Образованието и културата в шуменския край /1944 1958г

_{БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА ВТОРА}

1. 
   Както в класическата дефиниция на К.Манхайм: “Във всяко общество има социални групи, чиято социална задача е да снабдяват това общество с интерпретация на света. Наричаме ги “интелигенция”.- Вж. Manheim, K. Ideology and Utopia. London, 1954, p.9.
   
2. 
   Спецификата на интелигенцията бе заличена в общата категория “служещи”- в статистиката и в биографичното самоопределяне.
   
3. 
   Един от изследователите на българската интелигенция през социализма различава следните категории интелигенция според професията или сектора на заетост: 1) инженери- техници; 2) аграрна интелигенция; 3) интелигенция в здравеопазването и спорта; 4) интелигенция в науката и образованието; 5) военна интелигенция; 6) юристи.- Вж. Иванов, В. Социалната структура. Интелигенцията при изграждане на развито социалистическо общество. С., 1981, с.103- 104.
   

4. 
   Пак там.
   
5. 
   Например: “заслужил писател”, “народен писател”, “академик” и др.
   
6. 
   Вж. Знеполски, И. Опиум за източни интелектуалци; Избор, II, № 5-6, 1991, с.16- 29.
   
7. 
   Работата ма конференцията, нейните пожелания и констатации са обсъдени на заседания на ЦК на БРП /к/ от 12 февруари 1945г.
   
8. 
   Вж. Марков, Ю. Цит.статия, с.69- 79.
   
9. 
   Пак там.
   
10. 
    Пак там.
    
11. 
    Пак там.
    
12. 
    Пак там.
    
13. 
    На 4 октомври 1958г. е проведен специален пленум, който утвърждава “Тезиси на ЦК на БКП за работата на партията сред турското население.”
    
14. 
    ДА- Шумен, ф.646, оп.1, а.е.2342, л.163.
    
15. 
    Пак там
    
16. 
    Пак там.
    
17. 
    ДА- Шумен, ф.646, оп.1, а.е.2369, л.15.
    
18. 
    ДА- Шумен, ф.646, оп.1, а.е.2460, л.179.
    
19. 
    Пак там.
    
20. 
    ДА- Шумен, ф.646, оп.1, а.е.2460, л.179.
    
21. 
    Пак там.
    
22. 
    ДА- Шумен, ф.646, оп.1, а.е.2422, л.108.
    
23. 
    ДА- Шумен, ф.646, оп.1, а.е.2460, л.179.
    
24. 
    Пак там.
    
25. 
    ЦПА- ф.1, оп.6, а.е.1535, л.54.
    
26. 
    Шуменска заря, бр. 61, 1961г.
    
27. 
    Шуменска заря, бр.44, 1956г.
    
28. 
    Шуменска заря, бр.89, 1956г.
    
29. 
    Шуменска заря, бр.46, 1956г.
    
30. 
    ДА- Шумен, ф.646, оп.1, а.е.2501, л.15.
    
31. 
    ДА- Шумен, ф.646, оп.1, а.е.2428, л.28.
    
32. 
    ДА- Шумен, ф.646, оп.1, а.е.2426, л.17.
    
33. 
    ДА- Шумен, ф.646, оп.1, а.е.2428, л.28.
    
34. 
    Пак там.
    
35. 
    Костов, А. Шуменските художници. Шумен, 1996.
    
36. 
    ДА- Шумен, ф.646, оп.1, а.е.2501, л.15.
    

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

През посочения преходен период върху цялостния политически, идеен и духовен фон на България се открояват и някои особености на практическата държавна политика посредством дейността на местните органи на властта с управлението в споменатата съставна част от Североизточна България. Още в условията на отечественофронтовската власт се полагат големи грижи за подобряване на материалната база на училищната и читалищната мрежа и за демократизиране на учебното съдържание и на научно- популярните знания. В процесите на ограмотяване на населението в Шуменския край, предимно в селата, са включени по необходимост в по-голяма степен български граждани от турското и циганското малцинство. Местните власти, в съответствие с правителствената политика и новата конституция, се отнасят с подчертана отзивчивост към исканията на българските турци за обучението на техните деца при по-добри материални условия и по-квалифициран преподавателски състав. Безспорни са обективните факти за изграждането на нови училища или за ремонт на стари училищни сгради, за подготовката и на регионална учителска интелигенция, включително на млади хора от средата на турската етническа общност. Следователно, най-облагодетелствани от държавната политика на България в регионален аспект, са българските турци. При тях започва процес на формиране на собствена интелигенция и самите те като внушителна и компактна етносоциална категория стават грамотни или повишават своята грамотност.

Наличието на тези благоприятни образователни дейности за турското население в Шуменския край, опровергава по категоричен начин абсурдното твърдение на днешни лидери на това население за лишаването му от права и свободи през разглеждания период.

В обновените училищни сгради в Шумен и в Шуменския край редом с българчетата, в образователния процес присъстват повече турчета, циганчета, арменчета и др. Те учат и играят заедно, а това общуване в училище поставя началото на междуетническата толерантност още в детската възраст. Гарантираното от държавата безплатно образование позволява на по-голям брой ученици от българската национална общност и от споменатите етнически малцинства да продължат в по-горен курс на обучение, където продължава общуването между тях. Тази социално необходима правителствена политика се осъществява, както вече отбелязахме, от коалиционната отечественофронтовска власт и от авторитарно- тоталитарния режим през периода от 9.IX.1944г. до 1958г.

Независимо от политическите репресии върху някои представители на интелигенцията и физическото ликвидиране на някои от тях поради опозиционна дейност, вътрешнопартийни фракционни разпри и други причини, дори и при наличието на идеологическа стагнация, бюрократизъм и формализъм, валиден е фактът, че в образователния и в духовно- културния процес е обхванат твърде широк обществен контингент с пъстър етнически състав и са налице добри отношения между българите и другите етнически общности.

Духовно- културният процес в Шумен и в Шуменския край също протича в официалната рамка на правителствената културна политика и е зависим от локалните икономически, социални и демографски промени. Неговата най-специфична черта е предоставената реална възможност на българите и на етническите общности да опознаят своето културно- историческо наследство и да го обогатяват със своите песни и танци. Тази възможност за културна самоизява на българските турци, цигани, арменци и други се предопределя от допускания до 1948г. относителен идеологически и художествено- творчески плурализъм.

Етнокултурният плурализъм в Шуменския район намира ярка изява в образуваните самодейни състави на турското, арменското и циганското малцинство. Те се вписват в културния живот на района и са неразделна част от него. От проучените архивни документи и други източници може да се направи обобщаващия извод, че тези малцинствени групи се самоизявяват като интегрална част от българската нация и имат желание да бъдат граждани на българската държава. Турските и циганските самодейни състави, наред с фолклора си, изпълняват и български песни, рецитират стихове от български поети на български език. От своя страна, българските музикални творци използват мотиви от тяхното фолклорно богатство в собствения си репертоар. Във всички случаи, обаче, в Шуменския край водещата тенденция в духовния живот на населението е българската национална култура.

Анализът на духовно- културния процес в Шумен и в Шуменския край потвърждава тезата, че културата би могла да бъде отворена система, в която има място за духовна изява на различни етнически общности и групи. Самобитните културни явления и процеси са неотменима съставка на човешкото индивидуално съзнание и на етническото самосъзнание. При вековното общуване между българи, турци, цигани, арменци и други етноси става естествен процес на взаимно влияние и в известна степен- на взаимно проникване на различните етнокултури. Шуменският район е пример за такова проникване и взаимодействие на регионалната култура. Самодейците от малцинствата са посрещани с интерес, радост и въодушевление в българските села, а българските състави са очаквани гости в малцинствените градски квартали или в селата с преобладаващо турско население. С ограмотяването на българските турци и цигани на български език, въпреки различията в етнорелигиозното самосъзнание на българи, турци и цигани, явлението билингвизъм сред небългарските етнически групи нараства и това им позволява по-лесно да възприемат общобългарските културни ценности. Честите случаи на взаимна помощ, която си оказват самодейните колективи на българи, турци и роми при осигуряване на инструменти, помещения и др., са доказателство за духовно- културната толерантност и взаимното уважение в междуличностните и в междуетническите отношения в Шумен и в Шуменския край.

Налице е още една особеност в културното развитие на този край. Поради онаследените богати просветни и духовно- културни традиции на Шумен още от епохата на Възраждането и наличието на многобройна учителска и художествено- творческа интелигенция, всички културни прояви в града и в околните градски центрове, се отличават с професонализъм в изпълнението. Шумен е център на регионалната журналистическа и литературна мисъл. В шуменските села преобладава самодейното музикално, естрадно и театрално изкуство, особено до края на 40^-те години, т.е. до започване на миграционните процеси поради колективизацията на селското стопанство и индустриализацията на Североизточна България. Самодейните колективи в селските читалища създават художествено- културни ценности, които задоволяват духовните потребности на местното население. С кинефицирането на селата и с миграцията на млади хора в градските центрове през 50^-те години духовно- културната дейност там придобива по-модерни форми в подобрената материална база. През тези години духовно- културната дейност в Шумен и в Шуменския край, както и в цялата страна, става идеологически регламентирана и централизирана от авторитарно- тоталитарния режим. Въпреки превратностите и драмата на политизираното социално време, Шумен и Шуменския край постигат през разглеждания период просветен и духовно- културен подем.

ИЗВОРИ И ЛИТЕРАТУРА

1. 
   ДА- Шумен, ф.2, оп.2, а.е.130, с.98; а.е.105, с.54; ф.4, оп.1, а.е.234, с.102.
   
2. 
   ДА- Шумен, ф.53 “К”, оп.1, а.е.1841, л.9.
   
3. 
   ДА- Шумен, ф.164, оп.2 “К”, оп.1, а.е.138, л.2.
   
4. 
   ДА- Шумен, ф.329 “К”, оп.1, а.е.2, л.8, 21, 25.
   
5. 
   ДА- Шумен, ф.590 “К”, оп.1, а.е.9, л.1, 2.
   
6. 
   ДА- Шумен, ф.646, оп.1, а.е.1940, с.12.
   
7. 
   ДА- Шумен, ф.646, оп.1, а.е.1966, с.13; а.е.1970, с.99; а.е.2238, с.23; а.е.2246, с.82; а.е.2290, с.6; а.е.2299, с.5; а.е.2331, с.43; а.е.2352, с.61; а.е.2369, с.15; а.е.2371, с.26; а.е.2378, с.21; а.е.2422, с.108; а.е.2426, с.17; а.е.2428, с.28; а.е.2501, с.21.
   

Б. ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ ВЕСТНИЦИ И СПИСАНИЯ

1. 
   “Българска музика”,№ 8, 1959г., с.18- 22; Андреев, А., “Начало на българското изпълнителско и творческо клавирно изкуство”.
   
2. 
   “Българска музика”,кн. 2, 1972г., с.66- 67 “120 г. български оркестър /в Шумен/”.
   
3. 
   Държавен вестник, № 138, от 13.VI.1950г.
   
4. 
   Коларовградска борба, бр.41, от 23.V.1956г.; Иванов, “Из миналото на читалището в с. Дивдядово”.
   
5. 
   Коларовградска борба, № 44, 1956г. “Среща между самодейци”.
   
6. 
   Коларовградска борба, № 46, 1956г., “Културни вести”.
   
7. 
   Коларовградска борба, № 48, 1956г., “Културни вести”.
   
8. 
   Коларовградска борба, № 54, 1956г., “Преглед на профсъюзната художествена самодейност”.
   
9. 
   Коларовградска борба, № 64, 1956г., “Расте новата сграда на шуменското училище”.
   
10. 
    Коларовградска борба, № 65, 15.VIII.1956г., “100 г. от първото театрално представление 1856- 1956г.”
    
11. 
    Коларовградска борба, № 89, 1956г., “Шуменския естраден театър – републикански първенец”.
    
12. 
    Коларовградска борба, № 99, 22.XII.1956г., “Заслужили дейци на Шуменския театър”.
    
13. 
    Коларовградска борба, № 139, 28.XI.1960г.
    
14. 
    Коларовградска борба, № 61, 23.V.1961г., “Пламъкът на Народното изкуство”.
    
15. 
    Коларовградска борба, № 62, 27.V.1961г.
    
16. 
    Коларовградска борба, № 98, 21.VIII.1962г., “Коларовград - стар център на музикалната култура”.
    
17. 
    Шуменска заря, № 142, 2.XII.1976г., Спиров, “Развитие на оркестровото дело след победата”.
    
18. 
    Шуменска заря, № 151, 23.XII.1976г., “Музеи в Плиска”
    
19. 
    Новопазарска трибуна, № 10, 22.V.1981г.; Дапкова, М., “100 г. театрална самодейност”.
    
20. 
    Отечествен фронт, № 10, 18.XI.1944г.
    
21. 
    Ново време, № 9, 1960г., Виденов, “За културната революция сред турското население”, с.77- 86.
    
22. 
    Исторически преглед, № 1, 1971г.; Марков, Ю., “Развитието на образованието сред турското население в България /1944- 1952г./” с.69- 79.
    

В. НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

1. 
   Арабаджиева, “Начало на оперетното дело в Шумен и България”- В: 125г. музикално дело в Шуменски окръг., Сб. м-ли, Шумен, ДКИН, 1982г., с.111-118.
   
2. 
   Аврамов, П., “Културната революция в България”, С. 1980г.
   
3. 
   Атанасов, А., “Работническата класа в България 1948- 1958г.”, С. 1987г.
   
4. 
   Атанасов, Ж., “Култура и образование”, С. 1975г.
   
5. 
   Бейтулов, М., “Културен възход на българските турци при условията на социализма”- Изв. на Инст. по история на БКП, т.40, 1979г.
   
6. 
   “Българската комунистическа партия и културата”, т.1, 2, С., 1983г.
   
7. 
   “БКП в резолюции и решения на конгресите, конференциите, пленумите и Политбюро на ЦК”, т.4, С., 1955г.
   
8. 
   “Българското социалистическо изкуство от 30^-те до 70^-те год.”, С., БАН, 1978г.; Владикова, В.,”125 г. музейно дело в Шуменския край”, Векове, 1982г., № 6.
   
9. 
   “България в епохата на социализма”.
   
10. 
    “Българската история в дати 681 – 1948г.”, Хронологичен справочник, С., 1991г.; Великов, И., “Културно- историческо наследство на Шуменски окръг. Проблеми и перспективи- музеи и паметници на културата”, 1981г., № 4, с.45- 47.
    
11. 
    Велчев, И., Орешкова, “Особености в промените на броя и териториалното разположение на градското население в НРБ от 1946- 1970г.”- В: Проблеми на географията на населението и селищата, С., 1973г., с.59- 68.
    
12. 
    Грозев, Ал., “Началото – из историята на българското кино 1895- 1956г.”, С., 1985г.
    
13. 
    Генов, Д., “Циганското население в НРБ по пътя на социализма”, С., 1964г.
    
14. 
    Генов, Д., “Турското население в България – в борбата за социализъм и комунизъм”, С., 1964г.
    
15. 
    Джумалиев, “Преписка между читалище “Арх. Михаил” и “Д. Благоев””, В: 100 г. читалище “Д. Войников”, 1956г.
    
16. 
    Даскалов, Г., “Между изтока и запада”, С., 1998г., с.226-289.
    
17. 
    Драганов, “Музейно дело и музеи в България 1944- 1976г.”, Библиография, С., 1977г., За години Шуменски окръг в непрестанен възход, Материали- Шумен, 1974, с.88.
    
18. 
    Знеполски, Ив., “Култура и социална активност”, С., 1980г.
    
19. 
    Знеполски, Ив., “Опиум за източни интелектуалци”, Избор, 1991г. № 5- 6, с.16- 29.
    
20. 
    Захариев, И., “Организация и развитие на науката”, с.101.
    
21. 
    “История на културата”.
    
22. 
    “Изкуство, партия, народ”, С., 1971г.
    
23. 
    Иванов, Я., “История на музиката”, С., 1948г.
    
24. 
    Иванов, В., “Социалната структура. Интелигенцията при изграждане на развито социалистическо общество”, С., 1981г., с.103- 104.
    
25. 
    Костов, А., “Шуменските художници: спомен за старото и средно поколение”, Шумен, 1996г.
    
26. 
    “Култура и изкуство в социалистическа България”, С., 1972г.
    
27. 
    Кюлявков, К., “Изкуство и политика”, С., 1947г.
    
28. 
    Кшекин, Ояк- Слав “Култура и политика”, С., 1976г.
    
29. 
    Кондарев, Н., “Народните читалища”, С., 1950г.
    
30. 
    Липерт, Ю., “История на културата”, 1945г.
    
31. 
    Лазаров, Ст.,”Българските читалища и техния съюз /1911- 1991г./”, С., 1992г., с.168.
    
32. 
    Маринов, В., “Преселнически движения в Лудогорието”, Изв. на етн. Институт, С Музеи, 1958г., № 3, с.241- 271.
    
33. 
    Маринов, В., “Циганското население в НРБ по пътя на социализма”, 1968г.
    
34. 
    Маринов, В., “Училищното строителство в България 1944- 1969г.”, С., 1970г.
    
35. 
    Марков, Ю., “Борбата на БКП за ликвидиране на неграмотността сред турското население в България /19.IX.1944- 1953г./, Изв. история на БКП, т.21, 1969г., с.147- 170.
    
36. 
    Огнянов, Л., “Държавно- политическата система на България 1944- 1948г.”, С. БАН, 1993г.
    
37. 
    Обретенов, Ал., “Културната революция в България”, С., 1968г., с.9- 15.
    
38. 
    Попов, К., “Културата”, С., 1979г.
    
39. 
    Попов, К., “Нов етап в развитието на българската култура”, С., 1969г.
    
40. 
    Попов, К., “Културната революция, култура и управление”, С., 1979г.; Попова, Е., “125 г. музикално дело в Шуменски окръг- годишник на музеите от Северна България”, т.9, 1983г., с.275- 286.
    
41. 
    “Проблеми на географията на населението и селищата”, С., 1973г.
    
42. 
    Радков, И., “Културната революция в българското село”, С., 1984г.
    
43. 
    “Разпространението на печата”, В: 25 г. ПТТР съобщения в НРБ 1944- 1969г., С., 1969г., с.37- 42.
    
44. 
    “140 г. девическо училище в Шумен. Юбилеен сборник”, Шумен, 1968г.
    
45. 
    “Списък на читалищата в България”, 1947г., с.12, 14, 16-17, 39, Шумен; “С партията в борби и победи. /1892-1972г./ Шуменски окръг в борбата против капитализма и фашизма и в годините на социалистическото строителство. Съст. В. Великов, И. Георгиев и Друмева.”, С.,1974г., с.295.
    
46. 
    “120 г. театър в Шумен. Юбилеен сборник”, 1976г.
    
47. 
    “150г. огнище на просвета и култура 1828- 1978г.”, Шумен, 1978г.
    
48. 
    “Списък на членовете на съюза на художниците в България”, 1952г.
    
49. 
    “Статистически годишник на НРБ 1956г.”, С. Центр. статист. управление, 1956г., с.160.
    
50. 
    “Страници от българската история”, ч. I, II.
    
51. 
    “Съдът над историците. Бълг. историческа наука. Документи и дискусии 1944- 1950г., т.1, С., 1995г.
    
52. 
    Татарлиев, И., “Културната революция сред турското население”- В: НРБ наша родина, С., 1964г.
    
53. 
    Тахиров, Т., “Българските турци по пътя на социализма”, С., 1978г.; Тошев, Г., “Шумен. Исторически очерк”, С., 1971г.
    
54. 
    Трифонов, Ст., “Нови очерци по българска история 1918- 1948г.”, С., 1994г.
    
55. 
    “40 г. българско социалистическо изкуство”, С., 1984г.
    
56. 
    Чичовска, В., “Българската историческа наука в документи и дискусии, 1944- 1950г.” т.1, С., 1995г.
    
57. 
    Чичовска, В., “Българската интелигенция в народно-демократичната революция /1944- 1948г./”- В: Сб. Великият Октомври и социалистическите революции в Централна и Югоизточна Европа, С., 1980г., с.224- 242; “Шумен и Шуменско”, т.3, С., 1971г., Сб.; “Шуменският край през вековете”, С., 1978г.