Образователни системи
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- 3. 4. Дискутиране
- 3. 5. Наблюдаването
| 3. 3. Разказването е начин на словесно изложение на определен кръг от знания и целенасочено формиране на представи, понятия, възгледи, убеждения. Най-често то се осъществява под формата на разказ или лекция (за горна училищна възраст). Чрез този метод се удовлетворяват определени потребности у възпитаника, пробужда се у него интерес към определени явления от действителността и желания за по-задълбочено запознаване с тяхната същност и мястото и ролята им в обществените и междуличните отношения. 3. 4. Дискутиране - начин за убеждаване чрез спорове и противопоставяне на мнения. Подходящо за по-големи ученици, защото за него е необходима по-дълга и сериозна подготовка. Темата за дискусията трябва да е актуална, да засяга въпроси, които вълнуват учениците. Особено съществено е дискусията да завърши с компетентно обобщение, което да насочи вниманието към положителното и допусканите грешки в споровете и изказванията (2, 116). Дискусията предявява определени изисквания към възпитателя и възпитаниците, които обобщено могат да бъдат представени така (4, 156): - необходима предпоставка за пълноценното протичане на дискусията е постигането на висока степен на откровеност и търпимост между възпитател и възпитаници към различните мнения, възгледи, становища; - необходимо е предварително уточняване между дискутиращите относно границите на обхвата на дискутираните проблеми, но без да се отива към преднамерено ограничаване на дискусията; - необходима е многостранна и задълбочена подготовка, както по дискутираните, така и по други сходни проблеми, както на възпитателя, така и на възпитаниците; - при дискусията не трябва да се допускат заплахи по адрес на дискутиращите или промяна на предмета на дискутирането. 3. 5. Наблюдаването - целенасочено и специално организирано възприемане на явления и събития от обществения живот или сферата на междуличностните отношения, с оглед формирането на представи, понятия и убеждения у възпитаниците, за целесъобразни норми на поведение и отношение към заобикалящата ги действителност. То се различава от спонтанното възприемане на същите или подобни явления и събития, чрез което у възпитаниците се формират определени познания и отношения, които обаче са пряко свързани с емоционалните преживявания, които са съпътствали самото възприемане. Наблюдаването като метод на възпитанието се осъществява под ръководството на възпитателните фактори (респективно възпитателя) по време на екскурзии с възпитателна цел, гледане на филми, театрални постановки и други. При реализирането на този метод могат условно да се разграничат следните етапи: 1) подготвителен - възпитателят насочва вниманието към наблюдаваното явление или събитие, по подходящ начин се старае да предизвика интерес у тях; 2) непосредствено възприемане - необходимо е да се осигурят всички условия, според възможностите на възпитателя, за адекватно и качествено възприемане на съответните явления или събития; 3) обсъждане и обобщаване на наблюдаваното - обсъждат се представите, понятията и отношенията при възприемане и усвояване по време на наблюдаването. Правят се обобщения и изводи за съответните нравствени, естетически, правни и пр. ценности и норми, произтичащи от наблюдаваните явления и събития. Наблюдаването изисква предварителна подготовка и организация и качествено осъществяване, за да могат да се постигнат възпитателните цели, които са поставени. Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|