Образованието и културата в шуменския край /1944 1958г
Изтегляне 0.59 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА ПЪРВА
ГЛАВА ПЪРВАДържавната регионална политика за създаване на материална база на образованието и културата Деветосептемврийският преврат довежда до смяна на политическия режим и на политическата система в България. Новата власт на ОФ се различава твърде много от предишната по политическите и социални сили, които поемат кормилото на държавното управление, по правителствената програма, в основата на която стои дефашизацията и демократизацията на страната, по антимонархическата насоченост в действията на управляващите политически сили, завършили с установяване през 1946г. на републиканска форма на управление. Новата власт получава подкрепата на новите профсъюзи, създадени непосредствено след 9.IX.1944г. и обединени в Общия работнически професионален съюз /ОРПС/, на демократичната младежка организация, на етническите малцинства и на кооперативните сдружения и съюзи. Демократичните процеси, започнали през септември 1944г. протичат при специфични условия: продължаващата война, утвърждаването на новия режим, персонални и други промени и насилствени действия, съществуването на неунищожените още стари структури, наличие на съветски войски в страната и др. Всичко това оказва определено негативно влияние върху демократичните процеси в страната. Народната демокрация обхваща един ясно очертан период от историята на България, започващ от септември 1944г. и имащ за граници две различни по идеология, социално- класова структура, икономическа система и степен на развитие на производствените сили, обществени системи от тоталитарен тип- едната, опираща се на преобладаващата частна собственост върху средствата за производство и размяна, а другата- предимно на държавната собственост върху средствата за производство. Този период в обществено- политическата книжнина и в печата от 40-те години се нарича често народнодемократичен режим или отечественофронтовска ера, а в съвременната литература- народнодемократичен експеримент или модел /на обществено развитие/. Няколко дни след своето образуване, правителството на Отечествения фронт, обявява своята програма1. Тя предвижда: възстановяване на всички права и свободи на българския народ, политическо, правно и културно изравняване на лицата от двата пола, пълна свобода на вероизповеданията и на религиозна търпимост и т.н. В областта на образованието и културата се предвижда: достатъчна и широка народна просвета, преустройство на образователната система на демократични основи, подобрение на материалната база на българското училище, демократизация на българската култура и др. В страната се утвърждава политическият и идеен плурализъм. Съществува идейно многообразие и борба на идеи, свободно книгоиздаване и филморазпространение. Издава се преводна литература. Не се разрешава разпространението само на фашистка литература и на немски и италиански филми. Ограничения съществуват за всекидневния печат. През есента на 1945г. съществуващият в страната политически плурализъм значително се разширява. Разрешава се създаването на нови политически партии, включително и неправителствени, които получават значителни възможности за политическа изява и агитация. През 1948г. и началото на 1949г. постепенно е ликвидирана многопартийната система.2 Новата тоталитарна система ликвидира формиралите се през 1944-47г. елементи на относително демократична политическа система: политическият плурализъм; широка демократизация на обществено- политическия живот; важно място и роля на Отечествения фронт в него, широка политическа и социална база на властта, запазената дотогава в определени размери и рамки частно- стопанска инициатива и др.3 Политиката на държавата за развитието на образованието и културата в основните си линии е начертана в декларацията на отечественофронтовското правителство от 17 септември 1944г.4 и т.н. В този документ се обръща внимание и на необходимостта от ограмотяване на населението, преустройство на университетското образование; подобряване като цяло на материалното състояние на образователните институти и на учителите. През периода 9 септември 1944г.- 1947г. БРП е водеща партия в управляващата отечественофронтовска коалиция. Поради това, на областните и околийските комитети на партията се възлага на техните заседания периодично да изслушват доклади от завеждащ агитпроготделите за състоянието, задачите и нуждите на отделните културни институти в областните и околийските градове, както и за културната самодейност в първичните партийни и културно- просветни организации. По този начин, партийната работа се свързва най-непосредствено с целия културен живот по места, или по-скоро културата се оказва част от политиката. В Шуменския регион, както и в по-големите градове, се създава отдел “Просвета и култура”. Основната задача на отдела се явява контролът над образованието и културните изяви, или появата на такива в града и околностите. До 1953г. отделът работи с двама души персонал- началник и помощник. След 1953г. се създава и комисия, която включва осем члена и се събира осем пъти годишно. На заседанията си тя обсъжда тримесечните планове за дейността на образованието и културните институти, т.е. състоянието на училищата, читалищата, музеи и библиотеки, като материална база и извършената културно- просветна дейност. Отчитат се плюсовете и минусите, като се изказват похвали или порицания. Задълженията на работниците от отдела предвиждат: проверка изпълнението на учебните програми чрез наблюдения и събеседвания, подпомагане на учебно- възпитателната работа и др. Старшите сътрудници се явяват свързващо звено между културно- просветните учреждения и институти в района и институциите от Министерството на образованието и културата. Официално, тази им дейност се определя като: “оказване помощ в изпълнението на задачите” на горепосочената институция.5 Подобно на всички учреждения, които са на бюджетна издръжка, се назначават старши счетоводители за счетоводната отчетност в учебните и културно- просветни заведения. Всички длъжностни лица, от своя страна, са под надзор, а именно: чрез окръжните съвещания. Така например, на Окръжно съвещание от 29.VIII.1958г. се отчитат резултатите от учебно- възпитателната работа за учебната 1957/1958г., което включва разбор на часовете, учениците и успеха им, както и учителите. Представя се и постановление за по-нататъшното развитие на образованието.6 Доколкото задачите са изпълнени за учебната 1957/1958г., съдим от решенията, които следват: за следващата учебна година отдел “Просвета и култура”- гр.Шумен предвижда подновяване на работата с родителите и родителските комитети. Обществените изяви предвиждат издаване на бюлетин по учебно- възпитателната дейност и популяризиране чрез пресата- главно в местния печат. Също от отдела излизат инструкции за подпомагане на нуждаещите се деца с облекло, учебници и други необходими за тях неща.7 С образуването на отдел “Просвета и култура” в гр. Шумен се полагат основите на държавната регионална културно- просветна дейност. Независимо, че отделът работи по план, както и икономиката /напр./, не може да се отрича факта, че допринасят за постоянната изява в образователно- културните дейност в града и в района. Така например, за периода от 9.IX.1944г. до 1953г. самодейните колективи нарастват от 54 на 330; турските колективи от 6 /1948г./ достигат 56 през 1953г. Трябва да се има предвид и това, че хората се включват като членове на партията, но това не омаловажава техните културни прояви и достижения. Нарастване се наблюдава и при библиотеките, т.напр. турските библиотеки от 3 /1950г./ нарастват на 68 /за 1953./, а българските- от 148 за 1948г. на 349 през 1953г.8 Появата на отдела е следствие и от чл.17 от Конституцията на НРБ: “Гражданите имат право на образование. Образованието е светско, с демократичен и прогресивен дух. Националните малцинства имат право да се учат на своя майчин език и да развиват националната си култура, като изучаването на българския език е задължително. Основното образование е задължително и безплатно. Училищата са държавни.” Правото на образование се осигурява чрез училищата, учебно- възпитателните институции, университетите, както и чрез стипендии, общежития за учащите се, подпомагане и особени насърчения за проявилите се дарования. Това активизира небългарското население. На събрания и конференции, в писма и резолюции,9 то изразява горещото си желание да се разреши бързо въпроса за обучението на децата. Правителството също реагира: “Издръжката на турските училища да се поеме от държавата, като в тях се въведе държавна програма”- се изтъква в решението на Политбюро на ЦК на БРП /к/ от 12.II.1945г.10 В Държавен вестник, бр.234, от 12.X.1946г. е публикуван “Законът за допълнение на закона за народната просвета”, касаещ българските граждани от турски, еврейски и арменски произход. В отделна Глава VI- “Малцинствени училища” се разрешават по новому всички въпроси, отнасящи се до учебното дело на тези етноси. Непосредствено след 9.IX.1944г. общинските съвети отпускат средства за задоволяване на нуждите им.11 През учебната 1947/1948г. само в Шуменска, Тутраканска, Провадийска, Разградска и Русенска околия е оказана помощ на бедни турски ученици с учебници- за 741 ученика; помагала- 700; дрехи- 211; обувки- 326; храна- 1111.12 През 1949г. Шуменският район разполага с 140 основни училища и 9 гимназии; от тях 120 основни училища и 1 гимназия в селата от околията и 20 основни училища в града. Наличието, съответно и на приблизително толкова сгради, изисква и не малко средства за тяхното поддържане. От тогавашната управа на района се търсят начини за подпомагането на действащите сгради.13 Според годишния доклад, от Окръжния народен съвет за 1950г. е извършен ремонт на 522 сгради /освен училищни сгради, се включват и други културни учреждения, като читалища и др./ Само четири сгради се сочат като неремонтирани. Училищното обзавеждане се подобрява с нови чинове, черни дъски, бюра и др.14 Тези цифри не бива да се приемат като единствено реални. Скептицизмът се поражда от факта, че тогавашното ръководство изпълнява план от Министерството и може да се допусне, че цифрите може да са преувеличени. Прави впечатление фактът, че в същите тези годишни доклади се посочват и лошите материални условия, в които учат българските турчета, главно в селата. Освен с държавни средства, сградите се ремонтират и с доброволния труд на населението по места. В редица партийни и правителствени документи се набелязват мерки за построяване на нови турски училища, или използването на други подходящи сгради и снабдяването им с учебни пособия, препоръчва се обучението на смени в български училища. През 1951г. в Шуменския район са набавени 139 чина, 57 маси, 138 стола, 12 черни дъски и др.15 За осигуряване прибирането в училище на турски и цигански деца, се изграждат общежития. В Шуменско са построени 17 общежития.16 С постановление на Министерския съвет от 10 август 1951г. се отпускат стипендии в размер на 3000 лв. месечно на 50 ученици от турската гимназия в Шумен и на 100 турчета, които се учат в български гимназии и техникуми.17 След установяването на новата власт, след 9.IX.1944г. се откриват и затвърдените преди това, частни турски училища. Те също се ползват от подкрепата /финансова/ на общините. Представа за това дават протоколите на турските училищни настоятелства, многобройните “позволителни” за съществуването им, сведения за броя на учителите и учениците /за периода 1945- 1947г./.18 Със специален закон от 12.Х.1946г. за допълнение на Закона за народното просвещение се поставя началото на одържавяване на частните турски училища. Основното образование става задължително и за всички турски деца, а турските учители са признати за държавни служители, равноправни с учителите от българските училища. Програмата на турските училища е приравнена към българската учебна програма. Редица писма от фонда на Министерството на народната просвета говорят за започнатия през 1946г. и почти завършил до края на 1947г. процес на одържавявана на частните турски училища.19 В преписките на МНП с областни училищни инспекции, околийските народни съвети и други, има сведения за образователния ценз и трудовия стаж на турските учители, за освобождаването и назначаването на учители в турски училища, за периода 1946-49г. и т.н.20 За подготовка на учители в турските първоначални училища за пръв път в България през 1947г. е създадено Турско държавно педагогическо училище в Стара Загора. Запазена е заповедта на МНП за откриването на училището с безплатен пансион за учащите се в него.21 Има писма, доклади и други сведения за откриването по законов ред на специален отдел при Учителския институт в Шумен /Коларовград/ за подготовка на турски прогимназиални учители /1948г./22; за броя на учителския персонал в малцинствените държавни и частни училища през учебната 1947/1948г. в околиите на Врачанска област.23 Големите преобразувания, настъпили в образователния процес сред турското население в България, изпъкват най-ярко в документалните материали, отразяващи дейността на турското духовно училище “Нюваб” /впоследствие турска малцинствена гимназия/ в Шумен. От редица преписки и доклади от фонда на МНП и НС на ОФ научаваме за големия приток на ученици в “Нюваб” след 9.IX.1944г., за приравняването на учениците към общообразователните гимназии, за изработването на нова учебна програма в светски дух, за участието на турските учители и ученици в агитацията по изборите за народни съвети и съдебни заседатели и др.24 Във фонда на Министерството на народната просвета има учебни планове и програми за турските общообразователни училища /1951- 1952г./26; на турската малцинствена гимназия “Нюваб” в Шумен /1950г./25; на турското педагогическо училище в Коларовград /1950- 1951г./27 и др. Някои документи от фонда на МНП ни запознават с откриването на летни детски градини за турските деца; с провеждането на курсове за туркини- учителки в летните детски градини и т.н.28 за периода 1948- 1949г. Дълбоките преобразования, които се извършват в областта на образованието, влияят активно върху развитието на гимназията “Нюваб”, т.напр. променя се из основи целта, характерът и съдържанието на обучението и възпитанието. От духовно, то се превръща в светско училище, в което се подготвят кадри, способни да работят във всички сфери на политическия, икономически и културен живот на страната. С приравняването му /от май 1948г./29 по програма на хорариум на часовете в гимназиите, и преминаването му /от 1950г./30 в под ведомството на МНП31, то загубва напълно верския си характер. За 1954г. Шуменският район разполага с 54 турски училища. Училищните помещения често са в стари джамийски дворове. Сградите на други са паянтови или от кирпич.32 В селата Бял бряг, Янково, Страхилица и Иглика турчетата учат на смени с българчетата, в една сграда. Имайки предвид и липсата на чинове, черни дъски, учебници и въобще пособия за учебния процес, Околийският народен съвет заделя повече средства за поддържане на горепосочените турски училища. Построяват се и нови сгради в селата: Студеница, Пристое, Буйновица, Климент и др.33 Отново, след 9.IX.1944г. на завършилите средно образование турци, се дава възможност да продължат да се учат във ВУЗ, като се предоставят особени привилегии за приемането им. Така, през 1947г. се записват без състезателен изпит за редовни студенти в СУ и Държавната политехника от летния семестър на учебната 1946/47г. 25 турци и туркини.34 През следващите години, броят им се увеличава. През 1953/54г. само в СУ се учат 180, а във ВУЗ на СССР- 22 младежи от турски произход.35 Особено голямо внимание държавата и институциите й по места, отделя на въпроса за ограмотяването на турското население. За ликвидирането на неграмотността се откриват десетки курсове. Много документи от фонда на МНП показват проведения през 1950г. ограмотителен и духовно- преобразователен процес сред турското население. В писмата и докладите на Окръжните народни съвети в Коларовград, Русе, Хасково., Стара Загора, Пловдив, Варна, Ямбол и др. се съобщава за свикването на публични събрания с беседи по политически и културни въпроси, за изнасянето на литературно- музикални програми и пиеси, за колективни четения и обсъждане на в. “Иени ъшък”, за устройството на младежки събрания, за дейността на Назъм Хикмет и за провеждане на протестни събрания, и митинги за освобождаването му от затвора, и др.36 Съгласно Инструкция на Министерството на народната просвета № 11- 315 от 3.Х.1949г. се започва работа по ликвидиране на неграмотността през учебната 1949/50г. В Шумен и района, акцията започва през октомври и продължава до ноември 1950г.37 Общо в околията издирените неграмотни са 16 598 и 1 559 малограмотни. В по-голямата си част те са турци. Това се обяснява с положението на жената- туркиня, която се занимава с домакинство и е затворена в семейния дом. За събирането и описването на неграмотните лица, освен предназначените длъжностни лица, се включват и доброволци, като Женското дружество в града. След изясняване и описване на лицата, се пристъпва към сформирането на курсове. До 20.XI.1950г. са открити 195 курса с 3 384 курсисти. Слабата посещаемост се отчита като недобро и правилно изпълнение на Инструкцията. Причините са лесно обясними и естествени. Възрастните турци нямат желание да се учат. Жените- туркини са под властта на културните традиции, които не ги подбуждат към образование; други малцинства като цигани и копанари, се местят непрекъснато, което не им позволява да завършат курса по ограмотяване. Не на последно място преселванията на българските турци, също водят до намаляване на учащите се.38 Разбира се, не трябва да пропускаме и собственото нежелание на някои български граждани да се ограмотяват в образователните курсове. В Коларовградския район са регистрирани 3 514 мъже и 3 483 жени, в категорията на неграмотните хора и затова почти всички селища /с.Баячево, с.Божурка, с.Здравец, с.Черковна и др./ се организират и откриват курсове за ограмотяване до 1950г.39 Открити са 20 курса за българи и 20 курса за българските турци. Лекторите са общо 88 души. Издирването на неграмотните и включването им в ограмотителните акции продължава и през следващите години. За 1950- 1951г. 1 005 души българи са в графата “неграмотни” и 5 999 турци.40 Като причина за слабата посещаемост, освен горепосочените причини, се посочва и слабата заинтересованост на някои народни съвети /главно тези със слаба посещаемост/, като тези в селата Развигорово, Хасово, Тимарево и др. За да се преодолеят “неуспехите”, се прибягва до индивидуалното ограмотяване. Така се процедира в село Белокопитово, Наум и гара Хитрино. Любопитен факт се открива в документите по акцията по ограмотяване в гр.Шумен и района, определят се графи за партийността на хората. Отчита се, че от общия брой 6 997, 410 са комунисти. Най-малко сред неграмотните са българите, а повече са турците и циганите.41 Курсовете развиват активно своята дейност и процентът на неграмотните намалява- през 1953г. като неграмотни са показани 213 българи, 1 868 турци, 380 цигани и 128 копанари. Друг любопитен факт откриваме в доклад за състоянието на ограмотяването в Шумен. През 1953г. се отчита пълен успех- само двама неграмотни са посещавали курсовете три години, и не са успели да ги завършат.42 Като учители, постигнали “добри резултати” в ограмотяването и получили похвала, са представени Ахмед Хюсеинов- директор на турското основно училище в с.Студеница; Али Якубов- директор в с.Изгрев; Тефик Ахмедов- директор в с.Висока поляна; Мехмед Ахмедов- директор в с.Венец и др.43 Заедно с похвалите, се порицават други учители, като Халил Мехмедов от с.Разчелци, който открил курс, надявайки се да получи пари и др.44 Други културно- просветни средища са читалищата. Те изиграват значителна роля за по-високото образование на хората. Особено важно е, че те допринасят за приобщаване на населението към образователните и културни процеси.
Написаното дотук за училищната мрежа в Шумен и района в пълна степен се отнася и за читалищната мрежа. След 9.IX.1944г. читалищата са свързващо звено между неграмотното турско, циганско и др. етническо население с българите и новия обществено- политически и икономически живот. Многостранната дейност на читалищата сред турското малцинство е отразена в документи и материали на ЦС на Съюза на народните читалища; редица писма, доклади, протоколи и др. отразяват възникването на турски народни читалища в с.Байково, Буйновица, Гусла, Дренци, Единаковци, Трем, Коларовградско; и др.45 /1947- 1954г./. През 1954г. в Шумен и околните селища действащи са 75 читалища. От тях 24 имат собствени сгради, което несъмнено улеснява и дейността им. Други 50 читалища са в помещения под наем; 9 ползват училищни салони, и 2 читалища са в строеж.46 С отпусканите финансови средства от държавата и нейните институции по места, читалищата не разполагат с достатъчно парични суми за покриване на всичките си нужди. От получаваната субсидия, 60% са предвидени за закупуване на книги, а 40%- за други културни нужди.47 Отчетите в края на годината, сочат, че директорите на тези културни средища използват парите за други цели. Някои от тях купуват материали за поддържане на сградите, което е оправдано, но не всички постъпват по този начин. От държавния бюджет се отпускат пари за откриване на турски читалища; несъмнено, това е последица от политическия курс на българското правителство, но това дава възможности за културно взаимодействие между българите и турското, циганското и др. малцинства и групи в страната. През 1948г. възстановява дейността си закритото от буржоазната власт през 1935г. турско читалище в Шумен. Известно време, съществува като клон на Шуменското градско читалище “Добри Войников” под името “Иени Девир”, а през 1952г. се обособява в самостоятелно турско малцинствено читалище “Назъм Хикмет”.48 През 1953г. към читалище “Ангел Кънчев” се открива турски клон.49 Друга поредица от документи свидетелстват за съществуването на много смесени българо- турски читалища50; за отриването и функционирането на турски клонове- читални към читалищата в райони с компактно турско население, един от които е Шуменският51, за дейността на тези читалища и др.52 Значителен е броят на документите и свидетелствата за съществуването на турски секции при околийските лекторски групи в Коларовград, Омуртаг, Разград и др.53 Едно от най-старите читалища в Шумен, е читалище “Напредък”, създадено през 1869г. Втората световна война се отразява неблагоприятно върху дейността на читалищата: ръководството се разтурва, много читалищни членове са мобилизирани, а библиотеката е евакуирана в частни къщи, в околностите на града. Така за един продължителен период от време е прекъсната връзката с населението. През 1946г. е проведено общогодишно отчетно събрание. То отчита дейността на старото ръководство и приема новия типов устав на народните читалища, утвърден от Съюза на българските читалища. Събранието избира ново ръководство от дейни прогресивни граждани – Петко Мутафов- председател, Иван Алексиев, Станчо Стоянов, Денчо Ганчев и др. Новото ръководство енергично поема читалищната дейност в града. То издирва разпръснатия през войната инвентар и търси нови източници за издръжката на читалището и поставянето му във възможност да изпълнява предстоящите нови задачи. Събранието намалява наполовина членския внос, за да направи читалището достъпно за младите и децата. Утвърждава се и списък почетните и благодетелни членове. Същата година, ръководството наема салона на театралното дружество “Одеон” с инвентара и киноапаратурата. Киното донася добри приходи, което позволява да се уреди и обзаведе читалището. На обеднялата библиотека са доставени 393 тома нови книги. Отделени са и суми за фонд “Нова читалищна сграда”. През следващата 1947г. читалищния бюджет достига, с помощта на ГНС, сумата 20 000 лв. Така подпомогнато във финансово отношение читалището започва да активизира и своята културно- просветна работа. Закупени са нови 310 тома книги, а от стария фонд са подвързани- 358 тома. В отчета за 1947г. ръководството отбелязва набавянето на художествена и друга литература, към която се проявява голям интерес. През следващите 2-3 години, ръководството с малко промени в своя състав, под председателството на Петко Мутафов, въпреки настъпилите известни благоприятни обстоятелства за разширена обществена дейност, се задоволява с малки успехи, без съществени резултати в развитието на лекционната просвета и художествената самодейност. Поради прекъсване на договора с акционерното дружество “Одеон” отново читалището остава с твърде намалени приходи. В годишният бюджет за 1950-1951г. с тревога се посочва, че средствата на читалището са крайно недостатъчни и то развива през споменатия период слаба културно-просветна дейност. Слабата обществена дейност на читалището се обяснява и с обстоятелството, че след “народната победа” културно-просветната работа е в ръцете на низовите отечествено-фронтовски организации, които недостатъчно оценяват ролята на читалището. Доказателство за това е откриването на читални в някои квартални клубове на отечественофронтовските организации в Шумен; в тях се доставят книги и вестници и се формират временни лекторски групи. В споменатото читалище се създават малка театрална група и квартален хор с агитка, които по различни поводи изнасят представления. През 1953г. при читалището е изграден хор за народни песни, под ръководството на Илия Антонов. Съставите на читалището участват с концерти в подготовката на изборите за Второ народно събрание. През 1953г. се отчита, че старата читалищна сграда не отговаря на новите условия и се прави предложение за преместването му в сградата на бившия ресторант “Кристал” /собственост на Окръжния районен и кооперативен съюз/ за временно настаняване. През 1954г. библиотечната работа се увеличава и е назначена още една библиотекарка. Съставен е и младежки театрален колектив, но на него ще се спра по-нататък. През лятото на 1954г. в градската градина се открива лятна читалня към читалището, а хорът за народни песни става първенец на прегледа на читалищната художествена самодейност. Във връзка с новия градоустройствен план на Шумен, ГНС отчуждава старата читалищна сграда и в края на годината читалището в бившия ресторант “Кристал” – на ъгъла на улица “П.Волов” и площад “Д.Благоев”. По-късно, на 14 февруари 1959г. на събранието на РКС сградата е отстъпена даром на читалището. През 1956г. в ръководството на читалището влизат: Георги Кръстев, Стефан Касчиев, Станчо Стоянов и др. През 1958г. за председател е избран Еньо Тонев- учител.
Освен в Шумен, читалища се откриват и развиват просветно- културна дейност в околните градове и села. Читалище “Братство”- с.Смядово е създадено през 1860г. /близо 10 години преди читалище “Напредък”/. Построяването на голяма, удобна читалищна сграда става постоянна задача на всяко ръководство на читалището още от 1909г.54 През 1947г. читалищното ръководство търси нови начини за набиране на средства. Приема се да се набере дялов капитал за сключването на заем от фонд “Кооперативни строежи на читалища”. Жителите се включват доброволно и помагат с труд и парични средства, събирайки 200 000 лв. За година и половина са събрани 1 500 000 лв. дялов капитал, срещу който са отпуснати 7 500 000 лв. заем. Този заем стига за покриване на салона, а фасадата на читалището остава недовършена. С помощта на Околийския народен съвет, читалищната сграда бива завършена, и разполага с 500 места, сцена, две гримьорни, библиотека, малък салон, стаи за канцеларии, за музейна сбирка, музикална детска школа и др. С Указ на Президиума на Народното събрание от 1961г., читалище “Братство” в с.Смядово е наградено с орден “Кирил и Методий”- I степен.55 Друго читалище /основано преди 1900г./ в Шуменския район с дълга история е читалището в с.Садина, основано през 1889г. Дейността, която развива читалището от основаването му, до 1958г. е голяма и социално значима. Закупените 19 книги, в началото, се увеличават на 1 420. Всеки месец, читателите ползват от 380 до 400 книги. Към читалището се изграждат театрален колектив, хор, танцов състав. Те са известни в цялата страна, като победители в първенствата в околийски и окръжни прегледи на художествената самодейност.
Просветни и културни институти, които изиграват /и продължават и днес/ ръководна роля за образованието на поколения българи, са и музеите. През 1902г. в Шумен се основава Окръжно Археологическо Дружество- за проучване и популяризиране на хилядолетното културно наследство на територията на Шуменския край. В Устава е поставена на първо място задачата за поддържане на Окръжен музей. Музеят е тържествено открит на 29 юни 1904г., във втория етаж на “Тончовата сграда”. През 1944г. музеят става държавен. Няколко пъти минава под ръководството на Околийския, Градски и Окръжен народен съвет. От 1944г. до 1948г. уредник на музея е Васил Петров. Негови следовници са Цв.Драмсизова /1950- 1963г./. Развитието на музейното дело в Шумен можем да проследим хронологически по години. В 1949г. се открива къща- музей “Лайош Кошут”. Уредник е В.Петров. Същата година е уреден и открит музеят “Велики Преслав” в сградата на резиденцията на Варненско- преславския митрополит; автори на експозицията са: Й.Чангова, Жандова и Мавродинова. През 1952г. се открива къща- музей “Васил Коларов” с уредник В.Петров. През 1955г. сградата на този музей старото класно училище се пропуква и събаря. Музеят се премества в приземието на II Прогимназия /Институт за начални учители/. През следващата 1956г. музеят е преместен в бившето стопанско училище на ул. “Димитър Благоев”. В 1962г. проектът за построяване на нова сграда на Окръжния музей е възложен на Главпроект- София. *** Съставна част на държавната регионална политика в духовната сфера е разпространяването на националния и местен печат. Разпространението на печата в България през годините на отечественофронтовската власт се организира и усъвършенства със съдействието на Министерството на съобщенията на СССР. Българският периодичен печат до 9.IX.1944г. се разпространява от дружество “Стрела” чрез 145 агенции- главно в градовете и в някои по-големи гари. До 1950г. дружество “Стрела” обхваща страната с около 450 пункта, като дневният тираж на разпространяваните вестници, нараства на 650 000.56 В края на 1951г. се установява новата организация за разпространението на всекидневния печат и се провежда първата самостоятелна подписка за записване на абонатите за всички български, съветски и др. чужди издания. През 1951г. Министерството на съобщенията разпространява около 90 български вестници и списания, 200 съветски и 60 издания от други социалистическите страни. Според Закона за пресата от ноември 1944г. в България могат да излизат органите на 4 отечественофронтовски партии: “Работническо дело” (БРП /к/); “Земеделско знаме”, “Политика” (БЗНС); “Народ” (БРСДП); “Изгрев” (НС “Звено”); също така вестниците “Отечествен фронт” и “Народна войска”, и народният седмичник за хумор и сатира “Щурмовак”, след него от 15 февруари 1946г. започва да излиза в.”Стършел”. От септември 1945г. започва качествено нов период за отделните издания. Поради неучастието на опозицията в XXVI ОНС, политическата борба се пренася почти изцяло в печата. Необходимостта от спечелване на общественото доверие на страната на управляващите или на техните политически противници, става еднакво съществена и за двете групировки, откъдето възниква още по-наложително проблемът за подбора на журналистическите материали, за доминирането на по-подвижните и бързо действащи жанрове, способни да отразяват и внушават всекидневно една или друга идея. Конкретният политически момент естествено довежда до предпочитането на критично- публицистичните статии, и особено- на сатиричното изкуство, поради голямото му социално въздействие. След 9.IX.1944г. започват да излизат и турски печатни органи, което се отразява на печата и разпространението му в Шумен и в други селища на Шуменския край, които съдействат за политическото и културно издигане на турското население. За специалното внимание на народната власт към турския печат свидетелства една записка от архивния фонд на НС на ОФ, в която се съдържат конкретни препоръки за подобряване списването на вестник “Иени ъшък”, за да може той да се наложи като вестник на турското малцинство.57 Участието на турското население в политическия живот на страната е отразено и в някои документи от предизборни събрания във връзка с изборите за ВНС /1945г./58, в телеграми на околийски малцинствени конференции /1945г./59, и др. Освен получаването на официалните и разрешени издания, Шумен дава своя принос при ежедневниците. След 9.IX.1944г. се ражда нов вестник, който има за цел да отговори на новото време и да задоволи нуждата на шуменци от местни новини. Първото име на вестника е “Освобождение”- подсказващо новата епоха. След 9.IX.1944г. негов редактор е Богдан Неделчев, който завежда и агитпрома на ОФ. Уредник на вестника е Здравко Тютюнджиев който по-късно става редактор. До 4 август 1948г. вестникът е познат с името “Освобождение”, следва преименуването му на вестник “Народен подем” /до 30.IX.1950г./, във вестник “Коларовградска борба” и днес- Шуменска заря.60 Освен него, в периода 1944- 1958г. в Шумен и околностите се разпространяват: “Коларовградско знаме”- орган на Бюрото БКП, ОНС, ОК на ОФ и ДСНМ при ДЗС “В.Коларов” /от 1953г./. Преди него от 1948г. излиза вестник “Народен подем”- орган на ОК на ОФ и ГНС- Шумен. През 1954г. излиза първият брой на “Студентски глас”- издание на партийния комитет и ИК на ДКМС- на Учителския институт- Коларовград. През 1958г. се раждат и “Автостроител”- издание на Профкомитета на ДСНМ и управлението на завода за автотранспортни резервни части /днес- КТА “Мадара”- от 1988г./; и “Зърнен фронт”- издание на Околийския комитет на БКП, ОНС, ОК на ОФ и ДСНМ, Попово. Издават се и бюлетини като: “Бюлетин на ОК на СНМ- Шумен” /от 1948г./; “Бюлетин на ОК за физкултура и спорт при ОНС”; “За богата реколта” /от 1957г./. Както се вижда от заглавията, местният печат е предназначен да задоволява почти всички нужди на населението- за селяни, учители, работници и др. Вестниците и списанията намират своето място в Шумен и района, защото носят и дава информация. Не трябва да забравяме, обаче, че те се пишат в духа на конкретно социално време с неговите положителни и отрицателни характеристики. Т.напр. във вестник “Шуменска заря” има редица рубрики- за политика, икономика, “кулинарни вести” и др. Правят впечатление насажданите от времето, съревнования и успехи, пише се повече за трудовите и културни достижения, а по-малко за самия човек и неговите проблеми; не се пише за желанието на хората да открояват своята индивидуалност, а се афишират колективните форми на обществения живот в духа на монополната идеология на БКП. В местния печат се отразяват културни и възпитателни процеси, които протичат и в други социалистически страни и главно- в бившия Съветски съюз. БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА ПЪРВА
Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|