Образованието и културата в шуменския край /1944 1958г

ГЛАВА ВТОРА

Сред интелигенцията се създава усещане за издигнатост над обществото и наред с това- претенция за морален авторитет и стремеж към политическо водачество.

В същото време, не бива да се приемат за чиста монета всички представи, които интелигенцията има за себе си, а трябва да внимаваме за идеологически изкривявания или следващо желанията мислена, напр. В идеите за политическо лидерство.

Моралното развитие на науката и технологиите и организационните сложности на модерната икономика извеждат на преден план други специалности и професии, намалявайки престижа на хуманитарната интелигенция.

У нас тези процеси са били доста напреднали и преди 1944г. Но тогава самата слабост на буржоазните слоеве допринася за видимостта на интелигенцията, а също и фактът, че през този период на национално самоутвърждаване и социално- класови борби, интелигенцията все още е можела да изглежда като носител на идеологии и мисии, и като субект на модернизацията и европеизацията.

Държавният социализъм намалява още повече отличителността на интелигенцията.² Броят на образованите и специалистите нараства драстично.³ Въз основа на предимно формални критерии като вид и степен на образование и професия, интелигенцията от този период бива подразделяна на професионални групи, например- интелигенция в науката и висшето образование, техническа интелигенция, художествено- творческа и др.⁴

Интелигенцията е използвана от управляващите за някои специални задачи. Но на нея се възлагат идеологически функции за създаване на най-общо казано, легитимност на режима. Това включва: доказване колко лошо е било положението преди идването на комунистите на власт, пред оправдаването на “ръководната роля” на Комунистическата партия.

Управляващият елит използва интелигенцията и като “политически резерв”- за рекрутиране на образовани хора за административни и политически функции.

Разглеждането на положението на интелигенцията по времето на държавния социализъм само и дори преобладаващо в термина на “потискане” би било обаче, крайно едностранчиво и невярно.

Режимът ласкае и подкупва научно- художествената интелигенция по различни начини- чрез длъжности и кариера, титли и награди, създавайки привилегирована “аристокрация” в нейните среди.⁵ Така наречените “творчески съюзи” на различните интелектуални професии, със строго регулиран достъп и ограничено членство представляват инструмент за опитомяване чрез размяна на награди и привилегии, срещу подчинение.⁶

Интелигенцията се формира от българи и от редица малцинства, живеещи на територията на страната. Шуменският район е населен от разнообразно по вяра население /българи, турци, арменци, цигани и др./. Това ни дава основание да предполагаме, че в региона има културно разнообразие. За да изясним това, е наложително да се разгледа и въпроса за участието на различните етноси в развитието на образованието и културата. Както ще видим, различните етноси имат еднакво желание за изява и успехи.

Наскоро установената отечественофронтовска власт, едва- що е закрепнала, войната взима своите жертви, а ЦК на БРП /к/ обсъжда въпроса за мюсюлманите. На 27- 28 декември 1944г. се провежда I Конференция на ОФ- комитетите сред българските турци.⁷

Допускат се просветни комисии при комитетите на ОФ. Приемат се и някои от желанията, указани на конференцията от 27- 28 декември 1944г. и се решава да се поиска литература на турски език от СССР.

Новата политика спрямо българските турци се формира, като се опира на две основни разбирания. На първо място стои необходимостта от хуманно, по-човешко отношение към тази част от българския народ. В същото време, прозира стремежът да бъде елиминирана опасността от турската националистическа пропаганда, от намеса на Турция в българските работи.

През 1946г. се готвят избори за ВНС, и малцинствата са обект на ухажване. В бюджета за 1946г. се предвиждат 60 000 000 лв. за издръжка на шуменските училища, които, фактически, се явяват държавни.

С Решение А № 103 на ПБ на ЦК на БКП от 26.IV.1951г. се поставя началото на нова политическа линия. В него прозира желанието на Комунистическата партия да проникне организационно сред населението с турско самосъзнание.

Към ЦК на БКП и ЦК на ДКМС се създават отдели, а към НС на ОФ- сектор за работа с турското население. В тази посока действат и други мери, предвидени в Решението: издаване на различни печатни материали, на вестници, списания на турски език, откриването на детски градини към турските училища, в които се преподава на турски език, увеличаване броя на стипендиите за турските младежи и девойки във висшите училища, и в някои специализирани гимназии, организиране “естрадни театри за турското население”, излъчване на специални програми по радио София и радиостанция Стара Загора и Варна на турски език и др.

Интелигенцията в Шумен и в района като състояние, не е формирана изведнъж, или за кратък период от време. Тя води началото си от обикновени хора /в смисъл- равнопоставеност/. Интелигенцията включва хора, изявили желание за образование и усъвършенстване в определена сфера. Участието на интелигенцията в културните и образователни процеси, несъмнено се повлиява от пътя, изминат от шуменци.

Училището се явява първо стъпало за зараждането на интелигенцията, то е и първото им участие в образователния процес. А значението на училището като познание за културата, води до участието им в културните процеси. В Шуменския район интелигенцията се формира от българи, турци, арменци и др. малцинства, което е естествен резултат от образователния процес. В турските училища българският език се усвоява слабо от турските деца и младежи. Това е последица и от факта, че учителите не са подготвени по този предмет. Като основна причина се сочи и неяснотата по въпроса до кои класове на основното и до каква степен в средното училище да се изучава турският език. Тук не трябва да се пренебрегва и създаването на самостоятелните турски гимназии. На практика, тази система довежда до създаването на кадри, които са в състояние да работят изключително сред турското население, като учители. Това води и до известно разединение на децата и младежите по етнически признак.

Трудностите във възпитателния процес са породени и от религиозния фанатизъм, който доминира сред по-голямата част от турците в Шуменския район /и в цяла България /.

Както посочих в предната глава, повечето турски училища се намират в непосредствена близост или в джамии, което води до пряко наблюдение на обредите и молитвите, които се извършват там. Важна предпоставка за формирането на интелигенцията, в този случай, се явява строежът на нови училищни сгради.

С Постановление на Министерския съвет от 29.III.1951г. се одобрява годишен план за курсове с учители. Предвижда се 20- дневен курс с 300 нередовни учители в турски училища със задължение да учителстват най-малко пет години. За издръжката му се отпускат 2 000 000 лв.⁸

През 1952г. МНП организира в градовете Шумен, Кърджали, Разград и Хасково 10-, 15- и 20-дневни курсове с общо 800 учители по математика, химия, роден език, история, рисуване и физическо възпитание.⁹ Разкриват се и турски педагогически училища. Според Закона за народната просвета, където е отбелязано, че за създаване на учителски катедри за турските малцинствени училища в страната се открива турски педагогически училища подготовка на редовни първоначални учители.

Подготовката на учители за турските прогимназии и гимназии се осъществява в Учителския институт в Шумен и в Софийския университет. Към Института в Шумен се открива едногодишен /от 1 септември 1952г. се трансформира в двегодишен/ курс за подготовка на учители- турци, като се обучават 40 души.¹⁰ Обучението се води по специално разработени учебни планове съобразно специфичните изисквания за подготовка на тези студенти.¹¹ За готвещите се учители се полагат извънредно големи грижи.¹² Почти всички се настаняват в общежития, в София; получават безплатно храна, облекло и др.

През 1952г. с Окръжно № 31 от 19.II.1952г. се посочват препоръки за подобряване работата в турските училища и по-специално- в Шуменския район. Това е последица от държавната политика към малцинствата в България и за тяхното интегриране в българското общество, и живота изобщо. За целта се препоръчва обмяна на опит между българските и турските учители.¹³ Препоръчва се съвместното им участие в педагогическите съвети, което е породено от факта за еднаквото обучение на българчета и турчета.

В тази насока се явява и курсът за квалификация на турските дружинни ръководители. Посочва се изрично “да се осигури пласирането и редовното четене на вестник “Ейлюдже- чужук”.¹⁴

Отново с Инструкция № 11901 от 11.VI.1952г. на Министерството на народната просвета, в окръга се провежда курс за подготовка на детски учителки- туркини. Включват се 83 души, разпределени в пет групи. Лектори са: Пенка Терзиева /владееща турски език/ и Рукия Ибрахимова- нередовна учителка от Коларовград.

Като курсистки се записват: Фатме Салиева- с.Бисерци; Хайрие Исмаилова- с.Трем; Ниман Алиева- с.Нови пазар; Медиха Османова, Фикрия Юсеинова, Мелиха Резаева, Сафет Мустафова и др. от Шумен.¹⁵

С друг нормативен документ на Министерството на народната просвета се регламентира провеждането на курса за квалификация на начални учители- турци от Северна България, с лектори: Агаев, Гафарли от Азербайджан, лектори от ОК на партията и др.¹⁶

През 1953г. се откриват вечерни турски школи, само в с.Изгрев се включват 20 участници и 4 лектори. През 1954г. в окръга се откриват /с Инструкция № 52 от 17.IV.1954г./ общообразователни школи за активисти- турци. През учебната 1954/1955г. в Коларовград се откриват 100 такива школи. Курсистите се набират измежду членовете на ръководствата на партийните първични организации на ДСНМ, на ЕОО, на БЗНС, активисти от ТКЗС и др.

Учебната година започва на 15 октомври 1954г. и продължава до 25 март 1955г. Краят на учебната година завършва с изпит. Изучават се турски език, български език, аритметика, политпросвета, история и конституция, география и естествознание, Народният съвет- Коларовград се грижи и за благосъстоянието на своите учители. Осигуряват се квартири и храна. С неодобрение се приема факта, че някои учители сами си намират квартири.

Изграждат се и педагогически центрове, в които се усъвършенства квалификацията на учителите.¹⁷ Вземат се предвид часовете им, и се предлагат размествания, за да изпълняват задълженията си.¹⁸

Пр5ез 1953г. учителите- турци се включват в научно- теоретически конференции на тема: “Защо нашата родина е НРБ”, и “Методика на обучението по български език в турските училища”- за учители- българи. Освен теория, се провеждат и показни уроци.¹⁹

За 1957/1958г. се предвижда от селища на българи с мохамеданско вероизповедание да бъдат изпратени повече кандидати за педагогическите училища от българите- мохамедани. Тази инструкция се прилага и в Шумен и региона.

Състезателният изпит по български език се заменя с турски език за турските педагогически училища. За българите, бройките се разделят на момичета и момчета, докато за турците няма ограничения.

Кандидатите българо- мохамедани и циганчетата се приемат и по успеха от свидетелството за завършено основно образование. По същия начин се приемат и лица в учителските институти.²⁰

Тези условия са в разрез с равнопоставеността сред българските граждани, защото за българите приемът става чрез състезателен изпит и достъпът е ограничен. От друга страна, се подтикват българите- мохамедани да се интегрират в обществото. Подобно е и приемането на задочници в учителските институти и турските педагогически училища.²¹

Назначаването на учители и директори се извършва по свидетелството им за образование, учителската правоспособност и оценките им от последните три ревизии. Ако се получат равни показатели между няколко кандидати, се прибягва до следните условия:

• 
  - бивши партизани, ятаци, политзатворници;
  
• 
  удостоени със звания;
  
• 
  наградени с ордени;
  
• 
  наградени с медал “За трудово отличие”;
  
• 
  учителски съпружески двойки;
  
• 
  кандидата със затруднено материално положение.²²
  

Отново с писмо № 17086/1957 на Министерството на просветата, за учители по машинознание и по основи на селското стопанство в опитните училища, се назначават специалисти- инженери и агрономи.²³

Обучението в турските училища в Шумен и региона претърпява промени през 1958г., свързани с Решението на Министерството на просветата /от 19.VII.1958г./, в което се препоръчва в гимназиите и турските педагогически училища, в които има затруднения /слаб успех, отсъствия и др./ учениците- турчета от VIII да се учат в смесени паралелки с българчета, или в самостоятелни турски паралелки. За по-доброто усвояване на материала, се позволява на учителите- турци да водят обучението на турски език.²⁴

За 1958г., последната, в която съществуват турски училища в България, има 1 156 начални и основни училища с над 105 000 деца, и още 6 337 в гимназиите и средните педагогически училища с над 1 420 курсисти. Във всички гореспоменати училища учениците се обучават и възпитават на турски език.

След 1958г. започва бавна и мъчителна преориентация. Тя е свързана с общото “отрезвяване” по националния въпрос, и е резултат на увеличаващите се тревожни сигнали.²⁵

Освен турско малцинство, в България има и друга голяма група- циганите.

През 1958г. ЦК на БКП и Министерският съвет се занимават със състоянието на работата сред циганското население. “За уреждане на въпросите на циганското население” от 17.XII.1958г. и писмото на Секретариата на ЦК на БКП до окръжните, градските и районните комитети на БКП, са цяла програма, която дава ясна постановка за проблемите и задачите, които има да се решават; те са подчинени изцяло на политическия курс на управляващите.

Непосредствено след 9.IX.1944г. се създават първичните агитки, необходими за новото развитие. Те се създават към ремсовите дружества в кварталите, предприятията, училищата, читалищата, към младежките комисии на ОФ. Под влияние на съветските ансамбли и фронтови театри, още през 1945г. към по-големите агитки се създават театрални и танцови групи, хорове и оркестри, които прерастват в художествени самодейни колективи.

В Годишния отчет на ЦК на РМС от 1945г. е регистрирано съществуването на 5 935 агитки, оркестри, хорови и театрални групи.

Равнището на художествената самодейност в страната, се изявява със своята категоричност и сила на националния преглед на художествената самодейност, проведен по време на I национален конгрес на демократичната младеж през 1949г.

През 1947г. Централният комитет на демократичната младеж и Върховният читалищен съвет организира първия общ курс за художествени ръководители на самодейни колективи. В следващите години системно се провеждат национални, а по-късно окръжни курсове за художествени ръководители по жанрове.

През 1948г. се провежда I национален преглед на читалищната, ученическата, профсъюзната и армейската художествена самодейност, предхождан от околийски и областни прегледи. В заключителния етап, в София участват 6000 самодейци от цялата страна.

За първи път през 1948г. с формирането на КНИК и към него- на отдел “Художествена самодейност” и в държавния апарат вече има звено за творческо- методическо подпомагане на художествената самодейност.

По примера на Съветския съюз през 1954г. у нас се създава Централен дом за народно творчество със задача да се занимава с творческо- методическите проблеми. Той обединява по партийна принадлежност и започва да оказва организирана методическа помощ на самодейните колективи в страната.

През 1950г. в с.Смядово по инициатива на председателя на читалището Хр. Бакърджиев, и на ентусиазирани младежи, се поставя началото на постоянен театрален колектив. Закупени са киноапарат и се прожектират филми. Въпреки, че в селото гостуват различни театри, битови и естрадни групи, представленията на местните театри се посещават масово. Всяка година се изнасят по 4- 5 представления на многоактни пиеси. За такива са избрани: “Вампир” и “Свекърва” на А.Страшимиров; “Службогонци” на Иван Вазов; “Боряна” на Йордан Йовков; “Снаха” на Г.Караславов, и се стигне до “Вася Железнова” и “Майка” на Горки.

Малко по-късно, през 1952г. се полага началото на Коларовградския турски естраден театър. Той включва осемнадесет души- самодейци, не актьори. Репетициите се провеждат в еврейското училище в града.²⁶

Към 1956г. са известни: смесен хор при Окръжна болница “В.Коларов” с диригент А.Берберян; смесен хор при “Иренос- извос” с диригент д-р Ан.Зидаров; ансамбъл на ПТТ станция с ръководител Д.Янков; ансамбъл на БН Банкя с диригент Г.Миланов; женски хорове при “Аптечно управление” и “Комунални услуги”; и не на последно място едногласен турски хор на ДИП “Партизанка”.

Именно турският хор при цигарената фабрика “Партизанка”- Коларовград и самодейците от маслени фабрики “Девети септември”- Попово, гостуват на самодейци от профсъюза на леката и хранителна промишленост в Търговище.

Черпейки сведения от тогавашния печат²⁷, ще видим, че и двата колектива се представят с желание и достойнство, като изпълняват български, турски и други народни песни. Като отличили се певци се споменават: Стефка Антонова и Хр.Матев от Попово и Сехяр Акиева от Коларовград.

Същата 1956г. посоченият вече турски естраден състав получава званието “Първенец” по танци и осем индивидуални награди. Събитието става в рамките на Националния преглед на държавните турски театри в страната /от 16- 18 октомври 1956г. в София/. Наградени са: Мухарен Илязов- танцьор и певец; Ахмед Хамдиев- драматичен актьор; Силварт Чилингирян- хореограф; Ахмед Тютюнджиев- певец; Ахмед Дитумалиев- танцьир; Осман Юмеров- танцьор; Байсе Арифова- танцьорка и Ахмед Юсуфов- певец.²⁸

Друг самодеен състав от Коларовград, е циганският ансамбъл при читалище “Девети септември”- Коларовград. През 1956г. той посещава с.Надарево, Търговищко. Изнася богата музикална и танцова програма и е посетен от населението с голям интерес.²⁹

През 1958г. турският естраден театър от Коларовград /Шумен/ наброява 30 души, щатни, от които 8 административен, технически персонал. Въпреки желанието за игра, липсват подходящи материали. Това се отчита като пропуск и на националните празници на държавните турски естрадни театри през октомври 1956г. През 1952г. са разучени и поставени турски танци, но следващите години липсват нови такива.

Писателят Иван Исев се заема със задачата да пише пиеси с мотив из живота на турското население, поради липсата на турски постановки.

През 1958г. театърът тръгва на турне, изнасяйки представления във Варненски, Русенски, Търновски и Плевенски окръг. Навсякъде театърът жъне успех и е приет изключително добре.

Държавното ръководство използва тези му успехи и чрез него се стреми да привлече интелигенцията на българските турци в проявите на художествената самодейност.³⁰

Освен гореспоменатите читалища, в град Шумен се развиват и много читалища, обхващащи малцинствените групи. Такива са: “Агадуг Исладим” /Агодат иладим/- еврейското читалище, създадено през 1937г.

Арменското читалище “Безо Бумараци” започва съществуването си още през 1900г.

През 1948г. отваря врати читалище “Назъм Хикмет”. По същото време арменците развиват своята културно- просветна дейност и чрез организацията “Ереван”, която изпълнява и ролята на обединител на арменската интелигенция.

С активната намеса на местните интелектуалци през 1953г. читалище “Добри Войников” открива два клона с малки библиотеки за раздаване на книги в Добруджанския квартал и “Къллека” /“Боян Българанов”/. Днес те носят имената “Стилиян Чилингиров” и “Тодор Петков”.

За периода 1957- 1958г. в окръга има 70 хорови колектива с 2 100 участници. В градовете те са към различните предприятия и организации, а в селата- към училищата и някои- към народните читалища.

Средище на културно- просветната дейност, оттам и средище на интелектуалци и тяхно поле за изява, са музеите. Шуменският регион е един от тези, които могат да се похвалят с добре развито музейно дело. Шуменските музеи са богати на експонати и история. Това е обусловено от факта, че в района се намират някогашните български столици Плиска и Преслав. Културно- просветната дейност на музеите в града предвижда: организиране на посещения в музея, изнасяне на лекции и беседи, организиране и развитие на кръжочна дейност съвместно с учителите; да организира чествания и срещи с партийни дейци /в духа на епохата/; подготвяне на витрини, битови кътове и др.

Организират се екскурзии до Плиска, Преслав, Мадарския конник. И не на последно място- се провеждат археологически разкопки и сондажни проучвания.³¹

Само за една година /1950- 1951г./ експонатите в музея нарастват от 3 385 на 3 589, а посетителите се увеличават с близо 1000 души.³²

През 1952г. изследователите от музея /Народен археологически музей/ обхождат селата: Правенци, Върбица, Мътница, Царев брод, Кюлевча и др.

Проучват се основно всички археологически обекти със задача да се състави карта на бъдещите археологически разкопки. Като сътрудници са привлечени учители, счетоводители и други от селата. Провеждат се разкопки в с.Янково, под ръководството на Цв. Дремсизова- учередничка на музея. Освен в с.Янково, разкопки се провеждат и в с.Мадара, Преслав и др. Последица от кабинетните проучвания се явяват статиите на Цв. Дремсизова “Стопански постройки в Плиска”; “Непубликувани материали от музея”; “Селищна могила край с.Браничево” от В.Антонова.³³

През 1954г. изследователи от музея взимат участие при разчитането надписа на Мадарския конник; издават се следните статии: “Тракийски гробници при с.Янково”, “Теракоти от некропола на Аполония” и “Керемиди с гръцки печати”.^33а

През 1957г. под влияние на политическия живот в страната, към музея се открива отдел “Революционните борби”. Уреждат се битови вечери, изложби на етнографски материали, изнасят се агитационни материали, печатат се статии и др. Продължават се проучванията при с.Мадара и с.Цар Асен, Търговищко, Новопазарско.³⁴

Пишейки за образованието и културата, не можем да пропуснем литературата, музиката, живописта и много други техни компоненти. Нов един труд /като дипломна работа/ не е възможно да се проследят всички страни на образователно- културния процес и ролята на интелигенцията в него.

Като последен поглед към ролята и участието на интелигенцията в образователните и културни процеси, ще се спра и на развитието и организацията на художниците в Шумен.

До 1956г. художниците в Шумен нямат своя организация. Те са ръководени пряко от отдел “Култура и просвета” при тогавашния Околийски народен съвет. Той се ръководи от Вичо Атанасов- учител и предан почитател на художниците, и сам художник- самоук.

През 1944- 1958г. шуменските художници поставят началото на деен организационен живот. Те създават художествени творби, произведения на агитацията и пропагандата, плакати, улична украса, пространствено оформление, изложби и др. Популярна за времето си изложба, посветена на борбата против лентяйството, хулиганството, получила положителен обществен отзвук, е дело на шуменските художници. По това време в Шумен работят като художници /независимо от другите си ангажименти/ Велислав Чалъков, Стефан Петров, Владимир Вичев, Антон Коларов, Милица Козарева, Димитър Гелиджиев, Роза Дайчева, Н.Бояджиев, И.Касабов, Д.Василенска, Л.Петров, С.Славчев, П.Дочев, В.Атанасов и др.

При организирания преглед на самодейното художествено творчество, от отдел “Култура и изкуство”, свои творби представят: Петър Дочев, К.Богданов и др.

Някои от показаните творби са изложени в Националната изложба на художествената самодейност в гр. София през 1960г.³⁵

В изложението си дотук споменах и някои от трудностите, които среща регионалната интелигенция от училищата, библиотеките, читалищата и самодейните състави.

Несъмнено, като държавни институции, те са на бюджетна издръжка, което ги обрича на сравнително беден живот. В училищата и читалищата има активен образователен и културен процес, който трудно може да се прецени като количествена характеристика. Училищата има едно предимство: преди всяка учебна година са подложени на проверки и ремонт. Но както видяхме, не всички се ремонтират и поддържат.

Читалищата и библиотеките към тях, от своя страна, са в особено положение; те получават бюджетна издръжка, разпределена за нуждите им /за ремонт, за нови книги и др./, но почти винаги те не достигат. Причините са различни- от неумело ръководство до недостатъчно осигуряване на финансови средства и строителни материали.

Читалищата разчитат на помощ от потребителите си, за средства, материали, за ремонти и др. Те дават помещения под наем /ако имат в повече, което е рядкост/. Несъмнено това забавя техните културно- просветни изяви, но от друга страна, всяка една изява /беседи, представления, рецитали, концерти/ стават старателно и отлично подготвени, защото се подготвят с желание.

Репертоарът е особено трудно разрешим проблем в града и в района. Това е породено от липсата на турски постановки, песни и танци. Както посочих по-горе, българските и турски самодейни състави изпълняват смесен фолклор и танци. Министерството на просветата и културата получава редица молби от региона за такива, но без резултат.

В съвременните условия някои представители на турската интелигенция в България биха потърсили и дали обяснение на този фалит от политическа гледна точка. Според тях, това може да се тълкува само като предпазливост на официалните власти и защита на българското духовно пространство от турски домогвания. Безспорно, от културна гледна точка, това е лишаване на хората от с турско етническо самосъзнание от досег с една по-различна самобитна култура. Действителната причина за бедния репертоар на турски пиеси и песни е липсата на професионални творци сред турското население през разглеждания период.

Именно липсата на способни и талантливи специалисти в областта на изкуството /режисьори, автори, хореографи, артисти/ не позволява да се създаде, развива и утвърждава турско професионално изкуство в България. Освен това, трябва да се има предвид тогавашната политическа и идеологическа ситуация в страната. При установения тоталитарен режим всеки творец, участващ в ръководството на самодеен състав, читалище или друга културно- просветна институция, трябва да работи по инструкции от Министерството или да се съобразява с местното партийно ръководство. Това, от своя страна, води до поставянето на пиеси и разучаване на песни, подчинени на политическата и идеологическата конюнктура. Преобладават трудовите песни, осмиването или порицаването на западния начин на живот, като всичко това трябва да се представя с патос и въодушевление.

Това естествено, затруднява или поне ограничава истинския творец, и една част от интелигенцията остава встрани от образователните и културни процеси. Същевременно, не бива да се подценява направеното и постигнатото в духовната сфера от регионалната интелигенция, защото тя твори в името на духовните интереси.

От изнесените дотук факти и цифрови данни става ясно, че в сравнение с други градове или региони, шуменската интелигенция участва активно в общонационалния образователен процес и духовно- културен живот.

Не трябва да пропускаме и обстоятелството, че освен интелигенцията като общност, дейно участие в просветно- културните прояви вземат селяни, работници, домакини и др., т.е. регионалната интелигенция включва представители на тези социални слоеве в самодейното изкуство и удовлетворява техния стремеж към изява и красота на духа.

Въпреки разликата в годините и времето, днес в Шумен продължават да действат някои от читалищата като: “Добри Войников”, “Стилиян Чилингиров”, “Напредък”, читалището в кв.Дивдядово, което преустановява дейността си през 1999г. поради пожар, и др.

Това е ярко доказателство, че образователният и културният процес продължава в Шумен и в Шуменския край, което е условие за по-нататъшни духовни прояви на регионалната интелигенция.