ТЕМАТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ: Европейски семестър

През 2014 г. в рамките на Европейски семестър за координация на икономическите политики на страните - членки на Европейския съюз, ИСС разработи по собствена инициатива и прие резолюции по „Съобщение на Комисията – Годишен обзор на растежа 2014 г.” и по „Препоръка за препоръка на Съвета относно Националната програма за реформи на България за 2014 г. и съдържаща становище на Съвета относно Конвергентната програма на България за 2014 г.”

1. ИСС отново изрази позицията си, че при новото икономическо управление на Европейския съюз е целесъобразно да се пристъпи към опростяване на процесите. Към момента графикът на Европейския семестър включва широк набор от различните инструменти за анализ и координация на икономическите политики, представляващи сложен механизъм, с който, за съжаление, могат да работят съвсем малък кръг европейски и национални експерти.

• 
  С публикувания през ноември 2014 г. Годишен обзор на растежа (ГОР) 2015 г. ЕК започна и процес на рационализиране на Европейския семестър, за да засили политическата ангажираност и да предостави възможност за по-задълбочени дискусии. Основната промяна за 2015 г. е решението ЕК да публикува единен, всеобхватен аналитичен документ за всяка държава членка, който ще бъде предоставен през месец март. Документът ще съдържа оценка за напредъка при изпълнението на специфичните препоръки за 2014 г., както и задълбочен преглед за напредъка на държавите членки, посочени в Доклада за ранно предупреждение за 2015 г. Оценката на ЕК ще бъде изготвена въз основа на информацията за изпълнението на препоръките за 2014 г., предоставена в рамките на двустранните срещи през декември 2014 г. и в началото на 2015 г. По-ранното публикуване на аналитичния документ ще даде възможност държавите членки чрез Националните си програми за реформи да отговорят, какви допълнителни мерки на политиките ще предприемат. Това ще позволи и по-добра подготовка на държавите членки за обсъждането на проектопрепоръките.
  

• 
  В рамките на цялостния подход на Европейската комисия за подпомагане създаването на работни места и за възстановяване на икономическия растеж в Европа, в своя годишен обзор на растежа за 2015 г. Комисията препоръчва да бъде провеждана икономическа и социална политика, която се гради на три основни стълба: 1) стимулиране на инвестициите, 2) подновен ангажимент за структурни реформи и 3) фискална отговорност.
  

• 
  В резултат на проведените консултации и публични обсъждания в актуализираното и подписано през месец август 2014 г. от ЕК Споразумение за партньорство са отразени голяма част от предложенията и препоръките на членовете на съвета и социалните партньори.
  

• 
  Средствата, които България ще отдели за мерки по тематични цели 8 и 9 - като дял на Европейския социален фонд от Структурните фондове за 2014-2020 г., възлизат на близо 29%.
  
• 
  Други конкретни предложения и препоръки от документа на ИСС, касаещи отделните оперативни програми и имащи отношение към текстовете на Споразумението за партньорство, са в процес на отразяване от ресорните министерства.
  

1. В своята резолюция „Подобряване на бизнес средата в България чрез по-добро регулиране” (ПБСБ) ИСС отбеляза, че принципът на мълчаливото съгласие² следва да бъде разширен като обхват и да бъде въведен в специалната нормативна уредба.

• 
  ИСС изрази своята удовлетвореност от факта, че това негово предложение е в процес на изпълнение. То е разписано в Третия пакет от мерки за намаляване на регулаторната тежест, приет с Решение № 90 на МС от 17 февруари 2014 .
  

• 
  Обоснованата препоръка на ИСС е взета предвид в прилагането на мярка: „Конкретизиране на условията, при които общините могат да въвеждат и администрират регулаторни режими”, заложена в Третия пакет от мерки за намаляване на регулаторната тежест (приет с Решение № 90 на МС от 17 февруари 2014). Конкретизирането на чл. 21, ал. 1, т.13 от Закона за местното самоуправление и местната администрация ще има за цел да уточни изчерпателно условията, при които общините могат да въвеждат и администрират регулаторни режими.
  

• 
  В Национална стратегия за насърчаване развитието на малките и средните предприятия 2014-2020 (приета от МС на 23.01.2014 г.) препоръката на ИСС е взета предвид. Сред изброените насоки за действия за насърчаване на предприемачеството се отбелязват съответно облекчаване на условията за стартиране на бизнес, облекчаване достъпа до финансиране чрез действащи и нови програми с приоритет за стартиращи предприятия, създаване на програми за стартиращи предприятия особено с целева група младежи, жени и др., развиване на фондове за рисков капитал и дялово инвестиране, включително и чрез Българската банка за развитие, и развитие на бизнес инкубатори и центрове за предприемачество.
  

• 
  Тази препоръка на ИСС е частично изпълнена. В Закона за администрацията се регламентира създаване на Административен регистър, който да съдържа информация за различните регулаторни режими, вкл. лицензионни, регистрационни, разрешителни и режими, приравнени до разрешителните. Към момента такъв електронен регистър е изграден³, като дори е изпълнена препоръката на ИСС за включване на информация за подробно описване на необходимите документи за получаване на документ, свързан със съответен регулаторен режим. Все още не е отразена препоръката на ИСС за ограничаване на броя и обхвата на регулаторните режими до произтичащите от членството на България в ЕС. Може да се желае още по отношение предложението на ИСС да се подобри мотивирането и предварителното обсъждане при създаването на нови регулаторни режими.
  

Значителен дял от работата на ИСС е посветен на проблемите на пазара на труда. През годините Съветът е отправял различни предложения и препоръки, изведени както в актове, посветени на конкретен проблем на трудовия пазар, така и в документи по актуални теми от обществения живот.

1. 
   Законодателно уреждане на стажантски програми и практически обучения на работното място посредством договор за стажуване, който следва да бъде регламентиран в Кодекса на труда (КТ). В договора страните задължително следва да договорят всички детайли, засягащи стажуването, като продължителност, форма и място за провеждане, права и задължения на стажанта и наставника, както и трудово възнаграждение за периода на стажуване. Предложението на ИСС е времетраенето на договора за стажуване да е не повече от 12 месеца, а месечното възнаграждение - не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната.
   

• 
  Призивът на ИСС за комплексно законодателно уреждане на стажантски програми и практически обучения на работното място намери отражение при промяната на Кодекса на труда, гласувана през март 2014 г. от 42-^то Народното събрание на Република България. Чрез създадените нови членове в КТ - 233а, 233б и 233в се регламентират условията на трудовия договор за стажуване, както и продължителността, която да е не по-малко от 6 и не повече от 12 месеца.
  

1. 
   Предприемане на мерки за намаляване административната тежест, с която е съпроводено субсидирането на работодателите за наемане на младежи и стажанти и ускоряване на електронизацията на услуги и процеси.
   

• 
  ИСС е удовлетворен от разработването и прилагането на уеб-система на МОН, както и създаването на уеб-портала по проект „Студентски практики“. Порталът дава възможност за задълбочаване на взаимоотношенията на висшите училища с бизнеса. Същевременно се подобрява качеството на образованието чрез предоставяне на възможности на студентите за придобиване на практически опит⁴.
  

1. 
   Реформиране на Агенцията по заетостта (АЗ) като ключовата институция за реализация на мерките по заетостта с цел предлагане на комплексни индивидуални услуги съобразени с потребностите на пазара на труда, и за подобряване диалога на публичната служба по заетост с частните работодатели.
   

• 
  В актуализирания Национален план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта 2014–2020 г. (НПИЕГМ), както и в Националния план за действие по заетостта през 2015 г. (НПДЗ) се предвижда подобряване на съгласуваността между предлагането и търсенето на знания и умения чрез провеждане на ежегодно наблюдение от АЗ над работодателите за проучване на техните потребности от работна сила с определени характеристики. На тази основа ще се планират и организират обучения за придобиване на професионална квалификация и ключови компетентности от безработните младежи.
  
• 
  ИСС изразява своята удовлетвореност, че в НПДЗ 2015 един от основните приоритети на националната политика по заетостта е повишаване ефикасността и качеството на услугите на АЗ и по-добро взаимодействие с частните трудови посредници. Една от поставените цели е да се повиши капацитетът на служителите, които работят с клиенти, и да се подобри индивидуалният подход чрез създаване качествени профили на търсещите работа лица. През 2015 г. АЗ ще насочи усилията си към повишаване на ефикасността и качеството на услугите, както и към подобряване на взаимодействието с частните трудови посредници и предприятията за осигуряване на временна работа като партньори на пазара на труда.
  

1. 
   По-рентабилно изразходване на публичните средства за осигуряване на краткосрочна субсидирана заетост при младежите с основно и по-ниско образование. Необходимо е активните мерки да са предшествани от предоставяне на възможности за завършване на по-висока степен на образование и придобиване на основни компетенции, търсени на пазара на труда, като: владеене на поне един чужд език, компютърни умения, включително и базов софтуер, умение за работа в екип, добри комуникационни умения и др. ИСС счита, че след повишаване степента на образование и пригодността за заетост на младия човек е от първостепенна необходимост да придобият практически опит и да получат първия си трудов договор, включително и чрез субсидирана заетост.
   

• 
  ИСС изразява удовлетвореност, че в НПИЕГМ е заложена целенасочена работата с всеки младеж до 25 г. за осигуряване на заетост и/или обучение, вкл. осигуряване на мотивационно обучение. Фокусът е върху придобиването на знания и умения от младежта за адаптиране към работната среда – развиване на умения за общуване, работа в екип, самостоятелно организиране на работния процес и др.
  

1. 
   Да се стимулира неформалното образование чрез пълноценно организиране на свободното време на младежите за придобиване на ключови знания и умения и признаване и акредитация на придобитите знания, уменията и компетентности.
   

• 
  В „Стратегията за учене през целия живот 2014-2020” (СУЦЖ) е заложено развитието на възможности за неформално и самостоятелно учене за личностно и професионално израстване. Предвижда се подкрепа за младите хора за придобиване на ключови компетентности посредством неформално обучение и осигуряване на условия за признаване и зачитане на постигнатите резултати.
  
• 
  Препоръката на ИСС относно развитието и признаването на неформалното образование намери израз и в Плана за действие за изпълнение на Стратегията за учене през целия живот (2014-2020). В него е заложена дейност по разширяване използването на Европейската система за идентифициране, оценяване и сертифициране на знания, умения и компетентности – документите Европас и Европейски паспорт на уменията.
  

1. 
   Младежките организации в страната пълноценно да участват в процеса на изпълнение на Европейската гаранция за младежта в ролята им на трудови посредници чрез подобряване на диалога и комуникацията с младежите, особено с тези, които нямат регистрация в Бюрата по труда.
   

• 
  В НПДЗ 2015 е посочено, че ще се разчита на младежките организации, които за първи път са привлечени като партньори. Заложени са действия за популяризиране и представяне на работата по Гаранцията за младежта на достъпен и разбираем език от младите хора.
  

• 
  Чрез актуализирания НПИЕГМ се предоставя съществена роля на младежките НПО, които ще могат да информират и насочват младежи без регистрация в Бюрата по труда. Младите хора, които не желаят да се регистрират към АЗ ще бъдат информирани за възможностите, които предлагат частните трудови борси и предприятията за временна заетост.
  

1. 
   Включването на социалните партньори при прилагането на „Гаранцията за младежта” e ключов момент за ИСС. Мерките, които ще се предприемат в рамките на схемата “Гаранции за младежта”, насочени към повишаване на уменията и компетентността да се изготвят в диалог със социалните партньори.
   

• 
  В НПДЗ 2015 са заложени дейности по обучение на безработни лица от уязвимите групи на пазара на труда чрез обучение, стажуване и заетост, като тези дейности ще се осигуряват по проектите на социалните партньори - КНСБ, КТ „Подкрепа“, АИКБ, БСК. Предвижда се провеждане на мотивационно обучение, професионално ориентиране, обучение за придобиване на професионална квалификация и на ключови компетентности.
  
• 
  Отново в НПДЗ 2015 е посочено, че включването на работодателските организации при прилагането на “Гаранцията за младежта” е „не просто необходимост, а задължително условие за постигане на успех – без работни места няма трайно решение на проблема с младежката безработица”.
  

1. 
   Съобразяване с нуждите на индивида. Предвид специфичните за България условия, в които следва да се прилагат политиките за младежта, ИСС препоръчва отправените към младежите предложения за обучение, квалификация, заетост, стаж или чиракуване да се осъществяват чрез индивидуален подход при всяко лице т.е. да бъдат съобразени преди всичко с нуждите на индивида, неговото семейно и материално положение, степента на образование и др. Освен това е необходимо те да бъдат съобразени с регионалната специфика, възможностите за заетост, стаж или продължаващо обучение в сфера/ бранш на стопанския живот, решаващ за развитието на региона.
   

• 
  В НПДЗ 2015 е записано, че на всеки новорегистриран в бюрата по труда младеж ще се изготвя индивидуален план за действие, съответен на неговия профил. Действията на трудовия посредник и на младежа ще бъдат съобразени с индивидуалния план, който ще се актуализира при настъпили промени в профила и/или промяна в нагласите и желанието за реализация на младия човек. Услугите, предоставяни от трудовите посредници – информиране, консултиране, насочване към субсидирани работни места или към първичния пазар на труда, ще бъдат допълвани от предоставяните услуги от мениджъри на случай и психолози.
  

1. 
   Подобряване на диалога между публичните институции, работещи в областта на заетостта и частните работодатели, оценяване на техните потребности и информиране за допълнителните възможности за наемане на уязвими лица, които търсят работа, с цел гарантиране на бързи преходи.
   

• 
  В НПДЗ се предвижда изпълнение на дейностите по проект „Изграждане на система за прогнозиране на потребностите от работна сила с определени характеристики”, целта на което е да подпомогне постигането на по-добро съответствие между търсенето и предлагането на умения на пазара на труда в България. АЗ е натоварена да проучи и идентифицира потребностите на работодателите от работна сила с определени характеристики в краткосрочен и средносрочен аспект.
  

1. 
   Планираният прием във висшите училища да е съобразен с настоящите и бъдещите потребности от вида квалифицирани кадри на пазара на труда и периодично актуализиране на учебните програми, съобразно нуждите на бизнеса и съвременните методи на преподаване. ИСС счита за наложително да продължи развитието на рейтинговата система във висшето образование и резултатите от нея реално да се прилагат при определяне на план-приема, при въвеждането на нови специалности, подготовката на преподаватели, отпускането на средства, при акредитацията на висшите училища и др.
   

• 
  Препоръката на ИСС е взета предвид в НПДЗ. Сред изброените насоки за действия е схемата за „Актуализиране на учебните програми във висшето образование в съответствие с изискванията на пазара на труда”, чието действие ще е свързано с повишаване нивото и адекватността на знанията и уменията и намаляване на дисбаланса между търсенето и предлагането на пазара на труда. Основна цел на схемата е постигане на съответствие с изискванията на бизнеса от специалисти с определена квалификация и укрепване на връзките между висшите училища и работодателите.
  

• 
  Препоръката на ИСС е взета предвид в актуализирания НПИЕГМ са предвидени дейности по разработване на адаптационни програми за учителите на възраст до 35 години според нуждите на различните области и общини в България. В плана е заложено и разработване на механизъм за ангажиране на институциите, бизнеса и неправителствения сектор за осигуряване на допълнително финансиране и ресурсно обезпечаване на мерките за привличане и задържане на младите педагогически кадри в образователната система.
  

• 
  С Актуализирания НПИЕГМ се предвиждат специални мерки за представителите на ромската общност, чрез които се цели да се осигурят повече места за учители от ромски произход в средното училище. Заложено е да се предостави възможност за реализация като учители в средното училище на студенти от ромски произход от цялата страна.
  

• 
  На 02.07.2015 г. Министерски съвет прие „Национална стратегия за интеграцията на лицата, получили международна закрила в България за периода 2014-2020 г.“. В отделни раздели се разглеждат конкретните мерки и действия, чрез които се цели осъществяването на образователна и трудова интеграция на лицата, получили международна закрила в страната. Заложено е провеждането на интензивни курсове по изучаване на български език, назначаване на помощник-учители произхождащи от държавата на обичайно местопребиваване, разяснителни дискусии относно достъпни услуги на Агенция по заетостта, изготвяне на индивидуални трудови профили на бежанците и др.
  

• 
  Тази препоръка на ИСС е отчетена в Стратегия за превенция и намаляване дела на отпадащите и преждевременно напусналите образователната система (2013 – 2020). В Стратегията е заложено активната политика на пазара на труда да обърне специално внимание на безработните лица с ниска грамотност, без образование и квалификация, включително преждевременно напусналите образователната система. Предвидени са дейности по създаването на подходящи условия за реинтегрирация чрез различни обучения за придобиване на основни компетенции и професионална квалификация.