Изпълнение на съществените бюджетни приходи и разходи3

Размерът на бюджетните приходи, включително помощите, през 2011 г. е

През 2011 г., спрямо 2010 г., се отбелязват незначителни разлики между планираните и отчетените данни.

Наблюдава се неизпълнение на плана на данъчните приходи при данъците върху печалбата. Преизпълнение на плана се отбелязва при останалите данъчни приходи, като най-голям е размерът при ДДС.

1. 
   Съществени бюджетни разходи и разходни квоти
   

На графиката се отчита увеличаване на размера на трансферите по РБ и намаляване на капиталовите разходи за 2011 г. в сравнение с 2010 г. Поддържането на наблюдаваната след 2008 г. тенденция за намаляване на капиталовите разходи с цел съкращаване на бюджетния дефицит, е фактор, който може да повлияе негативно върху растежа на икономиката, но от друга страна отговаря на изискванията за поддържане на съотношението на дефицита към БВП под 3 на сто, постигнато през 2011 г.

И през 2011 г. най-значителен е делът на трансферите към Държавното обществено осигуряване (ДОО), като се очаква запазване на тази тенденция и през следващите години. Това обосновава предприетите от Правителството действия в системата на държавното обществено осигуряване.

Намалението на трансферите към общините спрямо 2010 г. е в резултат на мерките за ограничаване на разходите и трансферите по РБ.

В резултат на осъществените разходи в бюджета за 2011 г. се отбелязва намаляване на квотата на текущите разходи. Размерът на капиталовата квота продължава да намалява.

Наблюдава се минимално увеличение на лихвената квота (с 0,09 на сто). Данните от отчета на изпълнение на о), дължащо се на по-високи разходи за лихви в резултат на поетия нов държавен дълг.

За 2011 г. се отбелязва нарастване на разликата между план и отчет на лихвените разходи. Тя е в резултат на по-ниски от очакваните усвоени средства по ДД.

1.2. Съществени бюджетни приходи и приходни квоти

Данните от отчета за изпълнение на бюджета показват повишение на приходите през 2011 г.

На графиката се отбелязва повишение на постъпленията от ДДС и акцизите през 2011 г. спрямо 2010 г., в резултат от предприетите от МФ мерки за повишаване на събираемостта на данъчните приходи.

Тази квота дава информация за процента от данъците, който се изразходва за плащане на лихви с оглед предотвратяване на риска от достигане на рискови за бюджета стойности при неблагоприятно повишаване на лихвените проценти на капиталовите пазари. През 2011 г. се отбелязва минимално повишаване на лихвените плащания на 1 лев данък спрямо предходната година.

Отчетеното през 2011 г. бюджетно салдо е (-) 1 810 млн. лв. при планирани в ЗДБРБ за 2011 г. (-) 2 161 млн. лв.

През 2011 г. отчетеният размер на бюджетния дефицит на касова основа е по-малък от предвидения в ЗДБРБ за 2011 г.

На графиката се отбелязва положително нетно вътрешно (423.40 на сто от планираното в Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г.) и нетно външно дългово финансиране 6.20 на сто от планираното.

На следващата графика се отбелязва профила на размера на държавния дълг и на елементите му за периода от 2001 г. до 2015 г. като за последните четири години данните са прогнозни.

След 2012 г. се предвижда поддържане на сравнително постоянен размер на държавния дълг. Приоритет при управлението на дълга се дава на увеличаване на размера на вътрешния дълг, с изключение на 2013 г. и 2015 г., през които във връзка със значителните плащания по падежите на еврооблигациите, ще са наложи и емитиране на значителни обеми нови еврооблигации.⁶

Съгласно договора от Маастрихт, страните от Еврозоната трябва да изпълняват ежегодно следните четири критерия:

1. 
   Постигане на равнище на годишен темп на инфлация не по-високо от 1.5 на сто от средния за трите страни-членки с най-ниска инфлация.
   
2. 
   Финансово състояние на държавния сектор, което да е поносимо за дълъг период от време, изразяващо се в бюджет без значителен дефицит, отговарящ на следните условия:
   

б) не повече от 60 на сто за съотношението на консолидирания държавен дълг към брутния вътрешен продукт.

3. 
   Спазване на нормални граници на механизма на обменни курсове на Европейската валутна система за най-малко две години без обезценяване спрямо валутата на една от страните-членки.
   
4. 
   Средни дългосрочни лихвени проценти, които са не по-високи от 2 на сто над нивата на най-много три страни-членки с най-ниска инфлация.
   

Изпълнението по критериите е както следва:

През 2011 г. изискванията на Критерий 1 (3.4 на сто, при референтна стойност 3.1 на сто), не се изпълняват⁷.

През одитирания период Критерий 2 (а) се изпълнява. Съотношението дефицит на начислена основа / БВП е (-) 2,09 на сто и не надвишава определената граница от (-) 3.00 на сто.

Критерият КДД/БВП ≤ 60 на сто се изпълнява през целия наблюдаван период при стойности на съотношението (16.33 на сто за 2011 г.), значително по-ниски от определения лимит.

Поддържането на фиксиран курс EURO/BGN, според Европейската централна банка, не е достатъчно основание за изпълнението на Критерий 3. Причината е неучастие на РБ в механизъм ЕRM2, който в рамките на две години предхожда приемането на страната в Еврозоната.


Отчетената през 2011 г. стойност на дългосрочния лихвен процент (5.30 на сто) е по-ниска от референтната – 5.8 на сто. Критерий 4 от Маастрихт се изпълнява.
През 2011 г., с изключение на по-високото от референтното за ЕС ниво на инфлацията, се отбелязва изпълнение на останалите критерии от Маастрихт.


ІІ. Мониторинг на държавния и на държавногарантирания дълг⁸
Мониторингът е инструмент за анализ и оценка, използван от много държави като превенция срещу негативни тенденции при управлението на макроикономическите процеси.

Чрез мониторинга на държавния дълг се представят тенденциите на обслужване на задълженията за бъдещи периоди и се идентифицират позитивните или негативни резултати от управлението на дълга.

Данните за размера на държавния дълг и на неговите елементи и на държавногарантирания дълг са получени от Министерство на финансите.

Представените тенденции за темп на развитие и графиките за годишните плащания за бъдещи периоди са разработени с помощта на първична информация от Министерство на финансите, обработена в регистъра на Сметната палата.

1. 
   Мониторинг на държавния дълг
   

В процентно отношение спрямо предходната година държавният дълг (ДД) се е увеличил с 10.42 на сто, а лихвените задължения с 10.56 на сто.

Към 31.12.2011 г. относителният дял на външния дълг в рамките на държавния дълг е 58.66 на сто. Относителният дял на вътрешния дълг е 41.34 на сто (увеличение с 3.99 на сто спрямо данните към 31.12.2010 г.), за сметка на намаляване на дела на външния дълг.

Отбелязва се повишен размер на плащанията по държавния дълг за 2012 г., 2013 г. и 2015 г. с преобладаващи плащания по вътрешния дълг през 2012 г. и 2014 г. Профилът на плащанията по вътрешния дълг е в резултат на предприетите действия от страна на МФ за намаляване на размера на плащанията през 2013 г. и 2015 г., когато са падежите на глобалните облигации по външния дълг.

На следващата графика са представени годишните задължения по държавния дълг за предходния и актуалния одитирани периоди.

В резултат на управлението на дълга през 2011 г., се отбелязва увеличение на годишните плащания през 2012 г., 2014 г. 2016 г., 2017 г. и 2021 г. спрямо данните към края на 2010 г. По-високите стойности съответстват на падежите на новоемитираните през отчетния период ДЦК.

1. 
   Външен дълг
   

Данните за темпа на развитие на задълженията по елементи на външния дълг към 31.12.2011 г. спрямо данните от доклада на Сметната палата за предходния период (за база 100 се приемат данните към 31.12.2010 г.), са представени таблично, както следва:

(%)

	Структура на дълга	Дълг	Лихви
1.	Дълг до 1990 г.	87.50	77.21
2.	Дълг след 1990 г., в т.ч.:	103.25	112.55
2.1.	Емисии облигации	101.32	74.86
2.2.	Държавни заеми за подкрепа на платежния баланс	104.73	217.87
2.3.	Държавни инвестиционни заеми, в т.ч.:	104.66	130.15
2.3.1.	Погасявани от бюджета	106.40	146.84
2.3.2.	Погасявани от бенефициентите	102.10	98.03
3.	Външен държавен дълг - общо	102.85	111.99

Най-значително е увеличението при държавните инвестиционни заеми погасявани от бюджета. То е в резултат на усвоени траншове по вече договорени заеми. Нарастването при лихвите на държавните заеми за подкрепа на платежния баланс се дължи на получения през 2011 г. транш от ЕИБ по структурния програмен заем в размер на 82.37 млн. евро.

В средносрочен аспект най-значими са плащанията по емисиите глобални облигации, по държавните инвестиционни заеми и по заемите за подкрепа на платежния баланс.

Управлението на външния дълг през 2011 г. не се е отразило съществено на годишните плащания.

Повишението на лихвените равнища на капиталовите пазари през 2011 г. и получените траншове по заеми е повишило размера на годишните лихвени плащания в разглеждания хоризонт.

Данните за вътрешния дълг са получени от регистъра на Министерство на финансите.

(млн. лв.)

През 2012 г. се отбелязват най-значимите годишни плащания по обслужване на вътрешния дълг. Те са в резултат на договорения в края на 2011 г. краткосрочен вътрешен заем в размер на 335 млн. лв., със срок на погасяване месец май 2012 г.

В резултат на емитираните през 2011 г. ДЦК и поетия вътрешен заем се отбелязва нарастване на годишните плащания за 2012 г., за 2014 г. (отворена е частично 3 години и 6-месечна емисия от 2010 г.), за 2016 г. (отворена е частично и десетгодишна емисия от 2006 г.), за 2017 г. (отворена е частично седемгодишна емисия от 2010 г.) и за 2021 г.

Отчетената тенденция на годишните лихвени плащания е в резултат на емитираните през 2011 г. ДЦК.

А. Новопоети задължения по външния дълг

През 2011 г. няма ратифицирани от Народното събрание нови държавни заеми за подкрепа на платежния баланс.

През 2011 г. няма ратифицирани от Народното събрание нови държавни инвестиционни заеми.

Б. Новопоети задължения по вътрешния дълг

Емисии ДЦК

През 2011 г. са емитирани ДЦК на обща стойност 1 124 171 839 лв.

На аукциони чрез продажба на обща стойност са емитирани ДЦК по номинал 1 067 849 531 лв., в това число:¹²

а) до една година – 41 800 000 лв. по номинал.

б) три години и шест месеца (от 2010 г.) – 276 510 011 лв. по номинал.

в) 7-годишни (от 2010 г.) – 145 000 000 лв. по номинал.

г) 5-годишни – 144 000 000 евро по номинал.

д) 10 години и шест месеца – 322 900 000 лв. по номинал.

а) 7-годишни (от 2010 г.) – 25 232 308 лв. по номинал.

д) 10-годишни (от 2006 г) – 31 090 000 лв. по номинал.
През 2011 г. от емитираните ДЦК са получени фактически 1 115 239 674 лв., или 139.50 на сто от планирания в ЗДБРБ за 2011 г.

При емитираните от МФ ДЦК през одитирания период (26 аукциона на 7 емисии) са спазени изискванията на Общите правила и процедури за работа в Дирекция „ДДФП”.¹³

На 20.12.2011 г. е подписан договор за държавен заем в размер 335 млн. лв. между Правителството на Република България, представлявано от министъра на земеделието и храните и „Българска банка за развитие” АД за предоставяне на средства на държавен фонд „Земеделие” – разплащателна агенция за изпълнение на гаранционни схеми по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2011 г. Срокът за погасяване на заема е 6 месеца от датата на сключване на договора.

Заемът е договорен в съответствие с разпоредбите на § 76 и § 100 (в сила от 15.12.2011 г.) от ПЗР на ЗДБРБ за 2012 г. и ще бъде погасен със средства от съответните европейски програми.
През 2011 г. не е договарян нов външен дълг.

По вътрешния дълг са емитирани ДЦК на обща стойност по номинал 1 124 171 839 лв. и в съответствие със законовите разпоредби е договорен краткосрочен вътрешен заем от „Българска банка за развитие” АД в размер на 335 млн. лв. със срок на погасяване до месец май 2012 г.
1.4. Канцелиране на средства по държавни заеми и предсрочно погасяване на дълг

През 2011 г. не са канцелирани средства по държавни заеми от Международни финансови институции.

С цел изглаждане на профила на плащанията през следващите години и във връзка с очакваните значителните плащания по падежите на глобалните облигации през 2013 г. и 2015 г., през 2011 г. е извършено канцелиране на емисии от 2002 г., 2003 г. и 2007 г. в размер общо 57 324 836.58 лв.¹⁴
Осъщественото през 2011 г. канцелиране на емисии по вътрешния дълг оказва благоприятно влияние върху годишните плащания за 2012 г. и 2013 г.
1.5. Анализ на усвояването на средствата по държавните заеми

Държавни заеми за подкрепа на платежния баланс

На 14.12.2011 г. са усвоени средствата на втори транш от Структурния програмен заем от Европейската инвестиционна банка в размер на 82.40 млн. евро.

По този вид инвестиционни заеми, под формата на траншове през 2011 г. са усвоени общо 248.73 млн. лв., или 88.58 на сто от предвидените по план.

В Държавен вестник бр. 48/2011 г. е обнародвано изменение на договора за заем от Световната банка по проект „Рехабилитация на пътната инфраструктура”, свързано с удължаване на срока на изпълнение на проекта с две години до 30.06.2013 г.

В Държавен вестник бр. 41/2011 г. е обнародвано изменение на договора за заем от ЕИБ по проект „България – железопътен проект на трансевропейската мрежа Пловдив-Свиленград” свързано с удължаване на срока на изпълнение на проекта с осемнадесет месеца до 30.04.2013 г.

По проект „Регионално и общинско водоснабдяване” (Общини София и Сливен), ратифициран през 2009 г. е в ход процедура за удължаване на срока на изпълнение на проекта до края на месец януари 2012 г.

Удължаването на сроковете по проектите, финансирани от Световната банка оскъпява тяхната реализация, в резултат на допълнителни плащания на такса ангажимент.

При проекти, съфинансирани със средства от Европейските фондове закъснението генерира риск за спиране на финансирането и натоварване на бюджета с допълнителни плащания до окончателното завършване на предвидените дейности.

Причините за удължаване на срока на изпълнение на инвестиционни проекти, финансирани с държавни инвестиционни заеми, са предмет на конкретни одити от страна на Сметната палата.
И през 2011 г. се запазва наблюдаваната негативна тенденция за искания от страна на бенефициентите на държавни инвестиционни заеми за удължаване на срока на изпълнение на проектите.
Б. Държавни инвестиционни заеми, обслужвани от бенефициентите²⁷

По този вид инвестиционни заеми, под формата на траншове през 2011 г. са усвоени общо 0.67 млн. лв., или 0.44 на сто от предвидените в ЗДБРБ за 2011 г.

1.6. Плащания по държавния дълг

(млн. лв.)

Източниците за обслужване на задълженията по държавния дълг са държавният бюджет и крайните бенефициенти на държавни инвестиционни заеми.

В посочените в таблицата плащания са включени и канцелираните емисии от вътрешния дълг на стойност 57 324 836.58 лв., за които е платена лихва в размер 2 412 484.93 лв.³³

През 2011 г. няма изплатени наказателни лихви за закъснения при обслужването на задълженията.

Размерът на външния държавногарантиран дълг към 31.12.2011 г. е 1 185 млн. лв. Спрямо 31.12.2010 г. се отчита намаление с 58.02 млн. лв., или с 4.67 на сто. ³⁶

Наблюдава се повишение на плащанията по обслужването на държавногарантираните заеми в краткосрочна перспектива.

Управлението на държавните гаранции през 2011 г. не е допринесло за проявление на рискови тенденции в средносрочен аспект.

Повишаването на лихвените равнища през 2011 г. рефлектира в минимално нарастване годишните лихвени плащания по държавните гаранции в средносрочен аспект.

През 2011 г. няма издадени държавни гаранции по външни заеми.

2.1.2. Усвоени средства през 2011 г. по външните държавногарантирани заеми³⁷

Към 31.12.2011 г. средствата по външните държавногарантирани заеми са усвоени напълно.

Под формата на траншове по ратифицирани през предишни години държавногарантирани заеми, са усвоени общо 4.28 млн. лв.

По споразумение с ЕИБ от 2009 г. за Котону е поета гаранция от 324 217.82 евро, или 634 114.94 лв.

През 2011 г., по обслужването на държавногарантирания дълг, са платени

През годината държавногарантирани заеми са обслужвани в съответствие със сроковете, регламентирани в кредитните споразумения, въпреки финансовите затруднения при някои от кредитополучателите, като Топлофикация София и БДЖ. С изключение на БДЖ, където се наблюдава влошаване на финансовото състояние на дружеството, не е идентифициран повишен риск от активиране на държавна гаранция.

При извършване на плащанията по държавногарантирания дълг (52 броя през 2011 г.) са изпълнени контролните процедури от Общите правила и процедури за работа в Дирекция „ДДФП”.³⁹

2.2. Вътрешен държавногарантиран дълг

Към 31.12.2011 г. размерът на вътрешния държавногарантиран дълг е 11.84 млн. лв., които представляват държавна гаранция за кредити, отпускани от банките, подписали типов договор по Закона за кредитиране на студенти и докторанти. През 2011 г. по този инструмент е поета вътрешна държавна гаранция в размер на 9 228 332.72 лв., при определен лимит в §17 на ПЗР на ЗДБРБ за 2011 г. – 40.1 млн. лв.⁴⁰

През 2011 г. по вътрешния държавногарантиран дълг са изплатени 175 490 лв.

Нетното финансиране на държавния дълг през одитирания период е 1 024.8 млн. лв., което е 34.47 на сто от заложената стойност в ЗДБРБ за 2011 г. -

През одитирания период не са ратифицирани нови държавни инвестиционни заеми от предвидените от списъка Приложение № 9 към § 17, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2011 г.

Новият държавен дълг, поет през 2011 г., е в размер на 1 459.2 млн. лв., или 37.4 на сто от определения с § 19, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ, лимит от 3.9 млрд. лв.

Размерът на държавния дълг в края на отчетния период е 11 629.1 млн. лв. и представлява 79.7 на сто от определения в § 20 от ПЗР на ЗДБРБ за 2011 г. лимит от

Към 31.12.2011 г. размерът на консолидирания държавен дълг е 12 553.1 млн. лв., а този на БВП е 75 265.4 млн. лв. Съотношението КДД/БВП е 16.7 на сто, с което са изпълнени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗДД.

През 2011 г. кредитният рейтинг на Република България поддържа инвестиционно ниво ВВВ.

В рамките на одитирания период не се наблюдават значителни колебания при паритета на щатския долар към еврото (респективно към лева). Към 31.12.2010 г. съотношението USD/BGN е 1.4727, а към 31.12.2011 г. стойността му е 1.5115 лв. Тази тенденция на сравнително нисък паритет на щатския долар спрямо еврото влияе положително върху външнотърговския баланс на страната, в частта за импорт на енергоносителите.

През втората половина на 2011 г., във връзка с продължаващата световната финансова криза, се отчита повишаване на нивото на шестмесечния LIBOR на щатския долар от 0.45 на сто към 31.12.2010 г на 0.88 на сто към 31.12.2011 г. Размерът на шестмесечния EURIBOR се повишава от 1.22 на сто на 1.56 на сто. Тези показатели сравнени с края 2010 г. се отразяват негативно върху размера на лихвените плащания по външния държавен дълг, извършени през 2011 г.

Анализът на държавния дългов портфейл показва, че най-съществено върху размера на задълженията е влиянието на величината на шестмесечния EURIBOR и на шестмесечния LIBOR на щатския долар.

Направените в стратегията анализ на рисковете, свързани с управлението на държавния дълг и симулационни тестове, не идентифицират повишаване на присъщите рискове за периода 2009 – 2011 г. Това е период, през който не се отбелязват повишени годишни плащания по обслужването на ДД (Раздел ІІ, т. 1 от Част трета на доклада).

Същевременно влиянието на световната финансова и икономическа криза се отразява негативно върху размера на бюджетните приходи (Раздел І, т. 1 от Част трета на доклада) и повишава необходимостта от поемане на нов дълг за финансиране на бюджетните разходи. Актуалният размер на ДД и съотношението му с БВП позволява неговото безрисково увеличаване в средносрочен аспект, но то трябва да бъде внимателно лимитирано в ПЗР на ЗДБРБ за периода на действие на стратегията и обосновано в ежегодната й актуализация.

Друга възможност за преодоляване на негативните кризисни тенденции е използването на част от средствата на фискалния резерв за покриване на част от бюджетните разходи. Подобни операции трябва да се извършват много внимателно, без да се повишава риска за макроикономическата стабилност.

Тригодишната стратегия за управлението на държавния дълг за периода от 2009 г. до 2011 г. е утвърдена от Министерския съвет с РМС № 25 от 25.06.2009 г.

Основната цел на управлението на държавния дълг в периода 2009-2011 г. е осигуряване на необходимите ресурси за финансиране на бюджета и рефинансиране на дълга, при минимално възможна цена, като се хеджират финансовите рискове и отчита развитието на вътрешния капиталов пазар в контекста на финансовата система като цяло.

За постигането й през 2011 г. са предприети мерки по съответните подцели, както следва:

Към края на 2011 г. съотношението на държавния дълг към БВП е 15.5 на сто, при 14.9 на сто за предходната година. Стойностите за вътрешния държавен дълг/БВП и външния държавен дълг/БВП са съответно 6.4 на сто и 9.1 на сто. В структурата на дълга относителният дял на вътрешния държавен дълг е 41.3 на сто, а на външния държавен дълг – 58.7 на сто при 37.4 на сто и 62.6 на сто през 2010 г.

През отчетната година се отбелязва положително нетно външно финансиране в размер на 150.23 млн. лв., при заложени 2 437.51 млн. лв. в ЗДБРБ за 2011 г., или с
2 287.28 млн. лв. по-малко от планираната сума.

През 2011 г. нетното вътрешно финансиране е в размер на 910.03 млн. лв., при заложени 214.93 млн. лв. в ЗДБРБ за 2011 г., което е повече с 695.10 млн. лв. спрямо предвижданията (423.4 на сто от планираното в ЗДБРБ).

Стриктно се следи за изпълнение на законово регламентираните лимити за дълга и Маастрихския критерий за съотношението консолидиран дълг/БВП. В т. 4, от раздел І на част 3 от доклада е представена тенденцията за увеличаване на размера на дълга и за увеличаване на отношението консолидиран държавен дълг/БВП, което към 31.12.2011 г. е 16.33 на сто, при отчетени 16.25 на сто към 31.12.2010 г.
Изпълнена е целта за контролирано увеличаване размера на държавния дълг, при запазване на референтните стойности на съотношението „дълг/БВП” в рамките на
25 на сто.

1.2. Ограничаване на разходите за обслужване на държавния дълг

Извършените през 2011 г. плащания по държавния дълг (в т.ч. погашения и лихви) са в размер на 1 342.61 млн. лв. или с 6.7 млн. лв. повече от плащанията през предходната година. Платените главници са в размер на 835.94 млн. лв. или с 45.13 млн. лв. по-малко, а платените лихви са в размер на 506.68 млн. лв. или с 51.98 млн. лв. повече в сравнение с изплатените през 2010 г.
Постигната е целта за ограничаване на разходите за обслужване на държавния дълг, като минималното покачване на лихвените разходи в абсолютна стойност през 2011 г. се дължи на увеличаване размера на дълга.

1.2.1. Поддържане на доминантен дял на държавния дълг, деноминиран в лева и евро – над 75 на сто

Наблюдава се увеличаване на относителния дял на дълговите инструменти, деноминирани лева за сметка на намаляване на деноминираните в евро, в щатски долари и други валути. Дългът в евро се намалява от 54.4 на сто в края на 2010 г. на 53.3 на сто, а делът на дългът в лева се увеличава от 25.7 на сто в края на 2010 г. на 28.6 в края на 2011 г. Общо в лева и евро деноминираният държавен дълг е 81.9 на сто. Частта на деноминираният в щатски долари, намалява с около 1.5 процентни пункта до 15.6 на сто, а тази в други валути намалява с 0.3 на сто и е в размер 2.5 на сто. Промените са в резултат на увеличения размер на дълга в лева, факта, че всички пласирани през годината на вътрешния пазар емисии на ДЦК са деноминирани в национална валута и в евро, както и на обстоятелството, че над 99 на сто от осъществените усвоявания по външни заеми са в евро. В същото време приблизително 87 на сто от извършените редовни погашения по дълга са в лева и евро. Отчетената валутна структура съответства на целта за поддържане на преобладаващ дял на задълженията, деноминирани в евро и национална валута.
Целта за поддържане на доминантен дял на държавния дълг, деноминиран в лева и евро – над 75 на сто е изпълнена.
1.2.2. Плавно увеличение на частта на държавния дълг с фиксирани лихви - над 70 на сто

Към 31.12.2011 г. дългът с фиксиран лихвен процент е 82.4 на сто при 79.7 на сто към края на 2010 г. Увеличението с 2.7 на сто на дълга с фиксирани лихви, се дължи на спазване на политиката на приоритетно емитиране на дълг с фиксирани лихвени проценти при новите емисии на ДЦК през 2011 г.

Управлението на държавния дълг през 2011 г. не е довело до повишаване на риска за обслужване на задълженията за периода на действие на стратегията (Раздел ІІ, т. 1 от Част трета на доклада).

В резултат на емитираните през 2011 г. ДЦК, матуритетната структура на държавния дълг през 2011 г. се характеризира с утвърждаване водещата роля на най-голям относителен дял на дълга с остатъчен матуритет от 1 до 5 години (40.5 на сто) независимо от намалението с 2.9 на сто спрямо 2010 г.

Наблюдава се нарастване на дела на 1-годишните ДЦК с 3.9 на сто, на ДЦК с матуритет от 5 до 10 години – нарастване с 0.4 на сто и на ДЦК с матуритет над 10 години – намаление с 1.4 на сто. Това се дължи на провежданата емисионна политика за запазване висок относителен дял - 63.1 на сто на дългосрочните ДЦК. Среднопретегленият матуритет на емисиите на ДЦК е 8 години и 8 месеца.

През 2011 г. не са използвани инструменти за активно управление на портфейла на държавния дълг.

През годината не са канцелирани средства по държавни заеми от Международни финансови институции.

С цел изглаждане на профила на плащанията през следващите години и във връзка с очакваните значителните плащания по падежите на глобалните облигации през 2013 г., през 2011 г. е извършено канцелиране на емисии от 2002 г., 2003 г. и 2007 г. в размер общо 57 324 836.58 лв.⁴⁴

1.3.1. Заемане от вътрешния пазар

Емитираните през 2011 г. ДЦК 1 124.2 млн. лв. продължават традицията на ежегодно използване на подобни инструменти за укрепване на вътрешния пазар в рамките на посочените в стратегията лимити.

Емитирането на по-малки обеми облигации от определените в стратегията се дължи и на пазарната среда в страната и на неизгодните за МФ по-високи лихвени равнища на вътрешния пазар спрямо международните.

1.3.2. Външно финансиране

През одитирания период не са ратифицирани нови държавни инвестиционни заеми. Причина за постигнатото ниво на финансиране са получените траншове от заеми от Европейската инвестиционна банка и от Световна банка.

Поддържането на институционални взаимоотношения с МФИ отговаря на интересите на страната и на необходимостта от осигуряване на изгодни финансови ресурси в условията на криза.

През 2011 г. не са емитирани ДЦК на международните капиталови пазари, поради неблагоприятната конюнктура.
Външното финансиране през 2011 г. съответства на приоритетите посочени в стратегията.
1.4. Държавни гаранции

Гарантираният от държавата дълг към края на 2011 г. възлиза 1 197.15 млн. лв. (1 185.31 млн. лв. - външен и 11.84 млн. лв. - вътрешен) и представлява 1.6 на сто от БВП.

Поетите през 2011 г. държавни гаранции съответстват на задълженията на страната като член на ЕС и респективно на ЕИБ.

През 2011 г. по обслужването на държавногарантирания дълг са изплатени общо 129.64 млн. лв.

1.5. Развитие на вътрешния пазар на ДЦК

Проведената през 2011 г. емисионна политика води до запазване на ролята на ДЦК, като един от основните инструменти за финансиране заемните нужди на държавата. Продължават усилията на Министерството на финансите за поддържане на ликвиден пазар на ДЦК чрез прилагането на сигурна и предвидима емисионна политика. Подобни действия допринасят за стабилизация на капиталовия пазар и за постигането на висока ефективност и прозрачност по отношение на цената на заемания ресурс. Наличието на развит вторичен пазар на ДЦК и изграждането и поддържането на ликвидна бенчмарк крива на доходността, са в основата на формирането на адекватна пазарна оценка на суверенния дълг в обращение.

Развитието на вътрешния пазар на държавен дълг, особено в ситуацията на финансова криза и масирана предислокация на капитали, е една от предпоставките за предотвратяване отлива на капитали от страната.

1.6. Поддържане на координация и взаимна информираност между МФ, БНБ и КФН в контекста на глобалната финансова криза, както и на взаимоотношенията с Евростат и рейтинговите агенции

Приетият План за действие в условия на сценарий ”финансова криза” осигурява сътрудничеството между БНБ, МФ и КФН, а при необходимост и с ФГВБ. С помощта на процедури за обмен на информация и оценки за състоянието на финансовата система се намаляват рисковете от нарушаване на финансовата стабилност на държавата.
1.6.1. Взаимоотношения с Евростат

По силата на Регламент 3605/93 към 1 април и 1 октомври МФ изготвя и предоставя на ЕВРОСТАТ нотификационни таблици за дефицита и дълга. И през 2011 г. продължават усилията за постигане на оптимална степен на хармонизация на предоставяните данни с указанията на европейските методологии.

През отчетната година е поддържан активен диалог с рейтинговите агенции.

МФ изпраща регулярно необходимата информация за реално оценяване на текущата макроикономическа обстановка в страната. Присъдените рейтинги са публични и се ползват, което предопределя голямото им влияние върху финансовите пазари в световен мащаб.
Заложената в стратегията цел за поддържане на координация и взаимна информираност между МФ, БНБ и КФН в контекста на глобалната финансова криза, както и на взаимоотношенията с Евростат и рейтинговите агенции е изпълнена.

Част четвърта