Образователни системи
функционална структура на личността
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Н. П. Дубинин
| функционална структура на личността, включваща четири равнища (12, 79-84): Първата подструктура (равнище) включва насочеността, отношенията и моралните черти на личността. Елементите на тази подструктура отразяват индивидуално пречупеното обществено съзнание и нямат непосредствено вроден характер. Тази подструктура се формира чрез възпитанието, тя е социално обусловена. Втората подструктура включва знанията, уменията и навиците, придобити в личния опит на индивида. Тя е повлияна от биологично обусловените свойства на личността. Третата подструктура включва индивидуалните особености на отделните психични процеси и функции. Тук е още по-очевидно влиянието на биологично обусловените функционални особености на личността. Четвъртата подструктура може да се нарече биологически обусловена. Тя включва темперамента, типологичните основи на висшата нервна дейност, които зависят изключително от физиологичните и морфологичните особености на мозъка. Диалектическото взаимодействие между биологичните фактори, социалната среда и възпитанието е изключително сложно и засега науката все още не разполага с достатъчно конкретни данни за диференцираното им взаимодействие, за взаимната им обусловеност. Подобно твърдение се подкрепя и от акцелерацията на младото поколение. Тя се проявява както по отношение на физическото развитие - по-висок ръст с 18-20 см, по-голямо тегло - до 14-15 кг, по- рано започващи процеси на половото съзряване, така и на умственото развитие. Обяснението на този феномен се търси в измененията на биологичните фактори, на социалните условия и на начина на живот. Много трудно е обаче да се прецени как се изменя съотношението между биологичните и социалните фактори през различните фази на жизнения цикъл на човека. Не е ясно как се изменя сега еволюцията на човешкия род в условията на бързо променящия се начин на живот и дейност. Няма никакви съмнения обаче, че еволюционният процес продължава. Н. П. Дубинин формулира няколко главни момента на социо- биологическите проблеми с важно методологическо значение. Те се свеждат до следното (8, 56-61): 1. Човекът притежава качествено нови надбиологични образувания, които формират социалната му същност. 2. Той се подчинява и на биологическите закони, тъй като произхожда от един от видовете животни. 3. За разлика от животните за човека са свойствени такива биологични структури и процеси, които са материална предпоставка за развитие на чисто човешки особености. 4. В цялата история на човека биологическите му основи са се изменили, но не са нарушили стабилността на генотипа му. 5. Проблемът за конкретната диалектика на социалното и биологичното е фундаментален и за психологията и за педагогиката. 6. Тъй като биологичното е природната предпоставка на социалното, обществото трябва да се грижи за запазването на пълноценната биологична основа на жизнената дейност на хората. Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|