Образователни системи
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- СЕМЕЙСТВОТО КАТО ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФАКТОР 1. Актуалност и специфика на семейното възпитание
| Литература: 1. Асенов, Б. Религиите и сектите в България. С., 1998. 2. Атанасов, Ж. История на нравственото възпитание. С., НП, 1985. 3. Бояджиева Н., К. Сапунджиева. Социо- и етнокултурни особености в религиозността на българите и отношението към религиозното възпитание на децата. - Отворено образование, 1998, кн. 4. 4. Григориев, В. Религиите по света. С., 1997. 5. Кръстев, Г. Религиозните общности - как да ги разбираме. - Обществено възпитание. 1993, кн. 5. 6. Ларойо, Ф. Формиране на личността. В: Антология по теория на възпитанието.С., 1994. 7. Пероти, А. В защита на междукултурното образование. С., 1994. 8. Сапунджиева, Кл. Религия и възпитание. - Педагогика, 1995, кн. 5, 12-20. 9. Чавдарова, С. Общество - религия - възпитание. - Педагогика, 1999, кн. 11. 10. Цветков, Д. Философско-антропологически основи на педагогиката. - Педагогика, 1991, кн.5, с. 45-60. 11. Цветков, Д. Обща педагогика. Философия на образованието. С., Веда Словена - ЖГ", С., 1994. 12. Ъндуъруд, Лин. Религиите по света. С., 1993. СЕМЕЙСТВОТО КАТО ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФАКТОР 1. Актуалност и специфика на семейното възпитание Семейството заема особено място в живота на всеки човек. В него растем, възпитаваме се, в него усвояваме нравствените норми и ценности. В семейството като във фокус се концентрират и взаимодействат както промените в обществото, така и в отделната личност. В семейството се възпроизвежда биологичният живот и социалните отношения. Благодарение на особената атмосфера на доверие, доброжелателство, взаимно уважение, които са присъщи на семейството, една част от хората се чувстват защитени именно в него. Темата за семейството и отношенията в него е обект на изследвания още от древността. С въпросите за неговото определяне, за нуждата от неговото съществуване се занимават философи, политици, специалисти в различни научни направления. Въпросът за определението на семейството никак не е лесен и доста спорен. Отделните автори, занимаващи се с тази проблематика, дават различни определения на семейството, неговата същност, типология и структура. Според М. Андреев семейството е "малка група, първична социална общност с фундаментално значение за социализацията на подрастващото поколение" (2, 158). Подобно становище застъпват и други автори. "Семейството е първата възпитателна среда за детето и от хронологична гледна точка, и по степен на важност за цялостното му развитие, то е едно микрообщество, което му дава знания и ценности, нобходими за интеграцията му в глобалното социално пространство". (5, 6) Социално-икономическите проблеми, характеризиращи новото информационно общество, засягат всички обществени структури и индивидуалния живот на човека. Семейството като елемент от тези структури също е обект на силен натиск отвън. Големите промени у нас са съпроводени с дълбоки изменения и на семейството. Променя се характерът, мястото и отношенията на семейството в обществото, отношенията между съпрузите, на родителите към децата и обратното. Ново положение се отрежда на хората от третата възраст в семейството. Тенденцията към увеличаване на разводите, към намаляване на относителният дял на времето за общуване между децата и родителите, към емоционално-духовното обедняване на взаимоотношенията в семейството очертават широк кръг от проблеми, свързани с укрепването и запазването му. В семейството се осъществява първичната социализация и възпитание на децата, включително до достигането на гражданска зрялост. Този важен социален институт възниква, съществува и се развива на основата на обществени норми и санкции. Тази регламентираност намира отражение и върху характера на неговите функции, върху облика и спецификата на възпитателните взаимодействия, които протичат в рамките му. Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|