 km². Храни се предимно с дребни нелетящи насекоми. Голям подковонос (Rhynolophus ferrumeequinum) – обитава пещери , скални ниши, хралупи, изоставени сгради и други закрити места със сравнително голям вход и обем. Среща се особено често в карстови местности. Стационарен вид, като извършва само локални сезонни миграции на разстояние до 50 km. Живее в летни (размножителни) и зимни колонии, наброяващи между 50 и 300, в редки случаи до 500 екземпляра. Често съжителства с други видове прилепи. Храни се главно с едри насекоми, които обикновено улавя в полет. Предпочитаната му храна са нощните пеперуди, но през пролетта и есента, когато те се срещат по-рядко, се храни и с други видове. Видът няма местообитание в района на концесията – няма да бъде засегнат. Дългокрил прилеп (Minioptrus schreibersii) - разпространен в цялата страна, като е най-често срещания вид прилеп в пещерите. Дългокрилите прилепи са много издръжливи летци и често се хранят на голямо разстояние от убежищата си. Основната им храна са нощните пеперуди, двукрили и бръмбари. Дългокрилите прилепи извършват сезонни миграции на разстояние до 750 km. Предпочитат карстови райони, тъй като обитават главно естествени пещери. Образуват много големи колонии, достигащи десетки хиляди екземпляри, струпващи се гъсто по сводовете на пещерите. Често в тези колонии има и други видове прилепи, но дългокрилите преобладават. Видът няма местообитание в района на концесията – няма да бъде засегнат. Дългопръст нощник (Myotis capaccinii) - живее главно в гористи карстови местности в близост до водоеми. Храни се главно с летящи насекоми, които улавя нощем по повърхността на водоеми или над нея. Извършва големи миграции между летните и зимните си убежища. През лятото живее в малки и сухи пещери, а през зимата - в големи водни пещери със сравнително ниска температура. Летните размножителни колонии са големи и понякога надхвърлят 3000 екземпляра. Видът няма местообитание в района на концесията – няма да бъде засегнат. Дългоух нощник (Myotis bechsteini) - живее главно в горите, като извършва кратки миграции между летните и зимните убежища - до 35 km. През лятото живее в хралупи на дървета, по-рядко постройки и пещери, като често сменя жилището си. Видът няма местообитание в района на концесията – няма да бъде засегнат. Остроух нощник (Myotis blithi) - За България е описан подвидът M.b. oxygnathus, разпространен в цялата страна до надморска височина 1400 m, най-често в карстови райони. Обитава пещери, като температурата на зимните убежища варира от 3 до 15°C. Образува големи колонии, често смесени с други видове прилепи. Видът няма местообитание в района на концесията – няма да бъде засегнат. Подковонос на Мехели (Rhynolophus mehelyi) - е рядък вид и се среща главно в райони с малка надморска височина. Обитава влажни карстови пещери. Образува големи колонии, достигащи няколко хиляди индивида. Видът няма местообитание в района на концесията – няма да бъде засегнат. Средиземноморски подковонос (Rhynolophus blasii)- е с по-голяма концентрация в южните райони на страната. Обитава обрасли с храсти открити райони. Намира убежища в пещери и минни галерии. Възможно евидът де се среща в района и да бъде обезпокоен. Трицветен нощник (Myotis emarginatus) - избира за убежища пещери и подпокривни пространства. Характерно е, че в летните му убежища температурата може да бъде по-висока, отколкото при повечето прилепи - до 26-40°C. В тях той образува плътни колонии, понякога смесени с други видове. Зимува поединично или на малки групи в пещери с температура 5-10°C. Видът няма местообитание в района на концесията – няма да бъде засегнат. Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus) - се среща главно в гористи местности. Лятото прекарва в хралупи на дървета или подпокривни пространства, като женските образуват малки колонии, а мъжките обикновено живеят поединично. Зимува поединично или в големи колонии в пещери, със сравнително ниска температура, малко над 0°C. Видът няма местообитание в района на концесията – няма да бъде засегнат. Южен подковонос (Rhynolophus euryale) - обитава гористи местности с наличие на пещери, в близост до водоеми. Характерен е за цялата страна, най-често в карстови райони с надморска височина до 1000 m. Видът няма местообитание в района на концесията – няма да бъде засегнат. Имайки предвид високия консервационен статус на прилепите според българските и международните нормативни разпоредби, съхраняването и целостта на техните съобщества е от голямо значение за устойчивото съществуване на популациите, особено на редките и защитени у нас и в Европа видове прилепи.Огромната част от зимните и летни убежища на прилепите, както и техните ловни площи са разположени покрай р. Струма до към 100 м надречна височина. Дребни бозайници Пъстър пор (Vormela peregusna) - разред хищници (Carnivora) предпочита открити степни терени, ниви, лозя и храсталаци. Макар и рядък той е разпространен в подходящи негорски и скалисти биотопи в цялата страна. Няма конкретни данни за наличието на този вид в района. Едри бозайници Вълк (Canis lupus) основни местообитания на вида са планини обрасли с гъсти гори. Евробионтeн вид. Живее при разнообразни природни условия. Този вид никога не е изчезвал от Югозападна България, дори в годините на най-ниската му численост. През 1999 г. (данни на М-во на Земеделието и горите) 90 вълка са убити в Благоевградско, а в околностите на с. Крупник са регистрирани вълчи нападения над домашни животни. Данните на ДЛ Кресна, където вълци има постоянно са убити 4 вълка. Семейна глутница е установена в местността Ощавски преслап. Въпреки, че Струмската долина не е обитание на вида поради населеността си, стеснението в района на пролома по всяка вероятност е място за контакт между вълците от Рило-Родопския масив и тези, обитаващи планинските местности по западната граница. (Spiridonov 2000). Влиянието върху вида ще бъде незначително, но постоянно. Кафява мечка (Ursus arctos) - Навсякъде в ареала си, кафявата мечка обитава предимно обширните горски комплекси в планинските области. В скалистите високи планини мястото за почивка, което те избират най-често е открит скален масив, а при наличието на дървета, често е в основата им. Покритие на мечата популация в ЗЗ Кресна-Илинденци възлиза на 4,5 (Данни на ТЕХНИЧЕСКИ ДОКЛАД ЗА ПЪЛНОТАТА НА МРЕЖАТА – НАТУРА 2000 ЗА КАФЯВАТА МЕЧКА В БЪЛГАРИЯ Спасов и др. 1999) Районът на Кресненския пролом е идентифициран като екологичен коридор за разселване на мечките от Рила на запад към Влахина и Малашевска планина. Влиянието върху вида ще бъде незначително, но постоянно. Земноводни и влечуги Видовият състав и разпространението на земноводните и влечугите е в пряка зависимост от географското им положение и климатични характеристики. Районът на Кресненския пролом е с особено висока стойност на видово разнообразие на специфичните съобщества от земноводни и влечуги. През района минават северните граници на 6 вида влечуги с ограничено разпространение от които в ЗЗ са отбелязани - Ивичест смок Elaphe quatrolineata и Леопардов (червенопетнист) смок Elaphe situla (последният е описан в Струмската долина южно от с.Черниче (до Симитли) и се смята почти изтребен).(Петров, Бешков по Берон, 2001) Най-северните находища на тези видове в пролома са разположени до 50 – 100 м надречна височина. Няма вероятност тези видове да имат местообитание на територията на концесията. Шипоопашата костенурка (Ttestudo hermanni) и Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) – двата вида предмет на опазване имат сходна биология и поради тази причина ще бъдат разгледани заедно!) Няма потвърдени данни за наличието на двата вида в района на разработването на концесията. Те са разпространена в цялата страна в областите с надморска височина до 1300 m, с изключение на Северозападна България. Шипобедрената костенурка предпочита тревисти терени, за разлика от шипоопашатата костенурка, която е типична за редките гори. Практически популациите на тези видове и техните местообитания няма да бъдат засегнати. Видове, чиито местообитания няма вероятност да бъдат отрицателно повлияни от осъществяване на дейностите, предвидени в разработването на концесията са: видра (Lutra lutra); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); распер (Aspius aspius); маришка мряна (Barbus plebejus); обикновен щипок (Cobitis taenia); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); бисерна мида (Unio crassus); Ручеен рак (Austropotamobius torrentium), сива водна змия Natrix tessellata. Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides) е представител на шипогърдите скакалци и е обитател на сухи тревисти съобщества. Негативните въздействия върху вида са свързани с възникването на пожари и тотално унищожаване на местообитанията му. Видът няма да бъде засегнат. Кордулегастер (Cordulegaster heros) В района на концесията няма местообитание на това водно конче и ларвите му. Реализирането и експлоатацията на откритата мина няма да се застраши популацията на този вид в ЗЗ чрез пряко или косвено унищожаване на индивиди. Торбогнездница (Eriogaster catax) - Районът на концесията е потенциално местообитание на тази пеперуда, където има зони с широколистни храсталаци и дървета. Реализирането и експлоатацията на откритата мина няма да доведе до унищожаването им и да застраши популацията на вида в ЗЗ. Тигров молец на Джърси (Callimorpha quadripunctaria) - Ларвата обитава засолените блата представляващи хабитат 1530, където се храни с блатната растителност, а имагото не се отдалечава значително от тези местообитания. Никога не се среща в горски площи и земеделски земи. Видът няма да бъде засегнат от разработката на концесията. Gortyna borelii lunata е с шроко разпространение, но то е ограничено, като е изключетно свързано с разпространението на растения от род Peucedanum (самодивски треви). Видът презимува под формата на яйца отложени по листата, които се излюпват пред пролетта. Ларвите се хранят отначало със стъблата, после с Peucedanum officinale корените на растенията. Предполага се, че една ларва се изхранва от едно растение. Видът няма да бъде засегнат от разработката на концесията. Лицена (Lycaena dispar) е най често срещаният вид пеперуда. Среща се по влажни и по-радко в сухи тревисти места, покрай канавки изкопи потоци и други източници на влага. Ларвата се храни основно със зелените листа на растения от семейство лападови. Територията предвидена за открит добив и около нея не е характерно местообитане на този вид. Може да се предположи, че експлоатацията на концесията няма да се отрази негативно на численостти популацията на вида. Зеленогръдо цигулче (Ophiogomphus сecilia) Ларвите на вида са обитатели на реки. Сведенията за имагото от България са оскъдни. От други части на неговия ареал е известно, че той е по-малко зависим от наличието на открити всред растителността участъци. Екзувии са намирани както върху пръстта, така и върху растителните стъбла. При водата мъжките могат да кацат и на връхни части от растенията почти над самата вода. Видът няма местообитане в района на концесията. Останалите три вида твърдокрили обикновен сечко (Cerambyx cerdo), буков сечко (Morimus funereus) и алпийска розалия (Rosalia alpina) са видове чиито ларви се хранят изключително с изгнила дървесина от мъртви дървета. Местообитанията на тези видове представляват влажни букови гори, каквито определено няма в границите на разработването на концесията и влиянията върху видовете и техните популации са изключени. Бръмбар рогач (Lucanus cervus) Рогачът се среща в стари дъбови гори през лятото. Възрастните бръмбари се хранят със сокове, които изтичат от наранени дървета. Обитава предимно влажни места, до половин метър под земята с гниещи корени и дънери. Среща се и в загниващи дървени постройки. Видът няма местообитание в границите на предвидените за разкрития участък на мината. Кипърски скарабей (Prpopromacrus cypriacus) е представител на бръмбарите скарабеи. Видът намира местообитание сред пасмофилната растителност по пясъчните дюни. Не се среща в границите на предвидените за разкрития участък на мината. Cucujus cinnaberinus евид бръмбар от семейство Cucujidae. По непубликувани данни този вид бръмбар най-често е бил намиран в два екотипа - както по поречията на големи реки, така и в планински райони в близост до естествени гори, където има сравнително висока влажност, фактор, който определя южните граници на разпространение на вида. Тази привързаност прави вида чувствителен към фрагментация на местообитанието. Видът не се среща в границите на предвидените за разктрития участък на мината. Probaticus subrugosus. Този вид чернотелка се среща по различни места с елементи на степен ландшафт, такива като псамофилни (растителен вид растящ върху пясъци), петрофилни и халофитни (среща на засолени почви) групи растения. Видът е рядък и се смята за изчезващ степен вид. Възможно е местообитанията на вида за бъдат засегнати от разработването на концесията. Полиоматус (Polyommatus eroides) – застрашена пеперуда, обитава скалисти склонове на големи височини, където вече пашата е ограничена. Видът няма да бъде засегнат от разработката на концесията. Други значими видове, включени в различни конвенции Земноводните Зелена крастава жаба (Bufo viridis), Жаба дървесница (Hyla arborea) Горска дългокрака жаба (Rana dalmatina) са разпространени в цялата страна до надморска височина от 1500 m, но предпочитат влажни местности и нямат местообитание на територията на концесията. Зелен гущер Lacerta viridis - В България се срещат два подвида - L. v. viridis в западната част на страната L. v. meridionalis в Североизточна България и Тракия. На много места живеят едновременно представители и на двата подвида. Срещат се в цялата страна до надморска височина 1200 m, рядко до 1700 m в южните части на Пирин. Зеленият гущер предпочита сухи и слънчеви места - скалисти терени и поляни, понякога обраснали с храсти или редки гори. Видът намира местообитание на територията на концесията. Ивичест гущер Lacerta trilineata - Основни типове местообитания на този вид са сухи тревисти склонове, където се крие под камъни и храсти, изоставените земеделски земи и други. Вероятно обитава територията на концесията. Кримски гущер Podarcis taurica - В България се среща подвидът P. t. taurica, който е разпространен в Дунавската равнина, Добруджа, Черноморието, Тракия и долината на Струма до Горна Козница. Не се среща в планините над 600 m надморска височина и в голяма част от Западна България. Кримският гущер предпочита сухи местности с тревиста и храстова растителност. Основната храна на кримския гущер са насекомите. Районът на концесията се намира на надморска височина и географска зона, гранични на разпространението на вида. Предполага се, че не се среща на територията на концесията. Македонски гущер Pseudophilotes vicrama - В България е разпространен подвидът в долината на Струма до Кочериново на север. Предпочита сухи и скалисти места с гъсти ниски храсти.Вероянто има местообитания на територията на концесията. Степен гущер Podarcis muralis - живее само в скалисти терени, включително изкуствени, като железопътни и пътни насипи, подпорни стени, кариери и други. Стенният гущер е активен през деня и се храни главно с насекоми. Млко вероятно е да се среща на теритнорията на концесията. Смок-стрелец (синурник) Coluber caspius - разпространен до надморска височина 1100 m, като липсва по северните склонове на планините и високите полета в западната част на страната. Стрелецът обитава степни и скалисти местности, храсталаци и редки гори, както и обработваеми земи. Активен е през деня, като добре се катери по дървета и храсти. Смок мишкар Elaphe longissima - В България е разпространен в цялата страна до надморска височина 1600 m. По-рядък е в равнинните райони с интензивно земеделие. предпочита стари широколистни и смесени гори. Активен е през деня, като добре се катери по дървета и храсти. На територията на концесията няма местообитания на вида. Медянка Coronella austriaca - разпространена в цялата страна до надморска височина 1600 m. Медянката предпочита редки гори в близост до скалисти местности и сипеи. Активна е през деня и се храни главно с гущери. Голяма е вероятността да съществува на територията на концесията. Lycaena dispar Лицена - Широко разпространен, макар и локален, в цялата страна до около 800 м надм. вис. Влажни, по-рядко сухи тревисти места в близост до езера, канавки, изкопи, потоци, реки и др. източници на влага. Гъсениците се хранят с различни Rumex (Polygonaceae). У нас разпространен, но локален и популациите му обикновено са малки. Съобщавана е за Кресна. Видът няма да бъде засегнат от разработката на концисията. Apatura