2.4.2. Либрето на спектакъл „Сърцето и душата на българина във фолклорния танц“.
Тъпан удари,
сърцето заби.
В ритъм фолклорен
хоро се изви.
Тъпан удари,
душата трепна.
Малки и стари
танци подеха.
Тъпан удари,
музика зазвучи,
с песни и танци,
спектакъл се сътвори.
2.4.3. Драматургическа конструкция
Експозиция: На затъмнена сцена започва да звучи ритъм на туптящо сърце. Постепенно този ритъм се засилва и забързва като преминава в удари на тъпан от двама тъпанджии, които се надсвирват на вече осветената сцена.
Завръзка: Появяват се на сцената шестима танцьори с тъпани. Захласнати от ритъма на тъпаните, те започват да танцуват с бавни и широки движения в тактов размер 8/8+5/8 хорото „Испайче“. Със смяната на размера в 7/8Б (с първи дълъг дял), темпото се забързва. Това води до емоционален изблик у изпълнителите, които оставят своите тъпани на земята и започват да танцуват сложна комбинация от Пиринската етнографска област със сложна лексика и характерни провиквания.
Развитие: Ритъмът на тъпаните завладява сърцата на всички изпълнители и те пресъздават няколко музикално танцови постановки от Пиринска, Шопска и Северняшка етнографска област.
Кулминация: Настъпва „Добруджанската картина“, която е съставена от три отделни танца, преливащи един в друг. Отделните произведения са: „Добруджанска сюита“, която е новосъздадена за този спектакъл; класиката в камерните тематични танци за Добруджа „Ръченица с шиници“ и „Варненски танц“. Тук най-силно си проличава емоционалното състояние на танцьорите и тяхното въздействие върху публиката. Ясно се отличава душевността на българина и неговата обич към своя бит (предимно е представен трудовият процес) и култура.
Развръзка и финал: Самият финален танц „Кода“. В него вземат участие всичките 120 танцьори, като нажежават публиката до краен предел със своето себераздаване, получавайки заслужени бурни аплодисменти.
Сподели с приятели: |
