Образователни системи

РАЗВИТИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ

1. Същност на развитието на личността
Животът и човекът са може би най-уникалните явления във
Вселената. Всеки отделно взет човек и цялото човечество - това е един разностранен свят от минало, настояще и бъдеще. Човекът е най-великото творение в еволюционните процеси на планетата Земя.
С неговата поява възниква нова, социалната форма на движение на материята.
Единствено човекът притежава способността за самопознание, за опознаване и преобразуване на околния свят.
В съвременната наука човекът е изучаван от много аспекти.
Между тях изпъква изучаването му (20, 87): 1) като продукт на биологичната еволюция, като homo sapiens; 2) като субект и обект на историческия прогрес, като личност; 3) като индивид с определен диапазон на изменчивост; 4) като основна производителна сила, като субект на труда и водещо звено в системата "човек - машина"; 5) като предмет на възпитанието.
Въобще проблемът за същността и обусловеността на човешкото развитие е един от най-противоречиво разглежданите в науката проблеми.
Този въпрос се изследва от философията, социологията, психологията, биологията, генетиката и др. науки. Към него не е безразлична и педагогиката, тъй като без да се познава личността не е възможно да се изследват и процесите на нейното формиране. Тази многоаспектност на личността засега все още не се изследва комплексно и интегрирано, не се е стигнало до единен системен модел. През последните години се формират интегративни научни области на изследване на личността, а именно: психология на личността, около която се обединяват философи, психолози, етици, педагози и др. Усилено се разработва и персоналистиката, но все още в руслото на различните науки, а не интегрирано. Това затруднява изключително изследванията в педагогическата наука (5, 118).
Развитието е общо свойство на природата, обществото и човешката личност. За да се определи, е необходимо да се съотнесе към изменението (изисква го формалната логика). Всяко развитие е изменение, но не всяко изменение е развитие.
От философска гледна точка обикновено се приема, че развитието е “процес на движение от низше (просто) към висше сложно), като негова основна черта е изчезването на старото и възникването на новото. За развитието е характерна спираловидната форма. Всеки отделен процес на развитието има начало и край.
Развитието е иманентен процес: преминаването от низшето към висшето възниква, защото в низшето в скрит вид се съдържат тенденциите, които водят към висшето. Висшето е развито низше" (16,
495).

Развитието на неорганичните системи, на живия свят, на човешкото общество, се подчинява на общите закони на диалектиката.
Когато се изхожда от философска гледна точка, според която развитието предполага единството и борбата на противоположностите, раздвояване на единното на възможно изключващи се противоположности, то тогава външните и вътрешните условия на развитието са противоположности, които взаимно се обуславят и определят развитието на индивида.
Вътрешният механизъм на развитието е изключително сложен и все още недостатъчно изучен. Развитието се разгръща върху основата на усилията на индивида да разреши противоречията между външните изисквания и собствените му способности да удовлетвори тези изисквания. В процеса на развитието се създава специфична взаимообусловеност между външните въздействия и способността на индивида (детето) да им отговори адекватно в определен момент от онтогенетичното развитие (3, 41).
Прогресивните изменения водят до съзряване на индивида. Тези изменения се изразяват във:
- формиране на ново отношение и поведение;
- изграждане на все по-сложни механизми на приспособяване;
- създаване на образци на поведение, които подпомагат удовлетворяването на изискванията и създават нови изисквания и средства за тяхното удовлетворяване.
Посочените изменения се обуславят от:
- наследствените предразположения;
- въздействието на социалната и природната среда;
- възпитанието и обучението.
Сред тези фактори ръководна е ролята на възпитанието. Или педагогиката се интересува от проблемите на развитието, за да подчини закономерностите на развитието на целите на възпитанието.
Развитието на човека е цялостен процес, който се изразява в различни форми
- морфологична
(строева), биохимична, физиологична, психологична, социална и т. н. Човешкият организъм живее и се развива физически благодарение на енергетичните си ресурси, които получава от външната среда. Съществен елемент в живота на човека, който обезпечава развитието му, е обмяната на веществата. Споровете и поляризацията на мненията се отнасят най- вече до факторите, от които зависи психическото развитие, за отношението между биологичното и социалното, за причинната му обусловеност.
Необходимо е да се прави разграничение между развитие, формиране и растеж.
Прието е да се мисли, че когато става въпрос за количествени изменения в личността по същество има растеж, а когато се извършват качествени изменения в личността, тя се развива.
Растежът е една от характеристиките на развитието.

Развитието е по-широко понятие от формирането, което предполага преднамерено предпоставена завършеност на желана форма, към която се придвижва личността под влияние на социално по-зрял субект. Формирането се разглежда като вид развитие на личността, като изменение на психологичната функционална структура на личността. Формирането главно се реализира под влияние на външни въздействия (3, 42).
Не са тъждествени и понятията индивид, човек и личност.
Понятието “индивид” се отнася до всяко живо същество. Човекът включва всички белези на индивида. И индивидът, и човекът отразяват биологическата организация, но в понятието “човек” се включват и човешката социална организация, която липсва у индивидите от животинския свят (5, 125).
Понятието “човек” е по-общо, тъй като съдържа в себе си и понятието “личност”, което определя социалната характеристика на човека. Онтогенетичното развитие на личността определя и степента на нейното развитие и зависи от социалното обкръжение, специално организираното въздействие
(възпитание), и от биологично наследствената й природа. Човекът е личност, щом усвоява конкретните условия, при които живее и се труди, обществените отношения, възгледи, норми, език и т. н.(5, 125).
Неслучайно Маркс пише, че същността на човека не е абстракт, присъщ на отделния индивид и че същността на отделната личност не са нейната брада, нейната кръв, нейната физическа природа, а нейното социално качество.

Изтегляне 1.23 Mb.

Сподели с приятели: