O ц e н к а за съвместимостта на инвестиционно предложение за „Разработване на находище на твърди горива (кафяви въглища) в площ „Ракитна”, в землището на с
Анотация на инвестиционното предложение за строителството, дейностите и технологиите
Изтегляне 2.38 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.2. Връзка с други съществуващи/планирани дейности
- 1.3. Местоположение
1. Анотация на инвестиционното предложение за строителството, дейностите и технологиите1.1. Обща информация за инвестиционното предложениеЦелта на инвестиционното предложение на „КАМ и КАМ” ООД е разработване на находище „Ракитна” с открит и подземен добив на кафяви въглища. Въз основа на Разрешение No46/ 22.12.2008 г. и договор с Министерство на икономиката и енергетиката е разрешено на Инвеститора, за своя сметка и риск, да проучи твърди горива – подземни богатства по чл. 2, т.4 на Закона за подземните богатства в площ „Ракитна”. В средата на 2009 г. е изготвен Геоложки доклад с изчислени запаси и утвърдени кондиции. Докладът е разгледан от Специализирана експертна комисия на МОСВ. Установено е, че запасите на кафяви въглища на находище „Ракитна” са 1889574 t, които са в категории: доказани запаси (111) – 649505 t, предварително оценени минерални ресурси (222)- 821041 t, предварително установени минерални ресурси (332) – 419028 t. Съгласно изискванията на стандарт БДС – 10244 “Горива твърди. Въглища кафяви необогатени”, те отговарят на тип КСмП-Бобов дол. Общата концесионна площ е 547324.6 m2 ( ~547.3 dka), а площта по външния контур на запасите и ресурсите е 244907 m2 = 245 dka. Крайното потребление на добитите въглища е за гориво за ТЕЦ-овете. Съгласно договореност между концесионера и ТЕЦ “Бобов дол”, в ТЕЦ-а е изследвана технологична проба, резултатите от която показват, че въглищата от находището може да бъдат използвани като енергийно гориво. На базата на положителните резултати, между ръководството на ТЕЦ “Бобов дол” и концесионера има устно споразумение и съгласие за покупка на ограничени количества (до 50-70000 t/a) енергийни въглища от участък “Ракитна” с долна топлина на изгаряне от 1800 до 4000 kcal/kg. Годишната производителност на въглищната мина ще бъде 50000 t въглища или 33000 m3. При реализация на инвестиционното предложение, с цел устойчиво развитие на района и опазване на околната среда, Инвеститорът предвижда:
1.2. Връзка с други съществуващи/планирани дейностиДо деветдесетте години на миналия век, с най-висок дял в промишлеността е въгледобива, като работещите в мина „Пирин” са били около 2600 човека. След редуциране на въгледобивната промишленост, населението намалява поради естестените процеси на миграция. Понастоящем населените места - селата Брежани, Мечкул, Сенокос и пръснатите в околността махали са силно обезлюдени, като голяма част от жителите им са се изселили в гр. Симитли и Благоевград. Общинският план за развитие на Община Симитли и програмата му за реализация обхваща периода 2007 – 2013 година, като определя основните стратегически цели и приоритети за развитие на общината за този период. В него се отбелязва водещата роля на промишлеността, която обезпечава заетост на около 70% от трудоспособното население. Предприятието, осигуряващо най-голяма заетост в общината е въгледобивната мина “Пирин”, където през 2004г. има 1370 работни места в двата рудника – при с. Брежани и в кв. Ораново на гр.Симитли. Понастоящем въгледобивната промишленост е в процес на преструктуриране, което налага спешни мерки за осигуряване на работни места в същия бранш или преквалификация на освободените от сектора. В тази връзка инвестиционното предложение ще се реализира в Община Симитли, в която въгледобивната промишленост е традиционна и наличието на квалифицирана работна ръка на местно ниво го благоприятства. На територията на Общината са установени кафяви въглища (при с.Брежани-Пирински въглищен басейн), черни въглища (при с.Сухострел), лигнитни въглища (Ораново-Симитлийски въглищен басейн), битуминозни шисти (при с.Брежани, Пирински въглищен басейн), оловно-цинкови орудявания (при с.Сухострел), фелдшпати и пегмапшти (при селата Горно и Долно Осеново). Въглищата в Пиринския басейн, включително и тези на находище «Ракитна» са с високо качество и не е необходима сложна схема на обогатяване, за да се използват за производство на електроенергия. Находището “Сухострел” е с ниско количество на запасите, което комбинирано с лоша транспортна достъпност е причина то да не се експлоатира. Находището на лигнитни въглища в т.нар.Ораново-Симитлийски басейн се разработва от подземен рудник, чиято производителност значително е намаляла през последните години-от 200000 t на 40-50000 t/годишно. Находищата на фелдшпати и пегмапшти (при с.Горно Осеново и с.Долно Осеново) засега не се разработват.
През територията на община Симитли минават ж.п. линия и автомагистралната линия София - Атина и отклонението за гр. Разлог и долината на р. Места през Предела. На фиг.1.3.1. е дадена сателитна карта с местоположението на находището, а на фиг. 1.3.2. е дадена карта с местоположението на находище „Ракитна”, а на фиг.1.3.3. – панорамна снимка на самото находище. Село Ракитна е разположено на 500-699 m надморско равнище и на разстояние от около 20 км от Симитли. Площадката на инвестиционното предложение се намира след крайните махали на с. Ракитна, на 1 km от с. Мечкул и на 3 km от с. Сенокос. До площадката има транспортен достъп по III-то класен асфалтиран път, по който ще става извозването на добитите въглища до гарата на гр. Симитли. 
Фиг. 1.3.3. Панорамна снимка на въглищно находище „Ракитна” 
Фиг. 1.3.4. Снимка на пътя между селата Мечкул и Ракитна Главна пътна артерия е третокласен път: с. Брежани – с. Сенокос, а отделните махали се свързват посредством черни планински пътища. От с. Брежани находище „Ракитна” отстои на около три километра, а до гара Крупник – около 10 км. Последната се намира по ж. п. линията София – Генерал Тодорово, а успоредно на нея и магистралното шосе София – Кулата. Преди години от с. Брежани до сепарация „Орловец” е съществувала 6 километра въжена линия, както и теснолинейка от ниво „370” до същата сепарация, които за съжаление са демонтирани. Транспорта на добитите въглища от находище „Ракитна” ще се осъществява с автотранспорт по съществуващ асфалтов път, през с. Брежани до ж.п. гара Симитли, от където с ж.п. транспорт до крайния потребител – ТЕЦ „Бобов дол”. През района на находището преминава оптичен съобщителен кабел на БТК. Съгласно съгласувателно писмо на БТК-АД, регион Благоевград (Приложение 4 на ДОВОС), в етапа на експлоатация следва да се изготви проект за изместване на трасето на магистрален ОК- 12 оп.вл. Благоевград-Петрич и междуселищен кабел ТБЗ – с. Брежами- с. Мечкул, за сметка на Инвеститора, извън зоната на предвижданите минни операции. Каталог: ovos Изтегляне 2.38 Mb. Сподели с приятели:
|
