Образователни системи

Според В. Сатир, опитът, който човек е натрупал в собственото си детство, оказва несъмнено влияние върху атмосферата, в която той отглежда своите деца. Извличането на "сегашния" ни модел за семейство от този на родителите ни, "е нещо съвсем естествено" и е напълно невъзможно да бъде неосъзнавано (12).
Най-общо съвременното семейство се характеризира с (2, 157):
- засилване на икономическите и функционалните противоречия в него;
- изграждането му на основата на две поколения (т. нар.
“нуклеарно” семейство, което днес е доминиращ тип), което променя ролята на поколението от “третата възраст” във възпитанието на децата;
- изменение на цялата система на семейното общуване, на системата от семейни ценности;
- засилване на самостоятелността на неговите членове, което го превръща в “отворена” за външните въздействия система, предпоставяща и прояви на отчуждение между членовете;
- по-високо образователно равнище на родителите на следващите генерации;
- чувствителни промени в сексуалното поведение на следващите поколения и др.
М. Андреев подчертава силното влияние на биологичните подструктури върху семейния живот, върху изпълнението на семейните роли, обусловени от възрастта и пола. В семейството се усвояват първите еталони на поведение, поради което социализиращата функция трудно може да се компенсира от други фактори. Макар, че днес системата от фактори е много сложна, семейството не загубва тази си функция. То предопределя мястото на детето през първите години на живота му. През това време статусът на семейството става статус на детето. Добрата или лоша репутация на семейството автоматично се пренася и върху детето и значителна част от неговите отношения се изграждат под знака на дадената репутация. Позицията на семейството в социалната структура став позиция на детето. Но все пак детето се ражда в семейство, характеризиращо се с определено образователно равнище на родителите, с принадлежността им към социални групировки, етнически особености, с професионална подготовка, интереси и др. Възпитателно-социализиращото му въздействие спрямо детето се осъществява чрез неговия начин на живот, чрез семейните ценностни ориентации, чрез критериите за оценка на различните социални явления. Семейството отрежда на новороденото собствено място в обществото и това в значителна степен предопределя кръговете на общуването му впоследствие, възможностите му да усвоява социален опит с една или друга стойност
(Вж. 2, 160-161).
И. Иванов излага резултати от изследване на семейната възпитателна среда, като е използвана модификация на въпросника

"Анализ на семейните взаимоотношения", разработен от Е. Г.
Ейдемилер и В. В. Юстицки и предназначен за диагностика на нарушенията на семейните представи и проявленията им във взаимоотношенията между родители и деца; нарушенията на интеграционните механизми в семейството.
Силно впечатлява нагласата на повече от една трета от семействата за предпочитане на мъжките качества, независимо от пола на децата. Това, отнесено към момчетата, има положителен ефект, но едва ли може да се каже същото за момичетата.
Традиционните женски добродетели като че ли не са на мода при съвременните родители (6, 59).
Другият болен въпрос на българското семейство са забраните и наказанията. Също почти в половината семейства има тяхно неправомерно присъствие - или занижено, или завишено, често съчетано със завишен контрол над детето (6, 59).
Когато се анализира възпитателната стойност на семейството не може да се пренебрегне въпросът за неговата структура. Съществуват различни класификации, в които се обособяват различни видове

Изтегляне 1.23 Mb.

Сподели с приятели: