Лидерството като функция на груповата дейност

3.
Лидерството като функция на груповата дейност

Организацията на груповата дейност и взаимоотношения неизбежно водят до естестественото и преднамерено извеждане на преден план на отделни лидери (водачи). Лидерството е явление с много сложна природа и значение за групата (класа, колектива), чийто основен принцип е принципът на превъзходството. Лидерът винаги трябва да превъзхожда в определени отношения другите членове на групата (класа), да превъзхожда в онова направление, което е основно за дейността му.
Лидерството е категория, която се отнася преди всичко за неформалната структура на взаимоотношенията, но се използва и за нуждите на формалната организация на отношенията. При неформалните взаимоотношения лидерът от никого не се назначава и престижът му е последица от личното достойнство и поведение.
Основните функции, които лидерът осъществява са следните:
- изпълнителски;
- планиращи;
- разпределителни;
- информационни;
- представителни;
- контролни;
- арбитражни;
- посреднически;
- координационни;
- създаване на атмосфера, благоприятна за успешно изпълнение целите и задачите на групата.
Две от посочените функции - планиращата и координационната, имат особено голямо значение, както за ролята на лидера в групата, така и за успешната дейност на групата като цяло.
Вътрешното равновесие на колектива (класа) зависи в най- голяма степен от характера на лидерите.
Въз основа на начина, по който се осъществяват функциите разграничаваме авторитарен и демократичен тип лидер.
Трябва да се има предвид факта, че в редица случаи лидерството не съвпада с популярността, че при особени случаи, при сооебразни задачи може да се окаже най-подходящ член на групата, който да изпълнява лидерската функция, но да не е най-популярен, а специфично превъзхождащ другите в дадена ситуация.
Литература:
1. Андреев, М. Възпитателните отношения в колектива. С., 1969.
2. Андреев, М. Дидактическият профил на ученика. С., 1972.
3. Андреев, М. Педагогическа социология. С., НП, 1998.
4. Андреев, М. Образование и общество. Педагогическа социология. С., УИ "Св. Кл. Охридски", 1998.
5.

Преходът от двадесетия към двадесет и първия век се характеризира със своята изключителна мобилност и сложност. В световен план протичат икономически, научно-технически и социокултурни процеси, които шокират с отправените предизвикателства. Промените следват една след друга във всички области на живота.
Поради това, че редица понятия в сферата на природното и общественото се смесват и водят до недоразумения, К. К. Платонов предлага следната схема (12, 75-84):
-
биологично - всичко общо по произход, макар и не задължително тъждествено у човека и животните;
-
природно - всичко съществуващо в човека независимо от влиянията на другите хора върху него;
-
вродено - всичко съществуващо, съзряващо и стареещо в човека върху основата на неговите преднатални свойства;
-
природено - всичко свойствено на човека още в момента на неговото раждане;
-
наследствено - всичко съществуващо и развиващо се в човека върху основата на генния фонд на неговите родители;
-
придобито - всичко възникващо и развиващо се у човека в резултат на външните въздействия;
-
социално - всичко възникващо у човека като член на обществото в антропогенезиса и историята на човечеството и възникващо в онтогенезиса в резултат на общуването с другите хора.
Освен като всекидневна практика, физическите упражнения са основно съдържание на специализираните часове по физкултура.
Педагогическите изисквания за тях са да се провеждат като се създава бодро настроение. Във всяко занятие да има нещо ново, интересно, за да се преодолява скуката, монотонността и еднообразието. В упражненията да се включват всички деца, с еднакво висока активност.
Добре е при възможност да се обяснява накратко на учениците кое

упражнение какво значение има за активизиране отделните функции на организма.