Образователни системи
Класификация на методите на възпитание
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Структуралисткият подход
- Динамичният подход
| 2. Класификация на методите на възпитание Всяка научна класификация е предназначена да съдействува за придвижване на науката от степента на емпиричното натрупване на знания към равнището на теоретичния синтез. Различните подходи към същостта на методите на възпитанието пораждат твърде големи различия в класификациите. Става ясно, че пътищата, с помощта на които се осъществява възпитателното взаимодействие са изключително разнообразни и богато нюансирани. Различията в отделните класификации и тяхното обосноваване идват от различните схващания за системата от методи на възпитание, от различията в основата за класификацията и пр.. В условията на различни исторически, социални и културни ситуации се използват специфични водещи методи за възпитание. Те могат да бъдат класифициране на основата на два принципа, които проектират относително различна логика (10, 58): структуралистка и динамична. Структуралисткият подход изхожда от идеята, че възпитанието трябва да подпомогне изявата и развитието на основните личностни сфери, които имат относително самостоятелно съществуване и начин на формиране, а това са (10, 58-59): - знания, умения и навици от различните жизнени сфери; - убеждения, чувства и емоции; - поведение (волеви изяви в различните жизнени ситуации). Динамичният подход се основава на анализа на психо- социалните механизми, провокиращи личностната промяна. Различните психологически теории за ученето (вкл. и социалното учене) отстояват водещата роля в процеса на различни теоретични конструкти (10, 59): - асоциации (У. Джеймс, Дж. Дюи); - стимул и реакция (бихевиоризъм, Торндайк, Ф. Скинър); - подкрепление (необихевиоризъм); - проблем (гещалтпсихология); - умствени операции (функционализъм, операционализъм); - интериоризация (П. Жане, Ж. Пиаже); - понятийни структури (Дж. Брунър); - интелект (Дж. Гилфорд); - обществено-историческа обусловеност на човешкото познание (Л. С. Виготски); - диалектикоматериалистически детерминизъм (С. Л. Рубинщайн); - поетапно формиране на умствените действия (Н. Ф. Тализина, Д. В. Елконин, В. В. Давидов). Най-същественото, което трябва да споменем, без да цитираме отделни класификации, е че всяка класификация може да бъде оспорена и най-често бива оспорвана от някаква гледна точка. И това е така, поради факта, че всеки метод на възпитание може да изпълнява множество функции, т. е. той е полифункционален и следователно може да намери място не само в една, а в повече групи методи на дадената класификация, а много често и във всички групи. Можем да приемем класификацията на Стефан Чернев. Според нея методите на възпитание се класифицират в две групи (14, 107): 1) методи за формиране у възпитаника на съзнание и стимулиране на поведението; 2) методи за коригиране на поведението. След като всеки метод съдържа признаци, характерни за повече или за всички групи от класификацията, то и основанията за самото класифициране отпадат. В такъв случай можем да говорим за система на методите на възпитание, но не и за тяхната класификация. Както ще видим по-нататък, всеки един от разглежданите методи може да изпълнява, при определени обстоятелства функциите на повече от една от посочените в класификацията групи. Длъжни сме да посочим, че номенклатурата от методи, посочени в различните литературни източници е изключително широка. Много от посочените методи не притежават всъщност качеството на методи. Това идва от все още недостатъчно ясната диференциация между понятията “метод”, “похват”, “форма”, “средство” и пр. Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|