metis Южна лилава апатура разпространена в равнините и подножията на планините до около 700 м надм. вис. по горещи, обрасли с върби брегове на реки. Гъсениците се хранят с листата на върби (Salix). Видът няма да бъде засегнат от разработката на концесията. Erebia medusa - Широко разпространен и често срещан вид в предпланинските и планинските райони от около 400 до 2200 м надм. вис. среща се по влажни или сухи тревисти храсталачести места в или край гори, субалпийски ливади. Гъсениците се хранят с различни житни (Poaceae). Видът няма да бъде засегнат от разработката на концесията. Glaucopsyche alexis - дневна пеперуда, която се среща от морското равнище до около 1500 м надм. вис. Храсталачести поляни, ливади, каменисти тревисти склонове, покрайнини на гори и т.н. Гъсениците се хранят с различни бобови (Fabaceae) (Tolman & Lewington 1997). Широко разпространен вид, не е застрашен у нас. Видът няма да бъде засегнат от разработката на концесията. Hipparchia aristaeus- Локален, разпространен в най-горещите райони южно от Стара Планина: околностите на Сливен, южното черноморско крайбрежие, Сакар, източните Родопи, Алиботуш, среден и южен Пирин, долината на Струма на север до Кресненското дефиле от морското равнище до около 1600 м (лични наблюдения) по сухи горещи храсталачести и/или скалисти места в дъбови и смесени широколистни гори или покрайнините им; скалисти припечни склонове. Биологията не е известна, гъсениците очевидно се хранят с треви (Poaceae). Видът няма да бъде засегнат от разработката на концесията. Isophya andreevae - Orthoptera (Tettigoniidae) – местообитанията на този вид скакалец няма да бъде засегнат от разработката на концесията. Mantispa perla – вид богомолка. Няма данни за разпространението и числеността на вида. Melitaea trivia- Широко разпространена от морското равнище до около 1800 м надм. вис. по тревисти и храсталачести места, покрайнини на гори, припечни скалисти склонове. Съобщаван е за гара Стара Кресна и с.Крупник. Вероятно местообитанията на вида могат да бъдат засегнат от разработката на концесията. Limenitis populi- среща се в планините между около 600 и 2000 м надм. Вис.по слънчеви места в гористи речни долини, горски пътища, просеки и т.н. Гъсениците се хранят с листата на трепетликата Populus tremula (Tolman & Lewington 1997). В България това е локален и сравнително рядък вид на южната граница на европейския си ареал. Видът няма местообитание в района и няма да бъде засегнат от разработката на концесията. Nymphalis xanthomelas - Източна многоцветница. Обитава широколистни и смесени гори и покрайнините им, речни долини. Гъсениците се хранят с листата на върби (Salix), тополи и трепетлики (Populus) Съобщавана е за Кресненския пролом. Видът няма да бъде засегнат от разработката на концесията. Neptis rivularis - дневна пеперуда. Среща се в предпланините и планините до около 1300 м надм. вис. по слънчеви влажни места в гористи речни долини, горски пътища, просеки, храсталачести поляни и т.н. В България е локален и сравнително рядък вид на южната граница на европейския си ареал. Съобщаван е за Кресненския пролом. Видът няма да бъде засегнат от разработката на концесията. Maculinea arion - дневна пеперуда, която се среща от морското равнище до около 1800 м надм. вис по топли каменисти или песъчливи места: тревисти ливади, горски поляни, планински склонове и т.н. Новоизлюпените гъсеници се хранят кратко време с мащерка (Thymus) и риган (Origanum vulgare), след което се развиват в гнездата на мравки от рода Myrmica (Tolman & Lewington 1997). У нас е широко разпространен вид, не е застрашен. Вероятно местообитанията на вида могат да бъдат засегнат от разработката на концесията. Parnassius mnemosyne - Черен аполон, мнемозина. Широко разпространен вид, но локален. Среща се от морското равнище до 2000 м, в Южна България главно в планинските райони по умерено влажни или сухи храсталачести места: планински склонове, речни долини, горски поляни и т.н. Не е пряко застрашен у нас, но е от природозащитен интерес предвид на застрашеността си в голяма част от Европа. Видът няма да бъде засегнат от разработката на концесията. Parnassius apollo – пеперудата е нас е широко разпространен в планините от 300 (Стара планина: Лакатник) (Буреш & Попов, 1965: 63) до 2000 m (Рила: Равна) (Abadjiev, 1991: 31). Включен в Приложение II на Бернската конвенция, CITES; като уязвим в Червена книга на европейските дневни пеперуди (van Swaay & Warren, 1999: 86). Защитен от Закона за биологичното разнообразие в България. Видът няма да бъде засегнат от разработката на концесията. Pieris ergane – дневна пеперуда белянка Локално разпространение в планините и някои прилежащи речни долини южно от Стара Планина: Рила, Пирин, Алиботуш, Родопи, Беласица, долината на Струма (Земенско и Кресненско дефилета, вулканичния рид Кожух), единични находки при Драгоман и Калофер. Най-често се среща на варовит терен, само в най-горещите части на страната - и на други скални породи от 100 до около 2000 м надм. вис.по топли, сухи скалисти места. У нас има ограничено разпространение, популациите и са стабилни и биотопите в по-голямата си част не изглеждат застрашени от антропогенни фактори. Видът няма да бъде засегнат от разработката на концесията. Pseudophilotes vicrama - Локален в цялата страна от морското равнище до около 1400 м надм. вис. Храсталачести поляни, сухи ливади, каменисти тревисти склонове и т.н., обикновено на варовит терен. Гъсениците се хранят с мащерка (Thymus) и чубрица (Satureja) (Lamiaceae). Локален вид, но не е застрашен предвид на широкото разпространение на подходящи биотопи. Съобщаван е за Кресна. Видът няма да бъде засегнат от разработката на концесията. Pyrgus cinarae - е дневна пеперуда. В България е много рядък вид с локално разпространение предимно в южната част на страната. В района е установен при с. Крупник. Scolitantides orion Синевка - У нас видът е широко разпространен до 1700 m. Съобщаван за Черниче-Мечкул. Вероятно месообитанията на вида ще бъдат засегнати от разработката на концесията. Thymelicus acteon- Видът е локално разпространен в Южна България до 1600 м в ксеротермни скалисти и тревисти места, почти отсъства северно от Стара Планина. Гъсениците се хранят с треви (Poaceae). Вероятно месообитанията на вида ще бъдат засегнати от разработката на концесията. Zerynthia polyxena –дневна пеперуда, характерна предимно за Скринския пролом. Подходящи места за този вид са низини. В района е установен при Ощавска река. Няма местообитание на терена на концесията. Влиянието върху безгръбначната фауна ще е минимално, без въздействие до очаквано много слабо отрицателно въздействие върху видовете, предмет на опазване в зоната. Рибите Речен кефал(Leuciscus cephalus), Salmo macedonicus, Беломорски скобар (Chondrostoma vardarense), Oxynoemacheilus bureshi, Говедарка (Alburnoides bipunctatus) Обикновена кротушка (Gobio gobio ) и Маришки морунаш (Vimba melanops)нямат местообитания на територията на концесията.
Около 6% от територията на Кресна е под защита съгласно българското природозащитно законодателство. През 1997 г. резервата с буферната му зона и околните защитени територии е обявен от BirdLife International за Орнитологично важно място, като през 2005 г. площта му е разширена и обхваща цялата защитена зона. До голяма степен територията се припокрива с КОРИНЕ място “Кресна”, обявено през 1998 г. поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. Въздействие върху птиците, включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC
Въздействие върху редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC
Други значими животински видове
Данни за птиците, използвани в настоящата оценка са използвани от изследванията на Стоянов и кол. (по Берон) 2001. Те се отнасят до Кресненския пролом до гр. Кресна, както и в западна и източна посока до най-високите части към Малашевска планина и към Пирин планина. Разглеждайки общото видово богатство на птиците в района, трябва да се посочи, че богатият видов състав се дължи и на прелетния път Виа Аристотелис, преминаващ през поречието ан р. Струма. Поради това в района преминавт редица видове, които не са размножават тук, но използват територията като място за почивка, хранене, денуване, нощуване или просто прелитат.
Каталог: ovos Изтегляне 2.38 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||