„Обработката на българските народни танци
Програма (структура) на спектакъла
Изтегляне 295.5 Kb.
|
Свързани:
pril1 NIP teoria zap
| 2.4.4. Програма (структура) на спектакъла
Поради повторения, на някои от изпълненията в предишния спектакъл „Вълшебството на Коледа“ и в настоящия, няма да ги анализираме обстойно, а само информативно ще споменем техните автори и форми. Произведенията които се повтарят са: №3, №4, №11, №12, №14, №15, №16, №17, №18. 1. „Тъпани“ – ритмична схема Асен Мусов, хореография Стефан Йорданов, изпълнява Щатен танцов състав. Мъжки тематичен танц от Пиринската етнографска област. Танцуват 8 на брой мъже с 6 тъпана. Интересно е да отбележим тук, че в танца участват и двама тъпанджии, които авторът използва много умело, за да рамкира своето произведение. 2. „Кате, Кате” – музика проф. М. Василев, хореография Стефан Йорданов, изпълнява Академичен фолклорен ансамбъл. Дивертисментен танц от Пиринската етнографска област. Изпълнява се от 6 момичета и 6 момчета. Интересно е да се отбележи, че произведението е изградено музикално изцяло върху основата на народната песен „Ката, Кате“. 3. Женски шопски танц – музика Кр. Господинов, хореография Ст. Йорданов, изпълнява ДТС „Брациговче”. Формата на танца е дивертисментна. 4. Шопски припявки – изпълнява Щатен народен хор. Автентични шопски припявки, изпълняват се акапелно. Подбор на песните и начина на подредба е направен от хор майстора на състава Радка Стефанова. Песните са извадени от репертоара на наши народни певици, а именно: Олга Борисова, Кремена Станчева, Василка Андонова, Радка Стефанова и от сборник на Николай Кауфман. 5. „Шопски танц” – музика Коста Колев, хореография проф. Кирил Дженев, изпълнява Академичен фолклорен ансамбъл. Танцът е в дивертисментна форма. При създаването му хореографът е използвал за основа Шопската етнографска област. Това произведение е кристализирало през годините и все още предизвиква вълнение и интерес в публиката. То е актуално и в наше време, като се подържа от редица самодейни и професионални колективи в страната. 6. ПТФ „Пловдивъ” – женски и мъжки шопски танц. Двата танца са стилизирани, а танцовата форма е дивертисментна. За основа на тяхното създаване хореографите са използвали две автентични хора от шопската етнографска област, а именно: „Селско“ и „Граовско“. Танците са свързани помежду си, но могат да бъдат изпълнявани и поотделно. Първият танц е по хореография на Йорданка Костова, а вторият по музика на Атанас Стоев и хореография на Димитър Костов. Както се вижда и двамата хореографи са заложили предимно на стила, пречупен през личната призма. Те са изискали от изпълнителите много сила и височина при изпълнението на всяко танцово движение, подчертани акценти в корпуса и емоционално присъствие с много заучени провиквания. Всички тези компоненти събрани заедно представят на сцената силно присъствие на танцуващите, както и много сложна и богата лексика, за сметка на по-обрана композиция. Костюмите също отговарят на стилистиката на танца и са стилизирани – женският костюм е в цветовете на националния трибагреник, а при мъжкия са налице фолклорни мотиви по червената риза и черния панталон. 7. Танцов клуб „Жарава” – хоро „изручанка”. Автентично северняшко хоро, състоящо се от две фигури в тактов размер 2/4. Първата фигура е от 8 такта и се повтаря два пъти. Втората е от 16 такта и също има две повторения, след което отново започват да се редуват. Тук наблюдаваме пълен синхрон между музика и танц. Постановчик на хорото е ас. Стефан Йорданов. Музиката е народна, в изпълнение на оркестър „Зорница“. 8. Северняшки танц – хореография ас. Ст. Йорданов, музика народна, в изпълнение на оркестър „Зорница“, изпълнява ДТС „Брациговче”. Дивертисментен детски танц от Северняшката етнографска област. Състои се от две части. Първата е на основата на две автентични хора от Северозападна България – „Влашко“ и „Шира“, като и двете са в тактов размер 2/4, а втората част е изцяло върху хорото „Дайчово“, популярно в Средна Северна България (тактов размер 9/8). Танцът е жизнерадостен с характерни стилови танцови движения и богата композиция. 9. Добруджанска сюита – новосъздаден танц в програмата, музика проф. К. Бураджиев, хореография ас. Ст. Йорданов, изпълнява Щатен танцов състав. На този концерт се състоя премиерата на това произведение. Танцът е изграден върху добруджански мелодии и танцови движения от Силистренския и Добричкия регион. Формата на танца е сюитна с тематична линия. „експозиция” =/Ръка – 2/4т./ На сцената се появяват двамата най-ранобудни и работни младежи, които са на нивата. =/Ръченик 7/8т./ На нивата се нанасят още осем момчета, разделени в две групи. Втората група мъже държат в ръцете си шиници, които спомагат не само на танцьорите, но и на публиката да се адаптира към мястото и действието, което извършват изпълнителите. В тази първа картина се представя трудовият процес на добруджанеца. =/Повлекана 7/16т./ В действието се включват и жените, които чрез пластични движения в ръцете, авторът представя движението на житни класове. „завръзка“ =/Опас – 2/4т./ Това е моментът, в който жените претърпяват метаморфоза и се превръщат от житни класове в девойки, които посрещат момците вече чисти и пременени след работния процес. „развитие“ =Първи етап: /Опас – 2/4т./ Следва дует без докосване между всички моми и момци посредством добруджанска кърпа. =Втори етап: /Бяганка – 2/4т./ Следва солова изява на жените докато мъжете на заден план прибират кърпите като свой трофей. =Трети етап /Сборенка – 2/4т./ Мъжете отговарят на зададения им въпрос със стилова и динамична комбинация. След това танцът продължава своето развитие с много разнообразни композиционни решения на автора, преливайки от една в друга фигура, като мъжете и жените се надиграват помежду си. Важно е да се отбележи, че хореографът освен хорото „сборенка“ е използвал и хорото „ръка“, и по-точно две негови разновидности от различни райони на Североизточна България. Първото от тях е от с. Сокол, Силистренско, а второто е от с. Веселиново, Добричко. „кулминация“ и „финал“ – /Опас – 2/4т./ В музикално отношение темпото градира от бавно към бързо. Танцьорите преминават през композиционни решения на хореографа преди да достигнат до дуетите с докосване. Самият финал на танца завършва по двойки на картина. Тук е важно да отбележим, че авторът е използвал новаторство, имайки предвид че не е общоприето и традиционно да се танцува дует на хорото „опас“. 10. „Ръченица с шиници” – музика Живка Клинкова, хореография проф.Кирил Дженев, изпълнява АБНТ „Гео Милев”. Камерен танц в тематично-вариационна форма. Тук през цялото време изпълнителите танцуват с реквизит (шиник) в ръка. Според доц. Красимир Петров „Авторът използва богатата си фантазия, като шиника не само се носи с лявата ръка, опрян на левия хълбок, но той се поставя и подчертано на земята с дъното нагоре или надолу, стъпва се отгоре върху него, като майсторски се танцува на тази малка площ, или виртуозно се стъпва на него, като облата му част се слага на земята, а ходилата на краката са стъпили отгоре на нея, както и прескачането на шиника от клекнало положение“ (К. Петров, 2012, с. 69). Изпълнителите са пет на брой, като със своите конкретни прояви създават ярки и съдържателни художествени образи. 11. Варненски танц – музика проф. М. Василев, хореография Ст. Йорданов, изпълнява Академичен фолклорен ансамбъл и Фолклорен танцов ансамбъл „Дилянка”. Дивертисментен танц от Варненско. Тактовият размер е 9/8 с четвърти дълъг дял. 12. „Парошопа” – музика проф.М. Василев, изпълнява Щатен народен оркестър. 13. Танцов клуб „Жарава” – хорото „Криво Садовско“. Хорото е от Източна Тракия и се среща само в района на гр.Садово. За него е специфичен тактовият размер – 13/16 с четвърти дълъг дял и е характерен само за тук. Хорото се състои от две фигури, като във всяка от тях танцовите движения са по 8 такта. Наблюдава се пълен синхрон между музика и танц. Музиката е на Петко Радев, а постановчик на хорото и ръководител на танцовия клуб е Йордан Терзиев. 14. Тракийски танц – музика Д. Бонев, хореография Лечко Лечев, изпълнява АБНТ „Гео Милев”. Танцът е в дивертисментна форма, изграден върху фолклора на Източна Тракия. 15. Джиновски танц – музика народна, в изпълнение на оркестър „Зорница“, хореография Цветелина Димитрова и ас. Стефан Йорданов, изпълнява ДТС „Брациговче”. Детски дивертисментен танц върху хорото „джиновско“, което е в тактов размер 2/4 и е от Източна Тракия. 16. Китка тракийски песни – музика проф.акад. М. Василев, изпълнява Академичен фолклорен ансамбъл. 17. Тракийска сюита – музика Кр. Господинов, хореография ас. Ст. Йорданов, изпълнява Щатен танцов състав. Танцът е в сюитна форма. В музикално и танцово отношение се представя една разходка през цялата Тракийска етнографска област. На този танц вече направихме подробен анализ. 18. Кода – музика Кр. Господинов, хореография ас. Ст. Йорданов. Това е финалният танц на спектакъла. В него вземат участие 120 танцьори, като нажежават публиката до краен предел със своето себераздаване, за което получават заслужени бурни аплодисменти. Танцът е създаден върху основата на тракийското хоро „Джиновско“, което е от Източна Тракия и е в тактов размер 2/4. Изтегляне 295.5 Kb. Сподели с приятели:
|