Образователни системи

15. Mollenhauer, Klaus. Familienerziehung in Wulf, Christoph
Woerterbuch der Erziehung, Piper Verlag, Muencheh,1989.
УЧИТЕЛЯТ КАТО ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФАКТОР
1.
Специфика и противоречия в дейността на учителя като
възпитател
Училището е важна социална институция със значимост за обществения просперитет и личностното формиране. Училищният клас като негов елемент е естествена социална среда за развитието на всеки негов член. В тяхното организиране и функциониране се влита учителят със своята дейност, с основните си функции.
Каквито и мнения да съществуват за училището - от сляпото му фетишизиране до пълното отричане на необходимостта от него, не може да се отмине без внимание едно заключение на института Галъп, направено още през 1980 г. Според изследванията на Галъп обществото има много по-голяма увереност, че училището ще удовлетворява значително повече обществените потребности, отколкото такива институции, като съдилищата, профсъюзите, големия бизнес и др. (Вж. 2, 187).
Организацията на училищния живот, на процесите протичащи в неговия контекст, на взаимоотношенията, изграждащи се в тази среда, е сложна дейност, в реализирането на която учителят изпълнява уникална роля. Той организира протичането на училищния живот, той ръководи разгръщащите се в него процеси, той мотивира, поощрява, оценява (2, 188).
Научно-техническата революция, поставя нови изисквания към научната и педагогическата подготовка на учителите. Поведението на учителите се подлага на критична оценка не само от учениците, но и от цялата общественост. Няма друга професия, към която да се проявят толкова високи, разностранни изисквания, както към учителската.
Всеобщо е признанието в теорията и практиката на възпитанието за изключително важната роля на учителя като възпитател. Не рядко тя е сравнявана с възпитателната роля на родителите, но по общо признание далеч надхвърля възможностите и отговорностите на родителите (5, 226).
Сред най-често сочените положителни характеристики на учителя са неговото благородство, интелектуално съвършенство и нравствена красота.
Обществото отдавна е приело, че възпитателният облик на учителя трябва да бъде съвършен, съответствуващ на общочовешкия възпитателен идеал. В това е и едно от основните противоречия - съвършенни хора няма (5, 227).

Педагогическата практика обаче разкрива сериозно разминаване между идеалния и реалния възпитателен облик на учителя. В обществото се приема, че учителят трябва да бъде за пример както на учениците, така и на възрастните, а в същото време социалният статус на учителя е нисък. Приема се, че учителят трябва да бъде отлично подготвен като възпитател, а в същото време най-слабата страна в неговата професионална подготовка е възпитателната. Утвърждава се разбирането, че учителят трябва да бъде изпълнен с обич към децата, а в същото време системата на подбор на бъдещите учители елиминира това съществено качество (Вж. 5, 227).
Тези противоречия, според Д. Василев, се отразяват неблагоприятно на възпитателните възможности на учителя.
Необходими са промени които да ограничат съществуващите противоречия. Добре известно е, че за да възпитаваш, сам трябва да си възпитан, пише Д. Василев.

Изтегляне 1.23 Mb.

Сподели с приятели: